Р Е Ш Е Н И Е
№
26.06.2020г., град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №583 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №19-0938-006548/18.12.2019г. на *** на СЕКТОР ***при
ОДМВР - ***, на Р.Б.Р. ЕГН: ********** е наложено административно наказане на
основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице
е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ***. Оспорва
Наказателното постановление от фактическа страна, като в тази връзка поддържа
направените възражения пред административнонаказващия орган. На тази основа,
моли за проверка на правилността и законосъобразността на Наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява; делото
е разгледано при условията на чл.61 ал.2 ЗАНН.
За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 102797/08.12.2019г. от
страна на М.П.Н. – мл.*** при СЕКТОР ***при ОДМВР - ***, в присъствието на
свидетеля В.М.Т. и на нарушителя – Р.Б.Р.. Съставен е за това, че на 08.12.2019
г., на път ІІ-35 км. 20+476 кръстовище за с. ***, като водач на товарен автомобил
„***“ с рег. № ***, при извършване на маневра завиване наляво за навлизане по
друг път - за с. ***, отнема предимството и е ударен от правилно движещият се
зад него лек автомобил „***“ с рег. № ***с
водач М.К.от гр. ***, с което реализира ПТП с материални щети по автомобилите и
12 метра мантинела. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.
Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН. Представил е такива
по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като е оспорил приетата от
актосъставителя фактическа обстановка и е изтъкнал, че предприетата от негова
страна маневра при управление на МПС е била съобразена със законовите
изисквания, в т.ч. – че своевременно е сигнализирал чрез ляв пътепоказател за
нейното извършване, но същевременно, движението на лек автомобил „***“ с рег. № ***е било незаконосъобразно, тъй
като при наличието на забрана за изпреварване, сигнализирана посредством
пътната маркировка, същият автомобил е предприел изпреварване, при това – с
висока скорост.
Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на
актосъставителя фактическа обстановка, респективно – преценил е като
неоснователно направеното от нарушителя възражение. На тази основа, издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на Р.Б.Р. ЕГН: ********** е наложено административно
наказане на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25
ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е
съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни
лица /л.13 – 14 от делото/. В хода на административнонаказателното производство
обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Както беше отбелязано и по-горе, нито в съставения АУАН, нито – в
обжалваното НП, се съдържа дори най-общо посочване на твърдяните материални
щети, резултат от сблъсъка на двете превозни средства, с изключение на
повредени 12 метра мантинела; неясно е дори дали се касае за щети по едно от
тях или и по двете МПС. Този въпрос обаче е съществен от гледна точка на
проследяване както на механизма на самото произшествие, така и на преценка
доколко се касае за административно нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП или за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ НК. Същевременно, не са посочени
индивидуализиращи признаци за лицето/лицата, претърпели имуществени вреди от
нарушението, за което изрично /макар и неконкретизирано/ се посочва, че е
довело до причиняване на материални щети. Всички тези обстоятелства имат
отношение към изясняване на фактическата обстановка по твърдяното
административно нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП и са свързани с реализиране
правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка, липсва яснота и за намерената в района на
местопроизшествието пътна обстановка, в т.ч. - пътни знаци, пътна маркировка –
въпроси, които също имат пряко отношение към изясняване обстоятелствата на
случая. Вторият участник в пътното произшествие - лек автомобил „***“ с рег. № ***с водач М.К.от гр.*** - е
декларативно отбелязан като „правилно“ движещ се, но подобна констатация не
представлява нищо друго освен извод, направен върху определени фактически
положения, които обаче не са отразени нито в АУАН, нито – в НП; с още по-голяма
сериозност се поставя въпроса за „правилността“ на движение на споменатия лек
автомобил, при положение, че предполагаемо се касае за предприето движение на
същия автомобил в съседна пътна лента, а това още един път поставя въпроса за пътните
условия и доколко същите са обуславяли „правилност“ на такова движение, още
повече – в контекста на направеното от страна на жалбоподателя, възражение по
реда на чл.44 ал.1 ЗАНН. От особено значение е било да се установи точното
положение на превозните средства, евентуалното наличие на пътни знаци и
маркировка – и всичко това - да бъде надлежно отразено в съставения АУАН; от
друга страна, съставянето, наред с това, на Протокол за ПТП, не е в състояние
да отстрани посочените неясноти, тъй като този вид протоколи имат самостоятелно
правно битие, т.е. нямат характера на приложение, неразделно следващо
съставения АУАН. Впрочем, отново във връзка с направеното от страна на
нарушителя възражение е необходимо да бъде изтъкнато, че в настоящия случай,
преди да пристъпи към издаване на Наказателно постановление,
административнонаказващият орган е следвало добре да обмисли необходимостта от
провеждане на допълнително разследване по реда на чл.52 ал.4 ЗАНН, но в крайна
сметка – не е разпоредил извършването на такова, а това на свой ред – е лишило
административнонаказателното производство от евентуалното изясняване на редица
възникнали спорни моменти.
От изложеното дотук следва, че са нарушени разпоредбите на чл.42 т.4, 9 и
чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Нарушенията са съществени, тъй като са довели до
ограничаване правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да
научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната
му отговорност за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП. Ето защо,
Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде
отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество.
За пълнота на настоящото Решение обаче, нека бъде отбелязано, че
обжалваното НП се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че
гореспоменатата липса на щателно изложение на обстоятелствата на случая,
резултат от дейността на компетентни служебни лица /актосъставител, административнонаказващ
орган/, не може да бъде тълкувана във вреда на жалбоподателя. В този смисъл
Съдът намира, че не се касае за „редовно“ съставен АУАН по смисъла на чл.189
ал.2 ЗДвП, а оттук – не е налице и презумптивна доказателствена сила на същия.
На свой ред, от представените доказателствени материали, не може да бъде
направен извода, че жалбоподателя е извършил нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. На първо място, показанията на
свидетелите М.Н. и В.Т. са изключително абстрактни, неконкретизирани и по
същество – свеждащи се до общи твърдения; особено впечатление в тази връзка
правят показанията на свидетеля Н., който заявява, че няма никакъв спомен за
случая, а впрочем - същевременно и двамата свидетели нямат непосредствени
възприятия за обстоятелствата, предмет на изясняване, тъй като в качеството на
полицейски служители, са посетили местопроизшествието след инцидента и са
научили за същия инцидент, от страна на трети лица. Ето защо Съдът намира, че
показанията и на двамата свидетели, макар да не будят съмнение в
добросъвестността при тяхното депозиране, същевременно и не съставляват адекватна
доказателствена основа, за установяване на фактите и обстоятелствата на случая.
На следващо място, от страна на административнонаказващия орган са изпратени
цветни фотоснимки, които е неясно по какъв ред, с какви технически средства, от
кого, на какво основание, са били изготвени, но извън всяко съмнение – това не
е сторено по реда и със средствата на НПК, т.е. същите не могат да бъдат
обсъждани и ценени при решаване на делото по същество. Не на последно място,
изпратен е и напълно нечетлив екземпляр от Протокол за ПТП /л.12/, от който не
могат да се установят нито факти и обстоятелства в подкрепа, нито – в
опровержение на административното „обвинение“. Ето защо, при съвкупната
преценка на така събраните доказателства и доказателствени средства се налага
извода, че не са налице убедителни такива, че на посочените в АУАН време и
място, жалбоподателят Р.Р. е извършил нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, т.е. – административно наказан е
за деяние, което не е извършил.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №19-0938-006548/18.12.2019г. на *** на СЕКТОР ***при
ОДМВР - ***, с което на Р.Б.Р. ЕГН: ********** е наложено административно
наказане на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25
ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в
14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: