Решение по дело №583/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 297
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 18 юли 2020 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20204430200583
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

26.06.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №583 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №19-0938-006548/18.12.2019г. на *** на СЕКТОР ***при ОДМВР - ***, на Р.Б.Р. ЕГН: ********** е наложено административно наказане на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Оспорва Наказателното постановление от фактическа страна, като в тази връзка поддържа направените възражения пред административнонаказващия орган. На тази основа, моли за проверка на правилността и законосъобразността на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява; делото е разгледано при условията на чл.61 ал.2 ЗАНН.

За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 102797/08.12.2019г. от страна на М.П.Н. – мл.*** при СЕКТОР ***при ОДМВР - ***, в присъствието на свидетеля В.М.Т. и на нарушителя – Р.Б.Р.. Съставен е за това, че на 08.12.2019 г., на път ІІ-35 км. 20+476 кръстовище за с. ***, като водач на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, при извършване на маневра завиване наляво за навлизане по друг път - за с. ***, отнема предимството и е ударен от правилно движещият се зад него лек автомобил „***“  с рег. № ***с водач М.К.от гр. ***, с което реализира ПТП с материални щети по автомобилите и 12 метра мантинела. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН. Представил е такива по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като е оспорил приетата от актосъставителя фактическа обстановка и е изтъкнал, че предприетата от негова страна маневра при управление на МПС е била съобразена със законовите изисквания, в т.ч. – че своевременно е сигнализирал чрез ляв пътепоказател за нейното извършване, но същевременно, движението на лек автомобил „***“  с рег. № ***е било незаконосъобразно, тъй като при наличието на забрана за изпреварване, сигнализирана посредством пътната маркировка, същият автомобил е предприел изпреварване, при това – с висока скорост.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респективно – преценил е като неоснователно направеното от нарушителя възражение. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Р.Б.Р.  ЕГН: ********** е наложено административно наказане на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.13 – 14 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Както беше отбелязано и по-горе, нито в съставения АУАН, нито – в обжалваното НП, се съдържа дори най-общо посочване на твърдяните материални щети, резултат от сблъсъка на двете превозни средства, с изключение на повредени 12 метра мантинела; неясно е дори дали се касае за щети по едно от тях или и по двете МПС. Този въпрос обаче е съществен от гледна точка на проследяване както на механизма на самото произшествие, така и на преценка доколко се касае за административно нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП или за престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ НК. Същевременно, не са посочени индивидуализиращи признаци за лицето/лицата, претърпели имуществени вреди от нарушението, за което изрично /макар и неконкретизирано/ се посочва, че е довело до причиняване на материални щети. Всички тези обстоятелства имат отношение към изясняване на фактическата обстановка по твърдяното административно нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП и са свързани с реализиране правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка,  липсва яснота и за намерената в района на местопроизшествието пътна обстановка, в т.ч. - пътни знаци, пътна маркировка – въпроси, които също имат пряко отношение към изясняване обстоятелствата на случая. Вторият участник в пътното произшествие - лек автомобил „***“  с рег. № ***с водач М.К.от гр.*** - е декларативно отбелязан като „правилно“ движещ се, но подобна констатация не представлява нищо друго освен извод, направен върху определени фактически положения, които обаче не са отразени нито в АУАН, нито – в НП; с още по-голяма сериозност се поставя въпроса за „правилността“ на движение на споменатия лек автомобил, при положение, че предполагаемо се касае за предприето движение на същия автомобил в съседна пътна лента, а това още един път поставя въпроса за пътните условия и доколко същите са обуславяли „правилност“ на такова движение, още повече – в контекста на направеното от страна на жалбоподателя, възражение по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН. От особено значение е било да се установи точното положение на превозните средства, евентуалното наличие на пътни знаци и маркировка – и всичко това - да бъде надлежно отразено в съставения АУАН; от друга страна, съставянето, наред с това, на Протокол за ПТП, не е в състояние да отстрани посочените неясноти, тъй като този вид протоколи имат самостоятелно правно битие, т.е. нямат характера на приложение, неразделно следващо съставения АУАН. Впрочем, отново във връзка с направеното от страна на нарушителя възражение е необходимо да бъде изтъкнато, че в настоящия случай, преди да пристъпи към издаване на Наказателно постановление, административнонаказващият орган е следвало добре да обмисли необходимостта от провеждане на допълнително разследване по реда на чл.52 ал.4 ЗАНН, но в крайна сметка – не е разпоредил извършването на такова, а това на свой ред – е лишило административнонаказателното производство от евентуалното изясняване на редица възникнали спорни моменти.

От изложеното дотук следва, че са нарушени разпоредбите на чл.42 т.4, 9 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Нарушенията са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП. Ето защо, Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

За пълнота на настоящото Решение обаче, нека бъде отбелязано, че обжалваното НП се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че гореспоменатата липса на щателно изложение на обстоятелствата на случая, резултат от дейността на компетентни служебни лица /актосъставител, административнонаказващ орган/, не може да бъде тълкувана във вреда на жалбоподателя. В този смисъл Съдът намира, че не се касае за „редовно“ съставен АУАН по смисъла на чл.189 ал.2 ЗДвП, а оттук – не е налице и презумптивна доказателствена сила на същия. На свой ред, от представените доказателствени материали, не може да бъде направен извода, че жалбоподателя е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. На първо място, показанията на свидетелите М.Н. и В.Т. са изключително абстрактни, неконкретизирани и по същество – свеждащи се до общи твърдения; особено впечатление в тази връзка правят показанията на свидетеля Н., който заявява, че няма никакъв спомен за случая, а впрочем - същевременно и двамата свидетели нямат непосредствени възприятия за обстоятелствата, предмет на изясняване, тъй като в качеството на полицейски служители, са посетили местопроизшествието след инцидента и са научили за същия инцидент, от страна на трети лица. Ето защо Съдът намира, че показанията и на двамата свидетели, макар да не будят съмнение в добросъвестността при тяхното депозиране, същевременно и не съставляват адекватна доказателствена основа, за установяване на фактите и обстоятелствата на случая. На следващо място, от страна на административнонаказващия орган са изпратени цветни фотоснимки, които е неясно по какъв ред, с какви технически средства, от кого, на какво основание, са били изготвени, но извън всяко съмнение – това не е сторено по реда и със средствата на НПК, т.е. същите не могат да бъдат обсъждани и ценени при решаване на делото по същество. Не на последно място, изпратен е и напълно нечетлив екземпляр от Протокол за ПТП /л.12/, от който не могат да се установят нито факти и обстоятелства в подкрепа, нито – в опровержение на административното „обвинение“. Ето защо, при съвкупната преценка на така събраните доказателства и доказателствени средства се налага извода, че не са налице убедителни такива, че на посочените в АУАН време и място, жалбоподателят Р.Р. е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, т.е. – административно наказан е за деяние, което не е извършил.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №19-0938-006548/18.12.2019г. на *** на СЕКТОР ***при ОДМВР - ***, с което на Р.Б.Р. ЕГН: ********** е наложено административно наказане на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: