№ 417
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в заседание при закрити врати
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20241100902201 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Мареган 87“ ЕООД /в ликвидация/ твърди, че не е в
състояние да изпълни свои изискуеми публични задължение за данъци,
свързани с търговската му дейност, като се сочи, че дружеството не разполага
с никакви активи, а с оглед продажба на имуществото му хода на предприети
производства по индивидуално принудително изпълнение, дейността му е
прекратена, а затрудненията трайни. Моли съда да открие производство по
несъстоятелност с начална дата на неплатежеспособността 01.01.2015 г.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-
малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се
установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми
задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което
стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното
фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично
задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно
състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.
1
Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е налице ли са
изискуеми задължения по смисъла на чл. 608, ал.1 ТЗ.
Според заключението на СИЕ от представените към молбата
доказателства не може да се направи извод за точния размер на изискуемите
задължения на молителя, но категорично може да се посочи, че са налице
изискуеми непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски.
Установява се от представеното към молбата съобщение по чл. 221 ДОПК до
молителя, че към 31.07.2017 г. са налице непогасени изискуеми задължения на
молителя към ТД на НАП общо в размер на 87350,18 лева, от които 64313,60
лв – главница и 23036,58 лева – лихви върху тях.
Според заключението, последният отчетен приход от дейност на
дружеството е през 2015 г., като с насочването на изпълнението и продажба на
публична продан на основния актив, дружеството е прекратило дейността си
/разпределение от продажбата, извършена в периода 25.09.2017 г. – 25.10.2017
г. /. Показателите за ликвидност за годините 2015 и 2016 г., за които са налице
данни са добри, но със сигурност след този период са се влошили под
здравословните нива, предвид продажбата на основния актив на дружеството
и преустановяване на дейността му. Показателите за автономност и
задлъжнялост, предвид отрицателния собствен капитал, още в края на 2015 г.
и 2016 г. са значително под референтните стойности. Според заключението,
предвид липсата на данни по делото, няма данни за погасяване на вземания на
длъжника в изследвания период, извън получените суми от разпределение в
хода на предприети производства по индивидуално принудително изпълнение.
Предвид изложеното са налице доказателствата за непогасени
задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ. Презумпцията за
неплатежоспособност не е оборена.
Установява се, че дружеството не притежава дълготрайни материални
активи, движими вещи и МПС, не разполага с парични средства по банкови
сметки и на каса.
Видно от вписванията в търговския регистър молителят е в
производство по ликвидация, като считано от 28.03.2024 г. е вписано и
преустановяване на търговската му дейност.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие.
Предвид обстоятелството, че дружеството е с прекратена дейност и в
производство по ликвидация е осъществен и критерият за трайност на
състоянието.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че към
31.12.2016г. молителят е имал непогасени задължения към държавата, че след
2
31.12.2016 г. не е реализирало приходи и в края на годината вече е
преустановило търговската си дейност. Не се установява датата, на която е
станало изискуемо първото непогасено задължение, нито на последното
плащане. Ето защо съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността
следва да бъде свързана с обобщаването на финансовото състояние в края на
2016 г.
Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба молителят е
заявил като евентуално основанието свръхзадълженост, съдът намира, че
предвид горните правни изводи същото не следва да бъде разглеждано.
В чл. 272а, ал. 1, изр. 3 ТЗ е предвидено, че когато съдът счете, че по
отношение на дружество, спрямо което е открито производството по
ликвидация, са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност, той е длъжен с решението, с което постановява откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на търговеца, да го обяви и в
несъстоятелност. Това разрешение на закона е свързано с обстоятелството, че
ликвидацията винаги следва прекратяването на едно търговско дружество,
поради което в случаите, в които тя е започнала, то очевидно неговата дейност
е преустановена, поради което и няма как производството по несъстоятелност
да премине през фазата на оздравяване на предприятието. В тези случаи съдът
задължително едновременно с откриването на производството по
несъстоятелност обявява дружеството длъжник в несъстоятелност, което пък е
свързано с постановяване прекратяване на дейността на предприятието, което
реално вече е настъпило с прекратяването на самото търговско дружество. В
чл. 272а, ал. 1, изр. 3 ТЗ е предвидено, че длъжникът се обявява в
несъстоятелност в хипотезите на чл. 630, ал. 2 ТЗ или на чл. 632, ал. 1 ТЗ, при
която съдът, освен че обявява дружеството в несъстоятелност, постановява и
спиране на производството по несъстоятелност поради липса на средства.
В настоящия случай молителят не притежава никакви бързоликвидни
активи, включително и никакви парични средства на каса или по
разплащателни сметки, с които да бъдат покрити началните разноски при
откриване на производство по несъстоятелност. Съдът е дал указания по чл.
629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за изпълнението им срок не е внесена
необходимата сума за покриване на началните разноски. Поради изложеното,
следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „МАРЕГАН 87“ ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК: *********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2016 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
„МАРЕГАН 87“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК: *********.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху
имуществото на „МАРЕГАН 87“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК: *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
3
„МАРЕГАН 87“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК: *********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „МАРЕГАН 87“ ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК: *********.
СПИРА производството по т.д. № 2201/2024 г. по описа на СГС, ТО, 26
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632,
ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само
веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.
ОСЪЖДА „МАРЕГАН 87“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК: ********* да
заплати по сметка на съда сумата от 250 лв. държавна такса, която на
основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4