Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 17309 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 427461 от 11.06.2018 г.,
постановено по гр. д. №
24349/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 44 състав, е отхвърлен предявеният от Л.Г.Д. срещу Л.Г.Ш. иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответницата, че
ищецът е собственик на основание давностно владение на 9/144 ид. ч. от недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. ******, съставляващ УПИ VII-132 от кв.141 по регулационния план на м. „Гео
Милев“, одобрен със заповед № РД-50-09-118/11.04.1990 г., с площ от 496 кв.м.,
за който е отреде поземлен имот с пл. № 132 с площ от 444 кв.м., при граници по
скица: УПИ VI – за
общ.функции, УПИ I – за ОЖС и от двете страни – улици, една от които - ул. „Коста Лулчев“.
Ищецът е осъден да заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 600 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от ищеца Л.Г.Д.. Счита, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон и е необосновано. Необосновано СРС е приел, че не е придобил процесните
9/144 ид. ч. от имота по давност. Твърди, че от 2003 г. насам плаща данъците за
имота, който факт не се оспорва от ответницата и се потвърждава от
представените по делото квитанции и показанията на свидетелката М.. От
последните се потвърждава и че имотът се обитава от ищеца, който единствен го
поддържа, като ответницата никога не е живяла в имота и не е имала претенции
към него – не е искала ключ от двора, достъп до къщата, нито е искала част от
наемната цена, получавана от ищеца за павилионите, разположени в двора. Счита,
че е отблъснал владението на придобитите от ответницата по наследяване идеални
части от имота, като е поискал от нея веднага след смъртта на баща им да се
откаже от тях. Излага доводи, че показанията на свидетелката М., майка на
ответницата, са били неправилно интерпретирани от първоинстанционния съд. Счита,
че приложение в случая намира презумпцията по чл.69 ЗС, поради което в тежест
на ответницата е да докаже, че ищецът е владял процесните идеални части за нея.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, като му
присъди сторените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Л.Г.Ш..
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Основанието за възникване на съсобственост между страните е наследяване на
недвижимата вещ от общия им наследодател – Г.Л.Д.., починал на 03.07.2003 г. Не
се спори между страните, че ищецът притежава 135/144 ид. ч. върху поземления
имот, придобити на различни правни основния., а притежаваните от ответницата
9/144 ид. ч. от имота са придобити в резултат на наследяване. Счита, че ищецът
не е доказал по делото, че е започнал да владее процесиня имот самостоятелно, а
същият е бил само държател на наследените от ответницата 9/144 ид. ч.от имота.
Същевременно придобивната давност започва да тебе от момента на
противопоставянето на владението на другия съсобственик. В случай, че е налице
промяна на намерението, то тя не трябва да остане скрита, а трябва да намери
външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на
останалите съсобственици и а показват несъмнено, че наследникът, който
упражнява фактическата власт, отрича техните права върху имота и го държи само
за себе си, доколкото собствеността на се губи поради неизползването на имота. Ищецът
е предявил иск за делба срещу ответницата, което противоречи на тезата му за
упражняване на владение върху нейните ид. ч. В подкрепа на това са и
твърденията на ищеца, че ответницата не е проявила никакъв интерес на искането
му да уредят документално проблема. Счита, че от ангажираните по делото
доказателства не се установява субективната предпоставка на владението. Съгласно
съдебната практика плащането на данъци не съставлява действие, с което е
отблъснато владението на останалите наследници. Също така грижата за имота не
съставлява своене на същия. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като й
присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с положителен установтелен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ******, съставляващ
УПИ VII-132 от
кв.141 по регулационния план на м. „Гео Милев“, одобрен със заповед №
РД-50-09-118/11.04.1990 г., с площ от 496 кв.м., за който е отреден поземлен
имот с пл. № 132 с площ от 444 кв.м., при граници по скица: УПИ VI – за общ.функции, УПИ I – за ОЖС и от двете страни – улици, една от
които - ул. „Коста Лулчев“. Сочи различни придобивни основания по отношение на
отделни идеални части от имота – дарение, придобивна давност, регулация и
наследствено правоприемство, описани в исковата молба. За спорните 9/144
идеални части от процесния имот твърди, че са придобити от ответницата – негова
сестра, по наследяване от техния баща, починал на 03.07.2003 г. Счита, че е
придобил тези ид. ч. по давност, тъй като ги е владял за себе си след смъртта
на общия им наследодател в продължение на повече от 10 години преди подаване на
исковата молба, като владението му не е било оспорвано от ответницата. Твърди, че
през този период е осъществявал фактическа власт върху целия имот явно,
непрекъснато и необезпокоявано от ответницата, със съзнанието, че е едноличен
собственик на същия, като го е декларирал на свое име в данъчната служба, както
и е бил титуляр на откритите партиди за комунални услуги и е заплащал дължимите
местни данъци и такси и всички консумативни разноски за отопление и вода. Ответницата
никога не е предявявала претенции за собственост, тъй като е знаела, че имотът
е следвало да остане изцяло в патримониума на ищеца по волята на техния
наследодател. През 2014 г. е установил, че сестрите му М.С., Д.С.и ответницата
също притежават идеални части от процесния имот по наследство от починалите си
родители, поради което се свързал с тях, за да им предложи да му прехвърлят
припадащите им се идеални части, като ответницата единствена отказала
предложението. С оглед на това за него е налице правен интерес да установи по
съдебен ред спрямо нея правото му на собственост върху спорните 9/144 идеални
части от имота, придобити на основание давностно владение.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава,
че ищецът действително е живял в процесния имот в рамките на исковия период.
Счита, че е бил само държател по отношение на наследствения й дял от имота, тъй
като не е изразявал намерение за своене на същия. С оглед на това не може да се
позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. Моли съда да отхвърли
предявения иск, като й присъди сторените по делото разноски.
Между страните не се спори, а и от ангажираните писмени доказателства се
установява, че ищецът е придобил собствеността на 135/144 ид.ч. от недвижимия
имот, както следва:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, том LLLVI, дело № 31735/93 г. от 15.12.1993 г. Г.Л.Д. и Л.Л.Д.даряват
на Л.Г.Д., син на първия и племенник на втората, следния собствен недвижим имот,
а именно: 1/2 ид. ч. от
дворно място, съставляващо парцел VІІ-132 от кв. 141 по плана на гр. София, м.
ж. к. „Гео Милев“, ул. „******, цялото с площ от 444 кв. м., при граници: от
двете страни улици, жилищен блок № 129 и парцел VІ-130 от същия квартал, който
имот не се спори, че е идентичен с процесния УПИ VII-132, заедно с построената
в него двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 94 кв. м., и гараж с
площ от 12, 60 кв. м. Дарителите си запазват пожизнено и безвъзмездно вещно
право на ползване върху имота, като дарителят Г.Л.Д. запазва това право за себе
си и за съпругата си – заедно и поотделно.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение № 70, том I, дело № 3794/97 от 22.01.1998 г. Г.Л.Д., Л.Л.Д.и
Л.Г.Д. са признати за собственици по давностно владение на 1/2 ид. ч. от
следния недвижим имот: дворно място с площ от 444 кв.м., находящо се в гр.
София, м. „Гео Милев“, съставляващо имот с пл. № 132 от кв. 141 по плана на
местността, за който по плана от 1990 г. е отреден парцел VII-132 от кв. 141 с площ от 496 кв. м., с неуредени
сметки по регулация. Доколкото друго не е предвидено, тримата са придобили
посочената 1/2 ид.ч. в обикновена съсобственост при равни дялове, а именно – по
1/6 ид. ч. за всеки от тях.
Видно от удостоверение за граждански брак от 03.08.1986 г., към момента
на придобиване на посочените ид.ч. от Л.Г.Д. същият е бил в брак с В.И.З.,
поради което неговата 1/6 ид. ч. е придобита в режим на съпружеска имуществена
общност.
Не е спорно между страните, че към момента на придобиване на посочените
ид. ч. от Г.Л.Д. същият е бил в брак с Р.Д.Д., поради което неговата 1/6 ид. ч.
също е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.
Видно от удостоверение за наследници от 15.07.2013 г., Л.Л.Д.е починала
на 29.06.1998 г., като е оставила наследник по закон: Г.Л.Д. – брат. Към този
момент същият е притежавал 1/6 ид. ч. по наследяване от сестра му и 1/6 ид. ч.
в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата му.
С нотариален акт за собственост на основание регулация № 4, том II, рег. № 4476, дело № 204/2001 от 04.09.2001 г. Л.Г.Д.
и Г.Л.Д. са признати за собственици на следния недвижим имот, придаден по
регулация към собствения им УПИ VII-132 в кв. 141, по плана на гр. София, м. „Гео Милев“, а именно: празно място
от 52 кв. м., общинска собственост, при съседи: ул. „Коста Лулчев“, парцел I – за ОЖС, имот пл. № 132 – собствен имот и ул.
„Н. Коперник“.
Видно от удостоверение за наследници от 19.02.2009 г., Г.Л.Д. е починал
на 03.07.2003 г., като е оставил наследници по закон: Л.Г.Ш. – дъщеря, М.Г.С.–
дъщеря, Л.Г.Д. – син и Р.Д.Д. – съпруга. С настъпване на смъртта му
съпружеската имуществена общност върху 1/6 ид. ч. е била прекратена при равни
дялове от по 1/12 ид.ч. Придобитата по населяване от сестра му 1/6 ид. ч. и
неговият дял от прекратената съпружеска имуществена общност – 1/12 ид. ч. или
общо 1/4 ид. ч. се разделя между четиримата му наследници, както следва: Л.Г.Ш.
– 1/16 ид. ч. (равняваща се на 9/144), М.Г.С.– 1/16 ид. ч., Л.Г.Д. – 1/16 ид. ч.
и Р.Д.Д. – 1/16 ид. ч. Съпругата Р.Д.Д. е придобила 1/16 ид. ч. по наследяване и 1/12 ид. ч. от прекратената съпружеска
имуществена общност или общо – 7/48 ид. ч.
Видно от същото удостоверение за наследници, Р.Д.Д. е починала на
04.10.2003 г., като е оставила наследници по закон: Д.Н.С.– дъщеря, М.Г.С.–
дъщеря и Л.Г.Д. – син. Притежаваните от наследодателката 7/48 ид. ч. се поделят
по равно между трите й деца, както следва: Д.Н.С.– 7/144 ид. ч., М.Г.С.– 7/144
ид. ч. и Л.Г.Д. – 7/144 ид. ч.
При това положение М.Г.С.и Л.Г.Д. са придобили по наследяване по 1/16 ид.
ч. от баща им и по 7/144 ид. ч. от майка им или общо – по 16/144 ид. ч. по
наследяване.
С нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 52, том I, рег. № 3593, дело № 45/2014 от 15.04.2014 г. М.Г.С.като
собственик на 16/144 ид. ч. и Д.Н.С.като собственик на 7/144 ид. ч. даряват собствените им общо
23/144 ид. ч. на Л.Г.Д..
По силата на брачен договор от 18.07.2014 г. с нотариална заверка на
подписите акт № 128, том I, рег.№ 7242, нот. дело № 113/2014 г. на нотариус
рег. № 042 на НК, ищецът и съпругата му В.И.З. - Д.са постигнали съгласие за
прекратяване режима на съпружеска имуществена общност по отношение на
придобитата от тях по време на брака им 1/6 ид. ч от процесния имот,
трансформирайки бездяловата в обикновена дялова съсобственост при равни квоти.
Съгласно същия договор съпругата е дарила на ищеца 1/12 ид.ч. от имота, станала
нейна лична собственост съгласно договорената промяна в имуществения режим.
От изложеното следва, че Л.Г.Д. е придобил общо 1/2 ид. ч. от поземления
имот, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, по дарение; 1/12
ид. ч. от поземления имот – по давност; 1/12 ид. ч. от поземления имот – по
дарение; 16/144 ид. ч. – по наследяване и 23/144 ид. ч. – по дарение. Така
същият се легитимира като собственик на – 135/144 ид. ч. от поземления имот.
Страните не спорят относно това обстоятелство.
Ответницата Л.Г.Ш. е придобила по наследяване 9/144 ид. ч. от поземления
имот.
Ищецът е представил по делото са 4 бр. приходни квитанции за извършени от
него плащания в полза на Столична община за дължими данъци и такси битови
отпадъци за процесния поземлен имот и находящата се в него жилищна сграда в
периода 2009 г. – 2013 г.
Представен е акт за узаконяване № 9/25.04.1996 г., издаден от началника
на Управление „Строителство“ при Столична община, район „Слатина“, с който по
искане на ищеца и на основание чл.162, ал.1 ЗТСУ (отм.) са узаконени 3 бр.
павилиони на територията на процесния имот, за които не се спори, че са били
монтирани от него.
От представения препис от искова молба вх. № 7328/04.05.2015 г. се
установява предявяване на иск за делба от Л.Г.Д. срещу Л.Г.Ш., по който е образувано
гр. д. № 42622/2014 г. по описа на СРС, 126 състав, по предявен от ищеца
срещу ответницата иск за делба на процесния имот.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка И.М.М. - майка на
ответницата, се установява, че знае, че ответницата притежава наследствен дял
от своя баща в ж. к. „Гео Милев“. След смъртта на бащата на ответницата от нея
разбрала, че съпругата и децата му са я потърсили във връзка с останалото от
него наследство. Ответницата е ходила в дома на баща си след неговата смърт.
Доскоро общували. Свидетелката не знае дали ответницата е претендирала да
ползва част от имота. Всички знаели, че ответницата имала дял в къщата.
Ответницата знаела, че брат й живее в имота и го ползва. Свидетелката не била
чувала ищецът да е претендирал пред ответницата, че той притежава целия имот.
Знае, че ищецът е предложил на ответницата тя да се откаже от своя дял, във
връзка с което й изпратил документи. Ответницата му казала, че съгласна да
ползва имот, но не и да се откаже от своя дял. Това се случило след като се срещнали след смъртта на баща
им. След това престанали да се виждат. Последно се виждали пред 2010 г., когато
ответницата получила документите. Свидетелката не знае ответницата да е плащала
данъци за къщата, както и да се е грижила за имота. Ответницата не е ползвала
къщата, не е искала да има ключ от нея, както и да ползва част от имота. Свидетелката
не знае дали ответницата е искала да има осигурен достъп до къщата и да събира
и тя наем.
Във въззивното производство на жалбоподателя са допуснати двама
свидетели, на основание чл.266, ал.3 ГПК, във връзка с допуснати от решаващия
съд процесуални нарушения, на които жалбоподателят се е позовал.
От показанията на свидетелката В.И.З. – Д., съпруга на ищеца, се
установява, че познава ответницата от 2003 г. През м.08.2003 г. е починал
бащата на ищеца Г.Л.Д.. Успели да се свържат с ответницата за 40 дни след смъртта
му и я поканили. Тя пристигнала в България, тъй като живеела в чужбина. Тогава
свидетелката се запознала с ответницата. Разговаряли по много въпроси и накрая
ответницата повдигнала въпроса за това какво има тя като наследство, както и
какво има от къщата на ул. „******. Ищецът е обяснил, че баща му и леля му са
дарили къщата на него, тъй като е единствен наследник мъж. Оказало се, че имало
някаква незначителна част от дворното място се наследява от ответницата. Преди
да почине бащата на ищеца казвал, че къщата и дворното място са на ищеца. През
2003 г. ищецът е обяснил на ответницата, че винаги е знаел, че къщата и
мястото, на което е построена, са негови и такава е била волята на неговия баща
и леля му. През 2005 г. отново се чули с ответницата и разговорът протекъл по
същия начин. След това на се чували до 2010 г., когато ищецът решил да реновира
няколко магазина, които се намирали в имота, поради което трябвало да се
изчистят документално въпросите, които висели между тях и които баща им не е
могъл да реши като проблем. Тогава другите сестри на ищеца – Д.С.и М.С. му
дарили техните ид. ч. Опитали се да се свържат с ответницата, но комуникацията
с нея била трудна. Успели да се чуят с нея, тя казала, че няма там имот и не
разбира какво искали от нея, за какво говорили. След това престанала да с вдига
телефона, както и да отговаря на електронните писма. През 2015 г. имали идея да
оправят магазините и да сложат нови. Ответницата не правила нищо по отношение
на дворното място, нямали са контакти по отношение на имота, не е претендирала
част от наема, не е искала да стопанисва нейната малка част от дворното място.
Не е плащала данъци. През 2015 г. успели да се свържат с ответницата по
телефона и тя заявила, че държи на своята наследствена част, ще си наеме
адвокат, който да я представлява. След първата им среща през 2003 г. са се
поздравявали с ответницата за празниците, виждали се с дъщеря й, понеже идвала
в България. Това били единични срещи. Свидетелката не е чувала ответницата да
казва на ищеца, че няма претенции по отношение на дворното място на къщата, в
която живее. Също така не е чувала ищецът да казва на ответницата, че той е
единствен собственик включително и на нейната част от наследството върху
парцела . През годините той е писал електронни писма, опитвал се да води
телефонни разговори, но ответницата не отговаряла. Проблемът станал актуален
през 2015 г., когато отношенията с другите му сестри се уредили документално и
ответникът искал за уреди отношенията си и с ответницата. Свидетелката не си
спомня за среща през 2010 г. при адв. П. между ищеца, двете му сестри и
ответницата да уреждане на съсобствеността.
От показанията на свидетелката М.Г.С.се установява, че баща й починал на
03.07.2003 г. Майката на свидетелката ги помолила да намерят своята полусестра
– ответницата по делото, тъй като до този момент нямали контакт с нея.
Свидетелката била натоварена от семейството да свърши това. Установили контакт
с нея и тя дошла 40 дни след смъртта на баща им. Наследниците на Г.Д. ***. На
тази среща станало въпрос за наследството от баща им. Станало дума за това, че
къщата е на ищеца, тъй като още приживе на родителите им къщата е дарена на
ищеца. Свидетелката не помни какво е казала ответницата, но имало общо съгласие
между наследниците, че всеки ще получи този дял от наследството, който му се
дължи. За къщата и дворното място говорили, че са на ищеца, тъй като такава е
била волята на баща им и тяхната леля и майка, които дарили къщата на ищеца,
заедно с цялото място. Това и ищецът го казал. След срещата през 2003 г.
свидетелката не си спомня дали ответницата е повдигала въпроса за наследството.
Свидетелката и другата сестра Д.прехвърлили своите ид. ч. от дворното място на
ул. „Коста Лулчев“ на нейния брат. Ищецът възприемал целия имот само за негов.
Свидетелката лично е присъствала на случай, когато ищецът казал на ответницата
„това е мое“ – през 2004 г., 2005 г. Казаното от ответника било в смисъл, че
този имот винаги е бил отреден за него. По тази причина свидетелката и другата
сестра на ищеца Д.са прехвърлили дяловете си на ищеца. След това свидетелката
не е продължила контактите си с
ответницата. На свидетелката не й е известно ответницата да е плащала данъци,
да се грижи за имота. Ищецът последно е искал да се свърже с ответницата през
2015 г. Очаквали ответницата също да прехвърли дела си на ищеца. Свидетелката
не помни ответницата да е изразявала пред нея и пред ищеца съгласието си с
това, че тя няма претенции към нейната идеална част от парцела. От страна на
ищеца е имало опити да получи от ответницата съгласие за прехвърляне на ид. ч.
от имота. Искал пълномощно от ответницата за разпореждане от нейно име с
парцела.Свидетелката не си спомня през 2010 г. заедно със сестра й Д.и
ответницата да са присъствали на среща при адв. П. с цел обсъждане на
съсобствеността и издаване на пълномощно в полза на ищеца за извършване на
делба.
Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като същите са разпитани
за обстоятелства, които лично са възприели, взаимно не си противоречат и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Във въззивното производство е представено извлечения на хартиен носител
от електронни документи. От същите се установява, че на 07.11.2019 г. ищецът е
изпратил електронно писмо на ответницата, с което е отправил молба за изпращане
на пълномощно като съсобственичка на част от земята на Плиска, тъй като искал
да построи ограда и да ремонтира магазините, но без него не може да направи
нищо. Необходимо било пълномощното да се завери от консула в Мюнхен.
На 17.08.2013 г., както и на 30.08.2013 г. ищецът е отправил молба на
ответницата да се свърже с него.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Страните не спорят относно обстоятелството, че ищецът се легитимира като
собственик на 135/144 ид. ч. от процесния поземлен имот, които са придобити в
резултат на наследяване и описаните по – горе правни сделки, а ответницата е
придобила в резултат на наследяване 9/144 ид. ч. от същия имот в резултат на
наследяване. Спори се относно обстоятелството дали ищецът е придобил в резултат
на изтекла в негова полза придобивна давност притежаваните от ответницата
идеални части от имота.
Релевираните от страните доводи следва да се ценят, като се съобразят
задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012
г. на ВКС, ОСГК. С него е прието, че основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията,
на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най - различни,
поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали
упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно
липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите.
В случая с уточнителна молба от 07.02.2017 г. ищецът е заявил, че
упражнява непрекъснато и необезпокоявано владение на целия недвижим имот,
включително и на притежаваните от ответницата 9/144 ид. ч. от него от м.08.2003
г. до м.08.2013 г. В тази насока са и ангажираните по делото свидетелски
показания, обсъдени по - горе. Към посочения правно релевантен момент
упражняването на фактическата власт е започнало във връзка с настъпилото
наследствено правоприемство след смъртта на общия на страните наследодател – Г.Л.Д.,
починал на 03.07.2003 г.
С посоченото тълкувателно решение е разяснено също така, че презумпцията
на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.
В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че
е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато
обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Съсобственик, който упражнява
фактическа власт върху чужди идеални части, може да се позове на придобивна
давност, ако докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
В случая съсобствеността между страните върху процесния УПИ произтича
именно от наследяване. С оглед на това към момента на установяване на
фактическата власт тя се упражнява и за останалите съсобственици – наследници
на общия наследодател. В подкрепа на този извод е не само произхода на
съсобствеността и момента на установяване на фактическата власт върху процесния
момент, но и цялостното поведение на ищеца. Същият с поведението си е признавал
правата на останалите сънаследници, като е търсил контакт с тях, за да се
разпоредят в негова полза на притежаваните от тях идеални части от процесния
УПИ. Такива действия са предприети и спрямо ответницата, като ищецът е оправил
искане към нея за предоставяне на пълномощно, като съсобственичка на част от
процесния поземлен имот, което е сторено и в хода на висящия процес – изпратено
електронно писмо от 07.11.2019 г. Също така ищецът е предявил иск за делба
спрямо ответницата относно разглеждания поземлен имот при делбени квоти:
135/144 ид. ч. за Л.Д. и 9/144 ид. ч. за Л.Ш.. Производството по делото не е
приключило с постановяване на съдебно решение по спора, поради което за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на иска, предмет на делото. Завеждането на
делбеното дело обаче налага извода, че ищецът признава и зачита правото на
собственост на ответницата. Упражняването на фактическа власт върху целия имот
при зачитане правото на собственост върху притежаваните от ответницата идеални
части от имота прави ищеца държател на нейните идеални части и съгласно
разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение, това е достатъчно да се
счита оборена презумпцията по чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.
В разглеждания случай от показанията на разпитаните пред първата и
настоящата инстанция се установи, че ищецът е упражнявал фактическата власт
върху имота, плащал е данъци за него, но не се установи осъществяването на
конкретни действия от негова страна, насочени към ответницата, чрез които
несъмнено да покаже, че отрича нейното владение. Доколкото ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че е променил държането на идеалните
части на ответницата във владение през заявения период, същият не се легитимира
като собственик на спорните идеални части въз основа на давностното владение
Този извод не се променя от намерението на общия наследодател на страните
ищецът да е единствен собственик на процесния УПИ, в каквато насока са
ангажираните в настоящото производство свидетелски показания, доколкото тези
намерения не са довели до конкретни правни действия, въз основа на които ищецът
да придобие еднолично правото на собственост върху спорния поземлен имот.
По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен. Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
По разноските
по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата по
жалбата има право на сторените по делото разноски. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие за осъществяване на процесуално
представителство в производството пред СРС, но не и такова за настоящото,
следва да се приеме, че страната не е доказала реално сторени разноски във
въззивното производство и такива не следва да й се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 427461/11.06.2018 г., постановено по
гр. д. № 24349/2015 г. о описа на СРС, І ГО, 44 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.