Р Е
Ш Е Н
И Е
№
67
гр.Враца,
14.02.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, VI-ти състав, в публично заседание на 27.01.2022 г. /двадесет
и седми януари две хиляди двадесет и
втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 617 по описа на АдмС-Враца за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на М.ц. „З. - 2011 А И
М“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от * Х.М.И. против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ №11121/24.09.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ „запечатване на търговски
обект-лекарски кабинет, находящ се в ***, сградата на МБАЛ - ***, стопанисван
от М.ц. „З. - 2011 А И М“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С
жалбата се твърди, че оспорената заповед
е неправилна и незаконосъобразна, издадена при липса на компетентност, в
противоречие с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона,
неспазване на установената форма, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила - нарушения по чл.146, т.1-5 от АПК. Излагат се съображения за това и
се иска отмяна на заповедта, като неправилна и незаконосъобразна, с произтичащите
от това правни последици
Ответникът в с.з., чрез проц. си представител
** В.А. моли за решение, с което да се потвърди заповедта, като правилна и
законосъобразна. Излагат се съображения за това. Претендират се разноски по
делото.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното:
С оспорената
заповед на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ и чл.187,
ал.1 от ЗДДС е наложена ПАМ на М.ц. “З.-2011 А И М“ ООД *** „запечатване на
търговски обект-лекарски кабинет, находящ се в ***, сградата на МБАЛ - ***,
стопанисван от М.ц. „З. - 2011 АИМ“ ООД и забрана за достъп до него за срок от
14 дни за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. В заповедта
е прието, че при извършена проверка на 15.07.2021г. в лекарски кабинет находящ
се в *** е установено че същия се ползва от * Р.М.И. на основание граждански
договор с МЦ, като в проверявания обект се води регистър на прегледите на пациенти
и не се извършват прегледи към НЗОК, а се извършват само платени по обявен
ценоразпис. Констатирано е, че в обекта
няма фискално устройство, а за извършените прегледи се издават ръчни
касови бележки от кочан.
Съставени са протокол за извършена проверка в
обект от 15.07.2021г. от служители на ответника, в който са посочени обстоятелствата
които са установени по време на проверката и какво е констатирано, вкл. и
събраните доказателства. В дадено
писмено обяснение от * Р.И. е посочено, че работи по граждански договор към МЦ “З.
-2011 АИМ“ ООД от 2013г. От представени към протокола квитанции към приходен
касов ордер общо 8 бр. за извършени
прегледи от * Р.И. е видно, че същите са
издавани от името на МЦ.
Във вр. с извършената проверка на
15.07.2021г. от Р.И. с придружително писмо вх.№ 94-Р-35/23.07.2021г. са
представени договор за наем на медицински кабинет от 02.01.2020г., според който кабинета се
стопанисва от МЦ “З.-2011 АИМ“ ООД и договор за оказване на специализирана
извънболнична медицинска помощ в МЦ “З.-2011 АИМ“ ООД №25/01.04.2013г. сключен
между МЦ “З. -2011 АИМ“ ООД и * Р.М.И.. Във вр. с така представените
доказателства от проверяващите е съставен протокол на 23.07.2021г., в който са
посочени допълнително представените документи касаещи проверката/л.31-47/.
Съставен е и протокол за извършена проверка
на МЦ и на дата 15.09.2021г., в който подробно са описани установените обстоятелства,
събраните доказателства, като същите са приложени към протокола. Налице е и протокол от 30.09.2021г., във вр. с
искане за представяне на писмени доказателства относно извършената проверка и в
който са описани подробно представените доказателства, като същите са приложени
към протокола/л.48-63/
Представените от страна на жалбоподателя по
делото фактури от 21.04.2021г. и от 10.02.2021г. за начислен наем, ведно с
платежни за извършени по тях плащания са ирелевантни
към предмета на спора, тъй като не касаят периода на
извършеното нарушение. С представения към тях анекс към договор за наем
на кабинет от 01.08.2020г. с променена
месечна цена е видно, че същия не е
сключен между жалбоподателя и * Р.М., въпреки че е подписан от същата и от
същия е видно че кабинета се стопанисва от МЦ/л.102-106/.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна - адресат на акта,
чиито права са засегнати от административния акт и срещу акт подлежащ на оспорване, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
По силата на разпоредбата на чл.168,
ал.2 от
АПК съдът е задължен да извърши проверка на оспорения административен
акт на всички основания, визирани в чл.146 от АПК, включително и относно нищожност
на същия.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган и не страда от порок по чл.146, т.1 АПК. Съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС
принудителната административна мярка се прилага от орган по приходите или
упълномощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1 ЗНАП очертава кръга на
органите по приходите. В т. 3 от същата разпоредба, като такива са посочени
началниците на отдели. Оспореният административен акт е издаден от началник
отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, съгласно заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП/л.89/, в съответствие с предоставената му компетентност по чл.186, ал.3 ЗДДС вр. чл.7, ал.1 ЗНАП. По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена от
материално компетентно лице, при наличие на законова делегация и надлежно
оправомощаване.
Оспорения
акт е издаден и в изискуемата писмена форма и с предвиденото съдържание в
чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването по
чл.186, ал.3 от ЗДДС за
мотивираност. В обстоятелствената част ясно и точно са изложени фактите,
послужили като основание за прилагането на принудителната административна
мярка, както и тези, относими към преценката на продължителността й. Освен това, съдът намира
за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно
съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно
условие, за да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран, е от
изложените в него съображения да е ясна волята на издателя - защо е издал
административен акт точно с такова съдържание. В конкретния случай оспорваната
заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването й, т.е.
същата е надлежно мотивирана и не страда от порок по чл.146,т.2 АПК. Освен това
административният орган се е позовал и на събраните в хода на проверката
доказателства. Предвид това, съдът намира оспорената заповед за издадена при
спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при спазване на
чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Принудителната
административна мярка е наложена след извършен данъчно-осигурителен контрол
чрез проверка в процесния обект от компетентните органи на НАП, за което са
съставени и предявени на дружеството протоколи от извършената проверка от 15.07.2021г.,
23.07.2021г. и от 15.09.2021г. Събраните при проверката доказателства са
описани в протоколите и са приложени по административната преписка. Предвид
всичко гореизложено съдът приема, че в процеса на издаване на оспорената заповед
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
по чл146, т.3 от АПК.
Спазени
са и относимите материалноправни разпоредби на закона - приложената
принудителна административна мярка съответства на посочените от административния
орган и установени в административното производство фактически и правни
основания за нейното прилагане.
От
събраните по делото писмени доказателства, както и от писмените обяснения на
лицето, извършило услугите * Р.М. е видно, че лицето работи по граждански
договор с дружеството, като в обясненията дава пояснения относно начина на
работа в обекта. От приложените 8 бр.
приходни касови ордери/неоспорени от страните/ издадени във вр. с извършени
плащания за прегледи е видно, че същите са издавани от името на МЦ. От тях
става ясно че лицето е работило от името
на МЦ, макар и с прекратен договор с НЗОК и са извършвани прегледи в лекарския кабинет, стопанисван от
оспорващото дружество. В конкретния случай приходната администрация е
установила, че от жалбоподателя не е изпълнено задължението за регистриране на
извършена продажба на услуга, чрез издаване на касова бележка, като в обекта
няма въведено и регистрирано фискално устройство, а за извършените прегледи се
издават ръчни касови бележки от кочан.
Съгласно
чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2016г. на МФ извършването
на сделки или услуги от или в търговски обект е достатъчно основание за
възникване на задължението за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване
на регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД в този обект. В случая то не е изпълнено, видно
от доказателствата по делото и това е предвидената в чл.186, ал.1,т.1,б.“б“ от ЗДДС предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка -
запечатване на обекта, в който е осъществена услугата и следващата от нея на основание чл.187, ал.1
от ЗДДС забрана на достъпа до него. При констатиране наличието на предвиденото
в закона условие, административният орган действа при обвързана компетентност и
е длъжен да приложи принудителната административна мярка. Той разполага с
оперативна самостоятелност при определяне продължителността на мярката, която
не може да превишава 30 дни. В случая, тя е приложена за срок от 14 дни.
Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените услуги и
необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с
изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно
14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по
целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са
изложени конкретни мотиви за този срок. В случая, определеният срок за налагане
на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в
самия акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за
такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона
по отношение на конкретния правен субект. Продължителността на
срока е в пълно съответствие с принципа за
съразмерност по чл.6 АПК, без да води до
накърняване/засягане на правата на конкретния търговец повече от необходимото.
С оглед на изложеното и възражението на
оспорващия за липса на мотиви относно срока на наложената ПАМ е неоснователно.
Неоснователно
е и възражението, че соченото в заповедта нарушение не е извършено от
дружеството, тъй като не се доказа
и не се подкрепя от доказателствата по
делото.
Възражението
на оспорващия, че към момента на
издаване на заповедта нарушението, макар и не осъществено от дружеството е
преустановено респ. не е налице нарушение е също неоснователно. Изпълнението не води до отпадане на принудителната мярка,
а до прекратяване на действието и като незаконосъобразна.
Не
са налице основания за отмяна за оспорената заповед и на основание чл.146,т.5 от АПК. Съгласно чл.22 от ЗАНН
принудителната административна мярка се налага с цел да бъде
предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от
същия вид.В случая издадената заповед цели защита интересите на държавния
бюджет чрез правилно отчитане на услугите и определяне размера на публичните
задължения.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице материалните предпоставки за
налагане на ПАМ по чл.186, ал.1,т.1,
б.“б“ ЗДДС, поради което законосъобразно същата е наложена. При вземане на
решението относно прилагането на ПАМ /дали същата да се приложи/
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради
което, когато са налице регламентираните в хипотезата на чл.186, ал.1,т.1,
б.“б“ от ЗДДС предпоставки той е длъжен да приложи предвиденото в нормата
запечатване на търговския обект. Предвид изложеното, съдът намира наложените ПАМ
- запечатване на търговския обект -
лекарски кабинет и забрана достъп до него за постановени при правилно
приложение на материалния закон. Съдът намира и за доказани фактическите
основания на органа, въз основа на които същият е извел извод за определяне на
срока на ПАМ от 14 дни, с оглед на което така наложения срок към средния размер
се явява съразмерен по смисъла на чл.6 АПК и определен в съответствие с целта
на закона.
С
оглед гореизложеното оспорената заповед е законосъобразна, а подадената против
нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143, ал.3 от АПК и
чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП, и предвид фактическа и правна
сложност на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100 /сто/ лева. Разноските следва да се
присъдят в полза на ЮЛ- НАП.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.ц.
„З. - 2011 А И М“ ООД с ЕИК *********,
***, представлявано от * Х.М.И. против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ
№11121/24.09.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА М.ц. „З.А.“ ООД с ЕИК *********, *** да заплати на Национална
агенция по приходите разноски по делото в размер на 100/сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца пред ВАС–София в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание
чл.138 от АПК да
се изпрати препис
от същото.
АДМ.СЪДИЯ: