Р Е Ш Е Н И Е
№260599 05.11.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На пети октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9 786 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника Т.П.С. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца по договор за стоков кредит № 292219 от 19.09.2017 година, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, сумата 1 814, 17 лева, представляваща главница, сумата 469, 36 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 10.10.2017 година до 15.05.2018 година, сумата 194, 89 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 10.10.2017 година до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2 986 от 07.08.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 6456 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година. С посочените установителни искове са предявени, при условията на евентуалност и осъдителни искове за заплащане на посочените суми.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна, като кредитор, и Т.П.С., от друга страна, като кредитополучател, е сключен договор за стоков кредит № 292219 от 19.09.2017 година, за предоставяне на кредит в размер от 1 814, 17 лева за закупуване от „Технополис България“ ЕАД на мобилен телефон марка Samsung 8 +G955 BL -1, с цена от 1 599 лева, както и за сключване на застраховка „Стандарт +“ с еднократна застрахователна премия в размер от 215, 17 лева. Посочено е, че кредитополучателя се е съгласил при сключване на договора сумата да бъде усвоена еднократно безкасово по сметка на търговеца, а сумата, представена за застраховката – по сметка на застрахователя. Ищецът посочва, че с извършените плащания кредиторът е изпълнил задълженията си по договора и за кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на заемната сума, съгласно уговореното – на 24 броя месечни погасителни вноски, 23 броя от които в размер от 110,60 лева и един брой месечна погасителна вноска в размер от 73,55 лева. В исковата молба е изложено, че падежът на последната вноска по договора е на 19.09.2019 година, но поради неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя задълженията са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 15.05.2018 година, когато с договор за цесия са получени от дружеството – ищец. Основанието за обявяване на предсрочната изискуемост е т.12.1 от Общите условия на договора – забава в плащане на главница и/или лихва повече от 90 дни. Посочено е, че длъжникът е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на 20.04.2019 година. В тази хипотеза, съгласно договора, остатъка по кредита започва да се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта. Поради неизпълнение на задълженията за плащане на вноски по договора на кредитополучателя е начислена лихва за забава за периода от 10.10.2017 година до датата на подаване на заявлението в съда. В исковата молба са изложени фактически и правни доводи, посочени са доказателства. В исковата молба е посочено още, че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, за която длъжникът е уведомен.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител на ответника – адвокат И.К., дава писмен отговор на предявения иск. Счита, че искът е недопустим, тъй като договора не е сключен с Т.С., а с представлявано от нея дружество „КЕЙЧ“ ООД. В писмения отговор от името на ответника е оспорено основателността на иска, поради това, че договорът не е станал предсрочно изискуем поради липса на предпоставките за това, посочени в ТР № 4/2013 година на ВКС, ОСГТК, и по – конкретно поради това, че банката не е уведомила кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, уведомяване не е извършено и от третото лице. На следващо място в писмения отговор е посочено, че длъжникът не е уведомен за цесията. Уточнява, че особеният представител по чл.47 от ГПК не може да извърши фактически действия по уведомяване на кредитополучателя за цесията. На следващо място в писмения отговор е направено оспорване и на размера на претенцията с довода, че не е посочено дали по договора са извършвани плащания.
По изложените съображения от името на ответника процесуалният му представител е поискал искът да бъде отхвърлен. В писмения отговор са посочени доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба поддържа предявените искове, сочи доказателства и излага доводи за основателност и доказаност на предявения иск.
В съдебно заседание особеният представител на ответника – адвокат К., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Видно от приетите по делото доказателства с рамков договор за покупко – продажба на вземания от 11.04.2018 година, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца, Извлечение от Приложения № 1 към този договор и уведомления за потвърждаване на цесията от банката до ищеца, се установява сключен на договор с посоченото съдържание и прехвърляне на задълженията по договор на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Не се установява от приложените към исковата молба доказателства, че ответната страна е уведомена за промяната на кредитора в правоотношението преди подаване на исковата молба, тъй като известието за доставяне е върнато с отразяване, че пратката е непотърсена, направени са и залепвания по реда на чл. 47 от ГПК. Видно от приложеното пълномощно „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава ищеца да уведомява от името на банката всички длъжници, задълженията на които са прехвърлени с договора за цесия. Уведомяването за цесията е направено в хода на настоящия процес с получаване на препис от исковата молба и приложенията от името на ищеца и е факт, настъпил в хода на процеса, който следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. ал.3 от ГПК.
Между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна, като кредитор, и Т.П.С., от друга страна, като кредитополучател, е сключен договор за стоков кредит № 292219 от 19.09.2017 година, за предоставяне на кредит в размер от 1 814, 17 лева за закупуване от „Технополис България“ ЕАД на мобилен телефон марка Samsung 8 +G955 BL -1, с цена от 1 599 лева, както и за сключване на застраховка „Стандарт +“ с еднократна застрахователна премия в размер от 215, 17 лева, видно от приложения препис от договора. В него е посочено, че договорната лихва е в размер от 39, 59 % с отразена стойност от общо за целия период на договора в размер от 803,18 или общо месечни вноски в размер от 2 617, 35 лева. ГПР съгласно договора е в размер от 47, 7 %. По повод направеното от ответника възражение за липса на материално правна легитимация настоящият състав приема, че е неоснователно, тъй като заемополучател по договора е посочена ответната страна Т.П.С..
В уточнението на исковата молба е посочено, че ответникът не е платил нито една от вноските по кредита. Видно от заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно - икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, във връзка с покупката на посочения мобилен телефон на „Кейч“ ЕООД е издаден фискален бон от продавача „Технополис България“ АД, Хипермаркет „Технополис 2 “ Бургас от 19.09.2017 година на стойност 1 599 лева, издадена е и фактура на същата стойност. Като писмено доказателство по делото е приета декларация, подписана от ответната страна за това, че е получила мобилния телефон и желае фактурата да бъде издадена на посоченото юридическо лице „Кейч“ ЕООД. От тези доказателства настоящият състав приема, че сумата е преведена по сметка на продавача, съгласно чл. 3 от договора по сметка на търговеца, а сумата за застраховка се усвоява еднократно по сметка на застрахователите. Поради това, че тази сума също не постъпва по сметката на заемополучателя, съгласно уговорката, и поради посочването й в договора, настоящият състав приема, че ответната страна е поела задължение да върне и тази сума, съгласно погасителния план. Заключението е изготвено след справка в счетоводството на ищеца и е установено, че по договора липсват плащания в изпълнение на задълженията от кредитополучателя.
Видно от приложените доказателства уведомлението за предсрочната изискуемост, което е обективирано в уведомлението за цесията, не е връчени на длъжника, тъй като са залепени на основание чл.47 от ГПК на постоянен и настоящ адрес от частен съдебен изпълнител по искане на взискателя. Видно от изпратеното по пощата известие за доставяне на него е и направено отразяване, че пратката не е потърсена. Поради изложеното и тъй като съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Поради това, че книжата не са получени от адресата настоящият състав приема, че задълженията по договора не са обявени за предсрочно изискуеми. В хода на процеса, на 19.09.2019 година, /след подаване на заявлението и преди подаване на исковата молба/, е настъпил падежа на последната погасителна вноска, поради което и предвид установената по делото липса на плащания на задълженията по договора, настоящият състав приема, че ответникът дължи на ищеца сумата, посочена като главница, включително и застрахователната премия.
По отношение на договорната лихва:
Задължението в посочения по – горе размер от 803, 18 лева, посочено като стойност в договора, което съгласно договора е 39, 59 % фиксиран лихвен процент, е прекомерно с оглед размера на сумата, предоставена по кредита от 1 599 лева и срокът на договора от една година /10.10.2017 година – 19.09.2019 година/. Посоченият размер на договорна лихва следва да се приеме, че излиза извън предела на договорната свобода между страните по смисъла на чл. 9 от ЗЗД и е налице хипотезата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, съгласно която е нищожна поради противоречие с морала и добрите нрави. Основанието за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД за клауза за договорна лихва е изведена в съдебната практика като порок на сделката в случай на необосновано висока стойност на посоченото задължение, което представлява възнаграждение за кредитора за предоставения финансов ресурс. В доклада на делото на страните е указано, че съдът следи служебно за нищожност на договора на посоченото основание.
При това положение искът за приема за установено, че ответника дължи на ищеца договорна лихва в посочения в исковата молба размер, въпреки че е за част от периода на договора /до 15.05.2018 година/ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен по посочените съображения за това, че договорната уговорка не е породила действието си. Посочената договорна уговорка не е породила действието си.
П иска за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД, който е предявен за периода от 10.10.2017 година до 30.07.2019 година, настоящият състав приема следното:
Съгласно заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза настоящият състав приема, че размерът на лихвата за забава за периода от 10.10.2017 година до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение е 194, 89 лева, която съвпада със стойността, посочена в исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Искът за заплащането й е основателен и доказан, предвид акцесорния му характер и установеното по делото неизпълнение на задълженията по договора.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца главница и лихва за забава, а за претенцията за договорна лихва искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските, направени по водене на делото:
Видно от приложените по делото доказателства, разноските, направени от ищеца, са в общ размер от 617, 71 лева, от които сумата 129 лева, представляваща държавна такса, сумата 288,71 лева, представляваща възнаграждение за особен представител на ответника на основание чл. 47 от ГПК и сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Съответно на уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер от 447,10 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 96,57 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 72, 07 лева.
Ответната страна не е
поискала присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т.П.С. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, по договор за стоков кредит № 292219 от 19.09.2017 година, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, сумата 1 814, 17 лева /хиляда осемстотин и четиринадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща главница, сумата 194, 89 лева /сто деветдесет и четири лева, осемдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 10.10.2017 година до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 01.08.2019 година, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2 986 от 07.08.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 6456 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника Т.П.С. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца по договор за стоков кредит № 292219 от 19.09.2017 година, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, сумата 469, 36 лева /четиристотин шестдесет и девет лева, тридесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 10.10.2017 година до 15.05.2018 година.
ОСЪЖДА Т.П.С. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, сумата 447,10 лева /четиристотин четиридесет и седем лева и десет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на настоящото дело и сумата 72, 07 лева /седемдесет и два лева и седем стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ претенциите от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за осъждане на Т.П.С. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски за разликата до пълните предявени размери.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.