Решение по дело №332/2019 на Окръжен съд - Шумен

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №262

 

 

                                          гр. Шумен, 29.11.2019г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               Председател:М.Маринов

                                                                      Членове:1.Р.Хаджииванова

                                                                                     2.мл.с.С.Стефанова

при секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Р.ХаджиИ.а  в.гр.д.№332 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

        С решение №616 от 21.06.2019г. по гр.д.№83/2019г. ШРС е осъдил „П. ***, представлявано от управителя Д.Д.; К.Л.К. и и Д.П.Д., на основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД, да заплатят солидарно на В.Й.И. сумата от 5000лв., както и законната лихва върху главницата от 15.01.2019г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен иска по чл. 86 от ЗЗД на В.Й.И. в размер на 885,10лв. - лихва върху сумата от 5000лв., за периода от 20.04.2017г. до 15.01.2019г., като неоснователен. Присъдени са и следващите се разноски.

           Решението е обжалвано от В.Й.И.  в частта, с която е отхвърлена претенцията му за заплащане на мораторна лихва в размер на 885.10лв., за периода от 20.04.2017г. до 15.01.2019г.. Сочи, че изискуемостта на процесното вземане настъпила с отправяне на покана за изпълнение, а съгласно представените по делото доклад на изпълнителния директор на „Каменица“АД и съдебните решения,  неколкократно отправял покани към ответниците да му възстанови сумата от 5000лв., като се започе от началото на 2016г.. Предвид това и претендираната от него дата на изискуемостта-20.04.2017г./датата на уведомителното писмо на „Ч.“ООД/ била в полза на ответниците. Моли, съдът да отмени решението в сочената част и постанови друго, с което заявената претенция за заплащане на мораторна лихва бъде изцяло уважена. Претендира и присъждане на направените разноски.

        Въззивна жалба  рег.№12642/09.07.2019г. срещу решението, но в частта, с която е уважена претенцията на И. за заплащане солидарно на сумата 5000лв., на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, е постъпила от ответниците П. ***, представлявано от управителя Д.Д.,   К.Л.К., и Д.П.Д..  Намират същото за  неправилно. Изводите на съда, че заплащането на сумата от 5000лв. на „Ч.“ООД е действие, което представлява водене на чужда работа без натоварване, не се подкрепяли от представените по делото доказателства. По делото липсвали и доказателства за наличие на изискуемо и ликвидно задължение на ответниците към „Ч.“ООД, което да е предмет на водене на чужда работа без натоварване. Молят решението да бъде отменено, съответно  постановено друго такова, с което заявената срещу им претенция за заплащане на сумата 5000лв., бъде отхвърлена. В случай, че съдът приеме, че са налице действия, които имат връзка с водене на чужда работа без натоварване, молят да бъде съобразено уведомителното писмо, издадено от „Ч.”ООД, съгласно което единствено дружеството следвало да е задължено лице, не и останалите двама ответници, съответно бъде отменено  солидарното  осъждане на последните. 

            Всяка от страните взема становище по неоснователността на жалбата на насрещната страна.

           Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни,  поради което се явяват процесуално допустими.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:  

                   Съгласно  представения РКО № 4982 от 16.04.2015г., с положен печат на „Ч.“ ООД - Ш.,  на 16.04.2015г. на Д.П.Д. е предадена сума от 5000лв. за „бонус Каменица“.

        Представен  е и запис на заповед от същата дата, издаден от Д.П.Д., в качеството й на управител /собственик на „П. ***/  и в лично качество, по силата на който се задължила, при предявяване на настоящия запис на заповед, да заплати сумата от 5000лв. на „Каменица„ АД, безусловно и неотменимо. Като поръчител по записа на заповед е вписан и К.Л.К., като същият се е подписал. Положен е подпис  на П. и печат  на „П. *** за издател и под текста „Приета за плащане“.

           Приложен е и договор  за сътрудничество хорека от 01.05.2015г. между страни „Каменица“ АД и „П. Т.Л.С.“ ЕООД, по силата на който „Каменица“АД предлага, а търговецът приема да осъществи общ план за търговско присъствие и промотиране на продуктите на „Каменица“ в срокове и при условия на договора.  В чл.1 т.2.1 от същия е отразено, че „Каменица“ се задължава да извърши „търговска инвестиция“ в обектите, като предостави на търговеца отстъпки, а в т.2.2  е посочен начинът на определяне на „търговска инвестиция“, както и това, че се заплаща авансово на търговеца. Отразено е и че правата на страните по договора, с изключение на правото за предсрочно прекратяване или анексиране на договора се осъществяват от лицата за контакт: В.И. –като лице за контакт от името на „Каменица“ и К.Л.К. като лице за контакт от името на търговеца. Соченият договор, включително и Приложения №1 и №2, са подписани от търговеца, но не и от името на  „Каменица“ АД.

        Съгласно копие на уверително писмо от „Ч.“ ООД - Ш. от 20.04.2017г., издадено на ищеца В.Й.И., последният бил погасил сумата от 5000 лв., която била взета от фирма „П. Т.Л.С.“ ЕООД, като аванс от „Каменица“ АД.

        С  решение №627/12.09.2017г. по гр. д. № 1585/2017г. на ШРС,  са отхвърлени предявените от В.Й.И. искове за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата работа в „Каменица“ АД. С решение по гр. д.№ 310 от 2017г. на ШОС, е било отменено решението на ШРС, признато е уволнението на В.Й.И., от „Каменица“ АД за незаконно и е отменено, като същият е бил възстановен на заеманата длъжност „зонов супервайзор“.

       Съгласно показанията на свид. Чернева/управител на, „Ч.“ ООД/ дружеството било дистрибутор на „Каменица“ АД, като по повод договора между „Каменица“ АД и търговец „П. Т.Л.С.“ ЕООД, са дали сумата от 5000лв. на търговеца. Свидетелката излага, че представителите на „Каменица” следвало да намират клиенти, които да им продават техните стоки, съответно ищецът в това си качество също имал такова задължение. Понеже процедурата в „Каменица“ била много бавна и тромава, за този случай от „Чернев“ било поискано да се намеси и да предаде – 5000лв.. Свидетеката била разговаряла с представителя на „Каменица“-ищецът. Сочи, че за да даде тази сума, при тях документ не е стигал, всичко било на добри отношения и на приказки. Тези  5000лв. ги дали в присъствието на В., на представител на фирмата им, като бонус за продажби при постигане на определен обем продажби. „Бонус“ и „аванс“ в случая било едно и също. В кой момент ще се изплати сумата зависело как ще се договори представителя на „Каменица“АД с отделните клиенти. Може в началото да е определена сума и след изпълнение на договора-останалата сума. За предаването на тази сума от тях бил издаден касов ордер. Свидетлката сочи също, че били  известени, че този договор пропада и нямат право по - нататък да се намесват. Техен служител предал сумата на представител на фирмата, а 5000лв. им били върнати  от В.И.. Шефовете от „Каменица“ дошли, след като станало ясно, че договорът няма да се сключи. Уверили ги, че парите, при всички случаи ще си ги получим от В. и си ги получили. Парите при тях били приключени в същата година, когато са дадени - 2015г..              

           По делото е представен и доклад от изпълнителния директор на „Каменица“ АД, изготвен по повод оплакване на К.К. - съпруг на управителя на фирмата – търговец „П. Т.Л.С.“ ЕООД - Д.П.Д..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

         Съобразявайки изложените от ищците обстоятелства и заявения петитум /ищцовата страна твърди, че заплатила задължение на ответниците към „Каменица“ АД за връщане на сумата 5000лв., получена с оглед отпадане на условията за сключване на договор за сътрудничество, поради което претендира заплащането на сочената сума/, съдът намира че е сезиран с претенция с правно осонавние чл.61 от ЗЗД.

Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд касателно   основателността на заявената претенция и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите. Налице са елементите на фактическия състав на гестията: доброволно извършване на действия/които могат да бъдат както фактически, така и правни/ по управление на чужда работа, без надлежно натоварване от доминуса/мотивите, от които се ръководи гесторът при извършване на чуждата работа са без значение,  като разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД допуска извършване на действия освен в чужд и в собствен интерес/, последиците от която настъпват в чужда правна сфера,  като намесата в чуждата сфера следва да е съзнателна.

В случая се установи, че ищецът е извършил доброволно действия по извършване на чужда работа-заплатил е подлежащата на връщане сума от ответниците на „Каменица“АД.  Не е бил натоварен за това действие от ответниците  действал е както в техен, така и в свой интерес. 

Неоснователно се явява възражението , че не била налице чужда работа, която И. да извършил в полза на някой от ответниците, тъй като не били налице доказатества установяващи изискуеми и ликвидни задължения, които трябвало да бъдат платени, от името на който и да е от ответниците.

Установи се/РКО №4982/16.04.2015г., уверително писмо от 20.04.2017г./, че във връзка с отношения по сключване  на договор за сътрудничество с „П. ***, представителят на последното е получило сумата  5000лв. от името на „Каменица“ чрез дистрибутора „Ч.“ООД. В потвърждение на това обстоятелство е и представеният запис на заповед, с който  представителят на дружеството в това му качество и лично, както и съпругът на представителя на фирмата-К.Л.К./последният сочен и като лице за контакт  от името на дружеството при  осъществяване правата на страните по бъдещия договор/ са се задължили да изплатят сумата от 5000лв. на „Каменица“АД, като със сочения запис се е обезпечило връщането на дадената сума от 5000лв. при отпадане на основанието за предаването й. Безспорно е, че процедурата по окончателното  сключване на договора за сътрудничество хорека не е финализирана, поради отказване от страна на ответния търговец, предвид това  и задължените по записа лица дължат връщането на сумата.  По делото не се ангажираха надлежни доказателства, че получената сума от 5000лв. е била върната от ответниците. Напротив, установи се, че това е сторил ищецът.

Неоснователно се явява и  възражението, че сумата не се дължала от ответниците тъй като представлявала „бонус“- премия, и като такава не подлежала на връщане. Сочената сума е тази, уговорена като аванс в чл.2.2 от договора за  сътрудничество, подписан от страна на дружеството-търговец, като в договора изрично е упоменато, че тази авансово заплатена сума  ще се прихване от  реално изчислената дължима сума към края на всеки отчетен период до пълното й прихващане. Т.е. същата не е заплатена на ответното дружество  с дарствено намерение. В този смисъл са и показанията на свид.Чернева, която заявява, че  сумата  вписана  като „бонус“ в РКО е на практика „аванс“.  В подкрепа на обстоятеството, че връщането на сумата се дължи  е  и наличието на подписания от ответниците запис на заповед.

Поради изложеното, съдът намира, че искът за солидарно заплащане от ответниците на сумата от 5000лв., представлява обезщетение за водената от ищеца В.Й.И. чужда работа без възлагане, в интерес и на ищеца, изразяваща се в заплащане на сумата за погасяване на задължение на ответниците, възникнало по повод водени преговори за сключване на Договор за сътрудничество, следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията  за заплащане на мораторна лихва в размер на 885.10лв., за периода от 20.04.2017г. до 15.01.2019г.:

Тъй като воденето на чужда работа без натоварване е извъндоговорен източник на облигационни отношения, върху главницата се дължи законна лихва от датата на поканата. В случая доказателства за наличието на такава покана, достигнала до ответниците преди датата на депозиране на исковата молба не бяха ангажирани. Представеното уверително писмо от „Ч.“ООД не съдържа данни за отправена от ищеца до ответниците покана да му заплатят сумата 5000лв.. Такива данни липсват и в представения доклад, доколкото съгласно отразеното в него, оплакванията на „П. Т.Л.С.“ЕООД  са били в смисъл, че ищецът търси от тях пари за „Каменица“, а не за себе си. Че ищецът е поканил ответниците да му заплатят на него исковата сума не се установява и от приложените две съдебни решения, с които е разрешен трудовия спор на И. с „Каменица“АД. 

 Предвид изложеното съдът намира, че акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода 20.04.2017г.- до завеждане на исковата молба, в размер на 885.10 лв., се явява недоказана и неоснователна, и следва да бъде отхвърлена.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 С оглед изхода на спора, ответниците по делото следва да заплатят на Иванов направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 475лв..

    Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, вр с чл.269 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

                                                     Р    Е    Ш    И    :  

 

 

      ПОТВЪРЖДАВА решение №616 от 21.06.2019г. по гр.д.№83/2019г. на ШРС.

      ОСЪЖДА „П. Т.Л.С.“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление: гр.Ш..., представлявано от управителя Д.Д., К.Л.К. ЕГН, адрес: *** и Д.П.Д., ЕГН, адрес: ***, да заплатят  на В.Й.И.***, сумата 475лв. деловодни разноски пред въззивната инстанция. 

        На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.  

   

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                           

                                                                                                       2.