№ 18216
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110135675 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „С В“ АД срещу Н. И.
Г..
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.
чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка
на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, а
последният не е заплатила дължимата цена.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 2 203, 86 лв., представляваща
стойност на доставени ВиК услуги за периода 29.05.2013 г. – 17.12.2021 г. в
обект, находящ се в гр. София, ж.к. „...., ведно със законната лихва от датата
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, и сумата 1 206,
42 лв., представляваща мораторна лихва за периода 29.06.2013 г. – 17.12.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
19.04.2022 г. по ч.гр.д. № 12922/2022 г. на СРС, ГО, 148 състав.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Н. И. Г., с който оспорва исковете. Не оспорва, че е собственик на
процесния имот и се намира в облигационно правоотношение с ищеца за
исковия период. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
1
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 10.03.2022 г. заявителят „С В“ АД е сезирал СРС с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника
Н. И. Г. за сумата 2 203, 86 лв., представляваща стойност на доставени ВиК
услуги за периода 29.05.2013 г. – 17.12.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, и сумата
1 206, 42 лв., представляваща мораторна лихва за периода 29.06.2013 г. –
17.12.2021 г.
С разпореждане от 19.04.2022 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като в присъдил в полза на заявителя и разноски в размер на 68,
21 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Безспорно е между страните, че ответникът е собственик на процесния
имот и за исковия период има качеството потребител на ВиК услуги.
Безспорно е между страните, че е налице облигационно
правоотношение между страните за исковия период, както и че приложение
към същото намират Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006 г., публикувани във в-к „Стандарт“
на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в сила от 01.09.2006 г.,
както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г.
От заключението на комплексната съдебно-техническата и счетоводна
експертиза, изготвена от вещите лица В. и Н., което съдът възприема като
компетентно дадено, се установява, че процесният имот е водоснабден. За
имота е създадена партида клиентски № ********** с титуляр Н. И. Г..
Констатира се, че стойността на предоставените ВиК услуги за исковия
период 29.05.2013 г. – 17.12.2021 г. възлиза на сумата от 2 203, 86 лв.
Доставените ВиК услуги са измервани по 2 бр. водомери в периодите с реален
отчет от проверител и реален отчет по самоотчет, а в периодите без извършен
отчет – въз основа на предишен реален отчет и при следващ реален отчет са
извършвани корекции за изравняване. Мораторната лихва за периода
29.06.2013 г. – 17.12.2021 г. е изчислена в размер на сумата 1 205, 90 лв.
Констатирани са плащания в общ размер на сумата 823, 24 лв., отразени в
таблица № 3 от констативно-съобразителната част на експертизата, с които са
погасени задължения по фактури за периода 18.02.2019 г. – 16.04.2021 г. С
тази сума е намален размерът на задължението по фактури и тя не се
претендира в настоящото производство.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
2
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е постъпило
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В случая между страните не се спори, че ответникът е собственик на
процесния имот и за исковия период има качеството потребител на ВиК
услуги.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на
концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на
основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор
между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо
3
изричното им приемане от страна на потребителите. През исковия период
приложение намират Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006 г., публикувани във в-к „Стандарт“
на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в сила от 01.09.2006 г.,
както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г.
С оглед на това страните в производството са били обвързани от
облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от
съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. От страна на ответника не се твърди и установява в срока по чл.11,
ал.8 ЗРВКУ да е внесъл в съответния ВиК оператор заявление, в което да е
предложил различни условия, респ. – такива да са били приети от ВиК
оператора и отразени в допълнително писмено споразумение.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, по делото е изготвена комплексна съдебна
счетоводно-техническа и счетоводна експертиза, чието заключение следва да
се кредитира като компетентно и обективно дадено. От същото се
потвърждава, че имотът е водоснабден, което обстоятелство не е и спорно
между страните. Предоставените ВиК услуги са отчитани по водомери с
номера 1451797 и 1482399. Установява се от заключението на експертизата,
че доставеното количество вода възлиза на 1 323, 600 м3 на стойност 2 828, 22
лв. в съответствие с утвърдените цени на КЕВР. Констатира се, че за исковия
период са издадени 102 броя фактури. Констатирани са извършени през
исковия период плащания, след съобразяване на които се налага извод, че е
налице неизплатена главница в размер на сумата 2 203, 86 лв.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят
на така даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като
всички те имат един общ правопораждащ факт – неформален договор при
общи условия, падежът им настъпва през предварително определени
интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране на потребените
4
количества вода съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., като размерът на
плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази
причина същите се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
от 2016 г. потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл. 410
ГПК – 10.03.2022 г. по арг. от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което
погасени по давност се явяват вземанията, чиято изискуемост е настъпила
преди 10.03.2019 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода
29.05.2013 г. – 10.01.2019 г. /фактури под № 1-69 съгласно таблица № 1 от
констативно-съобразителната част на експертизата, изрично посочени и в
таблица № 4/ на стойност 1 982, 69 лв.
Непогасени по давност са вземанията за главница за периода 11.01.2019
г. – 17.12.2021 г. на стойност 221, 17 лв. (Първото от вземанията за този
период е предмет на фактура под № 70 от таблица № 4 от констативно-
съобразителната част на експертизата, която фактура е издадена на 18.02.2019
г. и касае периода 11.01.2019 г. – 13.02.2019 г., видно от таблица № 1от
констативно-съобразителната част на експертизата).
По арг. от нормата на чл.119 ЗЗД мораторна лихва не се дължи върху
погасената по давност главница.
Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за
периода на своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал.
2 от ОУ от 2016 г. потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая
претенцията се явява установена по основание. Мораторната лихва върху
главница е дължима за периода от 21.03.2019 г. (деня, следващ падежа на
първата фактура от непогасения по давност период, издадена на 18.02.2019 г.)
до 17.12.2021 г., като неизплатеният остатък е в размер на 19, 03 лв. според
заключението на експертизата (Приложение № 1, таблица № 1)
По разноските:
На ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 8, 33 лв. разноски за заповедното и сумата от 50, 59 лв. разноски за
исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. И. Г., ЕГН ********** дължи
на „С В“ АД, ЕИК ..., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
както следва:
сумата 221, 17 лв. главница за предоставени ВиК услуги за периода
11.01.2019 г. – 17.12.2021 г. за имот – апартамент № 12, находящ се в гр.
София, ж.к. „......... клиентски № **********, ведно със законната лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 10.03.2022 г. до окончателното
изплащане, както и
сумата 19, 03 лв., представляваща мораторна лихва за периода
21.03.2019 г. – 17.12.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
19.04.2022 г. по ч.гр.д. № 12922/2022 г. на СРС, 148 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 221, 17 лв. до 2 203, 86
лв. и за периода 29.05.2013 г. – 10.01.2019 г. – като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ, както и иска за мораторна лихва за сумата над 19, 03 лв. до
1 206, 42 лв. и за периода 29.05.2013 г. – 22.03.2019 г.
ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН **********да заплати на „С В“ АД, ЕИК ..., на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 8, 33 лв. разноски за
заповедното и сумата от 50, 59 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6