Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
…..юни 2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
Председател: Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от съдия
Банкова ч.гр.д. №4849/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от Столична община – длъжник по изп.д.
№20208490400116 на ЧСИ А.П.срещу постановление на съдебния изпълнител от 21.01.2020г.,
с което ЧСИ изменил постановление за приети по делото разноски, като намалил
адвокатското възнаграждение от 1100 на 789,60 лв., след направено от длъжника
възражение в този смисъл. Намален бил и размерът на таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ от 1 901,28 лв. на 1 878,94 лв.
Жалбоподателят
поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по делото,
е на първо място изобщо недължимо, т.к. не са представени доказателства за неговото
заплащане, а на второ място – прекомерно. Моли също така съдебният изпълнител
да бъде задължен от съда да намали пропорционалната така по чл.26 от ТТРЗЧСИ,
която е незаконосъобразно определена.
Взискателят
не взема становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество,
въззивният съд намира следното:
1.Възраженията на жалбоподателя за недължимост на адвокатското възнаграждение на
взискателя са неоснователни. По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, сключен между взискателя и адв. Николова, в който е посочено, че
заплатеното в брой адвокатско възнаграждение възлиза на 1100 лв. Договорът
служи за разписка, поради което съдът приема, че са налице доказателства за
заплащането на посочения хонорар.
2.Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от
представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното
производство, в която е посочен изпълнителен способ – запор по банковите сметки
на длъжника. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за
редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на
изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по чл. 10 т. 1 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата
разпоредба. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението
е в размер на 200 лв.
Други действия по процесуално
представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са извършвани и
правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на
делото. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор
за правна помощ в размер на 1100 лв. се явява прекомерно, вкл. и след
намаляването си от ЧСИ с оспореното постановление, поради което същото следва
да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба
№1/2004 г. – в размер на 200 лв.
3. Възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определената такса по
чл.26 от Тарифата са основателни. За процесуална икономия, съдът намира, че не
следва да дава указания на ЧСИ относно изчисляването на пропорционалната такса,
а сам следва да я определи в настоящото решение. Размерът на дължимата такса се
определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист
- при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не
се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното
производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ
и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и
направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер –
представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в
рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на
длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно
което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се
определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлизат на 21 635 лв.
/главница 18 000 +законна лихва/, и размерът й е 1 518,10 лв.
Искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в
изпълнителното производство не следва да се присъждат. Това е така, защото
предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат
незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на
взискателя.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ А.П.от 21.01.2020г. по изп. дело №20208490400116,
с което са намалени размерите на адвокатското възнаграждение за водене на
изпълнителното производство и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до
789,60 лв., респ. 1 878,94 лв. с ДДС като вместо
това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение - сумата от 200 лв. без включен ДДС.
ОПРЕДЕЛЯ размер на
таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 1 518,10 лв., без ДДС.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.