Р Е Ш Е Н И Е
№ 912
Гр. Пловдив, 03 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХ к.
с., в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД
№ 326 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Касаторът – Областен отдел "Автомобилна
администриця" /ОО „АА“/- Пловдив обжалва Решение № 2249 от 09.12.2019
година, постановено по АНД № 7259/2019 г. по описа на ПРС, I н. с., като се
иска отмяна на същото и да се потвърди оспореното наказателно постановление.
Като касационно основание се сочи процесуална и материалната
незаконосъобразност на решението.
Ответникът по жалбата – "Измир логистик" ЕООД, редовно призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административният съд намира, че
касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното решение районният
съд е отменил Наказателно постановление № 36-0000517 от 30.10.2019 г., издадено
от и. д. началник ОО „Автомобилна администрация“ – Пловдив, с което на „Измир
логистик“ с ЕИК ****, на основание чл.97 ал. 1 предл. последно
от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди/ лева за
нарушение по чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвП.
За да постанови решението си съдът е
приел, че деянието се явява несъставомерно и са допуснати съществени нарушения
още в хода на административнонаказателното производство, досежно съставянето на
АУАН.
Решението е правилно.
При постановяване на контролираното
решение не е допуснато твърдяното нарушение на материалноправните разпоредби на
закона. Правилно е приел, че при тежест на доказване на
административнонаказващия орган, по делото не е доказано, че поканите са
достигнали до дружеството – жалбоподател, за да се ангажира то със задължението
да представи документи. Наказващият орган не е ангажирал каквито и да е
доказателства за наличието на правна връзка между лицата, посочени в известията
за доставяне на поканите и дружеството, чиято административнонаказателна
отговорност е ангажирана. Също така втората покана е получена лично от
управителя на дружеството едва на 02.10.2019 г. , поради което, по обективна
невъзможност не се е явил в областния отдел на 19.09.2019 г. Споделят се и
изводите, че АУАН е съставен на 26.09.2019 г., а за тази дата, каза се, липсва
доказателство, че санкционираното дружество е поканено надлежно за съставяне на
АУАН.
На основание чл.221 ал.2 изр. 2 от АПК, изцяло се споделят изложените
мотиви на Районния съд, поради което същите не следва отново да бъдат
преповтаряни. Въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение след
пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил
задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са
процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия
орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в
настоящото производство решение на Районния съд за законосъобразно, правилно и
обосновано.
При субсидиарното действие на НПК,
районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното
решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил
и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен
състав изцяло споделя.
При извършената служебна касационна
проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено
при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в
хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно
което и да е от тях.
Както вече
бе казано, дружеството е санкциониран за извършено нарушение
на нормата на чл.91б т.1 от ЗАП, според която, превозвачите са длъжни, при поискване, да представят на
служителите на ИА
"АА" за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари.
"Измир логистик“ ЕООД е превозвач по смисъла
на ЗАвП
по лиценз на Общността. Санкционната
разпоредба на чл.97
ал.1 предл. последно от ЗАвП предвижда наказание глоба или имуществена
санкция за лице, което не представи
за проверка, свързани с превозната дейност документи. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно на това основание.
В конкретния случай
обаче, не се установява същият
да е извършил административно нарушение по чл. 91б,
т. 1 от ЗАП. Съображенията
за този извод
са следните:
Според чл.37 ал.1 и 2 от Наредба № Н-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември
1985 г. относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението
при автомобилен транспорт и Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март
2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, превозвачите са длъжни да
извличат и съхраняват информацията, записана в картата на водача
и паметта на дигиталния тахограф и да я предоставят за проверка при
поискване от контролния орган, а извлечените данни се съхраняват в адреса на управление
на превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена
сметка. Както в АУАН, така и в НП е вписано, че е била
изискана от контролния орган информацията с писмо изх.
№ 11-04-4571/31.07.2019 г. и с писмо изх. № 11-04-4571/11.09.2019 г. Видно от
първото писмо, се изискват документи с информация за: превозвача, за водачите и
за пътното превозно средство, във второто писмо е посочено, че се изискват
данни от дигиталните карти и тахографски листове за работното време на водачи и
на автомобили, с конкретно посочени имена. Каза се също така, че първото писмо
не е достигнало до проверяваното лице, поради което и информацията изискана в
него, няма как да бъде предоставена, тъй като то не е запознато със
съдържанието на писмото. Или иначе казано, до проверяваното лице е изпратена
покана да представи извлечение от дигиталните
карти
и тахографските листове за работното време на водачите /т.е.
направените извлечения от нея,
не самата карта/ - тази информация
се пренася на хартиен носител
и се съхранява в продължение на една година и при
поискване се предоставя на проверяващите.
Отделно се изискват и
данни от дигиталните тахографи и тахографски листове ва автобомобилите. В
тази връзка, следва да се
посочи, че с извършеното от жалбоподателя деяние, така, както е описано в обстоятелствената част на АУАН и атакуваното НП, същият е нарушил разпоредбата на чл.91в т.1 и т.2 от ЗАвП, съгласно която превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, са длъжни да съхраняват
най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи информацията от тахографските листове от аналогови
тахографи
и информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф и от картата на
водача. При това положение, доколкото действията на жалбоподателя представляват нарушение на чл.91в т.1
и т.2, а не на чл.91б ал.1 т.1 от
ЗАвП,
както е посочено в АУАН и
НП, следва да се приеме, че
словесното описание на нарушението, не отговаря на
неговата правна квалификация. Обстоятелство,
което правилно е обсъдено и установено от въззивната инстанция.
Касае се за съществени
нарушения на процесуалните правила допуснати в хода на административнонаказателното производство, обосноваващи от своя страна
извод за нарушение на императивната
разпоредба на чл.57 ал.1 т.
6 от ЗАНН.
Констатираните противоречия и неясноти в правната квалификация на твърдяното нарушение, посочена в АУАН и спорното НП, са до такава
степен съществени, че правят напълно
неясна воля на наказващия орган
за кое точно
административно нарушение се ангажира отговорността
на дружеството
и съответно следва да му се
наложено административно наказание. Това е накърнило правото на защита на
наказаното лице, тъй като то
е било лишено от възможността да разбере точно
какво нарушение се твърди, че
е извършило, и да реализира пълноценно правото си по
чл.44 ал.1 от
ЗАНН да подаде адекватно възражение срещу акта за
административно нарушение. Това е така, защото описанието
на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби, не могат да
бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива
и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на засегнатото
лице.
По
изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението на Районния
съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Административен
съд – Пловдив, ХХ к. състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
2249 от 09.12.2019 година, постановено по АНД № 7259/2019 г. по описа на ПРС, I
н. състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.