Определение по адм. дело №791/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ).

Образувано е по жалбата на М. Х. А. от град Сърница против мълчалив отказ на Общински съвет Сърница да се произнесе с решение по искание с вх. № СР-1394 от 09.04.2025 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Сърница, за предоставяне на индивидуализирани в искането имоти, на наследници на С. С. А., по преписка вх. № 140 от 17.01.1992 г.

В жалбата се твърди, че органът не се е произнесъл съгласно чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - на първото си заседание след постъпване на искането, което е било на 17.04.2025 г., съответно мълчаливият отказ е настъпил на 02.05.2025 г. Иска се отмяна на мълчаливия отказ, за което се представят и писмени доказателства. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответната страна – Общински съвет Сърница, чрез адвокат Р. И., в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като недопустима, като излага доводи и за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е мълчалив отказ на Общински съвет Сърница да се произнесе с решение по Мотивирано искане с вх. № СР-1394 от 09.04.2025 г. на Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) – Сърница, подадено на основание § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във връзка с преписка вх. № 140 от 17.01.1992 г. за предоставяне на наследниците на С. С. А., на следните имоти:

- имот с [идентификатор] с площ 1,725 дка в м. „Кевапчийте“ с НТП „ливада“, в землище Сърница [ЕКАТТЕ];

- имот с [идентификатор] с площ 1,554 дка в м. „Кевапчийте“ с НТП „нива“, в землище Сърница [ЕКАТТЕ];

- имот с [идентификатор] с площ 0,988 дка в м. „Боруни валти“ с НТП „ливада“, в землище Сърница [ЕКАТТЕ];

За да е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК следва да е налице задължение на административния орган, произтичащо от правна норма, да издаде административен акт, както и това да стане в предвидения законов срок.

На заседанието на Общински съвет Сърница от 17.04.2025 г. е прието решение да не бъде включвана в дневния ред точка 4, която е имала за предмет именно искането от 09.04.2025 г. Това е обосновано с приетото решение на Комисията по общинска собственост, устройство на територията, пътна и селищна мрежа, околна среда, благоустрояване, селско и горско стопанство на заседанието й от 16.04.2025 г.

При обсъждането на искането в комисията е констатирано, че по отношение на същите имоти, и на същото правно основание през годините са подавани няколко мотивирани искания от страна на ОСЗ. Първото от тях е изпратено от Общинска служба „Земеделие“ – Велинград с изх. №РД-13-1503 от 27.05.2015 г., по заявление на И. С. А., в качеството му на наследник на С. С. А.. Впоследствие са изпращани мотивирани искания вх. №СР-2349 от 26.07.2019 г. и вх. № СРОБС – 197 от 2019 г., които са посочени и в последното искане от 09.04.2025 г.

Видно от представеното удостоверение за наследници (л. 75), настоящата жалбоподателка е съпруга на И. С. А., респективно снаха на С. С. А..

Поради обстоятелството, че по Мотивираното искане изх. №РД-13-1503 от 27.05.2015 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Велинград не е имало произнасяне по него е формиран мълчалив отказ, който не е бил обжалван и е влязъл в сила е прието, че е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

Правилото на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК регламентира, че за допустимост на административното производство следва да липсва влязъл в сила административен акт със същите предмет и страни. Наличието на влязъл в сила отказ (макар и мълчалив) между същите страни и със същия предмет е пречка за издаване на нов акт със същия предмет, поради което подаденото Мотивирано искане с вх. № СР-1394 от 09.04.2025 г. е недопустимо. По недопустимо заявление не се формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол.

От представените по делото доказателства е видно, че предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК – да липсва влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, не е налице, поради което искането на жалбоподателката административния орган да се произнесе отново по искане със същия предмет и страни, е недопустимо.

След като не е имал право, нито задължение да се произнася по недопустимо искане, то за административния орган не е започвал да тече срок за такова, за да се твърди, че с изтичането му и липсата на изричен акт по същество в този срок, е налице мълчалив отказ.

При положение че е налице влязъл в сила отказ по първото искане от 2015 г., то образуването на ново производство по идентично искане е процесуално недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Налице е абсолютна процесуална пречка за издаване на нов акт със същия предмет и съдържание. По недопустимо искане не се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, поради което и не е налице административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Следователно подадената жалба до съда е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

С оглед изхода на спора, на ответната страна се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 250 лева. В тази насока, възражението на жалбоподателката за неговата прекомерност е необосновано. Възражението е направено преждевременно, със самата жалба – преди да е било известно какъв е размерът на платеното възнаграждение, за което доказателства са представени в съдебното заседание от 23.09.2025 г. Това е в противоречие с чл. 78, ал. 5 от ГПК, който изисква първо да е налице плащане на адвокатското възнаграждение и след това да се възразява за неговия размер.

На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят на община Сърница.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. Х. А. от град Сърница против мълчалив отказ на Общински съвет Сърница да се произнесе с решение по искание с вх. № СР-1394 от 09.04.2025 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Сърница, за предоставяне на индивидуализирани в искането имоти, на наследници на С. С. А., по преписка вх. № 140 от 17.01.1992 г..

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 791/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА М. Х. А. да заплати на община Сърница сторените по делото разноски в размер на 2 250 (две хиляди двеста и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.