Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,
29.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
март през две хиляди
и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИАНА СТАНКОВА
при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 799 по описа на съда за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът П.М.У. твърди,
че на 24.09.1999 г. бил задържан и му били повдигнати обвинения по следствено
дело № 207/1999 г. по описа на Специализираната следствена служба, като
първоначално му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“,
изменена в последствие на „парична гаранция“. Твърди, че през 2003 г. бил
внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано н.о.х.д. № 859/2003 г. по
описа на Софийски градски съд, НО, 8-ми състав и с присъда № 51/23.11.2007 г.
бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 212, ал.4 /стар
ал. 3/ вр. с ал. 1, алт. втора, вр. с чл. 20, ал.2 НК и му било наказание
лишаване от свобода за срок от 4 години, която присъда в последствие била
отменена и с решение от 28.01.2016 г. по н.д. № 1456/2015 г. на ВКС, ІІІ-то
н.о. окончателно бил оправдан.
Ищецът сочи, че продължилото повече от 16 години наказателно
производство, от които почти два месеца е бил в ареста, му е предизвикало
интензивен, продължителен стрес, в следствие на който се разболял от диабет тип
2. Твърди, че роднини, приятели, колеги и познати започнали да странят от него.
Твърди, че през по-голяма част от периода, в който бил обвиняем и подсъдим е
имал наложена забрана за напускане на страната, която му отнела редица
възможности в личен и професионален план. Претендира от ответника обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие неоснователно водено наказателно
производство срещу него в размер на 50 000.00 лв., ведно със законна лихва от влизане в сила на
оправдателната присъда на 28.01.2016 г. Претендира и сумата от 18881,09 лева –
имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да ползва сумата от 10 000,00
лева, внесена като гаранция по марка за неотклонение за периода 16.11.1999 г.
до 04.03.2015 г.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва иска. Счита
за недоказани твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение и оспорва
размера на претенцията за неимуществени вреди. Твърди, че при определяне
размера на обезщетението следва да бъдат взети предвид и останалите провеждани
по същото време наказателни производство по отношение на ищеца. Оспорва размера
на иска за неимуществени вреди, както и факта ищецът да е претърпял имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи. Прави възражение за погасителна давност
на иска за лихва за забава.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето
или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство
е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Разпоредбата визира няколко самостоятелни хипотези, представляващи самостоятелни основания за ангажиране отговорността
на държавата една, едно от
които е в случаите на постановена оправдателна присъда, какъвто е настоящият.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени
от виновно длъжностно лице. Следователно държавата носи пълна имуществена
отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите
от незаконосъобразното поведение на държавните
органи и служители, като нейната отговорност
е гаранционна и обективна, поради което не
е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица.
По делото е изискано
и приложено по искане на ищеца
н.о.х.д. № 859/2003 г. по описа на
Софийски градски съд, НО, 8-ми състав, в което се съдържат
само материалите на наказателното производство в съдебната му фаза, започнала
с внасяне на 31.03.2003 г. на обвинителен акт в съда. Ищецът, чиято е тежестта на доказване в процеса, в първото по делото съдебно
заседание, в което е докладвано постъпването и прилагането на наказателното дело и е разпределена доказателствената тежест в процеса, не е направил искания
в тази връзка.
На 31.03.2003 г. срещу П.М.У. е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 20,
ал.2 НК, като на обвиняемия е посочено, че е взета мярка
за неотклонение „парична
гаранция“.
С присъда от 23.11.2007 г. по
н.о.х.д. № 859/2003 г. по описа на СГС, VI-ти състав подсъдимият П.М.У.,
неосъждан, е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“
от 4 години.
С определение по н.о.х.д. №
652/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, от 20.11.2013 г. е
отменена, наложената през 1999 г. на подсъдимия П.М.У. мярка „забрана за напускане пределите на
страната“, а с определение от 04.03.2015 г. е отменена наложената му мярка за неотклонение „парична гаранция“.
С присъда
по н.о.х.д. № 652/2013 г. по
описа на Софийски апелативен съд, НО, подсъдимият П.М.У. е оправдан, като тази
присъда е потвърдена с решение на ВКС, по н.ох.д. № 1456/2015 г. от 28.01.2016 г.
Според показанията на свидетеля З.У.тя е съпруга на ищеца от 1992 г., като
наказателното производство продължило много дълго и се отразило негативно на
здравословното и емоционалното му състояние. Свидетелката сочи, че съпругът й
развил диабет тип 2, сърдечни проблеми и високо кръвно налягане, депресирал се.
Във връзка с досъдебното производство била ограничена възможността на съпруга й
да пътува заедно със семейството си в чужбина и да прави бизнес в чужбина.
Свидетелката сочи, че съпругът през целия период на наказателния процес, както
и към момента на депозиране на показанията му имал бизнес с търговия на плодове
и зеленчуци.
Според показанията на свидетеля Л.У. – брат на ищеца,
срещу брат му било водено наказателно производство някъде от 1992 г., 1993 г.,
1994 г. и същото продължило дълго време, но не знае за какво. Свидетелят сочи,
че докато било висящо наказателното производство не го е обсъждал с брат си.
Свидетелят сочи, че с брат си се виждали по семейни празници, както и че от
майка си знае, че той имал здравословни проблеми, първоначално от 1996 г. –
1997 г. с кръвното налягане, а през 2000 г. отключил диабет. Свидетелят сочи,
че през 2001 г. – 2002 г. двама приятели на брат му му споделили, че гледат да
стоят по-далеч и да не ги свързват с него.
За причинените вследствие на
незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде
определено обезщетение, което, съгласно § 1 от
ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. Според
константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и
когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди
да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г.,
на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на
ВКС, IV ГО, и други). Ето защо, при наличието на оправдателна присъда по
повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление, без съмнение за
него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от
съда по справедливост.
Съдът при определяне на обезщетението,
което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не
следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от
06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други). Като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
При определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав съобрази, продължителността на периода, през
който обвинението е повдигнато и поддържано – 16 години; това,
че повдигнатото обвинение е за тежко престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода
за срок от
3 до 15
години; броя на останалите процесуално-следствени действия с
участието на ищеца; това, че за период от 13 години ищецът е бил с наложена
мярка „забрана за напускане пределите на страната“. При определяне
размера на обезщетението съдът взема предвид и това, че ищецът
към момента на привличането му като обвиняем ищецът не е
осъждан.
От друга страна, съдът намира, че по делото не се
установява при условията на пълно доказване повдигнатото на ищеца обвинение да
се е отразило негативно на отношенията с негови приятели, колеги и роднини. В
тази връзка са само най-общите показания на свидетеля У., които не са
достатъчни за доказване на това обстоятелство при условията на пълно, главно
доказване. Обратно, от показанията на свидетеля У., който е брат на ищеца се
установява, че дори той не е бил наясно за какво са били повдигнатите обвинения
и темата не е била обсъждана между тях, от което съдът прави извода си, че
повдигането и поддържането на обвинението не е повлияло на отношенията в
близкия семеен кръг и не е тревожела ищеца съществено. По делото не се
установява при условията на пълно главно доказване и обстоятелството, че в
следствие на повдигането и поддържането на обвинението ищецът е отключил диабет
тип 2. В тази връзка не е ангажирано нито едно писмено доказателство, от което
да се съди, че ищецът изобщо страда от това заболяване. Повдигането и
поддържането на обвинението са довели до обичайната тревожност, която такова
събитие предизвиква в живота на ищеца, без това съществено да се отразило на
здравословното му състояние или на личния и професионалния му живот.
Същевременно съдът взема предвид, че в качеството си на уличен ищецът П.У. е
взимал участие и в друго наказателно производство – ЗМВ 61/2003 г. по описа на
01 РПУ пр.пр. № 32943/97 г. на СРП – лист 646 от
наказателното производство.
При отчитане
на всички посочени обстоятелства, както и като взе
предвид принципа на справедливостта и като съобрази икономическата
конюктура в страната към датата на
влизане в сила на оправдателната присъда, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка
с образуваното срещу него и водено наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, възлиза на 26 000,00 лева.
Ето защо искът следва да
бъде уважен за тази сума
и отхвърлен до пълния предявен размер.
По
иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.
Съгласно константната практика на ВКС - решение
№ 281/04.10.2011, ВКС, III ГО по гр.
д. № 1648/2010 г., решение № 117/31.05.2013, ВКС, III
ГО по гр. д. № 1105/2012, решение № 54/13.06.2017, ВКС, III ГО по
гр. д. № 2755/2016г. и др. обезщетението за пропуснати ползи от внасянето на
"парична гаранция",
като мярка за неотклонение е в размер на законната
лихва върху внесената сума за периода от
датата на внасяне на сумата до датата на връщането й, като началният
момент, от който възниква вземането за обезщетение
е установяването на незаконността на акта.
От приложеното наказателно производство не се установява точната дата,
на която на ищеца П.У. е взета мярка „парична
гаранция“ и релевантния въпрос - за датата, на която гаранцията е внесена. От
анализа на документите от съдебната фаза на наказателното производство се
установява, че паричната гаранция от П.М.У. е внесена през 1999 г., но не се установява точната дата, на която това
е сторено. Ето защо съдът намира за установено, че най-късната дата, на която
паричната гаранция е внесена от У. е 31.12.1999г., поради което искът следва да
бъде уважен за лихва за забава на сумата от 10 000,00 лева за периода 01.01.2000 г. - 04.03.2015 г.
Изчислена
от съда на основание чл. 162 ГПК, с помощта на електронен лихвен калкулатор на
електронния сайт на НАП, лихвата върху сумата от 10 000,00 лева за периода
01.01.2000 г. – 04.03.2015 г. /видно от определение за освобождаване на гаранцията от 04.03.2015 г.
на САС, по в.н.о.х.д. № 652/2013 г./ възлиза в размер на 18881,09 лева, поради
което искът следва да бъде уважен в предявения размер.
По отношение искането за присъждане на
законна лихва.
Отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
– така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС. В конкретния случай
оправдателната присъда е влязла в сила на
28.01.2016
г..
Вземанията за лихва се погасяват с тригодишна погасителна
давност – арг. чл. 111, б. „в“, пр. второ ЗЗД, като
предявяването на иска спира течението на давността. Исковата молба е подадена
на 20.01.2021 г., поради което погасени по давност са вземанията за лихва за
забава, изтекла преди дата 20.01.2018 г. Искът за лихва за забава следва да
бъде уважен за периода от 20.01.2018г. до окончателното плащане и отхвърлен за
периода 28.01.2016 г. – 19.01.2018 г.
По разноските.
На основание
чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – платена държавна такса.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. „Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на П.М.У.,
ЕГН: ********** на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата в размер на 26 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за престъпление по чл. чл. 212, ал.4 /стар ал. 3/ вр. с ал. 1, алт. втора, вр. с
чл. 20, ал.2 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 28.01.2016 г. присъда
по н.о.х.д. № 859/2003 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав, ведно със законната лихва от 20.01.2018г. до
плащането, както и сумата в размер на 18881,09
лева – имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност У.
да ползва сумата от 10 000,00 лева, внесена като гаранция по мярка за
неотклонение за периода 01.01.2000 г. до 04.03.2015
г., както и на основание чл.
10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ – сумата в размер на 10,00 лева - разходи за държавна такса като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 50 000,00 лева, както и иска за лихва за забава
за периода 28.01.2016 г. – 19.01.2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________