О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .10.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Петров
в.ч.т.д. № 1523 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423,
ал. 1, т. 2 ГПК.
Постъпило е възражение по реда
на чл. 423 ГПК с вх. №
57989/07.08.2019 г. на ВРС от К.А.М., ЕГН **********, постоянен
адрес ***, чрез адв. А.К. ***, срещу заповед
№ 6284/24.08.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена
по ч.гр.дело № 12680/2018 г. по описа на
ВРС, 43 състав, в полза на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********.
Молителят излага, че от 2012 г. живее
и работи в гр. Есен, Германия. На 16.07.2019 г. се прибрал в България и
разбрал, че преди няколко месеца на майка му е връчена издадена против него
заповед за изпълнение, като също чрез нея му бил връчен и издадения
изпълнителен лист. За да му спести допълнителни тревоги, майка му не му казала за тези
документи до пристигането му в България на 16.07.2019г. Молителят твърди, че заповедта за изпълнение не
му е била връчена лично и в деня на връчването
той не е имал обичайно местопребиваване
на територията на Република България, поради което предявява възражение по
чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК.
С молба вх. № 29214/04.10.2019 г. на
ВОС молителят уточнява, че се е завърнал в страната на 16.07.2019г. На
18.07.2019г. при търсене на стари медицински документи открил в чекмедже процесните писма, получени докато той е бил в Германия.
Препис от възражението на длъжника е
връчен на кредитора – заявител в заповедното производство ЕОС МАТРИКС ЕООД,
ЕИК131001375. Дружеството е подало отговор, чрез адв.
Росица Маврова от АК – Варна, в който изразява становище за неоснователност на
възражението, тъй като заповедта била връчена на длъжника по надлежния ред. Излага,
че отсъствието извън страната не е предпоставка за която съдът следва да следи.
Сочи, че приложените по делото доказателства не могат да удостоверят
невъзможността на страната да узнае в по-ранен момент за издадените срещу нея
съдебни книжа. По изложените съображения моли за отхвърляне на възражението.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето
вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Искането за приемане на възражение е
подадено от надлежна страна, а именно длъжника по издадената заповед за
изпълнение.
Съобразно твърденията в подаденото възражение
по чл. 423 от ГПК и уточняващата молба от 04.10.2019г., длъжникът сочи, че е
узнал за издадената заповед за изпълнение на 18.07.2018 г., поради което
възражението, съобразно твърдението, е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК. Липсват данни по настоящото дело, както и по изп.
дело 1275/2019г. на ЧСИ 719, длъжникът да е узнал за издадената заповед за
изпълнение преди 18.07.2019 г. Не са наведени и конкретни доводи от страна на
кредитора, длъжникът да е узнал за
издадената заповед за изпълнение преди 18.07.2019 г. Във възражението изрично е
изразено становище, че заповедта не е била връчена лично на длъжника.
Следователно, възражението се основава на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради
което съдът следва да разгледа и даде отговор по същество на подаденото
възражение - т.е. дали са налице предпоставките, визирани в посоченото основание
– чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Разгледано по същество, възражението
се явява основателно.
Видно от приложеното ч.гр.дело №
12680/2018 г. по описа на ВРС, 43 състав, производството е образувано по
подадено заявление от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК131001375 за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.А.М. и Севие Кезим А..
Заповедният съд е приел заявлението за редовно и е издал заповед за изпълнение
№ 6284/24.08.2018 г. Разпоредил е връчване на заповедта на постоянния адрес на длъжниците гр. Варна, ул. „Дойчин войвода“ № 12. Изпратеното
до К.А.М. съобщение е връчено на 07.09.2018г. на Севие Кезим
А., като е вписано в съобщението, че тя е майка на адресата. Възражения против
заповедта не са постъпили. ВРС е приел, че заповедите са връчени редовно на длъжниците и е постановил издаването на изпълнителен лист.
Въз основа на издадения по ч.гр.дело № 12680/2018 г. по описа на ВРС изпълнителен
лист е образувано изп. дело 1275/2019г. на ЧСИ 719.
Изпратеното до К.А.М. съобщение по изпълнителното дело е връчено на
25.01.2019г. на Севие Кезим А..
Съдът намира, че не е необходимо да се
изиска справка за задграничните пътувания на молителя за периода 2018-2019 г.,
т.к. Република България е член на ЕС и пътуването към други държави-членки не
винаги е регистрирано в масивите на Гранична полиция.
От представените от длъжника К.А.М. писмени
доказателства - документи на немски език с превод на български език: издадено
на 28.03.2019г. удостоверение за адресна регистрация на К.А.М. в гр. Есен, Р.
Германия от 04.06.2012г.; удостоверение за раждане на детето Серкан К.А., с
родители Анка Райчева и К.А.М.; епикриза на детето
Серкан К.А., издадена на 05.03.2014г. от Болница „Елизабет“ Есен, се
установява, че считано от м. юни 2012г. длъжникът К.А.М. се е установил трайно
и живе в Р. Германия.
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.7 КМЧП,
под местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на
това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки.
В конкретния случай, въз основа на
посочените и представени по делото писмени доказателства, обосновано следва да
се приеме, че както към датата на издаване на заповедта за изпълнение
(24.08.2018г.), така и към момента на нейното връчване (07.09.2018г.) длъжникът
К.А.М. не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България. Безспорно е установено по делото също така, че заповедта за
изпълнение не е връчена лично на длъжника К.А.М., като по този факт не е налице
и спор между страните.
При така установените факти съдът
намира, че е налице основанието на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК (заповедта не е
била връчена лично на молителя и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България) и възражението на длъжника
К.А.М. следва да бъде прието.
Липсата на обичайно местопребиваване
на територията на Република България на длъжника – физическо лице към датата на
подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение е отрицателна
процесуална предпоставка, препятстваща издаването на исканата от кредитора
заповед – аргумент от чл.411, ал.2, т.4 от ГПК.
И тъй като този факт безспорно се
установява в настоящия случай, то обосновано следва да се приеме, че издадената
срещу длъжника К.А.М. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е недопустима. Ето
защо и в съответствие с правомощието си по чл.423, ал.3, предл.
последно от ГПК въззивният съд приема, че следва
служебно да обезсили заповедта за изпълнение в тази й част, както и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист срещу длъжника К.А.М..
Предвид обезсилването на заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, съдът не дължи
произнасяне по искането за спиране на изпълнението по заповедта за изпълнение.
С оглед изхода на спора (обезсилването
на заповедта по чл.410 ГПК и изпълнителния лист) и предвид направеното искане,
в полза на молителя следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 25 лева – заплатена държавна такса. В полза на молителя не се следват
разноски за заплатено адв. възнаграждение. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие е, че графата платена сума
не е попълнена. Доколкото не са представени доказателства за заплащане на
уговорения адв. хонорар в размер на 600 лева, то
същият не следва да се присъжда в полза на молителя.
По изложените съображения, съставът на
Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА възражение
на длъжника К.А.М., ЕГН **********, постоянен адрес *** срещу заповед №
6284/24.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 12680/2018 г. по описа на ВРС, 43 състав, в полза на
кредитор "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********.
ОБЕЗСИЛВА заповед №
6284/24.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 12680/2018 г. по описа на ВРС, 43 състав, в полза на
кредитор "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, в частта й досежно длъжника К.А.М., ЕГН **********, както и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист
досежно длъжника К.А.М., на основание чл.423, ал.3, предл. последно, във вр. с
чл.411, ал.2, т.4 от ГПК.
ОСЪЖДА "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо
Петков-Казанджията №4-6 да заплати на К.А.М., ЕГН **********, постоянен адрес ***
сумата от 25 лева (двадесет и пет лева), представляваща направени по
делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: