№ 774
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500719 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалбата на ответника
Прокуратурата на РБългария срещу Решение от 16.12.2022г. по гр.д.№
2680/22 по описа на СГС, в частта с която е осъден да заплати на ищеца по
иск с правно основание 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 40 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неоснователно
повдигнатото му обвинение по което е оправдан, ведно със законната лихва
забава, считано от 29.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че решението е неправилно, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД и обезщетението не е определено по справедлИ.ст и надишва
понесените вреди от ищеца. Страданията му, които били установени с гласни
доказателства не били извън обичайните. Неправилно било присъдено
обезщетение за влошено здравословно състояние – високо кръвно налягане,
тъй като такова твърдение нямало в исковата молба. Недоказани били
твърденията на ищеца за засягане на доброто му име в обществото именно от
това обвинение, тъй като видно от събраните доказателства срещу него били
1
водени и други наказателни производства. Първоинстанционният съд, макар и
да е посочил правно релевантните факти, не бил оценил същите в достатъчна
степен и тяхната връзка с търпените вреди. Не било оценено
обстоятелството, че обвинението не е попречило по никакъв начин на
професионалната кариера на ищеца. Медийната разгласа на обвинението
също не можела еднозначно да бъде определена като по-голяма вреда, тъй
като от една страна липсват данни Прокуратурата неправомерно да е
представяла невярна информация за хода на производството, а от друга
страна тъй като обвинението било повдигнато на публично известна личност,
това предполагало засилен медиен интерес. Моли да бъде отменено
решението в обжалваната част, като размерът на обезщетението бъде намален
значително, както и да бъдат редуцирани разноските на ищцовата страна за
адвокатско възнаграждение.
В срок е депозиран писмен отговор, в който се оспорва въззивната жалба
изцяло.
В срока за отговор е депозирана насрещна въззивна жалба от ищеца И. Г. П.
срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск над
размера от 40 000лв. за обезщетение до пълния предявен размер от
100 000лв., като неоснователен. Счита, че опредения размер не е мотивиран,
като вредите търпени от ищеца са много по-значителни и не ставало ясно
защо след като приема, че ищецът е търпял значителни вреди, съдът е
определил този размер на обезщетението. Счита, че първоинстанционното
решение е немотивирано. Моли да бъде отменено решението в обжалваната
част и постановено ново, с което иска бъде уважен в пълен размер.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира решението за валидно и допустимо, поради което следва да
произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания за неговата
неправилност.
Не е спорно между страните, че с постановление от 23.07.2018г. по ДП
64/2014г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 5563/2012г. на СГП, предявено на
ищеца на 24.07.2018г., И. Г. П. бил привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 253, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 от НК. Със
същото постановление му била наложена мярка за неотклонение „подписка“,
която била отменена на 23.01.2020г. на основание чл. 234, ал. 8 от НПК.
2
С постановление от 23.05.2019г. по пр.пр. № 25563/2012г. на СГП делото
било изпратено по подсъдност на Специализираната прокуратура, където се
движело под ДП № 106/2019г. по описа на Специализираната прокуратура -
Следствен отдел, пр.пр. 1147/2019г. по описа на Специализираната
прокуратура. Обвинението било прецизирано с постановление за привличане
на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 07.06.2019г.
С постановление от 14.08.2020г. по пр.пр. № 1147/2019г. на
Специализираната прокуратура воденото срещу ищеца и другите двама
обвиняеми досъдебно производство № 106/2016г. по описа на СО при СП
било прекратено по отношение повдигнатите обвинения по чл. 321, ал. 6 от
НК и делото било върнато на Софийската градска прокуратура за
продължаване на разследването по първоначално повдигнатите обвинения. С
постановление от 23.10.2020г. по пр.пр. № 5563/2012г. по описа на
Софийската ДП 64/2014г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 5563/2012г. на СГП
било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 199 от НПК. По
жалба на защитата му, касаеща основанието за прекратяване на воденото
срещу него и другите двама обвиняеми досъдебно производство, с
определение № 260403/01.02.2021г. по н.ч.д. № 4048/2020г., Софийският
градски съд, НО, 23 с-в отменил горепосоченото постановление и върнал
делото на Софийската градска прокуратура с указания за законосъобразно
упражняване на правомощието по чл. 242, ал. 1, пр. 1 от НК. По протест на
Прокуратурата, с определение № 368/29.03.2021г. по в.ч.н.д. № 228/2021г.,
Софийският апелативен съд, НО, 7 състав, отменил горепосоченото
определение на СГС и изменил постановление от 23.10.2020г. по пр.пр. №
5563/2012г. по описа на Софийската градска прокуратура в частта относно
основанието за прекратяване на наказателното производство и постановил, че
същото следва да се счита прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, пр. 2 от НПК, поради липса на данни за извършени престъпления.
Като неподлежащо на обжалване определението на Софийския апелативен
съд влязло в сила на 29.03.2021г.
Срещу ищеца било повдигнато и друго обвинение по чл. 283а т.1 вр. чл. 282
ал.2 вр. ал.1 и вр. чл. 20 ал.4, вр. ал.1 от НК през месец октомври 2018г. С
Присъда по НОХД № 3076/18 на СпНС бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в сила на 3.06.2021г. В
3
производството по гр.д.№ 2679/22 по описа на СГС, ищецът е поискал
обезщетение за причинените му вреди от това обвинение, което е
приключило с оправдателна присъда.
От събраните гласни доказателства се установява, че първоначалната реакция
на ищеца, в деня, в който бил привлечен като обвиняем, била силна изненада,
силно притеснение и неразбиране в както точно го обвиняват. Впоследствие
многократно изразявал притеснение. Бил угнетен от това, тъй като като
публична личност неговото име било опетнено. Прането на пари било
изключително тежко престъпление и той го приел много лично. Имало
случаи, в които в офиса се налагало да ходят да му купуват лекарства за
високо кръвно, не се чувствал добре. Притеснявал се не само за себе си, но и
за семейството си и за начина, по който тези обвинения се отразяват на самия
бизнес, на „Алфа Финанс Холдинг“ АД и на „Реналфа“ АД. Партньорите на
дружеството, включително чуждестранни такива, когато новината се
разпространила публично, започнали да звънят и да задават въпроси. В тази
връзка изпитвал дискомфорт, предвид обстоятелството, че бил обвинен в
пране на пари, при положение, че ръководи финансов холдинг. Това му се
отразявало изключително зле. Много от банките, с които дружествата му
имали отношения, започнали да задават въпроси, трябвало постоянно да
обяснява какво се случва. Имало широко медийно отразяване, като свид.
Андонова го свърза с една акция на прокуратурата в офиса на „Алфа Финанс
Холдинг“ АД. След като били приключило делото П. искал да си открие
сметка в чужда банка, която първоначално отказала породи това, че е
обвиняем за пране на пари.
Според свид. К., ищецът се занимавал с бизнес и с обществена дейност много
дълго време, той бил издател на в. „Капитал“ и в. „Дневник“. Преди това бил
председател на Конфедерацията на работодателите в Р. България, почетен
консул на Канада поне два мандата. Бил член и на тристранни комисии, от
страна на работодателите, правителство, профсъюзи, общо взето човек, който
е създал десетки бизнеси и според свидетеля, повлиял положително в
развитието на благосъстоянието на страната и нейното публично и
международно израстване. За ищеца било шок повдигането на обвинение и
той се почувствал много зле, започнал да вдига кръвно, бил силно притеснен
как това ще се отрази в семейството, как децата ще го възприемат, защото в
крайна сметка те вече били поотраснали, а имало публикации в пресата;
4
притеснявал се за съпругата си, близки и роднини. Отделно от това той се
притеснявал и за това как ще се отрази и върху фирмата, върху всички
служители и колеги, с оглед „етикета пране на пари“. По-трудно било да се
работи с партньорите, да се откриват банкови сметки в нормални европейски
държави, и въобще да се извършва каквато и да било международна дейност,
особено по-мащабна. Това продължавало и в момента. Имало и известно
отдръпване от техни традиционни бизнес партньори; някои станали по-
предпазливи и докато не се изяснят обстоятелства предпочели да стоят
настрани.
При тези фактически констатации СГС е приел, че искът с правно основание
чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Приел е, че дължимото обезщетение за неимуществените вреди, които е
претърпял ищецът от воденото срещу него наказателно производство, което е
било прекратено е в размер на 40 000лв.
При определянето на този размер е взел предвид следните обстоятелства:
широкото медийно отразяване на образуването на производството, като е
счел, че с поведението си ответната страна е предопределила отношението на
медиите към същото.
Прието е, че ищецът е търпял неимуществени вреди от неудобство и
създаване на отрицателни нагласи у неговите бизнес пъртньори.
Ищецът изпитвал отрицателни чувства срам и безпокойство през целия
процес: от 2018г. до прекратяването на производството, продължило 2
години, 8 месеца и 6 дни. Това се отнася, както в отношенията му със
семейството – деца, съпруга, роднини; така и към приятелския кръг; и накрая
с партньорите в различните му дейности . Взето е предвид, че разследването
срещу него е било за тежко умишлено престъпление, което е имало и пряко
отношение към търговската дейност, която е упражнявал.
Отчетено е, че производството е приключило в разумен срок, предвид обема
на събраната документация и извършените процесуално-следствени действия.
Взето е предвид, че мярката за неотклонение за времето, което е била
наложена по отношение на ищеца не е ограничавала съществено правата му.
Отчетено е обстоятелството, че към момента, в който е търпял вреди от
образуваното досъдебно производство по настоящия иск, са били налице и
варди от другото повдигнато срещу него обвинение, което е било и в съдебна
5
фаза.
По наведените във въззивните жалби оплаквания, съдът намира следното:
Ответната страна възразява относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като счита че същото не е съобразено с конкретните
установени по делото факти, относими при неговото определяне, както и че
нарушава принципа на чл. 52 от ЗЗД. Възражението е неоснователно. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди СГС е отчел
относимите обстоятелства, като ги е съобразил.
При определяне на вредите, СГС е отчел влошаване на здравословното
състояние на ищеца (повишено кръвно налягане), за което ответната страна
твърди, че е вреда, която не е изрично посочена като такава в исковата молба.
Възражението е неоснователно. Съобразно трайната практика на ВКС по този
вид дела не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни
изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е
установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер
по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162
ГПК. Излагането от страна на свидетелите на конкретни неблагоприятни
последици за ищеца е съобразено за определяне на размера на вредите. Съдът
не е приел, че е налице конкретното здравословно увреждане на ищеца, което
да е в пряка причинно-следствена връзка единствено с воденото срещу него
разследване, а е съобразил това обстоятелство, посочено от свидетелите, като
неблагоприятно състояние на ищеца.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че не може да носи
отговорност за негативното медийно отразяване на воденото срещу ищеца
производство. Видно от приложените разпечатки от статии на електронни
медии, информацията за воденото срещу ищеца досъдебно производство е
била разгласена от самия ответник. Отделно същият, като публична личност е
търпял по-високи по степен вреди от факта, че медиите са разгласили
воденото срещу него производство.
При определяне на размера на дължимото обезщетение, СГС е отчел и
вредите, които са настъпили паралелно за ищеца от воденото срещу него
друго наказателно производство, което е продължило и в съдебна фаза, като е
приел, че това е причина да се редуцира обезщетението по настоящото дело.
6
Във въззивна си жалба, жалбоподателят –ответник твърди, че обвинението не
е попречило по никакъв начин на кариерата на ищеца. Възражението е
неоснователно, тъй като от събраните гласни доказателства се установява
точно обратния факт, че именно информацията за воденото производство
срещу ищеца е създала недоверие срещу него у неговите бизнес-партньори.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя-ищец, че при тези
установени от съда обстоятелства се дължи по-висок размер на
обезщетението. Определеният размер съответства на съдебната практика по
подобен род дела (много подробно посочена в решението), както и на
социално-икономическта обстановка с страната към момента на настъпването
на вредите.
Законосъобразно обезщетението е присъдено, ведно със законната лихва
забава, считано от влизане в сила на акта, с който производството е
прекратено.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на СГС,
следва да бъде потвърдено решението в обжалваната част.
При този изход на производството на ищеца са дължат разноски за защитата
срещу неоснователната въззивна жалба на ответника в размер на 1 200лв. с
ДДС за адвокатка защита.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.12.2022г. по гр.д.№ 2680/22 по описа
на СГС, в частта с която е осъдена Прокуратурата на Република България да
заплати на И. Г. П. по иск с правно основание 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 40
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
неоснователно повдигнатото му обвинение по което е оправдан, ведно със
законната лихва забава, считано от 29.03.2021г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. Г.
П. направените разноски за въззивното производство в размер на 1 200лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8