О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 97
гр.
Шумен, 07.02.2020г.
Шуменски
окръжен съд в закрито заседание на седми февруари, през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: А.Карагьозян
Членове:1.Зара
Иванова
2.С.Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия Зара Иванова
в.ч.гр.д. №32 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е частна жалба от “Телекомуникационна компания В.” ЕАД- гр. В., действащо чрез
пълномощника си адв. Д.С. ***, против Разпореждане №5034/06.11.2019г. по ч.гр.д.
№ 3066/2019 г., с което Районен съд - гр. Ш. е отхвърлил изцяло заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 т.10 ГПК и изпълнителен лист на заявителя и частен жалбоподател,
срещу „Ал и Ко” ООД-гр. Ш., като неоснователно поради нередовност на
представения документ по чл.417,ал.1,т.9 от ГПК (ред. ДВ бр. 102/2017 г. ) .
Жалбоподателят
счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че кредитор на
вземането е “Телекомуникационна
компания В.” ЕАД- гр. В., както и, че
представеният Запис на заповед съдържа всички необходими реквизити . Предвид
изложеното моли атакуваното разпореждане да бъде отменено и делото върнато на
ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно чл.413, ал.2 ГПК, при отхвърляне на
заявлението, какъвто е настоящият случай,
препис от жалбата не се връчва на другата страна.
Частната жалба
е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
След като се запозна с доказателствата
по делото, съдът констатира следното:
Ч.гр.д. №
3066/2019г. на ШРС е образувано по
депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, подадено от „Телекомуникационна компания В.“ ЕАД,
представлявано от Б.А.А., действащо чрез пълномощника си адв. Д.С. ***,
солидарно срещу „Ал 91 и Ко” ООД- гр. Ш., представлявано от Р.Х.Б.и Р.Х.Б., за
заплащане на сумата от 35 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 05.02.2018 г., лихва за
периода 06.03.2018г. до 11.10.2019г., в размер на 5 687,50 лева, както и
законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Към
заявлението е приложен Запис на заповед, издаден на 05.02.2018 г. от Р.Х.Б., като пълномощник на Х.Р.Б., управител
на „Ал 91 и Ко” ООД- гр. Ш., който безусловно се задължава, без протест и
разноски, срещу представянето на записа на заповед до 05.03.2018 г. да заплати
на поемателя Б.А.А. сумата от 35000 лв. Записът на заповед е авалиран от Р.Х.Б..
С
Разпореждане №5034/06.11.2019г. по ч.гр.д.
№ 3066/2019г., Районният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на
заповед по чл.417 т.10 ГПК и изпълнителен лист с мотива, че приложенията към
заявлението документ по чл.417,ал.1,т.9 от ГПК (ред. ДВ бр. 102/2017 г. ) - Запис на заповед не е редовен от формална
страна – не съдържа падеж за плащане. Като допълнителен аргумент за отказа да
бъде издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е изтъкнат
факта, че заявлението по чл.417 от ГПК не е подадено от лицето явяващ се
поемател по записа на заповед. Предвид горното е приел, че заявителя заявител не е активно легитимиран да иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на процесния Запис на заповед.
Първият от изложените от ШРС доводи за
неоснователност на Заявлението по чл.417 от ГПК , настоящата инстанция намира
за неправилен. При анализ на съдържанието на процесния запис на заповед е видно,
че падежът е уговорен по следния начин „ срещу представянето на този запис на
заповед да заплатя до дата 05.03.2018г. …“
Тази формулировка покрива изцяло възможността предвидена от чл.486,ал.1,
т.3 от ТЗ за начина на определяне на падежа – на определен срок след издаването . За пълнота е
необходимо да се изложи, че използваният
от издателя на ефекта израз в текста на
документа "представяне за плащане" не е относим към уговаряне падеж
"на предявяване" по смисъла на чл.
486, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а към "предявяване за плащане" по смисъла
на т. 3 на ТР №
1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, което разграничава
значението на понятията именно в хипотезата на запис на заповед с определен
падеж. Представянето (предявяването) за плащане има функцията на покана за
изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично
задължение. То не е условие за настъпване на самата изискуемост (освен при
падеж "на предявяване"), а представлява необходимото съдействие от
кредитора за изпълнение на задължението.
С Решение № 213/22.12.2014 г. по т. д. № 2700/2013 г. на ВКС, ТК, II т.
о. и Решение №
105/23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановени
по реда на чл.
290 от ГПК, също се приема, че при издаден запис на заповед с падеж на
определен ден и поето от издателя задължение да плати обещаната парична сума
срещу представяне на записа на заповед формалната редовност на менителничния
ефект не е опорочена. Изразът "представяне" не е равнозначен на
израза "предявяване", чрез който се определя падежът в хипотезата на чл.
486, ал. 1, т. 1 и 2
от ТЗ и не съдържа два начина на определяне на падежа.
Независимо от горното, обжалавният съдебен акт е правилен, т.к. както е
посочил първоинстанционният съд заявителят и поемателят по представения Запис
на заповед не са едно и също лице . Видно от
депозираното заявление, заявител е “Телекомуникационна
компания В.” ЕАД гр. В., а в приложения запис на заповед лицето, на което или
на заповед на което трябва да се плати (кредитор) е физическото лице Б.А.А.. Предвид това
юридическото лице -заявител не е активно
легитимирано да иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на процесния запис на заповед. Ето защо, доколкото искането за издаване на
заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист е подадено от лице различно от
кредитора по представения Запис на заповед и не е налице законово основание той
да предяви чужди права пред съда (чл.26, ал.2 ГПК), искането следва да бъде
отхвърлено. Въззивният съд споделя и
изцяло допълнителните аргументи изложени в атакуваното определение за
недължимост на претендираната законна лихва . Съобразно цитираното от районния
съд т.5 от ТР №1/28.12.2005г. на ВКС , съдът не може да се основава на данни,
които стоят извън изпълнителното основание, включително и акумулираните след
падежа да датата на подаване на молбата за издаване на заповедта закъснителни
лихви. Посочено е още, че в чл.535 от ТЗ където са отразени изискванията за
съдържанието на записа на заповед не личат данни относно размер на закъснителни
лихви, поради което не е допустимо присъждане на такива, защото не се касае за
вземане, което е обективирано в документа.
Предвид
изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното с нея разпореждане на районния съд, макар и по различни
от изложените в него съображения, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба рег.№21747/10.12.2019г.
от “Телекомуникационна компания В.” ЕАД гр. В., ЕИК ..., действащо чрез
пълномощника си адв. Д.С. ***, срещу Разпореждане №5034/06.11.2019г. по ч.гр.д.
№ 3066/2019 г.по описа на ШРС, с
което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист в
полза на „Телекомуникационна компания В.“ЕАД с ЕИК ... солидарно срещу „Ал 91 и Ко“ ООД с ЕИК ... и
срещу авалиста по Записа на заповед Р.Х.Б.с ЕГН ********** за сумата от
35 000 лв., представляваща сума по Запис на заповед от 05.03.2018г. и за
сумата от 5687.50 лв., представляваща
лихви за забава върху посочената
главница за периода от 06.03.2018г. до 11.10.2019г. , ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.