О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик, 13.11.2019 година

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

         Като разгледа гр.д. №2941 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе прие следното:

Извършена е проверка по въпросите, посочени в чл.140, ал.1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Поискал изслушване на СИЕ за определяне размера на вземането. По това искане съдът ще се произнесе в първото съдебно заседание след разпределянето на доказателствената тежест за спорните факти и становището на ответника дали оспорва размера на вземането.

Ответникът не е представил и посочил доказателства.

Приложено е заповедното производство по ч.гр.д. №1403/2019г. на РС- Пазарджик.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА предоставените с исковата молба писмени доказателства, както и матиралите по приложеното ч.гр.д. №1403/2019г. на РС-Пазарджик.

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.01.2020 година от 10,00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор.

 

Съставя проект на доклад по чл.146 от ГПК, както следва:

По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в общ размер на 2728,93лв., от които: 1353,36лв. - главница на задължение по договор за лихвен заем; 158,19лв. - договорна лихва за периода 21.03.2018г. – 21.10.2018г.; 1080,00лв. – финансиране за покриването на застрахователна премия по застраховка „Защита“ в „УНИКА Живот“ АД и 137,38лв. - лихва за забава за периода от 22.03.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 02.04.2019г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.41 ГПК в съда до плащането.

Ищецът твърди, че по силата на приложение №1 от 10.07.2018г. към рамков договор за продажба на вземания от 16.01.2015г. е придобил от цедента „Микро Кредит“ АД вземане, ведно с неговите привилегии и обезпечения, произтичащо от договор за заем №5332-00007364, като длъжникът е уведомен за цесията от стария кредитор, вкл. чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. Твърди, че в изпълнение на договора за заем цедентът „Микро Кредит“ АД е предоставил на ответника С. Тодотора Т. паричен заем в размер на 2700лв. срещу задължението на заемателя в срок до 21.10.2018г. да върне заема и да заплати възнаградителна лихва в размер на 708,84лв.  Уговорено е разсрочено погасяване на заема на 18 равни месечни вноски по 189,38лв. с последователни падежи в периода 21.05.2017г. -  21.10.2018г.

С цел покриване на риска от невръщането на заема заемателят сключил договор за застраховка „Защита“ със застрахователя „УНИКА Живот“ АД, като застрахователната премия от 2430,00лв. била платена от заемодателя, а заемателят се задължил да възстанови сумата на 18 равни месечни вноски по 135,00 лв. с падежи като на погасителните вноски по заема.

Ищецът твърди, че от тези задължения ответникът е заплатил частично 3247,29 лв., с които е погасил 550,65лв. договорната лихва, 1346,64лв. главница и 1350,00лв. застрахователната премия. Поради допуснатата забава за него възникнало задължение да заплати мораторно обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата по просрочените погасителни вноски на обща стойност 137,38лв., дължимо за периода от 22.03.2018г. до подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда.

Ищецът твърди, че след придобиване на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д. №1403/2019г., срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК. Затова иска от съда да установи съществуването на вземанията в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът не оспорва получаването на заема. Оспорва иска при твърдение, че цесията не му е противопоставима, тъй като не е уведомен надлежно от предишния кредитор. Твърди, че вземането не е изискуемо, тъй като кредиторът не е обявил предсрочна изискуемост на кредита.

         За основателността на главните искове ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване наличието на валидно облигационно отношение, в изпълнение на което цедентът е предоставил на ответника паричен заем в размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира, сключването на валидна застрахователна полица от името и за сметка на ответника, по която застрахователната премия е заплатена от цедента,  размера и изискуемостта на вземането, както и обстоятелствата от фактическия състав на цесията.

         За основателността на акцесорния иск за заплащане на договорна лихва ищецът следва да установи лихвоносния характер на заема и размера на лихвата.

         По иска за заплащане на мораторно обезщетение ищецът следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на изпълнението.

С оглед твърденията на страните съдът на основание чл.153 ГПК обявява за безспорно сключването на договора за заем и получаването на заемната сума от ответника.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: