Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260105
Гр.ДОБРИЧ
29.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Нели
Бъчварова като разгледа докладваното от Председателя т.д.№203/2020г. по описа
на ДОС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „ИСТ АГРО КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“№3, ет.3, офис 4, представлявано от
управителя ***срещу Н.Х.Н., ЕГН ********** *** искове за признаване за
установено съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№302/2020г. по описа на ТРС за сумата
от 112000 лв., по запис на заповед, издаден на 29.01.2020г. и обезпечаващ част
от общото задължение за връщане на дадения задатък в двоен размер по договор
№**********/29.01.2020г. за покупко-продажба на пшеница, реколта 2020г., ведно
със законната лихва върху сумата от 09.10.2020г. до окончателното изплащане,
както и за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 112000 лв., представляваща част от
задължението /цялото от 224000 лв./ на продавача за връщане на дадения задатък в двоен размер по договор
№**********/29.01.2020г. за покупко-продажба на пшеница, реколта 2020г., ведно
със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба - 17.12.2020г.
до окончателното изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.
Претенциите на ищеца се основават на следните,
изложени в исковата молба обстоятелства: На 29.01.2020г. ответникът е издал в
полза на ищцовото дружество запис на
заповед, по силата на който неотменимо и безусловно се задължава да
изплати при предявяване на записа на
заповед, но не по-рано от 31.07.2020г. сумата от 112 000 лв. На
31.07.2020г. записът на заповед е предявен на ответника, но същият не е погасил
своето задължение. Поради липсата на
доброволно изпълнение е образувано заповедно производство за събиране
задължението по записа на заповед, като е образувано ч.гр.д.№302/2020г. на РС
гр.Тервел. Издадена е заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист за сумата, ведно с лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 09.10.2020г. до окончателното погасяване,
както и разноски в размер на 2240 лв. В
срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение за недължимост на
вземането, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Издаденият запис на заповед е редовен от
външна страна, оригиналът му е приложен по ч.гр.д.№302/2020г. на ТРС, формата и
съдържанието му отговарят на изискванията на чл.535 от ТЗ. Искът е предявен в
срока по чл.531 от ТЗ.
Процесният запис на заповед е издаден
като обезпечение на сключения между страните Договор №**********/29.01.2020г.
за покупко-продажба на пшеница, реколта 2020г., с който ответникът в качеството
си на продавач се е задължил при условията на договора да прехвърли в полза на
ищеца, като купувач правото на собственост върху 500 т. българска пшеница, при
уговорена цена на стоката в размер на 280 лв./т. Съгласно чл.7 от договора
срокът на доставката е 30 календарни дни, считано от 01.07.2020г. По посочения
договор ищецът е заплатил авансово в полза на продавача общо сумата от 112000
лв., представляваща 80% от общата цена на договора, както следва: на
10.02.2020г. – 32000 лв.; на 18.02.2020г. – 30000 лв.; на 20.02.2020г. – 25000
лв.; на 27.02.2020г. – 25000 лв.
Съгласно условията на чл.8 ал.1 от договора, страните са уговорили, че
авансово заплатената сума представлява задатък /капаро/, който продавачът
трябва да върне в двоен размер на купувача, ако не изпълни задължението си по
договора. В срока по договора продавачът
не е изпълнил своето задължение, поради което същият дължи връщане на платения
задатък в двоен размер или общото задължение на ответника е в размер на 224000
лв. Доколкото обезпечителната функция на записа на заповед покрива половината
от общото задължение на ответника по договора и във връзка с депозираното
възражение по ч.гр.д.№302/2020г. на ТРС, за ищеца е налице правен интерес да
предяви иск за установяване задължението на ответника за сумата от 112000 лв.,
ведно със законната лихва от 09.10.2020г. по запис на заповед, издаден на
29.01.2020г. и обезпечаващ част от общото задължение за връщане на дадения
задатък в двоен размер по договор №**********/29.01.2020г. за покупко-продажба
на пшеница, реколта 2020г., за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№302/2020г.на ТРС, както и за осъждане
на ответницата да заплати сумата от 112000 лв. на основание чл.93, ал.2 от ЗЗД.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№261457/02.03.2021г. ответникът оспорва
основателността на предявените искове.
Излагат се съображения, че капаро в двоен размер или задържане на
капарото може да иска изправната страна. В настоящия случай ищецът не е
изправна страна. Това е така защото в чл.4, ал.2 от договора е посочено, че
"...купувачът заплаща на продавача авансово 80% от договорената цена на
500 т. пшеница реколта 2020г., а именно 112000 лв. до 10.02.2020г....". В
действителност купувачът е заплатил на договорената дата 32000 лв., а остатъкът
е заплатил след договорния срок.
Съгласно легалното определение за задатък /проф.
А.Кожухаров „Обл. Право, Общо учение за облигационното отношение изд. ЮРИСПРЕС,
Сф 2002г./: „ Задатъкът или капарото, е тази парична сума или друга имуществена
ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договора като
доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото
изпълнение..." В настоящия случай,
в договора, а и в исковата молба се приравняват авансово платената сума на
задатък. В чл.1 от договора се визира „ платена от купувача продажна
цена...". В чл.3, ал.4 от договора се сочи „ продавача дължи неустойка в
размерите предвидени в чл.8...". В чл.4, ал.2 от същия: „купувачът
предоставя на продавача авансово 80% от договорената цена …… продавача се задължава да издаде и предаде
на купувача в срок от 5 дни считано от получаване на превода фактура за
авансово плащане по договора...". В чл.8, ал.1 от договора се визира
капаро, но в ал. 2 се сочи "...неизправната страна заплаща и разликата
между следващата се неустойка и пълния размер на щетата и пропусната
полза..."
Следва да се прави разграничение между понятията
"аванс" и "капаро". В чл. 93 от ЗЗД капарото е определено
като "задатък" и има обезпечителна функция. Независимо, че след
изпълнение на задължението капарото се приспада от стойността на договорената
сделка, то не представлява авансово плащане по сделката. Това е така, тъй като
капарото се приспада от стойността на сделката едва след нейното изпълнение, а
дотогава ролята му е чисто обезпечителна. Капарото може да бъде процент от
цената- 10% / като напр. при публ. продан на имот/, 20 %, 30%, но не и 80% от
авансово платената цена.
Дори и да се приеме, че в договора се има в предвид именно капаро или
задатък, то договореният размер излиза извън пределите на функциите на задатъка- потвърдителна,
гаранционна, обезщетителна, наказателна функция. Сключеният договор
№**********/29.01.2020г. е нищожен, като сключен в нарушение на добрите нрави-
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани етични правила, приети в
обществото, които целят да създадат равнопоставеност, добросъвестно упражняване
на правата и взаимно зачитане на правата на гражданите. Те са граница, въведена
от законодателя при зачитане на договорната свобода съгласно разясненията в ТР
1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. С въведените
критерии в ТР 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
при определяне на основанието за накърняване на добрите нрави се взема предвид
- какъв е видът на неизпълнението, има ли други обезпечения за този вид
предвидено неизпълнение, съотношението между размера на
уговорената неустойка и
очакваното неизпълнение на
задължението за вреди.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
общо установените нравствено етични правила на морала. Добрите нрави не са
писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване
законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с
нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва да се
тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и
норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и
търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на
справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните субекти. Съдебната практика приема, че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са
определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.
Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на
закона.
В настоящия случай има обезпечения за този вид предвидено неизпълнение,
а именно поръчителство, запис на заповед, който от своя страна е авалиран.
В договора са уговорени имуществени облаги за купувача, които по никакъв
начин не са равнопоставени с насрещната престация Налице е прекомерност на
обезпеченията с оглед насрещната престация.
Договорът е сключен при крайна нужда и явно неизгодни
условия. Посочената в договора продажна
цена на пшеницата от 280 лв. на тон се разминава значително с реалната пазарна и борсова цена на зърнената култура.
Към месец януари, февруари 2020г., цената на хлебната пшеница е 330 лв., а на
фуражната 315 лв. на тон. Т.е ищецът от сключения договор би получил значителна
печалба - над 25 000 лв. за пет месеца, в пъти повече от обичайната
законна лихва.
Дори и да има неизпълнение и от страна на ответника, то не може да му се
вмени във вина. Следва да се имат предвид неблагоприятните климатични условия
през 2020г. за зърненатата култура – пшеница.
Непреодолимата сила е легално дефинирана в
разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и това е непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора.
Независимо от определението на непреодолимата сила в Търговския закон, правната
доктрина не е единна по въпроса дали всички изброени елементи следва да са
налице кумулативно или законът сочи на алтернативност по отношение на
непредвидимостта и непредотвратимостта на настъпване на събитието. Съобразно с
граматическата формулировка на понятието следва да са налице кумулативно:
непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и
невъзможността за изпълнението или непредотвратимост на събитието, извънреден
характер и причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е свързана с
извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на
търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да
осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е
свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат
преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. В
настоящия случай добивите на земеделеца от тази култура - пшеница през
стопанската 2020г. са два пъти по ниски от предходната стопанска година
Между ищеца и ответника има сключени освен процесния договор за 500 т.
пшеница и още един договор от 20.12.2020г. за 500 т. пшеница, по който договор
ответникът се е издължил с 390,300 т. Т.е. ответникът е следвало да представи
1000 т. пшеница на ищеца, а в действителност добивът му за тази година е бил
двойно по - нисък.
В срок от ищеца по
делото е постъпила допълнителна искова молба, в която се излага следното:
Несъстоятелно и неоснователно е наведеното от
ответника възражение, че ищецът не е изправна страна по сключения договор, тъй
като до 10.02.2020 г. същият е заплатил на продавача сумата от 32000,00 лева, а
остатъкът от уговорения задатък (до 112000,00 лева) е заплатен след договорения
срок. В тази връзка, следва да се има предвид, че не е спорно между страните, а
и се установява от представените по делото доказателства, че в отношенията по
процесния договор е налице пълно неизпълнение от страна на продавача, което
неизпълнение не е обусловено от извършените/неизвършените от купувача плащания.
Нещо повече, продавачът е приел без възражения, всяко едно от осъществените от
купувача плащания. С оглед разпоредбата на чл. 8, ал.1 от договора, страните
изрично са уговорили, че авансово платената от купувача на продавача сума,
представлява задатък (капаро), който продавачът се е задължил да върне в двоен
размер на купувача, ако не изпълни задълженията си по договора. Претенцията на
ищеца за връщане на даденият задатък в двоен размер, е формирана на база реално
дадената сума, която сума и до настоящия момент се държи от продавача.
Ответницата неправилно интерпретира в отговора
на ИМ условията на договора и смесва двата съвсем различни института -
неустойка и задатък, всеки от които е с различен фактически състав.
В отношенията между страните са налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 93, ал.2 ЗЗД, а именно: сключен договор; уговорено е предоставяне
на задатък по договора; задатъкът е даден на продавача; страната, която е получила
задатъка не е изпълнила задължението си по договора в уговорения срок; налице
отказ от договора от другата страна, който отказ, за яснота, се заявява, че се
потвърждава с настоящата ИМ.
Несъстоятелно е и заявеното от ответника становище, че даденият задатък
може да бъде 10 %, 20%, 30 % от цената на договора, но не и 80 % от авансово
платената сума. В отношенията при договарянето, страните са свободни да
определят всички условия на сключваните договори, с които всяка от страните
надлежно се запознала и е удостоверила съгласието си за приемането им с
положени върху договора подпис. Нещо повече, следва да се вземе предвид, че
купувачът реално е превел по сметката на продавача сумата от 112000,00 лева,
която сума е надлежно получена и вероятно изхарчена от последния, въпреки
пълното му неизпълнение по договора.
Следва да се вземе предвид, че
между функциите на задатъка и неустойката са налице различия, които не допускат
приложение на разпоредбите на неустойката към задатъка. Правото да се задържи
задатъка е предвидено като последица от неизпълнението на една от страните,
независимо дали от него изобщо са настъпили вреди, за разлика от неустойката,
чието основно предназначение е да обезщети вредите от неизпълнението. Доколкото
става въпрос за реално дадена сума, уговорена като задатък, същият не подлежи
на намаляване поради прекомерност. Страните са свободни да уговарят различни
последици от поведението си при сключване на всеки договор, както и от
неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него. В случая, страните са
уговорили, че авансово платената от купувача сума представлява задатък, който
продавачът следва да върне в двоен размер, ако не изпълни договора. Продавачът
от своя страна е приел плащането на дадения задатък.
Несъстоятелни и неоснователни
са възраженията на ответника за нищожност на договора. Не намира приложение
дадено с цитираното от ответника ТР 1/2009 ОСТК на ВКС разрешение, доколкото
същото се отнася до института на уговорена неустойка, а не за реално даден
задатък. Процесният договор по никакъв начин не противоречи на добрите нрави.
При договарянето не е нарушен принципа на справедливост. Поетото от продавача
задължение за връщане на получения задатък в двоен размер, по никакъв начин не
представлява имуществена облага за купувача, която да не е равнопоставена с
насрещната престация. Законът не забранява по един двустранен договор функциите
на задатъка да бъдат придадени и на авансово платените суми. В този случай,
капарото би представлявало част от цената и ще подлежи на приспадане при
изпълнението, като при неизпълнение - ще се задържи или върне в уговорения от и
предвидения в чл.93, ал.2 ЗЗД двоен размер. Обвързването на конкретен договор
със задатък, както и определянето на размера му е израз на автономията на
волята на договарящите страни. Постигането на съглашение за задатък зависи от
свободната преценка на договарящите дали да придадат на определена престация
значението на задатък, който да потвърждава сключването на договора и да
гарантира изпълнението му. Неясно защо, ответникът намира за прекомерно
предоставеният по договора като обезпечение - запис на заповед. Не е налице
сключен договор за поръчителство с трето лице, което да носи солидарна
отговорност с Продавача, включително и във връзка с поетото менителнично
задължение. Издаденият запис на заповед, който е единственото дадено от
продавача обезпечение, по никакъв начин не може да бъде възприет като
„прекомерно обезпечение", доколкото същият не предоставя, нито материална
обезпеченост на вземането на ищеца, нито каквато и да е привилегия в полза на
последния спрямо останалите кредитори на ответницата. В отговора на ИМ
ответницата смесва обезпечителната и обезпечителната функция в правоотношенията
между страните, относими към поетите задължения и дадените обезпечения. Процесният
договор е валиден и обвързва страните с условията при които е сключен, а факта,
че продавачът е получил и държи дадения по договора задатък потвърждава
обвързващата облигационна връзка.
Несъстоятелно и абсолютно
неоснователно е и възражението на ответницата, че договорът е сключен при
крайна нужда и явно неизгодни условия. Процесният договор е за продажба на
бъдеща реколта, с реализирано авансово плащане, а уговорената цена на стоката
по никакъв начин не е съпоставима и не е относима към сочената от ответницата
пазарна борсова цена, на която се твърди, че се е търгувала съответната зърнена
култура, към датата на сключването му.
Неоснователно е и възражението
на ответницата за наличие на непредвидено и непредотвратимо събитие от
извънреден характер, по смисъла на чл. 306, ал.2 ТЗ. На първо място,
твърдението на ответницата, че добивите на пшеница през стопанската 2020 г. са
били два пъти по-ниски от предходната стопанска година не представлява
„непреодолима сила" по смисъла на чл. 306 ТЗ. Наред с горното, според
разпоредбата на чл. 306, ал.3 ТЗ, продавачът е следвало да уведоми писмено
купувача, че не може да изпълни задължението си по договора, поради твърдяната
непреодолима сила, в подходящ срок. Граматическото тълкуване на текста на цит.
правна норма сочи, че "подходящият срок" за писмено уведомяване на
кредитора задължително се вмества в рамките на срока за изпълнение на дължимата
престация, което не е сторено от ответницата.
Другият сключен между страните
договор, е предмет на друго исково производство и не е относим към настоящия
спор.
В подадения в срок отговор на допълнителната искова молба
ответникът излага следните възражения:
Видно от договора всички
привилегии, обезщетения и неустойки са в полза само на купувача в това число и
договорената цена на стоката между страните - значително по-ниска от пазарните
и борсови цени към този момент. Вярно е, че продавачът е приел и подписал
всички условия поставени от купувача в договора, но с явното съзнание, че
добросъвестно ще изпълни поетите задължения и няма да се стигне до санкциите
предвидени от купувача.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че ответникът смесва двата
института на неустойка и задатък. В действителност
такова смесване е направено в договора. В него се придава различно значение на предадената
сума: В чл. 1 от договора се визира „ платена от купувача продажна
цена..." В чл.3, ал.4 от договора се сочи „ продавача дължи неустойка в
размерите предвидени в чл.8...". В чл. 4 , ал.2 от същия : „ купувачът
предоставя на продавача авансово 80% от договорената цена…..продавача се
задължава да издаде и предаде на купувача в срок от 5 дни считано от получаване
на превода фактура за авансово плащане по договора...". В чл.8,
ал.1 от договора
се визира капаро,
но в ал. 2 сочи ...неизправната страна заплаща и
разликата между следващата се неустойка и пълния размер на щетата и пропусната
полза". Авансово заплатената цена на стоката не може да бъде приравнена на
капаро.
От своя страна подобно на неустойката задатъкът
има потвърдителна, гаранционна,
обезщетителна, наказателна функция. В
ТР№ 142-3 от 11.11 1954г. на ОСГК НА ВС „....От текста на чл. 93 ЗЗД личи, че
даденият задатък служи като доказателство, че е сключен договора, че задатъкът
обезпечава изпълнението на договора и че той при неизпълнение на договора служи
за обезщетяване на изправната страна. Размерът на обезщетението в случая е
определен от закона в размера на задатъка. Доколкото задатъкът
изпълнява същите функции
да обезпечава изпълнението и като обезщетение за вредите от
неизпълнението (без да е нужно те да се доказват), той се явява институт,
напълно аналогичен с неустойката. Затова, дори и при липса на изричен текст в
чл.93 ЗЗД следва да се приеме, че и към задатъка е приложима разпоредбата на
чл. 92, ал.3. Ако съдът констатира, че задатъкът е прекомерно голям в сравнение
с претърпените вреди, или ако задължението е изпълнено неправилно или само
отчасти, съдът може да намали размера на задатъка, определен като обезщетение
за неизпълнение. Съдът може да приложи към задатъка разпоредбата на чл.92, ал.3 ЗЗД - по аналогия...." Именно за това сключеният договор № **********/29
01 2020г. е нищожен, като сключен в нарушение на добрите нрави- чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Неоснователни са твърденията в допълнителната искова
молба, че
продавачът не е уведомен за невъзможността за изпълнение. Същият е уведомен, като
му е предложена замяна с друга стопанска култура. Предложеното от купувача
споразумение е при още по-тежки за продавача условия и цени.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
На 29.01.2020г. ответникът Н.Н. е издал
в полза на ищцовото дружество „ИСТ-АГРО КОМЕРС“ ЕООД запис на заповед, по
силата на който неотменимо и безусловно се задължава да изплати при предявяването му, но не по-рано от
31.07.2020г. сумата от 112 000 лв. На 31.07.2020г. записът на заповед е
предявен на ответника Н.Н..
По заявление на „ИСТ-АГРО КОМЕРС“
ЕООД е образувано заповедно
производство по ч.гр.д.№302/2020г. на РС гр.Тервел и е издадена е заповед за
незабавно изпълнение №260022/13.10.2020г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
13.10.2020г. за сумата от 112 000 лв. – задължение по запис на заповед от
29.01.2020г., ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 09.10.2020г. до окончателното погасяване, както и разноски
в размер на 2240 лв. В срока по чл.414
ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение.
Страните не спорят, че процесният запис
на заповед е издаден като обезпечение на сключения между тях Договор
№**********/29.01.2020г. за покупко-продажба на пшеница, реколта 2020г. По
силата на договора ответникът Н.Н. в
качеството си на продавач се е задължил да прехвърли в полза на ищеца „ИСТ-АГРО
КОМЕРС“ ЕООД, като купувач правото на собственост върху 500 т. българска
пшеница, при уговорена цена на стоката в размер на 280 лв./т. Страните са уговорили,
че купувачът предоставя на продавача авансово 80% от договорената цена – 112000
лв. до 10.02.2020г. Съгласно чл.7 от договора срокът на доставката е 30
календарни дни, считано от 01.07.2020г.
Страните не спорят и от представените
доказателства /л.11-14 по делото/ се установява, че ищецът „ИСТ-АГРО КОМЕРС“
ЕООД е заплатил авансово в полза на
продавача – ответник по делото общо сумата от 112000 лв., както следва: на
10.02.2020г. – 32000 лв.; на 18.02.2020г. – 30000 лв.; на 20.02.2020г. – 25000 лв.;
на 27.02.2020г. – 25000 лв.
Съгласно чл.8 ал.1 от договора, страните
са уговорили, че авансово заплатената сума представлява задатък /капаро/, който
продавачът следва да върне в двоен размер на купувача, ако не изпълни частично
или пълно или забавено задължението си по договора. Неизпълнението в срок на
повече от 50% от договореното количество, с качеството по договора, се
приравнява на пълно неизпълнение.
Страните не спорят, че продавачът по
процесния договор не е изпълнил задължението си да достави на купувача
договорените количества пшеница.
Предявените искове са с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК в.вр. чл. 93, ал. 2 изр. второ ЗЗД и чл. 93, ал. 2 изр. второ ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 в.вр. чл. 93, ал. 2 изр. второ ЗЗД ищецът
е въвел твърдения за наличието на каузално правоотношение, по повод на което е
издаден процесния запис на заповед, в която хипотеза, в производството по
чл.422 ГПК, на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите,
на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между
страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието
изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът ще разгледа
заявените от ответника – длъжник релативни възражения, в случая за невъзникване
на вземането и за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
По иска с правно основание чл. 93, ал. 2 изр. второ ЗЗД в тежест на ищеца е да установи: сключен между
страните договор, платена от ищеца сума на твърдяното основание, възникнало
задължение за ответника по силата на сключения договор, което да е останало
неизпълнено и заявен от ищеца отказ от договора.
Процесният запис на заповед
отговоря на изискванията на чл. 535 ТЗ за форма и съдържание и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на поемателя към издателя.
Установява се, че между страните по
делото е възникнало облигационно отношение по търговска продажба по смисъла на
чл. 318, ал. 1 и сл. ТЗ във вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД, по силата на което Н.Х.Н.
в качеството си на продавач се е задължил да прехвърли в полза на „ИСТ – АГРО
КОМЕРС“ ЕООД, като купувач правото на собственост върху 500 т. българска
пшеница, при уговорена цена в размер на 280 лв./т. Страните са уговорили, че
купувачът предоставя на продавача авансово 80% от договорената цена – 112000
лв. до 10.02.2020г.
Установява
се и наличието на валидна договорка за предаване от купувача на продавача на
определена парична сума при сключване на договора и клауза, чрез която на тази
сума е предоставена обезпечителна и обезщетителна функция, чрез изричното
уреждане на последиците в случай на неизпълнение и на двете страни. В този
смисъл уговорката е такава за задатък.
Съгласно
разпоредбата на чл.93 от ЗЗД задатъкът служи като доказателство за това, че
договорът е сключен и обезпечава неговото изпълнение, като в случай че поетото
с договора задължение не бъде изпълнено от страната, която е получила задатъка,
другата страна може да се откаже от договора и да иска задатъка в двоен размер.
По делото е безспорно установено, че
купувачът е изпълнил задължението за предварително плащане на цената – на 10.02.2020г. – 32000 лв.; на 18.02.2020г.
– 30000 лв.; на 20.02.2020г. – 25000 лв.; на 27.02.2020г. – 25000 лв. На 10.02.2020
г. е заплатена на продавача сумата от 32000,00 лева, а остатъка от уговорения
задатък е заплатен след уговорения срок. Плащането е извършено извън рамките на уговорения срок. Налице е
забавено изпълнение от страна на купувача, но същото е прието от продавача и по
този начин е одобрено от същия.
Безспорно е пълното неизпълнение на задължението
на продавача за предаване на купувача на уговореното количество пшеница. Налице
е виновно неизпълнение от страна на продавача.
Горното е
породило право за изправната страна – ищецът да се откаже от договора. Уговорката за задатък освобождава изправната страна от необходимостта да спазва реда по
чл. 87 ЗЗД, като кредиторът не следва да дава допълнителен срок за изпълнение с
предупреждението, че при неизпълнение и в този допълнителен срок ще смята
договора за развален. С уговарянето на задатък страните по взаимно съгласие
свързват една определена по размер престация с възможността за прекратяване на
облигационната връзка от изправната страна без определяне на допълнителен срок
за изпълнение. Съдът приема, че ефектът на развалянето на процесния договор е
настъпил с предявяване на исковата молба, с която ищецът се позовава на
неизпълнението на насрещното задължение на ответника по договора и едновременно
с това претендира последиците от това неизпълнение, а именно реализиране на
обезщетителната функция на задатъка.
При това положение съдът
намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на
чл.93, ал.2 от ЗЗД – предоставен задатък и отказ от договора на изправната
страна поради виновно неизпълнение на насрещното задължение на другата страна,
което обуславя извод за основателност на предявените искове: за
признаване за установено съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№302/2020г. по описа на ТРС за сумата
от 112000 лв., по запис на заповед, издаден на 29.01.2020г. и обезпечаващ част
от общото задължение за връщане на дадения задатък в двоен размер по договор
№**********/29.01.2020г. за покупко-продажба на пшеница, реколта 2020г. и за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 112000 лв.,
представляваща част от задължението /цялото от 224000 лв./ на продавача за
връщане на дадения задатък в двоен
размер по договор №**********/29.01.2020г. за покупко-продажба на пшеница,
реколта 2020г. Предвид
основателността на исковете за заплащане на главниците, доказани се явяват и
претенциите за заплащане на лихви за забава – по установителния иск считано от
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№302/2020г. по описа на ТРС
– 09.10.2020г., а по осъдителния иск считано от
датата на подаване на исковата молба – 17.12.2020г.
Неоснователни са
наведените от ответника възражения.
Между функциите на задатъка и
неустойката са налице различия, които не допускат приложение на разпоредбите на
неустойката към задатъка. Разликата между двата института е в това, че правото
да се задържи задатъка, респективно да се иска връщането му в двоен размер, е
предпоставено от прекратяване на облигационната връзка и отказа от изпълнение
на поетите задължения, докато неустойката би могла да се дължи и при действието
на договора, съобразно с вида на неизпълнението. Задатъкът се задържа или
претендира именно с оглед на прекратения договор, докато неустойка при
разваляне на договора ще се дължи, ако е уговорена. За правото по чл.93, ал.2 от ЗЗД е без значение вида на задължението и формата на
неизпълнението, докато неустойката следва да е уговорена за конкретно
задължение и форма на неизпълнение. По правилото на чл.92 ал.1 изр.2 от ЗЗД
кредиторът може да иска обезщетение за по – големи вреди от неустойката, докато
при задатъка обезщетението е ограничено до уговорения размер. Неустойката подлежи
на намаляване съгласно чл.92 ал.2 от ЗЗД, докато
за задатъка такава законова уредба липсва. За разлика от неустойката задатъкът
не обезщетява вредите по чл.82 от ЗЗД от
неизпълнението на сключения договор, а само вредите от отпадането на
договорната връзка. Поради това обезщетителната функция на задатъка не е
свързана както при неустойката с вида на неизпълнението, което е послужило като
основание за отказ от договора – пълно, частично, в количествено, качествено
или времево отношение. Поради това и основанията по чл.92, ал.2 от ЗЗД за намаляване на неустойката поради
неточно и непълно изпълнение са неприложими при задатъка. Всичко изложено
налага извода, че в закона не е предвидена възможност задатъкът да бъде намален
поради прекомерност. Обемът на отговорността на неизправната страна по договор
с уговорка за задатък се определя по съгласие на страните. Отклонение от
диспозитивните законови правила може да има относно вида, размера и условията,
при които се дължи връщане на задатъка, респективно задържането му. При това
следва, че уговореният между страните размер на задатъка не води до нищожност
на договора поради нарушение на добрите нрави.
Процесната сделка има характер на
абсолютна търговска сделка –чл. 286, ал. 2 от ТЗ.
При този вид сделки законът изисква завишена грижа към делата на сключващите
договорите и съгласно императивната норма на
чл. 297 от ТЗ търговските сделки не
могат да бъдат унищожени поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Ответникът
оправдава неизпълнението си по процесния договор с непреодолима сила по смисъла
на чл.306, ал.2 от ТЗ – неблагоприятни климатични условия през 2020г. за
зърнената култура пшеница.
В
разглеждания случай обаче, за да може продавачът валидно да се позове на това
обстоятелство е следвало да уведоми своевременно купувача, за което няма данни.
Съгласно чл.303, ал.3 от ТЗ длъжникът, който не може да изпълни задължението си
поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в
какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за
изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите
от това вреди. В случая ответникът представя отправено до ответника уведомление
/л.65 по делото/, което не изпълнява изискването на чл.303, ал.3 от ТЗ. Същото
е с изх.№ от 28.08.2020г., т.е. следва изтичането на срока за изпълнение на
неговото задължение по договора, при което не може да се приеме, че е направено
в „подходящ“ срок. Съдът споделя становището на ищеца, че граматическото
тълкуване на текста на горепосочената норма сочи, че „подходящият“ срок за писмено уведомяване на кредитора
задължително се вмества в рамките на срока за изпълнение на дължимата
престация.
На следващо място следва да се посочи, че
ответникът е търговец, който
осъществява по занятие производството на зърнени култури, поради което спрямо
него се изисква полагането на квалифицирана грижа за изпълнение на задълженията
му. Обективната невъзможност за изпълнение е практическо или правно
непреодолимо препятствие, което длъжникът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, настъпващо след
сключване на договора - чл. 306, ал.2 ТЗ.
Ответникът обаче е бил длъжен да предвиди
възможните неблагоприятни климатични условия и да ги съобрази при договарянето
си с ищцовото дружество или да компенсира последиците от евентуални такива чрез
сключването на договор за застраховка. В този смисъл по естеството си
неблагоприятните климатични условия /за каквито по делото не бяха представени
доказателства/ не представляват спорадично, непредвидимо и неочаквано събитие
по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ.
Доколкото не би се стигнало до
по-различен резултат липсва необходимост да се обсъждат всички останали доводи
и възражения на страните и събраните в тази връзка доказателства.
Съгласно
разрешението възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът който разглежда иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да
се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство съобразно изхода на спора. В случая ответникът дължи сторените в
заповедното производство разноски в размер на 2240 лв. – платена държавна такса.
С оглед изхода на
производството и направеното искане от ищеца за присъждане на съдебни разноски,
ще следва на ответника да бъде възложено заплащането им в размер на 14020 лв.
(6720 лева – платена държавна такса; 200
лв. – депозит по ССчЕ; 100 лв. – депозит по СОЕ; 7000 лв. – платено адвокатско
възнаграждение).
Водим от
изложеното Окръжният съд,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните съществуването на парично задължение на Н.Х.Н., ЕГН ********** *** към
„ИСТ АГРО КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“№3, ет.3, офис 4, представлявано от
управителя ***по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.д.№302/2020г. по описа на ТРС за сумата от 112000 лв. по запис
на заповед, издаден на 29.01.2020г. и обезпечаващ част от общото задължение за
връщане на дадения задатък в двоен размер по договор №**********/29.01.2020г.
за покупко-продажба на пшеница, реколта 2020г., ведно със законната лихва върху
сумата от 09.10.2020г. до окончателното изплащане, на основание чл. 422,
ал. 1 вр. с чл. 415 ГПК в.вр. чл. 93, ал. 2 изр. второ ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Х.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „ИСТ АГРО КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“№3,
ет.3, офис 4, представлявано от управителя ***, на основание чл. 93, ал. 2 изр. второ ЗЗД, сумата
от 112000 лв., представляваща част от задължението /цялото от 224000 лв./ на
продавача за връщане на дадения задатък
в двоен размер по договор №**********/29.01.2020г. за покупко-продажба на
пшеница, реколта 2020г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването
на исковата молба - 17.12.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.Х.Н., ЕГН ********** *** да
заплати на „ИСТ АГРО КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“№3, ет.3, офис 4, представлявано от
управителя ***сторените в заповедното производство по ч.гр.д.№302/2020г. по
описа на ТРС разноски в размер на 2240 лв.
ОСЪЖДА Н.Х.Н., ЕГН ********** *** да
заплати на „ИСТ АГРО КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“№3, ет.3, офис 4, представлявано от
управителя ***сторените по делото разноски в размер на 14 020 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: