ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер
345 22.02.2018 година Град Бургас
Бургаският окръжен съд, граждански състав
на двадесет и втори февруари две
хиляди и осемнадесета година
в
закрито заседание в следния
състав:
Председател: Янко Новаков
Членове: -
Секретар:
-
Прокурор:
-
изслуша
докладваното от съдия Новаков
гражданско
дело номер 1384 по описа за 2017 година.
Производството
е по чл. 145 от Търговския закон вр. чл. 45 и чл. 55, ал. 1, предл. І вр.
чл. 99 от от Закона за задълженията и
договорите, както и по чл. 26, ал. 2, предл. ІV и чл. 135, ал 1 от същия закон.
Ищецът
П.К.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Булаир” № 9, ет.
5 - адв. Галина Найденова е предявил по настоящото
дело следните искове:
І. Главен
иск по чл. 145 от ТЗ вр. чл. 45 и чл. 99
от ЗЗД - за осъждане на ответницата Й.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 8 – адв. Павлина Темелкова да заплати на ищеца сумата от 100000
лева, представляваща обезщетение за причинени вреди на „ПАНОРАМА - 2000” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Димчево, п.к. 8159, община
Бургас (дружеството е частен праводател на ищеца съгласно договор за цесия от
31.07.2017 г.) в резултат на това, че ответницата, като управител на
дружеството се възползвала съзнателно от неистински документ – решение на
едноличния собственик на капитала от 15.09.2014 г. да й бъде изплатено
допълнително възнаграждение от 100000 лева и от името на дружеството превела
сума в същия размер по своя банкова сметка с платежно нареждане от 17.10.2014 г.
Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2014 г. до окончателно изплащане.
ІІ.
Евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД - за осъждане на ответницата Й.В.П. заплати
на ищеца сумата от 100000 лева, която е била получена от нея (по банков път съгласно
платежно нареждане от 17.10.2014 г.) като допълнително възнаграждение за
дейността й като управител на „ПАНОРАМА - 2000” ЕООД, ЕИК *********
(дружеството е частен праводател на ищеца съгласно договор за цесия от
31.07.2017 г.), но без основание – без да има прието решение на едноличния
собственик на капитала за изплащане на такова възнаграждение, ведно с мораторна
лихва в размер на 29109,97 лева, считано от 17.10.2014г. до завеждането на
делото на 12.09.2017 г., както и
законната лихва след този момент до окончателното плащане.
ІІІ.
Иск по чл. 26, ал. 2, предл. ІV от ЗЗД за прогласяване на нищожността (поради
симулация) на договор за гледане и издръжка, сключен с Нотариален акт № ***, *** на нотариус рег. № 542, действащ в
района на БРС, по силата на който ответницата Й.В.П. прехвърлила на брат си –
ответника Т.В.П., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес, съвпадащ с
този на ответницата, следните вещни права:
1. ¼
идеална част от самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
017079.607.1.1.42 - жилище, апартамент с административен адрес гр.Бургас, ж.к.
„Лазур“, бл.*** с площ 69,46 кв.м., ведно с
избено помещение № 44 и 1,45% ид.ч. от общите части на сградата, при граници и съседи
самостоятелни обекти със следните идентификатори: 07079.607.1.1.43;
07079.607.1.1.61; 07079.607.1.1.40; 07079.607.1.1.44;
2. ½
идеална част от самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
07079.602.293.1.75 с предназначение за търговска дейност с площ 39,08 кв.м., с
административен адрес: гр. Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.*, ет.0, ведно с 2,883% идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 12,86 кв.м., при граници и съседи –
самостоятелни обекти със следните идентификатори: 07079.602.293.1.74,
07079.602.293.1.76, 07079.602.293.1.114; 07079.602.293.1.113;
07079.602.293.1.2.;
3. ½ идеална част от 14,72/5427 идеални части от
поземлен имот с кадастрален идентификатор 07079.602.293 – урбанизирана
територия за комплексно застрояване с площ 5427 кв.м., с административен адрес:
гр. Бургас, ж.к.“Славейков“, при граници и съседи имоти със следните
кадастрални идентификатори: 07079.602.283; 07079.602.476; 07079.602.292;
07079.602.294; 07079.602.329 и 07079.602.443.
ІV.
Евентуален иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителната
недействителност на описаната в предходната точка сделка, с която ответницата
намалявала имуществото, служещо за общо обезпечение на вземането на ищеца съгл.
чл. 133 от ЗЗД.
V. Иск
по чл. 26, ал. 2, предл. ІV от ЗЗД за прогласяване на нищожността (поради
симулация) на договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № *** на нотариус рег. № 542, с
район на действие БРС, по силата на който ответницата Й.В.П. прехвърлила на ответника
Т.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес Бургас, ул. „Иван
Богоров“ № 17 - партер, следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с кадастрален
идентификатор 07079.602.217.1.16 – апартамент с площ 90,72 кв. м. с административен
адрес: гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.****, ведно с избено помещение № 10 с площ от 4,44 кв.м. и 1,282% идеални
части от общите части на сградата, при граници и съседи самостоятелни обекти
със следните идентификатори: 07079.602.217.1.17; 07079.602.217.1.13; 07079.602.217.1.19.
VІ.
Евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД за нищожността на описаната
в предходната точка сделка, като накърняваща добрите нрави.
VІІ.
Евентуален иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителната
недействителност на същата сделка, с която ответницата намалявала имуществото,
служещо за общо обезпечение на вземането на ищеца съгл. чл. 133 от ЗЗД.
Претенциите
са уточнени с молба от 31.10.2017 г.
Ответниците
са изразили становища за недопустимост и неоснователност на исковете.
Следните
съображения обосновават прекратяването на производството:
Ищецът
се легитимира като частен правоприемник на „ПАНОРАМА - 2000” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Димчево, п.к. 8159, община Бургас, в чийто
патримониум възникнало гореописаното деликтно вземане против ответницата на
стойност 100000 лева, ведно с лихви за забава. Правоприемството настъпило
съгласно договор за цесия от 31.07.2017 г. (л. 85). При сключването на договора
дружеството е било представлявано от управителя си Л.К.Г., срещу когото (в лично качество) ищецът
П.К.Г. като законен наследник на К.П.Г., ЕГН **********, починал
на *** г., е предявил по гр. дело
№ 2171/2015 г. на БОС иск по чл. 30 от ЗН за намаляване на завещателно
разпореждане да размера на запазената си част от наследството.
Договорът
за цесия не е сключен като безвъзмезден. Според чл. 4 прехвърлянето на
вземането е извършено за уреждане на отношенията по цитираното гр. дело №
2171/2015 г. съгласно спогодба. Видно от приложената служебна справка, делото е
приключило със съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от
04.09.2017 г. Със самата спогодба ответникът
Л.Г. не се е ангажирал по чл. 23 от ЗЗД с поемане
на задължения от представляването от него дружество във връзка с коментирания
договор за цесия.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че докато била управител на
„ПАНОРАМА - 2000” ЕООД (частен праводател на ищеца) ответницата Й.П. съзнателно
се възползвала от неистински документ - решение на едноличния собственик на
капитала от 15.09.2014 г. да й бъде изплатено допълнително възнаграждение в
размер на 100000 лева. Така на 17.10.2014 г., действайки от името на дружеството, наредила плащане в посочения размер към нейна
лична банкова сметка. С това на дружеството били нанесени имуществени вреди, за чието репариране е предявен
гореописаният иск по чл. 145 от ТЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.
В доктрината
и в съдебната практика се е наложило разбирането, че отговорността на управителя по чл. 145 от ТЗ може
да бъде ангажирана, както на договорно основание, така и на извъндоговорно - за
т. нар. „управленски деликт“ - в зависимост от конкретното правонарушение.
Утежнената
имуществената отговорност на управителя (в сравнение с тази на работниците и
служителите по КТ) може да се реализира по исков ред, само ако за това е прието
решение на общото събрание на съдружниците респ. на едноличния собственик на
капитала по чл. 137, т. 8 от ТЗ. Съгласно практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК приемането
на такова решение е задължителна процесуална предпоставка за упражняване на
правото на иск, независимо дали той е насочен срещу настоящ или бивш управител
(Решение № 234 от 31.01.2017 г. на ВКС по т.д. № 3150/2015 г., II т. о., ТК). Отрицателна
процесуална предпоставка пък е наличието на решение по чл. 137, т. 5 от ТЗ за
освобождаването от отговорност на управителя (така Решение № 41 от 29.04.2009
г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о.).
Видно
от справка в публичния търговски регистър, ответницата Й.П. е била освободена
като управител на „ПАНОРАМА - 2000” ЕООД с решение на едноличния собственик на
капитала („ВЕНДИТА ИНВЕСТ” ЕАД) от 15.12.2016 г. (две години след описания в
исковата молба деликт и след приемане на годишните финансови отчети за 2014 и
2015 г.), като наред с това е освободена и от отговорност по реда на чл. 137,
т. 5 от ТЗ. Решението е произвело последици в полза на ответницата и
компрометира каквито и да опити за процес срещу нея, било по иск за вреди, било
по претенции за неоснователно обогатяване. Отделен е въпросът, че предявеният
евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД се основава на същите фактически
обстоятелства, свързани с действията на ответницата като управител.
Преклудирането
на претенциите, включително и за неоснователно обогатяване, против освободения
от отговорност управител е възприето в европейската правна система (виж § 50, т. 5 от Коментар на Търговския
закон с автор Огнян Герджиков, изд. Софи – Р, 2000 г.)
Коментираният
ред за ангажиране на гражданската отговорност на ответницата не може да бъде
заобикалян от ищеца, който е частен правоприемник на „увреденото“ дружество
съгласно обсъдения договор за цесия. Не тук е мястото да се обсъждат
възраженията за недействителност на този договор.
След
като ищецът не може да ангажира имуществената отговорност на ответницата Й.П.,
той не разполага и с правен интерес и от предявяването на останалите претенции
по чл. 26 и чл. 135 от ЗЗД, които имат акцесорна функция - целят охрана на права, които не могат да
бъдат съдебно признати.
Изложеното
налага прекратяването на производството по реда на чл. 130, ал. 1 от ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК съдът присъжда в полза на първите двама
ответници съдебноделоводни разноски в размер на 4150 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 140 от ГПК Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 1384/2017 г.
ОСЪЖДА
П.К.Г., ЕГН **********, са адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Булаир” № 9, ет. 5 - адв. Галина Найденова да
заплати на Й.В.П., ЕГН **********, с адрес *** и Т.В.П., ЕГН ********** с адрес
***, и двамата със съдебен адрес Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 8 – адв. Павлина
Темелкова, съдебноделоводни разноски в размер на 4150 (четири хиляди сто и
петдесет) лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: