Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 5433 по описа за 2014
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол твърди, че е кредитор на ответника „И.т.“ ЕООД и притежава спрямо него парични вземания по договор по приватизационен договор
от 11.05.1998 г., за които са издадени следните изпълнителни листове: от
20.10.2006 г. на СГС, VІ-1 състав, по т.д. № 1674/2003 г.; от 02.03.2007 г на
САС, ІІІ състав, по гр д. № 291/2006 г.; от 22.04.2008 г. на СГС, VІ-5 състав,
по т.д. № 713/2002 г. и от 28.05.2008 г. на СГС, VІ-5 състав, по т.д. №
713/2002 г. Поддържа, че задълженията на ответника „И.т.“ ЕООД към 25.06.2014
г. възлизат на 3523282.83 лева и 121578.95 щ.д. Твърди, че с договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 22.10.2009
г., сключен с нотариален акт, вписан под № 95, том 131, рег. № от дв.вх. рег.
45736 на Служба по вписванията, „И.т.“ ЕООД се разпорежда в
полза на В.С.К. със следните свои недвижими
имоти: апартамент, самостоятелен обект в сграда, пл. № 15, парцел 10, площ по
докум. 105.440 кв. м., находящ се в гр. София, бул. „**********, м. „Подуяне център“
и гараж в сграда, самостоятелен обект в сграда, пл. № 15, парцел 10, площ по
докум. 25.320 кв. м., находящ се в гр. София, бул. „**********, м. „Подуяне
център“. Към момента на продажбата купувачът е бил в брак с ответницата М.Г. П.–
К.. Поддържа, че обстоятелството, че договорът е сключен след като е започнало
принудително изпълнение по изп. дело № 11734/2006 г. по описа на ДСИ при СИС
при СРС доказва знанието на длъжника, че с разпореждането уврежда своя кредитор.
Наличието на знание за увреждането от страна на купувача обосновава с
обстоятелството, че към датата на разпоредителната сделка В.С.К. е бил
едноличен собственик на капитала на ответника „И.т.“ ЕООД. Предвид изложеното,
иска от съда да бъде прогласена за недействителна по отношение на ищеца сделката - предмет на нотариален акт, вписан под № 95, том 131, рег. № от дв.вх. рег. 45736 на Служба по вписванията. Претендира направените разноски.
Ответникът „И.т.“ ЕООД
не подава отговор на исковата молба и не взема становище по
иска в хода на производството.
Ответникът В.С.К. оспорва
основателността на предявения иск, като поддържа,
че при сключване на сделката страните са действали добросъвестно, а не с цел да
увредят кредитора. Сочи, че ищецът има вземания спрямо „ВСК К.“ ЕООД, които са
възникнали много по-рано от процесната сделка. Освен това продавач по сделката
е ответникът „И.т.“ ЕООД, а не длъжникът на ищеца. Оспорва обстоятелството, че
следва да се предполага знанието на ответника купувач К. предвид качеството му
на собственик и управител на „ВСК К.“ ЕООД. Позовава се
на изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли иска.
Ответникът М.Г. П.– К.оспорва обстоятелството, че е длъжник на ищеца.
Оспорва сключилите атакуваната сделка лица да са знаели, че с това действие
увреждат кредитора. Посочва, че кредиторът е дал съгласие за вдигане на ипотеки и запори върху имущество
на длъжника, а търси реализация на вземането си върху жилището на ответниците
физически лица. Прави възлажение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска, като му присъди
направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от
приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
На 20.10.2006 г. на
ищеца е издаден изпълнителен лист по т. дело № 1674/2003 г., с който ВСК „К.“
ЕООД е осъден да плати на ищеца сумата от 383 895 лева, представляваща
неустойка по чл. 15.2 на приватизационне договор от 11.05.1998 г. и сумата от
158141.60 лева, представляваща лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата от 17.12.2003 г. до окончателното изплащане.
Образуваното първоначално по този изпълнителен лист изпълнително дело №
11736/2006 г. е прекратено, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 09.01.2014 г., като е отбелязано, че последното
извършено изпълнително действие по делото е 06.07.2011 г.
На 02.03.2007 г. на
ищеца е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 291/2006 г. на САС, с който ВСК
„К.“ ЕООД е осъден да плати на ищеца сумата от 488160 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г. по
приватизационен договор от 11.05.1998 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 28.12.2004 г. до
окончателното изплащане и сумата от 579562.50 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2002 г. по приватизационен
договор от 11.05.1998 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.12.2004 г. до окончателното изплащане.
Образуваното първоначално по този изпълнителен лист изпълнително дело № 10208/2007
г. е прекратено, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК на 09.01.2014 г., като е отбелязано, че последното извършено
изпълнително действие по делото е 06.07.2011 г.
На 22.04.2008 г. на
ищеца е издаден изпълнителен лист по т. дело № 713/2002 г. на СГС, с който ВСК
„К.“ ЕООД е осъден да плати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща възнаграждение
за защита от юрисконсулт. Образуваното първоначално по този изпълнителен лист
изпълнително дело № 10100/2008 г. е
прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 09.01.2014 г., като е
отбелязано, че последното извършено изпълнително действие по делото е
06.07.2011 г.
На 28.05.2007 г. на
ищеца е издаден изпълнителен лист по т. дело № 713/2002 г. на СГС, с който ВСК
„К.“ ЕООД е осъден да плати на ищеца сумата от 50000 щ.д., представляваща
неустойка за неизпълнение на инвестичионна програма за 1999 г. по договор от
11.05.1998 г. за продажба на акции от „ЗММ-Велинград“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от
20.06.2002 г. до окончателното изплащане; сумата от 4740.41 щ.д.,
представляваща закъснителна лихва върху главницата за периода от 29.07.2001 г.
до 19.06.2002 г.; сумата от 180 900 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на програмата за трудова заетост за 1999 г. по същия приватизационен
договор, ведно със законната лихва върху
главницата от 20.06.2002 г. до окончателното изплащане и сумата от 20173.80
лева, представляваща закъснителна лихва върху главницата за периода от 29.07.2001
г. до 19.06.2002 г.
На 22.10.2011 г., в необходимата
нотариална форма – нот. акт № 168, т. І, рег. № 9605, дело № 152/2009 г., е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който „ВКС К.“ ЕООД,
представлявано от В.К. продава на В.К. следния недвижим имот: апартамент № 1 от
жилищна сграда на бул. „*******в гр. София, разположен на първи жилищен етаж,
със застроена площ от 105.44 кв.м., състоящ се от дневна, столова, кухненски
бокс, две спални, антре, балкон и други сервизни помещения, при съседи: от
север: - стълбище и ателие № 1; от юг – калкан; от изток – улица; от запад –
двор и с 2.493 % ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части
от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 531 кв. м., находящо се в
гр. София, бул. „*******, съставляващо
УПИ Х-15 от кв. 120 по плана на гр. софия, м. „Подуяне център“, при съседи: УПИ
ІХ-16, бул. „Мадрид“ и ул. „Богдан“, заедно с гараж № 3 от жилищна
сграда на бул. „*******в гр. София, в сутерена, с площ от 25.32 кв. м., при съседи: от север: улица; от
запад – гараж № 2; от юг – обслужваща улица; от изток – гараж № 4, заедно с
прилежащите с 0.970 % ид. части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото. Уговорената от страните с договора цена е 180 000 лева, като
страните се съгласяват така посочената покупна цена да бъде прихваната срещу задължението на
продавача към купувача за разпределяне на дивидент.
Към момента на продажбата купувачът е
бил в брак с ответницата М.Г. П.– К..
На 17.06.2011 г., по електронното дело
на ответника „И.т.“ ЕООД в Търговския регистър е вписана промяна в
наименованието му от „ВКС К.“ ЕООД в „И.т.“ ЕООД.
На 10.11.2009 г. ответникът К. е заличен като управител на дружеството, а на
30.01.2014 г. е вписана и промяна в
едноличния собственик на капитала на дружеството, въз основа на договор
от 17.01.2014 г., с който договор ответникът К. прехвърля притежаваните от него
дялове от капитала на дружеството, които предстявляват 100 % от капитала, на Д.П..
По делото е представено удостоверение
от ЧСИ А.П., по изпълнително дело 20148490400818, видно от което същото е
образувано във връзка с три от гореописаните изпълнителни листове, а именно:
изпълнителен лист от 20.10.2006 г., по т.дело № 1674/2003 г.; изпълнителен
лист от 02.03.2007 г. , по гр. дело № 291/2006 г. и изпълнителен лист от 22.04.2008 г., по т.
д. № 713/2002 г. Към 22.07.2014 г. по изпълнителното дело са наложени запори
върху вземанията на длъжника по сметки във всички търговски банки, като от
направена от ЧСИ имотна справка по партидата на длъжника на 23.06.2014 г. се
установява, че длъжникът не разполага с имущество.
Искът по чл.
135 от ЗЗД е предоставен на разположение на кредитор, увреден от определени
действия на длъжника. С този иск кредиторът може да иска обявяване за
относително недействителни спрямо кредитора на тези действия на длъжника, които
го увреждат. Всеки кредитор, чийто интереси са застрашени от действия на
длъжника, може да иска обявяване на относителна недействителност на тези
действия. Кръгът на кредиторите разполагащи с право на иск по чл. 135 от ЗЗД не е ограничен с оглед на предмет на
дължимата престация – имуществото на длъжника обезпечава не само паричните му
задължения, но и всички останали негови задължения, вкл. и непарични такива,
както и да даде или да извърши нещо.
Възникването на правото по чл. 135 от ЗЗД предпоставя наличие на валидно
възникнало вземане срещу длъжника, отделно и действия на длъжника, които
препятстват възможността на кредитора да удовлетвори същото. Такова действие
може да бъде и онова, което затруднява събиране на вземането, като напр.
прехвърляне на лесно ликвиден актив срещу придобиване на актив, който е
значително по-трудно ликвиден. Друга предпоставка, за да се уважи иска по чл.
135 от ЗЗД е знание от двете странни по възмездната сделка за увреждането, ако
сделката е възмездна но същото при хипотезата на свързани лица се предполага по
арг. от чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Само, ако увреждащото
действие е извършено преди да възникне вземането на кредитора, тогава следва да
се докаже и че това действие съобразно чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е било предназначено да увреди кредитора. В
противен случай разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, изискваща доказване на намерението за
увреждане, не се прилага. При успешно провеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД за кредитора се
открива възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото с атакуваната сделка
имущество, независимо че то е преминало валидно в патримониума на приобретателя
по сделката. Искът по чл. 135 от ЗЗД не засяга обвързващата сила на сделката
между страните, които са я сключили. (В този смисъл ТР№76/1964; Постановление
№1829.03.1965г. на Пленум на ВС; Решение № 655/05.07.2007г. по гр.д.№
573/2006г. на ВКС; Решение № 97/02.06.2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., по т.д.№
828/2010г.; Решение № 120/02.02.2000г. по гр.д.№ 704/199г. на ВКС).
В случая от
представените по делото доказателства безспорно се установи, че ищецът има
качество на кредитор по отношение на ответника „И.т.“ ЕООД, доколкото в негова полза са издадени изпълнителни
листове за парични вземания въз основа на влезли в сила съдебни решения. Към
момента на извършване на процесното разпоредително действие от страна на
длъжника – 22.10.2011 г., вземанията на ищеца кредитор са били изискуеми и
непогасени. Видно от представеното удостоверение от ЧСИ А.П., вземанията на кредитора по изпълнителен лист от 20.10.2006
г., по т.дело № 1674/2003 г.; изпълнителен лист от 02.03.2007
г., по гр. дело № 291/2006 г. и
изпълнителен лист от 22.04.2008 г., по т. д. № 713/2002 г. са непогасени, като
от направената от ЧСИ имотна справка по партидата на длъжника се установява, че
длъжникът не разполага с имущество.
От
приетия по делото нотариален акт нот. акт № 168, т. І, рег. № 9605, дело №
152/2009 г, се установява, че на 22.10.2009 г., ответниците „И.т.“ ЕООД и В.К. /към
22.10.2009 г. К. е имал сключен граждански брак с ответницата М.Г. П.– К./, са сключил валиден договор, с който първият
ответник се е разпоредил в полза на втория с притежавано от него недвижимо
имущество. Този договор е сключен в необходимаа нотариана форма и е породил
вещноправното си действие, което е довело до смяна на собствеността върху
процесните имоти. Постигнатото от страните съгласие задължението на приобретателя
за цената да се прихване със задължения на прехвърлителя
към приобретателя за дивидент не се отразява върху възмездния характер на
сделката, като последната може да се определи като такава по чл. 65, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно договора всяка от страните получава определена престация,
съответно длъжникът „И.т.“ ЕООД е прехвърлил свои имоти в полза на К., с което
действие е погасено задължението, което има прехвърлителят към приобретателя за
получена от приобретателя преди сключването на договора престация.
Всяко
отчуждаване на длъжниково имущество обективно намалява възможността за
удовлетворяване на кредитора, доколкото при принудително изпълнение кредиторът не би могъл да насочи изпълнение върху отчуждените
от длъжника имоти и да удовлетвори вземането си от евентуалното оспребряване на
тези имоти. Затова за основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е ирелевантно обстоятелството дали длъжникът разполага с друго имущество за
удовлетворяване на вземанията на ищеца. Съгласно
чл. 133 от ЗЗД, цялото длъжниково имущество служи за обезпечение вземането на
кредитора, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се
удовлетвори от това имущество. При основателност на иска по чл.135 ЗЗД
кредиторът ще има правната възможност да насочи своето принудително изпълнение
и срещу имотите, предмет на иска по чл.135 ЗЗД, за основателността на който е
без значение дали длъжникът разполага и с друго имущество, което да послужи за
удовлетворение на ищеца – кредитор. Ето защо доводите на ответниците физически
лица за неоснователност на иска, мотивирани с дадено от кредитора съгласие за
вдигане на ипотеки върху други имоти, се явяват ирелевантни в настоящето производство,
тъй като извършването на подобни действия от страна на кредитора не може да
обоснове извод за неоснователност на
претенцията по чл. 135 от ЗЗД. Целта на иска по чл. 135 от ЗЗД е да попречи на недобросъвестния длъжник да намали или да се лиши от възможност да
изпълни задължението към ищеца. Дали това
имущество ще е достатъчно, за да се удовлетвори ищеца, дали е годен обект на
принудително изпълнение няма отношение към основателността на иска по чл. 135
от ЗЗД. Обявяването на сделката за относително недействителна не се отразява на
секвестируемостта на имота, нито на реда на привилегиите за удовлетворяването
на кредиторите, поради което и възражения, основани на такива обстоятелства са
неотносими в производството по чл. 135 от ЗЗД. В този смисъл и възраженията на
ответницата М. П.– К.са неоснователни. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл. 32 от Семейния кодекс /аналогична е разпоредбата и на чл. 25 от
отменения СК/, въпросът дали една сделка е склюючена за задоволяване на нуждите
на семейството е относим единствено, когато със сделката се поемат задължения.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК /действащ към момента на сделката/, вещните права, придобити
по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
Знанието на длъжника за увреждане е налице
винаги, когато към момента на извършване на увреждащото действие длъжникът
знае, че има кредитор. В случая вземанията на ищеца спрямо първия ответник са
установени с влезли в сила съдебни решения, поради което следва да се приеме за
безспорно установено знанието на първия
ответник, че ищецът има качество на негов кредитор за вземанията – предмет на
съдебните решения. Настоящият съдебен
състав намира, че и вторият ответник В.К. е знаел, че с процесната сдлека се
уврежда ищецът. Към момента на сделката В.К. е бил управител на дружеството
прехвърлител и едноличен собственик на капитала на същото. В това качество същият
е знаел за задълженията на „И.т.“ ЕООД към
ищеца и е бил наясно, че към момента на разпоредителната сделка тези задължения не са погасени. Относно обстоятелството кога е налице от страна на приобретателя знание по
смисъла на чл. 135, ал. 1, предл. второ
от ЗЗД за
увреждане на кредитора на отчуждителя по възмездна разпоредителна сделка е постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 13/19.02.2015 г. на ВКС, ГК, по гр. д. № 4606/14 г. В това решение решение, съставът на ВКС приема, че презумпцията
за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД за увреждащия характер на
сделката, обхващаща близък кръг роднини на длъжника-отчуждител, не следва да се
прилага разширително. От друга страна се приема, че естеството на фактическа
близост между страните по такава сделка определя и естеството на узнатите обстоятелства,
като за пример се сочи връзката на свързани
лица по
смисъла на § 1 от ДР на ТЗ и близките отношения
между физически лица от състава на
органите на ЮЛ, съответно търговски дружества/.
Достатъчно е това знание да обхваща като предмет правопораждащите факти на
съответното задължение на отчуждителя към третото лице, чиито интереси се
увреждат. В случая по делото безспорно се установи, че
ответниците „И.т.“ ЕООД и В.К. са свързани
лица по смисъла на §1, ал. 1, т. 4 от ДР на ТЗ, тъй като В.К. е управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството „И.т.“ ЕООД.
Предвид изложеното Съдът намира, че
предявеният иск е основателен.
Неоснователно се явява направеното от
ответниците физически лица възражение за погасителна давност. Съгласно общото правило
на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД началният момент на давностния срок е този, в който вземането е
станало изискуемо. Предвид фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, правото на иск на кредитора за обявяване на недействителни
спрямо него на действията, с които длъжникът го уврежда, възниква с извършване
на увреждащото действие, което в случая се явява сключеният договор под формата на нотариален акт № 168/22.10.2008 г., т.
І, рег. № 9605, дело № 152/2009 г.. От този момент по отношение на него започва да тече
погасителната давност за предявяване на този
иск, която в случая е петгодишна, доколкото не е предвидено друго /арг. от чл. 110 ЗЗД/. Предвид изложеното, доколкото от увреждащата сделка, извършена на
22.10.2009 г. до датата на исковата молба – 05.08.2014 г. не са са изтекли повече от пет години,
искът по чл. 135 от ЗЗД не е погасен по
давност.
С оглед
изхода на делото съдът приема, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските
по делото следва да бъдат поставени в тежест на ответниците и те следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца солидарно сумата от 5650.15 лева, представляваща
платена от ищеца държавна такса. Ответникът
К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4767.60 лева разноски за
възнаграждение за назначения му особен представител /този ответник е
упълномощил свой представител едва за проведеното по делото открито съдебно
заседание/.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА,
на основание чл. 135 от ЗЗД, по
иска на Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, гр.София, ул.”******* срещу „И.Т.-**” ЕООД, EИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, В.С.К., ЕГН ********** и М.Г. П.– К., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес:***, пл. „*******, ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол, гр.София, ул.”*******, сключеният във формата на нот. акт № 168, т. І, рег. № 9605, дело № 152/2009 г. договор за покупко-продажба на недвижими имоти срещу задължение за
разпределяне на дивидент, с който „И.Т.-**” ЕООД /с предишно наименование „ВСК К.”
ЕООД/ е прехвърлил в полза на В. С.К. следните недвижими имоти: апартамент
№ 1 от жилищна сграда на бул. „*******в гр. София, разположен на първи жилищен етаж,
със застроена площ от 105.44 кв.м., състоящ се от дневна, столова, кухненски
бокс, две спални, антре, балкон и други сервизни помещения, при съседи: от
север: - стълбище и ателие № 1; от юг – калкан; от изток – улица; от запад –
двор и с 2.493 % ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части
от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 531 кв. м., находящо се в
гр. София, бул. „*******, съставляващо
УПИ Х-15 от кв. 120 по плана на гр. софия, м. „Подуяне център“, при съседи: УПИ
ІХ-16, бул. „Мадрид“ и ул. „Богдан“, заедно с гараж № 3 от жилищна
сграда на бул. „*******в гр. София, в сутерена, с площ от 25.32 кв. м., при съседи: от север: улица; от
запад – гараж № 2; от юг – обслужваща улица; от изток – гараж № 4, заедно с
прилежащите с 0.970 % ид. части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото.
ОСЪЖДА „И.Т.-**” ЕООД, EИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, В.С.К., ЕГН ********** и М.Г. П.– К., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес:***, пл. „******* да заплатят солидарно на Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол, гр.София, ул.”*******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по производството за държавна такса в
размер на 5650.15
лева.
ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „******* да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, гр.София, ул.”*******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4767.60 лева, представляваща
разноски по делото за възнаграждение за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: