№
3085
гр.
Пловдив, 19.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на
първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4551 по описа
на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание член 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр.
с член 266 от ЗЗД и член 86 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Профекс – ММ“ ООД с ЕИК ********* против „Сиенит“ ООД с ЕИК ********* за признаване за установено в отношенията
между страните дължимостта на сумата от 5 448,64 лева главница; 864,48
лева мораторна лихва за забава за периода 10.12.2013г. – 07.12.2018г., ведно със зак. лихва върху главницата,
считано от 11.12.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
19742/2018г. на ПРС, VІ гр.с.. Претендира присъждане на разноски по заповедното
и исковото производство.
Ищецът сочи, че има образувано
частно гражданско дело по описа на ПдРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за посочените
по горе суми, срещу която длъжникът е възразил в двуседмичния срок, поради
което и предявил настоящия установителен иск.
Ищецът твърди, че през 2013 година
ответникът му е възложил да извърши със свои средства СМР, касателно обект в
сграда на .........................., в
незавършен строеж в УПИ ..., кв...., в местността ........., район ......, гр.
.......срещу възнаграждение, като за извършените СМР е издадена фактура №
********** от 09.12.2013г. за сумата от 5 448,94 лева.
Ищецът твърди, че работата е
била приета от възложителя без възражения, като е подписан и Протокол обр.19 №
3 от 06.12.2013 година, поради което за ответника е възникнало задължение да
плати договореното възнаграждение, като се претендира и законна лихва от деня
на забавата – 10.12.2013 година до 07.12.2018г. в размер на 864,48 лева..
От ответника е постъпил
писмен отговор, в който се излагат възражения, че представения от ищеца Протокол
обр. 19 не е подписано от лице, което има представителна власт по отношение на
„Сиенит” ООД, като не било ясно качеството на подписалото го лице Р.Б. и неговата връзка с ответниковото
дружество. Твърди, се че в счетоводството на ответника няма неотразени и
непогасени задължения към ищеца и се прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
Съгласно представеното ч. гр. д. № 1974282018г. на VІ гр.с. при ПРС се
установява издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение за следните суми: 5 448,64 лева главница;
864,48 лева мораторна лихва за забава за периода 10.12.2013г. –
07.12.2018г., ведно със зак. лихва ърпу
главницата, считано от 11.12.2018г. до изплащане на вземането, както и
подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение и даването на
указания за предявяване на установителен иск. Искът е предявен в месечния срок,
като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане,
предмет на заповедта за изпълнение, ето защо искът е допустим.
От представения в заверен вид протокол обр.
19 № 3 за установяване и завършване и заплащане натурални видове строителни и
монтажни работи от 06.12.2013г., подписан за инвеститор от .... Р.Б. и за
изпълнител В.С.от чието съдържание се установява вида, количеството и ед. цена
в лева на извършените строителни и монтажни работи – доставка на полимер,
доставка на битумен грунд, грундиране и лепене на двупластова хидроизолация,
доставка на полимер – битумна хидроизолация, доставка на битумен грунд,
грундиране и лепене на еднопластова хидроизолация за обект сграда на ...................
в незавършен строеж в УПИ ..., кв. ...., м. ......, р-н ...... в гр. ......,
които се установяват да са в размер на
5448,94 лева с ДДС. Видно от съдържанието на протокола лицето .... Р.Б.се
явява .........на възложителя-инвеститор.
Установява се че за СМР, описани в протокол
№ 3 от 06.12.2013г. е била издадена
фактура с № ********** от 09.12.2013г.
за сумата от 5448,94 лева с уговорено плащане по банкова сметка.
*** Б.В. се установява, че фактурата е
надлежно осчетоводена при ищеца и ответника, като ответникът е ползвал право на
данъчен кредит, а фактурата е била включена в дневника за покупките и справката-декларация на ответника за
данъчния период м. 12 2013г.. При извършената проверка на разплащателните
сметки на двете дружества, както и в касата на ответника вещото лице не е установило частично или окончателно плащане.
С оглед
установеното от фактическа
страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
От представените писмени доказателства се установява
между страните да са възникнали облигационни отношения, произтичащи от
неформален договор за изработка, по силата на който ищецът в качеството му на
изпълнител е поел задължението да извърши СМР относно обект, представляващ сграда
на .........................., в
незавършен строеж в УПИ ..., кв...., в местността ........., район .......,
гр......., а ответникът се явява възложител на работата, като се установява и
факта на тяхното изработване от ищеца и приемането им от ответника.
Възражението на ответника, че не било ясно качеството на лицето, което е
подписало протокол обр. 19, както и че не било овластено с представителна власт
от ответника е несъстоятелно. Видно от
съдържанието на протокол обр. № 19 се установява, че .... Б. заема длъжността ................при
възложителя, а дали това лице притежава или не представителна власт, за да
действа от името на търговското дружество, следва да се приложи член 301 от ТЗ,
според който е налице презумпция за потвърждаване на действията от търговеца,
ако не се противопостави веднага след узнаването. За това, че търговецът е
узнал следва да се съди от получаването на фактурата от ответника, а и
ответникът не ангажира доказателства за извършено противопоставяне от страна на
ответника веднага след узнаването, ето защо съдът приема за доказани факта на
узнаване и непротивопоставяне, водещи до извода, че е налице потвърждаване на
действията на .... Б. по подписване на протокол обр. 19 и приемане на работата
по извършването на СМР.
Съгласно приетото заключение на вещото лице, което не е
било оспорено от страните, и съдът го кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено, се установява, че фактурата е била осчетоводена от ответното
дружество и че ответника е ползвал данъчен кредит, което представлява извънсъдебно признание на
задължението по фактурата.
Съгласно
член 303а, ал. 4 от ТЗ когато договорът предвижда приемане на стоката или
услугата, срокът по ал. 3 започва да тече от приемането, ако фактурата е
получена преди това. Съгласно ал. 3 на член 303а от ТЗ ако не е уговорен срок
за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване
на фактурата. Не се установява да е имало уговорен срок за плащане, а сключения
неформален договор между страните предвижда приемане на работата, поради което
определения в закона 14 дневен срок за плащане на паричното задължение ще тече
от момента на получаване на фактурата от ответника, а не от приемането на
работата от ответника. по изложените
съображения възражението на ответника за погасяване на вземането за главница се
явява неоснователно, защото с подаване
на заявлението по пощата /датата на пощенското клеймо е от 07.12.2018г./,
давността е била прекъсната, и към този момент давността не е била изтекла, защото давността започва да
тече след изтичане на 14 дневния срок за плащане, течащ от датата на получаване
на фактурата – 09.12.2013г., или от 23.12.2013г.
По отношение на акцесорната претенция за заплащане на
мор. лихва върху главницата за периода 10.12.2013г. - 07.12.2018г. в размер на
864,48 лева и заявеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът
съобрази предвидената в ЗЗД кратка тригодишна погасителна давност касаеща вземанията за лихви /чл. 111, б. „в ЗЗД/, ето
защо приема възражението за частично основателно, доколкото погасено по давност
е вземането за мор. лихва за периода 23.12.2013г.-06.12.2015г.. Размерът на
мораторната лихва за периода, който не
се обхваща от давността - 23.12.2015г. до 07.12.2018г. е в размер на 1660,68
лева, като ищецът е поискал по-нисък от този размер мораторна. лихва, включващ
и период, за който е изтекла давност и за който мор. лихва не се дължи, поради
погасяването й по давност, поради което искът ще се уважи за посочената от
ищеца сума в размер на 864,48 лева, но за периода от 23.12.2015г. до
07.12.2018г., а претенцията за периода 07.12.2013г. - 07.12.2015г. ще се
отхвърли, като неоснователен, поради уваженото възражение на ответника за
погасяването му по давност за част от периода, както и поради факта, че мор.
лихва за забава е започнала да тече от един по-късен момент, а именно от
23.12.2013г..
Върху главницата ще се присъди и зак. лихва, считано от
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, т.к. исковата
молба играе роля на покана за изпълнение.
С оглед изхода на спора на ищеца ще се присъдят разноски
в размер на 486,32 лева по заповедното производство, както и разноски в размер
на 1208,32 лева по исковото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните и на осн. член 422 ГПК,
вр. с чл. 415 ГПК, вр. с член 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че „Сиенит“ ООД с ЕИК ********* дължи на „Профекс – ММ“ ООД с ЕИК *********
следните суми: 5 448,64 лева
главница; 864,48 лева мораторна лихва за забава за периода 23.12.2015г. –
07.12.2018г., ведно със зак. лихва върху
главницата, считано от 11.12.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
19742/2018г. на ПРС, VІ гр.с., като отхвърля иска за мор. лихва за периода
23.12.2013г. до 22.12.2015г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Сиенит“ ООД с ЕИК ********* на „Профекс – ММ“ ООД с ЕИК ********* разноски в размер на 486,32 лева по заповедното производство и
разноски в размер на 1208,32 лева по исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п./ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
ММ
.