Р Е Ш Е Н И Е  № 97

Гр. Шумен 08.08.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд в публично заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Свилен Станчев

при участието на секретар С. М., като разгледа докладваното от окръжния съдия търг. дело № 287 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

Търговска банка „Райфайзенбанк /България/ ЕАД гр. София е предявила срещу Р.М.Ц. *** установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение № 1375 от 23.07.2012 г. по ч. гр. дело № 2402/2012 г. на ШРС, с цена на иска 178 275,73 лева – претендирани вземания от договор за револвиращ банков кредит. Ищецът търговска банка „Райфайзенбанк /България/ ЕАД гр. София излага, че на 13.02.2008 г. е сключил с търговско дружество „Стил М” ООД договор за револвиращ банков кредит в размер на 180 000 лева. Ответникът Р.М.Ц.. бил поръчител по договора за кредит на основание договор за поръчителство от 06.07.2010 г. Условията по кредита били предоговаряни, като по силата на последното споразумение (анекс № 9 от 03.02.2012 г.) дължимите от кредитополучателя суми били определени общо на 170 940,22 лева. С анекса бил уговорен нов погасителен план на кредита. Ищецът твърди, че кредитополучателят не платил дължимите вноски на падежните дати 05.03.2012 г., 05.04.2012 г. и 07.05.2012 г., поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което уведомила главния длъжник и поръчителя – ответника Р.М.Ц... С договор за цесия от 03.10.2012 г. ищецът „Райфайзенбанк /България/ ЕАД гр. София прехвърлил вземанията си по кредита на „Мадара СФК” ООД гр. Шумен, за което уведомил ответника Р.М.Ц.. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем, банката кредитор подала заявление за издаване на заповед за изпълнение за посочените вземания на основание представени извлечения от сметки. По искането Шуменският районен съд издал заповед за изпълнение № 1375 от 23.07.2012 г. по гр. дело № 2402/2012 г. Срещу тази заповед ответникът Ц. депозирал възражение, което банката получила на 09.03.2015 г.

На основание изложените обстоятелства, ищецът прави искане съдът да признае за установено, че ответникът Р.М.Ц. дължи на ищеца „Райфайзенбанк /България/ ЕАД гр. София вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение № 1375 от 23.07.2012 г. по гр. дело № 2402/2012 г. на ШРС, описани в петитума, както следва:

- просрочена главница в размер на 166 569,76 лева;

- просрочена редовна лихва в размер на 7820,71 лева, начислена върху редовна главница за периода от 05.01.2012 г. до 27.06.2012 г. включително;

- наказателна лихва в размер на 217,50 лева, начислена върху просрочена главница за периода от 07.11.2011 г. до 02.02.2012 г. включително;

- наказателна лихва в размер на 3 667,76 лева, начислена върху просрочена главница за периода от 05.03.2012 г. до 19.07.2012 г. вкл.;

- законна лихва, считано от 20.07.2012 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение) да изплащане на вземането.

Ответникът Р.М.Ц. прави следните възражения:

- възражение за погасяване на отговорността му като поръчител, поради непредявяване от ищеца на покана за плащане в шестмесечен срок от прекратяване на изискуемите плащания;

- възражение за погасяване на претендираното вземане, като се позовава на данните по изп. дело № 20128770401918 на ЧСИ А.Т.;

- при условията на евентуалност възражение срещу размера на претендираното вземане, без да уточнява в какво се състои несъответствието.

По делото ответникът Р.М.Ц. е предявил срещу А.А.Т., при условията на евентуалност, частичен обратен иск с правно основание чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Ищецът по обратния иск Р.М.Ц. в исковата си молба излага, че е бил привлечен като длъжник по изп. дело № 20128770401918 на ЧСИ А.А.Т., при главен длъжник по делото „Стил – М” ООД гр. Шумен. По изпълнителното дело била проведена публична продан на недвижим имот за периода от 07.01.2013 г. до 07.02.2013 г., като с протокол на ЧСИ А.Т. от 08.02.2013 г. бил обявен за купувач на имота „Мадара-СФК” ООД  за сумата от 205 701 лева. След това обаче, ЧСИ Т. не е изготвил постановление за възлагане, а вместо това провел нова продан на същия имот, приключила на 15.04.2013 г., с участието на същия наддавач „Мадара-СФК” ООД. На същата дата 15.04.2013 г. съдебният изпълнител издал постановление за възлагане на имота на цена от 105 320 лева. Ищецът твърди, че последващата продан на 15.04.2013 г. за сумата от 105 320 лева е нищожна и взискателят по изпълнителното дело се е удовлетворил с покупката на имота от предходната публична продан на 08.02.2013 г. за сумата от 205 701 лева. Ищецът твърди, че с насрочването на нова публична продан ответникът – ЧСИ А.А.Т. е извършил неправомерно деяние, което причинило на ищеца вреда в размер на 205 701 лева – сумата по първата публична продан на имота. На основание изложените обстоятелства, ищецът по обратния иск Р.М.Ц. прави искане съдът да осъди ответника по обратния иск – ЧСИ А.А.Т., да му заплати сумата от 25001 лева като частичен иск от общата преетенция за обезвреда в размер на 205 701 лева.

Ответникът по обратния иск А.А.Т. чрез процесуалния си представител прави възражение за правомерност на действията му като частен съдебен изпълнител, за липса на причинена от тези действия вреда, като с това обосновава възражение за недължимост на обезщетение.

По делото е привлечено като трето лице помагач на страната на ищеца търговско дружество „Мадара – СФК” ООД гр. Шумен като приобретател на спорното право по договор за цесия от 03.10.2012 г. По делото ответникът по обратния иск А.А.Т. е привлечен като трето лице помагач на страната на ответника по първоначалния иск Р.М.Ц..

Съдът като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, съобрази следното:

На 13.02.2008 г. между ищеца „Райфайзенбанк /България/ ЕАД гр. София като кредитор и „Стил – М” ООД гр. Шумен като кредитополучател бил сключен договор за револвиращ банков кредит в размер на 180 000 лева, предназначен за оборотни средства – плащане на всякакви разходи, свързани с обичайната търговска дейност на кредитополучателя. Договорът за кредит е бил изменян и допълван с анекси съответно на 20.05.2009 г., 04.12.2009 г., 02.03.2010 г., 28.05.2010 г., 06.07.2010 г., 03.12.2010 г., 27.04.2011 г., 31.08.2011 г. и 03.02.1012 г. За обезпечаване на този кредит, на 06.07.2010 г. бил сключен договор за поръчителство между ищеца като банка кредитор и ответника Р.М.Ц. като поръчител. Договорът за поръчителство е бил изменян и допълван с анекси от 03.12.2010 г., 27.04.2011 г., 31.08.2011 г. и 03.02.1012 г. От приложените писмени доказателства и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по договора за револвиращ банков кредит са усвоени общо 178 192,95 лева. За погасяването на вземанията по договора за кредит, за периода от датата на сключването на договора 13.02.2008 г. до датата на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, са изплатени от кредитополучателя суми в общ размер 117 984,92 лева.

На 04.06.2012 г. банката кредитор е изпратила до „Стил М” ЕООД като кредитополучател и М.Й.Д. и Р.М.Ц. като поръчители известия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане на три месечни вноски, съответно с падежи съответно на 05.03.2012 г., 05.04.2012 г. и 07.05.2012 г. Адресът, на който е било изпратено съобщението до ответника Р.М.Ц. и който е вписан в обратната разписка, е бил: гр. Шумен ул. ... № 22 вх. 3 ет. 3 ап. 56. Върху плика на съобщението е отбелязана щемпелувана отметка „непотърсен”. За претендираните вземания по договора за кредит банката кредитор е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК на основание извлечение от счетоводните книги. По това заявление е била издадена заповед за изпълнение № 1375 от 23.07.2012 г. срещу ответника Р.М.Ц., главния длъжник „Стил М” ЕООД и съпоръчителя М.Й.Д.. Срещу това заявление е било подадено възражение от ответника по реда на чл. 423 от ГПК, прието от съда.

Така изложените обстоятелства обуславят следните изводи на първоинстанционния съд:

Предявяването на установителен иск по чл. 422 от ГПК се предпоставя от проведено заповедно производство и издаване на заповед за изпълнение на паричното задължение. От своя страна, заповедта за изпълнение, издадена въз основа на документ, се издава за вземане, подлежащо на изпълнение, т. е. чиято изискуемост е настъпила. Когато вземането произтича от договор за банков кредит и със заповедта, съответно с иска по чл. 422 от ГПК се претендира изискуемостта на цялото вземане, следва кредиторът – ищец да представи доказателства, че е обявил кредита за предсрочно изискуем по реда на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции. За настъпването на предсрочната изискуемост следва банката кредитор предварително да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като неговото изявление в този смисъл следва да е достигнало до длъжника. В този смисъл е тълкувателната практика на ВКС, възприета с т. 18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. ОСГТ – тълкувателното решение е след проведеното заповедно производство, но преди предявяването на иска, поради което е приложимо за преценката на изискуемостта на вземанията – предмет на настоящото производство. По делото няма доказателства за изявление от банката кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което изявление да е достигнало до ответника Р.М.Ц. като поръчител по договора за банков кредит. Писмото от 04.06.2012 г., адресирано до този ответник, не е било получено от него – на обратната разписка няма подпис на получателя, а върху плика е отбелязано „непотърсен”. Това означава, че ответникът Р.М.Ц. не е бил уведомен за изявлението на банката кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следователно, спрямо ответника Ц. като поръчител и солидарен длъжник по договора за кредит, не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на банката кредитор по кредита. Горното обуславя извода за преждевременно предявяване на иска по чл. 422 от ГПК срещу ответника Р.М.Ц., поради което искът следва да бъде отхвърлен.

Поради отхвърлянето на главния иск, не следва да бъде разглеждан предявеният при условията на евентуалност обратен иск от Р.М.Ц. срещу А.А.Т..

Воден от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от „Райфайзенбанк /България/ ЕАД гр. София срещу Р.М.Ц. *** установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение № 1375 от 23.07.2012 г. по ч. гр. дело № 2402/2012 г. на ШРС, с цена на иска 178 275,73 лева – претендирани вземания от договор за револвиращ банков кредит, като преждевременно предявен.

          Делото е разгледано с участие на трети лица помагачи „Мадара – СФК” ООД гр. Шумен и и А.А.Т..

          Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: