РЕШЕНИЕ
№ 822
гр. гр. Хасково, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640102922 по описа за 2024 година
Производството е образувано от "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28,
„Силвър център", ет.2, офис 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. против Л. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, бул."*************" бл.**, ет.*, ап.*, с правно основание
чл. 79, ал.1 ЗДД и чл. 86 ЗЗД , за сумата от 557,64 лв., представляваща незаплатена дължима
главница по Договор за паричен заем № 4713254/01.02.2023г., сключен между страните,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 18.07.2024г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 38,16 лв., представляваща незаплатена дължима
възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № 4713254 от 01.02.2023г., сключен
между страните; а в условията на евентуалност – да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 470,40 лв., представляваща незаплатена дължима главница по чл. 23 от ЗПК
по Договор за паричен заем № 4713254/ 01.02.2023г., сключен между страните /остатъка от
чистата стойност на главницата/, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска –
18.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, предявени първоначално като
насрещни искове по гр.дело № 1120/2024г. по описа на РС Хасково и отделени на основание
чл.211 ГПК в резултят, на което е образувано настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че на 01.02.2023г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
Л. П. П. е сключен Договор за паричен заем № 4713254 от 01.02.2023г. по силата, на който
на ответника като заемател е предоставена заемна сума от 1000 лева, при годишен лихвен
процент от 35% и ГПР в размер на 40.89%. Страните по него са договорили, че заемателят
ще погаси кредита за 34 седмици на 17 броя двуседмични погасителни вноски всяка, от
които в размер на 66,20 лв. Общо дължимата възнаградителна лихва била в размер на 125,40
лева, а общо дължимата сума по чл.2, т.7 от Договора възлиза на 1125,40 лева.
Твърди, че ответника не изпълнявал задължението си за своевременно заплащане на
дължимата главница и начислена възнаградителна лихва, съгласно уговорените падежи, като
1
неплатени към датата на исковата молба били в размери, както следва: 557,64 лева –
главница и 38,16 лева – възнаградителна лихва.
Предвид това за ищеца възниквал правен интерес за тези суми, за което е предявил
насрещен иск в производството по гр.д.№1120/2024г. по описа на РС Хасково, образувано по
иск на Л. П. П. срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД . Същият на осн.чл. 211 ГПК е
отделен за разглеждане в отделно производство и въз основа на него е образувано
настоящото производство.
С тези доводи, се отправя искане към съда по постанови решение, с което да осъди
ответника Л. П. П. да заплати на ищеца сумата от 557,64 лв., представляваща незаплатена
дължима главница по Договор за паричен заем № 4713254/ 01.02.2023г., сключен между
страните, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 18.07.2024г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 38,16 лв., представляваща незаплатена
дължима възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № 4713254 от 01.02.2023г.,
сключен между страните, а условията на евентуалност - да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 470,40 лв., представляваща незаплатена дължима главница по чл. 23 от ЗПК
по Договор за паричен заем № 4713254/ 01.02.2023г., сключен между страните, т.е. чистата
стойност на кредита, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска –
18.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова
молба от ответника, в който оспорва иска както по основание , така и по размер. Развива
подробни съображения за недействителност на договора за кредит. Сочи, че ответника на
основание чл. 23 ЗПК не дължи в такъв размер главница и договорна лихва по договора.
Предвид това моли да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юридконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и се установява от приложения по делото договор за паричен заем №
4713254 от 01.02.2023 г., че между заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД и заемателя Л.
П. П. е сключен договор за заем по силата, на който заемодателят се е задължил да предаде
в собствеността на заемателя сума в размер на 1000 лв., а заемателят се е задължил да я
върне в срок от 34 седмици на 17 равни двуседмични погасителни вноски, всяка от които в
размер на 66,20 лв., при ГЛП в размер на 35 % и ГПР в размер на 40,89%. В чл. 4 от
договора за паричен заем страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от
следните обезпечения: две физически лица - поръчители, които да отговарят на конкретно
описани в договора условия; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя; одобрено от
2
заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори между
страните, че заетата сума е усвоена от ответника.
Видно от приложения по делото договор за паричен заем, в чл. 4 от договора е
предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване
на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две
физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният
размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с
„Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен";
поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество
гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Видно от приложеното по делото Решение по гр.дело№ 1120/2025г. по описа на РС
Хасково, както и заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, в изпълнение
на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем между ответника и поръчителя "Файненшъл
България" ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейност: предоставяне на
гаранционни сделки) е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4713254 от
01.02.2023 г., съгласно който потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да издаде
гаранция за плащане за изпълненение на парични задължения в полза на "Изи Асет
Мениджмънт" АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, в т. ч. задължение за връщане
на заемната сума в размер на 1000 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва,
задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи
за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари.
От приложения погасителен план към договор за паричен заем № 4713254 от
01.02.2023г. се установява, че размерът на месечната вноска по договора за кредит заедно с
възнаграждението за поръчителство, платимо разсрочено на падежа на всяка вноска по
договора за кредит, възлиза на 103,00 лв. При включване в погасителните вноски на
възнаграждението за гарант (по чл.4) в размер общо на 625,60 лева, платимо разсрочено на
вноски в размер на 36,80 всяка, годишният процент на разходите /ГПР/ по процесния
договор за паричен заем № 4713254/01.02.2023 г. в условията на погасителна вноска от
103,00 лв., формирана от лихва в размер на 35 % - годишна фиксирана, главница и
възнаграждение за гаранция , несъмнено е размер по-голям от посочения в договора ГПР.
По делото по искане на ищеца беше назначена съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението на същата, която съдът кредитира като обективно изготвено и пълно, се
установява, че ответникът е платил на ответното дружество кредитодател сумата от 442,36
лева за главница и сумата от 87,24 лева като договорна лихва или общо 529,60лв. при чиста
стойност на кредита от 1000 лева. В тежест на ответника е доказването на плащания, като в
случая същият не доказва плащания в по-голям размер от тези по процесния договор за
заем.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
3
Без съмнение и изхождайки от предмета и страните по процесния договор за заем -
физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ,
предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния
договор за паричен заем № 4713254 от 01.02.2023 г. има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11. СЕС многократно е подчертавал,
че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са
изложени в редица решения.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки
визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано,
че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр.
64/2007 г. /.
Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна
клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е
договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази
връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния
договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид
обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесните договори
са сключени при общи условия /при предварително определени от едната страна клаузи на
договора/.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите-
членки са длъжни да следят и служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с
неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148
ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни -
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР включва
общите разходи на потребителя по Договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен
4
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК
договора за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В
текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът размера и действието, за което се
събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. От
посочените правни норми може да се направи извод, че не е достатъчно в Договора да бъде
посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на
предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат
всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста
на чл.19, ал.1 от ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по
вид и размер в Договора трябва да е посочена и общата стойност на разходите, която е
дължима от потребителя, представляваща ГПР. При положение, че в процесния Договор,
ГПР е посочен само общо, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
без да бъдат посочени отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата
стойност на разходите, които потребителя ще дължи в края на срока на договора, не може да
се приеме, че са спазени изискванията на закона.
От приложения погасителен план към договор за паричен заем № 4713254 от
01.02.2023г. се установява, че размерът на месечната вноска заедно с възнаграждението за
поръчителство възлиза на 103,00 лв. При включване в погасителните вноски на
възнаграждението за гарант (по чл.4) в размер общо на 625,60 лева, платимо разсрочено на
вноски в размер на 36,80 всяка, годишният процент на разходите /ГПР/ по процесния
договор за паричен заем № 4713254/01.02.2023 г. в условията на погасителна вноска от
103,00 лв., формирана от лихва в размер на 35 % - годишна фиксирана, главница и
възнаграждение за гаранция, несъмнено е в размер по-голям от посочения в договора ГПР.
Отделно, обща дължима сума в договора за паричен заем е посочена сумата от 1125,40 лв.,
но в същата не е включено предвиденото допълнителното възнаграждение 625,60 лв. за
гарант. С това допълнително плащане се покриват разходи, които са свързани с договора за
паричен заем и са били предварително известни на заемодателя, тъй като вноските са
включени в погасителния план по договора за паричен заем. Поради това стойността на
дължимото възнаграждение е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК.
По този начин макар формално договорът за паричен заем да съдържа размера на дължимия
ГПР, същият накърнява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не отразява
реалната му стойност. Посочването в договора на стойност на ГПР и обща дължима сума,
които не отговаря на действително дължимите такива, а са по-ниски, представлява невярна
информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа
тежест на договора.
Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително
уговорените такива. Налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до
недействителност на договора /чл. 22 ЗПК/. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
5
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито
една от тези две хипотези- нищожната клауза на процесния договор за паричен заем относно
определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителни норми на закона,
или че договора за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата
определяща ГПР, тъй като той е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и
нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя недействителността на
целия договор за паричен заем.
С оглед гореизложеното съдът намира, че процесният договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е
платил на ответното дружество кредитодател сумата от 442,36 лева за главница и договорна
лихва в размер на 87,24 лева или общо 529,60лв. при чиста стойност на кредита от 1000
лева. Предвид това и като взе предвид, че чистата стойност на предоставения кредит,
съгласно заключението по приетата ССчЕ е в размер на 1000 лв. – сумата, която е получил
ответника и като взе предвид постъпилите плащания в размер на 529,60 лв., намира, че
дължимата и незаплатена главница е в размер на 470,40лв., до който размер се явява
основателна исковата претенция. Предвид изложеното, исковете за присъждане на сумата в
размер на 38,16 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора, както и за
разликата над 470,40 лева до 557,64 лева са неоснователни и недоказани следва да се
отхвърлят.
Разноски:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК на ищеца се дължат такива, съразмерно на
уважената част от исковете, а именно 276,33 лева, съобразно доказателствата за реалното
им извършване и представения списък по чл. 80 ГПК.
Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт и е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78
ал. 8 ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и
правна сложност на делото, приключване разглеждане на делото в едно съдебно заседание и
извършените процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени
молби по делото, от която ще следва да се присъди сума в размер на 78,95 лева, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Ответникът също претендира разноски. В този смисъл и на основание чл.78 ал.3
6
ГПК следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един
адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на пълномощника на ответната страна - адвокат Петко
Петков.
По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи, съдът намира
следното: Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на Европейския
съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички
случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т.
1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед всички посочени по – горе
принципни съображения и като взе предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, цената на уважения иск и съобразявайки отхвърлените претенции, както и наличие
на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси и извършените от
адвоката процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби
по делото, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата /ЗАдв./, в полза на адв. Петко П., следва да се определи
възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и
съдействие по настоящото дело в размер на 200 лева по аргумент от § 2а от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което да бъде
заплатено от ответника във връзка с отхвърления иск.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. П. П., ЕГН ********** да заплати на "Изи Асет Мениджмънт" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7,
бул."Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър център", ет.2, офис 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и
А.В.М., сумата от 470,40 лева, представляваща чистата стойност на кредита – дължима и
непогасена главница по Договор за паричен заем № 4713254 от 01.02.2023 г., сключен
между Л. П. П., ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт" АД, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 470,40 лева до пълния претендиран размер от 557,64 лева и
предявения иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 38,16 лева - възнаградителна лихва
ОСЪЖДА Л. П. П., ЕГН ********** да заплати на "Изи Асет Мениджмънт" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7,
бул."Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър център", ет.2, офис 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и
А.В.М., сумата от 355,28 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски по
делото.
ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър център", ет.2,
офис 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати на адв. Петко Иванов Петков от
АК - Хасково, с личен № *********** с адрес на кантората - гр.Хасково, ул."Козлодуй" №
14, сумата от 200,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд
/п/ не се чете
– Хасково:
Вярно с
оригинала!
Секретар:
В.А.
8