|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 62 |
||||||||||
|
гр. Видин,
10.05.2019г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен
съд – Видин, |
първи административен състав |
|||||||||
|
в публично заседание на |
десети април |
|||||||||
|
през две хиляди и деветнадесета година в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Антония Генадиева |
|||||||||
|
при секретаря |
Катерина Борисова |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Антония Генадиева |
|
||||||||
|
Административно дело № |
274 |
по описа за |
2018 |
година |
||||||
|
и за да се произнесе, съобрази
следното: |
||||||||||
|
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК. Делото е образувано по жалба на И.П.К. ***, ЕГН: **********
срещу РА № Р-04000517005041-091-001/28.05.2018г. на органите по приходите при
ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е потвърден с Решение № 163/28.08.2018г.
на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – Велико Търново при ЦУ на НАП. С потвърдената част на
ревизионния акт за жалбоподателя са установени допълнителни задължения по чл.48 от
ЗДДФЛ, както следва : за 2013г. в общ размер на 12 176,00
/дванадесет хиляди сто седемдесет и шест лева/ и лихва в размер на
5 041,14 /пет хиляди четиридесет и един лева и четиринадесет стотинки/,
за 2014г. данъчни задължения в общ размер на 7 527,00 лева /седем хиляди
петстотин двадесет и седем лева/ и лихва в размер на 2 351,53 лева /две
хиляди триста петдесет и един лева и петдесет и три стотинки/ и за 2015г. –
главница в размер на 3 519,00 / три хиляди петстотин и деветнадесет/
лева и лихва в размер на 741,07 / седемстотин четиридесет и един лева и седем
ст./ лева, за периодите, визирани в акта, както и за периода от 01.01.2013г.
до 31.12.2015г. са определени вноски за здравно осигуряване в общ размер на
6 140,10 / шест хиляди сто и четиридесет лева и десет ст./ лева, от
които за внасяне в размер на 6 020,10 / шест хиляди и двадесет лева и
десет ст./ лева и лихва в размер на 1 914,89 / хиляда деветстотин и
четиринадесет лева и осемдесет и девет ст./ лева. В жалбата се развиват съображения, че ревизионният
акт, в потвърдената си част, е постановен в нарушение на процесуалния и
материалния закони. Доводите на оспорващия са за липса на предпоставките за
преминаване към облагане по реда на чл.122 от
ДОПК и поради прилагане на неправилна методика за определяне на
данъчната основа. Според жалбоподателя неправилно е прието от данъчните
органи, че е налице недекларирано „превишение“, както и неправилно е
определено съотношението между приходи и разходи, като например не са взети
предвид паричните средства по банкови сметки към края на 2013г. в размер на
30 150,85 лева и въпросното недекларирано превишение в размер на
212 507,30 лева. Последното е обложено, но не се открива в началото на
периода 2014г., а наличността на подобни суми би променила всички по –
нататъшни изводи на ревизията. Органите по приходите са приели произволно
липсата на средства към началото на ревизирания период. Изводите на данъчните
органи, че са налице укрити доходи, както и че документите, необходими за
установяване на основата с данъци липсват или са повредени до степен негодни
за ползване, както и че декларираните и / или получени приходи не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания
период, са неправомерни. Въведено е искане до съда, да отмени Ревизионния акт
/РА/ в обжалваната му част. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на оспорващия. Твърди, че органите по приходите не
са отчели данните от представените допълнително в ревизионното производството
доказателства за получени приходи от предходни периоди за изплатени суми на
жалбоподателя от „Мартексметал“ ЕООД и „Биметал“ ЕООД, които са на значителна
стойност и безспорно биха променили съотношението между приходи и разходи,
съответно и направеният извод от данъчните органи за размера на дължимите
данъци и вноски за здравно осигуряване. Отново се твърди, не са били налице
основания за прилагане на чл.122 от
ДОПК по особения ред за облагане. Претендират се направените по
делото разноски. Ответната страна - Директора на Дирекция ОДОП -
Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в с.з. и в
депозирани писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли съда да я отхвърли. Въз основа на данните в приложените в преписката
писмени доказателства органите по приходите правилно и точно са установили
наличностите по банковите сметки, получените приходи и направените разходи от
лицето за ревизирания период, като правилно са изчислени, както данъчните
задължения за довнасяне, така и начислените лихви. Правилно са отразени при
съпоставката и получените от жалбоподателя доходи от трудови правоотношения,
доходи от друга стопанска дейност, както и доходи от други източници.
Размерът на разходите е установен след извършването на всички необходими
проверки. Правилни са изводите на органите по приходите, че по отношение на
ревизираното лице за процесния период е установен данък за довнасяне върху
годишната данъчна основа за 2013г., за 2014г. и за 2015г., ведно със
съответните лихва, както и суми по ЗЗО за същия период от 01.01.2013г. до
31.12.2015г. Възприема за неправилно заключението на експерта, работил по
делото в неговата част – т.2 във връзка с определеното начално салдо в
началото на периода от 527 980,78 лева от придобити доходи / приходи от
2009г., 2010г. и 2011г., според която част от заключението на вещото лице при
наличието на посочената сума за процесния период не е налице недостиг /
превишения, определящ данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ. В посочената т.2
от заключението на вещото лице последното е взело предвид сумите, които се
твърди, че са получени от „Мартексметал“ ЕООД и „Биметал“ ЕООД. Изразява се становище за неоснователност на
подадената жалба. Молят съда да не я уважава. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 712 лева. По искане на ответната страна е открито производство
по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на подробно изброени покупко –
изплащателни сметки, като е указана тежест на доказване на жалбоподателя. По
делото е назначена и съдебно – счетоводна експертиза. По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена в срок пред местно и родово
компетентен съд срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред и от
лице с констатиран правен интерес, поради което е процесуално допустима. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от
ДОПК, според която съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му, приема за установено от
фактическа страна следното: Предмет на разглеждане по спор за законосъобразност
в настоящото съдебно производство e РА № Р-04000517005041-091-001/28.05.2018г.
на органите по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е
потвърден с Решение № 163/28.08.2018г. на Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при ЦУ
на НАП. С него на жалб. И.К., по реда на чл.122 от
ДОПК е определена основа за облагане с данъци за данъчен период
01.01.2013г. до 31.12.2015г. и са определени задължения за данък по чл.48,ал.1
от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 12 176,00 лева и лихва в
размер на 5 041,14 лева, за 2014г. данъчни задължения в общ размер на
7 527,00 лева и лихва в размер на 2 351,53 лева и за 2015г. –
главница в размер на 3 519,00 лева и лихва в размер на 741,07 лева,
както и за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г. са определени вноски за
здравно осигуряване в общ размер на 6 140,10 лева, от които за внасяне в
размер на 6 020,10 лева и лихва в размер на 1 914,89 лева. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни
за правния спор, съдът констатира, че ревизионното производство е образувано
със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-0400000517005041 – 020 -
001/01.08.2017г. /л.100 от делото/, издадена от Венета Тонова Димитрова -
началник сектор при ТД на НАП – гр. Велико Търново, с обхват задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и здравно осигуряване
- за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г.
Определен е краен срок за приключване на ревизията в срок от три месеца от
връчване на заповедта. Същата е връчена на ревизираното лице. В хода на ревизионното производство е съставено
уведомление по чл.124,ал.1
от ДОПК за установени обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.1, т.2,т.5
и т.7 от ДОПК,
връчено на оспорващия на 23.11.2017г. /л. 186-187 от делото/. След получаване на уведомлението, както и след
отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице на 04.01.2018г. от страна на жалбоподателя са представени писмени
доказателства, а именно покупко – изплащателни сметки, издадени от
„Мартексметал“ ЕООД, гр.София за продажба на черни и цветни метали с битов
характер за периода от 2010 – 2011г. и от „Биметал“ ЕООД, гр.София от 2009г. В срока за представяне на документи и изразяване на
становище от страна на ревизираното лице не е представена декларация за
имущественото състояние и източниците на доходи. Заповедта за възлагане на ревизията е изменена с
друга заповед, като срокът и е удължен. В хода на ревизията е установено, че на лицето не са
извършвани предходни ревизии. Направен е анализ на имущественото му
състояние, на краткотрайните и дълготрайните активи, учредените върху тях тежести
и извършени разпоредителни сделки с активи на дружествата, в които лицето има
участие в различни качества – на представляващ субекта, управител, член на
управителния съвет и др. Извършен е анализ на банковите сметки на задълженото
лице. От него са поискани данни за разполагаема сума на паричните средства
към началото и края на данъчните периоди, както и за обичайния размер на
извършваните от него разходи за издръжка и живот. Декларация и доказателства
за разполагаема сума на паричните средства в брой в началото и края на
периода не са представени. Последното е наложило органите да приемат като
разполагаема сума на паричните средства в брой 0 лева. В срока по чл.117,ал.1
от ДОПК от проверяващите органи по приходите е издаден ревизионен
доклад № Р – 04000517005041 – 092 – 001/ 15.03.2018г. По искане на ревизираното лице, с Уведомление за
продължаване на срока за подаване на възражения и представяне на
доказателства по РД, срокът за подаване на възражение е продължен до
23.05.2018г. Срещу така изготвения РД не е депозирано възражение
от страна на жалбоподателя. Въз основа на констатациите в РД е издаден
процесният РА № Р-04000517005041-091-001/28.05.2018г. на органите по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново. Ревизионният акт е обжалван пред Директора на
дирекция "ОДОП" - гр.Велико Търново, който постановил Решение №
163/28.08.2018г., с което е потвърдил РА, в описаните по – горе части. Срещу РА, в потвърдената му част е подадена жалба,
по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство. Видно от приобщените по делото доказателства
заповедите за образуване и движение на ревизионното производство са издадени
от компетентен орган, производството е приключило в определения срок с
ревизионен акт, издаден от компетентни органи в предписаната от закона форма
и съдържание. Решението, с което РА е потвърден, в обжалваната му част, е
издадено също от компетентен орган в рамките на нормативно установения срок. Заповедта за възлагане на ревизията е издадена от
компетентен орган. От приложената към преписката ЗВР №
Р-0400000517005041 – 020 - 001/01.08.2017г. се установява, че същата е издадена като електронен документ от
Венета Димитрова - началник сектор при ТД на НАП – гр. Велико Търново.
Приобщени са разпечатки от електронни документи, които представляват
възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл. 3, ал.1
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
които материализират електронно изявление, подписано при условията на
чл.13,ал.1 от с. з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки
от тях съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените
в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата,
посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписания писмен документ. Съгласно чл.4 от
ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление
е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. При
извършената проверка се установява, че издател на заповедта е Венета
Димитрова, която е автор и титуляр на електронния документ. Наред с това по делото е представена Заповед № 6 /
03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с която са
определени поименно органите по приходи, които да издават заповеди за
възлагане на ревизии съгласно чл.112 от
ДОПК, като в т. 9 от същата е посочена Венета Димитрова. Всички съставени в хода на ревизионното производство
ЗВР са връчени на данъчнозадълженото лице по електронен път, за което
свидетелстват приложените към ревизионната преписка удостоверения за
извършено връчване по електронен път. По този въпрос между страните по делото
липсва спор. В производството пред съда са представени доказателства от
ответника, от които се установява, че ЗВР, РД, РА са подписани с електронен
подпис от лица, които към момента на подписването им са притежавали валидни
квалифицирани електронни подписи. Предвид горното съдът приема, че не са налице
процесуални нарушения при възлагане на ревизионното производство.
Ревизионният доклад е съставен от ревизиращите органи по приходите в законово
установения срок. Ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и
определения от него ръководител на ревизията в унисон с разпоредбата на чл.119,ал.2
от ДОПК. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност
на РА жалбоподателят твърди, че ревизиращите органи са преминали към облагане
по особения ред, без да установят обективно и безпристрастно всички факти и
обстоятелства, имащи значение за конкретното производство. Основанието за провеждане на ревизия по особения ред
на чл.122-124 от ДОПК
са установени обстоятелства по чл.122,ал.1
от ДОПК. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по
реда на чл.122 от
ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията
за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В
конкретния случай, видно от уведомление по чл. 124,
ал.1 от ДОПК, връчено на оспорващия на 23.11.2017г., въз основа на
съпоставка между стойността на притежаваното от оспорващия имущество и
направените от него разходи и декларирани и / или получени от него доходи
през 2013г., 2014г. и 2015г., ревизиращите органи са установили превишение на
направените разходи над размера на получените приходи в размер на
107 507,30 лева за 2013г., както и превишение в размер на 58 483,47
лева за 2014г. и превишение в размер на 33 538,27 лева – за 2015г., като
е установено, че само за 2013г. е подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ на
24.04.2014г. за получени доходи от друга стопанска дейност в размер на
46 500 лева, а за 2014г. и за 2015г. липсват такива подадени декларации.
За същия период има подадени данни за трудови правоотношения в „Китекс Ойл“ ЕООД
за периода от 02.02.2015г. до 31.12.2015г. с основна заплата в размер на 500
лева и в качеството си на самоосигуряващо се лице в „Китекс“ ЕООД от
м.12.2010г. до м.12.2014г. с осигурителен доход от 420 до 500 лева. По делото няма спор, че жалбоподателят не е подал
ГДД по ЗДДФЛ за 2014г. и 2015г. От събраните при проверката и надлежно
приобщени към доказателствата в преписката документи по безспорен начин се
установява, че през 2014г. е извършена покупка на МПС на стойност 300 евро /
586,75 лева, от които 1 / 2 част на Анна Кичашка. При събраните доказателства
от счетоводните документи и при извършените насрещни проверки е установено,
че са предоставени парични средства по договор за паричен заем от 2013г. на
„Китекс Ойл“ ЕООД в размер на 84 000 лева, както и по договор за дарение
също през 2013г. в размер на 57 500 лева. Получен е превод от „Монтемил“
на 16.06.2013г. в размер на 7 000 лева и от Виктория Младенова в размер
на 1 700 лева. Захранена е сметка на 19.09.2013г. от Светослав Христов
със сума в размер на 7 550 лева. През същата 2013г. са получени и суми
от продажба на недвижимо имущество на „Слънчоглед 125“ в размер на
45 000 лева, от които 1 / 2 част са на Анна Кичашка. Налице са и доходи
от продажба на царевица през 2014г. в размер на 31 622,20 лева. След извършване на анализ на всички източници на
доходи, както необлагаеми, така и облагаеми и извършените от лицето разходи,
респ. имущественото му състояние и направените от него разходи, съответно и
разполагаемата сума на паричните средства в брой към началото и края на
данъчния период, след преглед на банковите сметки на лицето / след надлежно
дадено разрешение за това/ са установени несъответствия между стойността на
имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните
от него доходи и / или получени от него доходи за данъчния период на 2013г. –
2015г., като е прието несъответствие и за трите години. При липсата на подадена декларация за доходите, с
изключение на тази за 2013г. органите са счели, че са налице обстоятелства по
смисъла на чл.122 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. Относно сумата приета за превишение за 2013г. е
прието, че е от неизяснен източник, който не е установен в хода на ревизията
и получената разлика не може да се съотнесе към видовете разходи, посочени в
чл.10 от ЗДДФЛ, поради което и тези суми следва да се третират като облагаеми
суми от други източници по смисъла на чл.12 и чл.35,т.6 от същия закон и
следва да се облагат с данък по чл.48 от него. Относно 2014г. отново е
установено несъответствие респ. превишение в общ размер на 58 483,47
лева. От посочената сума недеклариран доход от друга стопанска дейност –
продажба на царевица е в размер на 31 622,20 лева, а остатъка от сумата
е прието, че следва да се обложи с данък по чл.48 от ЗДДФЛ, като суми
получени от други източници. Относно 2015г. превишението е в размер на
33 538,27 лева отново от неизяснен източник. При безспорната липса на подадена декларация,
каквато липса е безспорно установена за 2014г. и 2015г., е налице
фактическото основание по чл.122,
ал.1,т.1 от ДОПК, а с оглед констатираното превишение на разходите
над получените доходи / суми на различно правно основание, правилно органите
по приходите са приели, че установеното превишение за съответните години
съставлява укрит доход – обстоятелство по чл.122,ал.1,т.2
от ДОПК. Наред с това, според разпоредбата на чл. 122,ал.1,т.7 от ДОПК органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по
реда на ал.2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране
на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото
и финансовото му състояние за ревизирания период. Фактите по делото
установяват проявлението и на това самостоятелно основание за определяне на
основата за облагане с данъци по реда на чл. 122 от
ДОПК. След извършените насрещни проверки на дружества, с
които ревизираното лице е имало облигационни отношения и с оглед
невъзможността да се установи закупуването / продажбата на метални отпадъци,
съответно получените или не суми от продажбата им, съобразно представените
пред органите покупко – изплащателни сметки от „Биметал“ ЕООД и „Мартексметал“
ЕООД се установява и наличието и на основанието по т.5 на чл.122 от ДОПК, а
именно документите, необходими за установяване на основата за облагане с
данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Въз основа на горното съдът приема, че ревизионният
акт е издаден от материално компетентен орган в надлежната писмена форма, при
липса на допуснато нарушение на административно производствените правила при
извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени съответните
проверки, в т. ч. и в информационните масиви на НАП, изискана е информация от
други държавни органи, събрана е информация от трети лица, като всички
доказателства са събрани и приобщени по надлежния процесуален ред. Ревизията
е извършена по особения ред по чл.122
– 124 от ДОПК
при установени и доказани предпоставки по чл.122,ал.1,т.1,т.2,т.5
и т.7 от ДОПК. Направените с ревизионния акт установявания, в
потвърдената му част, кореспондират изцяло с възложените предметни и времеви
предели на ревизията. Формално РА отговаря изцяло на изискванията на чл.120,ал.1
от ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му.
Съгласно чл.120,ал.2
от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят
е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от
ЗДДФЛ с постоянен адрес в Република България. К. е бил управител,
собственик, както и член на управителен съвет, представляващ субекта на
различни търговски дружества, за част от периода е и обслужващ бензиностанция
на трудов договор. За две от ревизираните години не е подавал ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ. В хода на ревизията е връчено искане за представяне
на документи и писмени обяснения, с което са изискани документи, необходими
за целите на ревизията. Представени са единствено описаните и по – горе
покупко – изплащателни сметки от 2009г., 2010 и 2011г., но в по – късен
момент и след изтичането на срока за представянето им, като не е посочена
сумата, с която лицето е разполагало преди 01.01.2013г., както и какви са
били източниците на доходите му. С нарочни протоколи са приобщени доказателства,
събрани в хода на предходното ревизионно производство. В хода на ревизионното производство, органите по
приходи са приели, че се констатират обстоятелства по чл.122,ал.1
от ДОПК, така както бе посочено и по – горе и поради това, на жалбоподателя
са връчени Уведомление по чл.17,
ал.1,т.2 от ДОПК за нормите, касаещи наказателната отговорност и
Уведомление по чл.124,ал.1
от ДОПК за това, че основата за облагане с данък върху доходите на
физическите лица за периода 01.01.2013г. -31.12.2015 г. ще бъде определена по
реда на чл.122-124а от
ДОПК. Определен е 14-дневен срок за представяне на становище и
доказателства. От него е изискано да представи и декларация по чл.124,ал.3
от ДОПК за имуществото, доходите и разходите си, като такава не е
представена. В хода на ревизията и въз основа на събраните
доказателства органите по приходи са установили имущественото състояние,
съпоставили са получените доходи и извършените разходи от жалбоподателя. Въз основа на събрани като доказателства извлечения
от банковите сметки на жалбоподателя са били установени наличните суми по
същите в началото и в края на ревизирания период. Органите по приходи са установили, че за ревизирания
период К. е участвал в управлението и е притежавал дялове в „Китекс Агро“
ЕООД, „Китекс“ ЕООД, „Лиди Ком“ ЕООД, „Китекс Метал“ ЕООД и „Китекс Транс
Континентал“ ЕООД, като за него има подадени уведомления по чл.62 от КТ за
сключен трудов договор от 02.02.2015г. с „Китекс Ойл“ ЕООД, с управител и
представляващ Борислав К. – негов син. От жалб. К. за 2013г. има подадена ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ за придобит доход от производство на риба. Предвид даденото от ревизираното лице съгласие за
разкриване на банкова тайна е установено, че има действащи банкови сметки в
лева и евро в няколко банки – „Интернешънал Асет Банк“ АД, Банка „Пиреос“ АД,
„Уникредит Булбанк“ АД, „Си Банк“ ЕАД и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.
Изискани са също така доказателства от Служба по вписванията в гр.Видин и
гр.Белоградчик за извършени сделки с недвижими имоти, от ОД МВР Видин –
относно извършените задгранични пътувания и за регистрираните на негово име
автомобили, от „Български пощи“ ЕАД относно получени и изпратени парични
преводи; от ИАРА – относно изплатени суми по европейски проекти; от ОД
„Земеделие“ относно регистрация като земеделски стопанин. От ДФ“З“ за 2015г.
е получена информация, че са му изплатени суми по схемите и мерките за
директни плащания в размер на 6 045,55 лева. За установяване на получавани и / или предоставяни
парични средства за ревизирания период от и на дружествата, с които
жалбоподателят е свързано лице по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ДОПК са
извършени насрещни проверки на въпросните дружества – „Лиди Ком” ЕООД,
„Китекс метал” ЕООД, „Китекс Транс Континентал” ЕООД, „Китекс Агро” ЕООД,
„Китекс” ЕООД и „Китекс Ойл” ЕООД. При проверката на последното дружество е
установено сключването на договор за заем от 28.01.2013г. в размер на 27 500
лева, като жалбоподателят има качеството на заемодател, както и договор от
07.01.2013г. за сумата от 56 500 лева – отново в качеството му на
заемодател и договор за дарение от 02.08.2013г. за сумата от 57 500
лева, в качеството му на дарител. При насрещната проверка на „Китекс Транс Континетал”
ЕООД от дружеството са събрани доказателства за внесена от жалбоподателя сума
от 65 500 лева на 31.01.2014г., за която е посочено, че сумата е за
захранване на касата на дружеството. След анализ на банкови извлечения от сметките на
жалб. К. е установено, че той е получавал и нареждал суми от / на трети лица.
От събраната информация във връзка с извършените операции по банковите сметки
на последните две дружества се оказва, че част от сумите са грешни преводи, а
част от останалите преводи са вноски по кредит, а внесените сумите в
дружествата са от спестявания и наследство, но без да са представени
доказателства в подкрепа на последните твърдения. След проверка на данните от информационната система
на НАП безспорно е установено, че през 2013г. жалбоподателят е извършил
продажба на земеделска продукция – царевица, за сумата от 31 622,20
лева, като доходът не е деклариран в декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г. Доказателствата, събрани от органите по приходите и извършената
вследствие на това съпоставка между имущественото състояние и направените
разходи и получените доходи и източници на финансиране по време на ревизията
е довело до извода, че разходите за 2013г. надвишават доходите с
212 507,30 лева, през 2014г. – с 67 776,84 лева и през 2015г. – с
34 138,27 лева. В хода на ревизията от К. са изискани документи и
обяснения относно несъответствията между доходите и разходите му за периода
01.01.2013г. – 31.12.2015г., за да може да бъде извършена съпоставка на
придобитото имущество, направените разходи и декларираните / получени доходи
от лицето. Изискано е и попълване на справки за наличните недвижими имоти,
МПС – та, вземания от трети лица, приложени към искането. До приключване на
ревизията отговор на въпросното искане не е представен от страна на
ревизираното лице – И.К.. Въз основа на събраните данни от страна на органите
по приходите и след непредставянето на отговор от страна на жалбоподателя,
ревизиращият екип е приел, че за ревизирания период са налице обстоятелствата
по чл.122,ал.1,т.1,т.2,т.5 и т.7 от ДОПК. Във връзка с това на жалбоподателя
е изпратено уведомление по чл.124,ал.1 от ДОПК, описано и по – горе, с което
е уведомен, че основата за облагане с данък по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г. и
осигурителният доход за установяване на задълженията за вноски за здравно
осигуряване за същия период ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от
ДОПК. Както бе вече посочено на жалб. К. е било връчено уведомление, като са
изискани и декларации по чл.124,ал.3 от ДОПК, но в указания срок то не е
взело становище и не е представило исканите декларации. Впоследствие, след изтичането на посочения по – горе
срок от жалбоподателя са предоставени 39 бр. покупко – изплащателни сметки,
издадени от „Мартексметал” ЕООД от 2010г. и 2011г. и 2 бр. от „Биметал” ЕООД
от 2009г. за изплатени суми за предадени отпадъци от черни и цветни метали. При извършените насрещни проверки на двете дружества
от тях са изискани доказателства за изплащани парични средства на К. във
връзка с предадени от него метални отпадъци за периода от 01.01.2009г. до
31.12.2015г., но до приключването на проверките такива документи не са
представени. По – късно от „Биметал” ЕООД са представени покупко
– изплащателни сметки, които касаят 2010г. Във връзка с определяне на данъчната основа от
доходи по трудови правоотношения – по чл.24 от ЗДДФЛ от „Китекс Ойл” ЕООД е
подадено уведомление по чл.62,ал.5 от КТ по сключен договор от 02.02.2015г.
За 2015г. е определена данъчна основа по чл.24 от ЗДДФЛ, като от 5 000
лева – брутната стойност на трудовото възнаграждение са приспаднати
удържаните ЗОВ в размер на 645 лева. Така върху определената данъчна основа
от 4 355 лева е начислен и удържан данък общ доход в размер на 435,50
лева. Нетният доход от 3 919 лева по повод трудовите си правоотношения с
„Китекс Ойл” ЕООД е отчетен като приход при съпоставката, извършена от
органите по приходите за периода. При обжалването на РА пред горестоящия орган е
установено, че от страна на ревизиращите органи е допусната техническа грешка
в изчисленията при определяне на данъчната основа, което е установено и
съответно в тази си част РА е отменен с последващото решение. В същото
подробно е описано неправилното изчисление при определяне на данъчната
основа. По отношение на доходите от друга стопанска дейност
по чл.29 от ЗДДФЛ за същия период за 2013г. е определена данъчна основа по
чл.30 от ЗДДФЛ от доход от производство на риба в размер на 18 632 лева,
която сума е включена в общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за
получените доходи от продажба на риба в размер на 46 580 лева и
нормативно признати разходи в размер на 60 %, а именно 27 948 лева. Този
доход за 2013г. е деклариран от жалбоподателя в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ от
24.04.2014г. и е определен дължим данък в размер на 1 863 лева, внесен
със закъснение. През 2014г. е определена годишна данъчна основа от
доход от продажба на земеделска продукция в размер на 18 973,32 лева,
също включена в общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. При
насрещната проверка е установено, че жалбоподателят е придобил доходи от
продажба на царевица в размер на 31 622,20 лева с нормативно признати
разходи в размер на 40 % - 12 648,88 лева. За 2015г. е определена данъчна основа под формата на
държавни помощи и субсидии в размер на 3 627,56 лева, доход също включен
в общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. В хода на проверката е
установено, че сумата получена по схемите за директни плащания в размер на
6 045,93 лева, за които по чл.29,ал.1,т.2 от ЗДДФЛ са определени
нормативно признати разходи в размер на 40 % - 2 418,37 лева. Според разпоредбата на чл.12,ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми
са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице пред
съответната данъчна година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по
силата на закон. Реализираните доходи от продажба на земеделска продукция за
2014г. и получените субсидии през 2015г. не са необлагаеми доходи по смисъла
на чл.13 от същия закон, поради което и жалбоподателят е следвало да ги
декларира по реда на чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г. и 2015г., което безспорно не е
сторено от негова страна. Това е и едно от основанията органите по приходите
да приемат наличие на основание по чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК – до започването
на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по
декларация. При анализ на извлеченията от банковите сметки на
жалбоподателя и във връзка с твърдения на жалбоподателя , че преводите по банковите му сметки са
грешни такива, действително за част от тях това е установено. По отношение на
получените суми от „Монтемил”, Виктория Младенова и Светослав Христов в общ
размер на 16 250 лева не е установено, че те представляват грешни
преводи, поради което и е прието, че сумите представляват облагаем доход от
други източници по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ. При извършената съпоставка между имущественото
състояние на И.К., направените от него разходи и декларираните и / или
получени доходи за периода от 01.01.2013 до 31.12.2015г. не е установено
придобито недвижимо имущество. В режим на СИО е установено придобиването на
лек автомобил на стойност 293,37 лева / 1/ 2 от покупната стойност от 586,74
лева/. Извършена е и продажба на недвижим имот през 2013г. за сумата от
22 500 лева / 1 / 2 от продажната стойност/ на дружеството „Слънчоглед
125” ЕООД. Предвид на обстоятелството, че ревизираното лице не
е декларирало налични парични средства в брой в началото и в края на периода
на всяка от ревизираните години, както и органите по приходите не са
установили такива, то и такива не са взети предвид. Взети са предвид
наличните средства по банкови сметки. Относно доходите и източниците на финансиране са
установени доходите от трудови правоотношения по договор с „Китекс Ойл” ЕООД
в размер на 3 919,50 лева за 2015г., доходите от друга стопанска дейност
в размер съответно: на 46 580 лева – за 2013г., на 31 622,20 лева –
за 2014г. и 6 045,93 лева през 2015г.; получени преводи от трети лица по
банков път в размер на 16 250 лева през 2013г., необлагаеми доходи от
пенсия в размер на съответно 1 887,75 лева – 2013г., 2 666,81 лева
през 2014г. и 1 696,90 лева през 2015г.; доходи от продажба на недвижим
имот – 22 500 лева през 2013г. и получени по банковата сметка на
жалбоподателя суми от Анна Кичашка и Петър К., третирани като други източници
на средства – 21 234 лева през 2013г. и 16 910 лева през 2014г. Относно разходите : като такива са приети разходи за
комунални услуги 747,40 лева за 2013г., 1 433,28 лева – за 2014г. и
1000,20 – за 2015г., разходи за екскурзии в размер на 600 лева, разходи за
парични заеми на „Китекс Ойл” ЕООД – 189 000 лева през 2013г., за
парични заеми на „Китекс Транс Континентал” ЕООД – 65 500 лева през
2014г., разходи за платени банкови такси, данъци и ЗЗО в размер на
1 845,18 през 2013г., 521,92 лева през 2014г. и 3 494,21 лева през
2015г., разходи за направени дарения на „Китекс Ойл” ЕООД в размер на
57 500 лева през 2013г. и 9 000 лева през 2014г., както и за
дарения на Анна Кичашка в размер на 4 980 лева през 2014г., разходи за
покупка на МПС в размер на 586,74 лева през 2014г. и други разходи,
представляващи вноски по банкови кредити на „Китекс” ЕООД, обслужващи
разплащателната сметка на жалбоподателя в размер на 44 050, 68 лева през
2013г., 66 931,27 лева през 2014г. и 10 454,89 лева през 2015г. С РА след извършената съпоставка на установените
наличности на парични средства в началото и в края на ревизираните периоди,
получените доходи и финансирания и съответно извършените разходи за 2013г. е
установено несъответствие /превишение на разходите над доходите/ на годишна
база в размер на 212 507,30 лева, за 2014г. – несъответствие в размер на
67 776,84 лева и за 2015г. несъответствие в размер на 34 138,27
лева. Органите по приходите са приели наличие на хипотезата
на чл.123,ал.1,т.2 от ДОПК, според която в случаите на чл.122,ал.1 от ДОПК
при определяне на основата на чл.122,ал.2 от ДОПК се смята до доказване на
противното, че е налице подлежащ на облагане с данък доход, когато
направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1,т.3,б.”а” от
ДР на ДОПК явно и съществено превишават размера на декларираните получени
средства. При административното обжалване горестоящият орган е
приел, че неправилно органите по приходите са приели като разход за придобиване
и ремонт на МПС сумата от 586,74 лева, вместо 1 / 2 част от нея в размер на
293,37 лева, какъвто е действителният разход, с оглед покупката на МПС в
режим на СИО. Прието е също така и че неправилно и без мотиви е включена като
разход и сумата от 600 лева – разходи за екскурзии, изчислени на база брой
дни, в които лицето е пребивавало извън Р България. Прието е също така и че
включените като разходи суми, които жалбоподателят е предоставил на „Китекс
Ойл” ЕООД по договори за заем и дарение за 2013г. и 2014г. неправилно са
изчислени сумите от ревизиращия екип, които са включили сумите от
105 000 лева за 2013г. и 9 000 лева – за 2014г., съответно находящи
се на стр.15 и 27 от ревизионния доклад /РД/ и на стр. 39 и 53 от РД, като
тези суми не е следвало да участват при определяне на данъчните основи за
съответните години по чл.122,ал.2 от ДОПК. От проверката е установено, че „Китекс Оил” ЕООД са
получили в заем и дарение от жалбоподателя сумата от 56 500 лева и
27 500 лева – по два договора за заем и 57 500 лева – по един
договор за дарение. Сумите са осчетоводени, както следва – по договора за
заем от 28.01.2013г. в размер от 27 500 лева е осчетоводена по сметка
151 „Получени заеми” през 2013г., а сумите от договора за заем от
07.01.2013г. – 56 500 лева и договора за дарение от 02.08.2013г. за
57 500 лева или общо в размер на 114 000 лева са осчетоводени по
сметка 499 „Други кредитори”, съответно през 2013г. са отчетени 105 000
лева и през 2014г. са отчетени останалите 9 000 лева. За горните
обстоятелства са представени и платежни документи. Безспорно е установено, че
допълнително прибавените суми от 105 000 лева за 2013г. и 9 000
лева – за 2014г. са неправилно прибавени вследствие на технически неточности.
Последното е коригирано от горестоящия орган, вследствие
на което с решението си той е приел, че несъответствието между направените
разходи, имущественото състояние и получените доходи на лицето за 2013г. е в
размер на 107 507,30 лева /вместо неправилно установените
212 207,30 лева/, както и сумата от 58 483,27 лева за 2014г.,
вместо неправилно установената сума от 67 776,84 лева и за 2015г. сумата
от 33 538,27 лева, вместо установената от органите по приходите сума от
34 138,27 лева. С оглед разпоредбата на чл.124а от ДОПК, предвид
така установеното несъответствие за процесните години и на основание
чл.122,ал.2 от ДОПК данъчните основи са намалени с определените при ревизията
ЗОВ, които са за 2013г. в размер на 1 990,62 лева, за 2014г. – в размер
на 2 179,76 лева и за 2015г. в размер на 1 969,72 лева, като сумите
са както следва : за 2013г. – 105 516,68 лева; за 2014г. –
56 303,51 лева и за 2015г. – сумата от 31 568,55 лева. В резултат на извършената съпоставка на
имущественото състояние, разходите и доходите на К. е било установено
превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи в
посочените по – горе размери за всяка от ревизираните години. Органите по приходи са възприели установеното
превишение на разходите над доходите в годишен аспект, като за по – голямата
част от сумите са приели, че представляват недеклариран доход без ясен
източник, който поради липса на друга хипотеза представлява облагаем доход.
Определили са данъчна основа по чл.122 от
ДОПК, подлежаща на облагане с данък върху доходите в размер
съответно на: 140 398,68 лева за 2013г. със следващ се ДДФЛ в размер на
14 039,87 лева, от който сумата от 1 863 лева е внесена със
закъснение и остатъкът за внасяне е в размер на 12 176,87 лева, респ.
ДДФЛ за довнасяне е в размер на 12 176 лева; 75 276,83 лева за
2014г. със следващ се ДДФЛ в размер на 7 527,68 лева и дължим такъв за
довнасяне, съгласно чл.48,ал.8 от ЗДДФЛ в размер на 7 527 лева; сумата
от 39 551,11 лева за 2015г. и следващ се ДДФЛ в размер на 3 955,11
лева, внесен данък в размер на 435,50 лева и дължим такъв за довнасяне в
размер на 3 519,61 лева и по чл.48,ал.8 от ЗДДФЛ – в размер на
3 519 лева. Определили са дължим данък върху доходите в общ размер на
23 222 лева. На основание чл.175,ал.1
и чл.1 от
ЗЛДТДПДВ върху установения дължим данък върху доходите с РА са
били начислени и лихви за просрочие, съответно редуцирани в последствие с
решението от 28.08.2018г. в общ размер на 8 133,74 лева. Законовият ред за определяне на данъчната основа е
определен от тях след установяване на имущественото състояние към началото на
ревизирания период, получените доходи и извършените разходи през ревизирания
период, и имущественото състояние в края на ревизирания период. Констатирани са данни, сочещи на несъответствие на
имущественото състояние, доходите и разходите, за реализирането на които не е
ясен и доказан източника на средства, поради което е съобразено, че в този
случай, ДОПК дава възможност да се пристъпи към друг особен и специален ред
за определяне на данъчната основа и облагане. В хода на ревизията на жалбоподателя е връчено
искане за представяне на документи и писмени обяснения, описано и по – горе,
в което е посочено, че е установено превишение на разходите над доходите в
посочените размери, изискани са писмени обяснения и доказателства относно
произхода на цитираните суми, конкретните дати на получаване и основанията за
получаването им, източници на недекларирани, но получени през ревизирания
период доходи. С искането жалбоподателя изрично е уведомен, че при
непредставяне на обяснения и документи данъчната основа за облагане с данък
върху доходите за 2013г., 2014г. и 2015г. ще бъде определена по реда на чл.122 от
ДОПК. РА е оспорен по административен ред. При проведения
административен контрол по реда на глава ХVІІІ ДОПК решаващият орган е възприел
отчасти изложените в ревизионния акт изводи и с Решение № 163/ 28.08.2018г. е
отхвърлил жалбата срещу РА, в обжалваните му части, предмет на настоящото
производство. В производството пред съда са представени
доказателства на електронен носител – диск, от който се установява, че
Ревизионният акт, Ревизионният доклад и заповедта за възлагане на ревизия са
документи, подписани с квалифициран електронен подпис. Представени са
заверени за вярно с копието от данъчни декларации на лицето, Справки,
заповеди и т.н. По искане на жалбоподателя, съдът е допуснал,
съответно приел заключението на съдебно – счетоводната експертиза на вещото
лице Х. Тодорова, което съдът кредитира в неговата т.1 в съответствие с
установените факти и приетите доказателства. Вещото лице е установило, че за
периода 2013г., 2014г. и 2015г. установения недостиг/ превишения, определящ
данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ и установените обстоятелства от
органите по приходите е в общ размер на 23 222 лева, като в табличен вид
са представени данъчната основа и дължимия данък за всяка от ревизираните
години. Посочено е, че за определяне на облагаемия доход по чл.29 от ЗДДФЛ за
2013г. от продажба сумата от 18 632 лева е изчислена след приспадане на
нормативно признати разходи в размер на 60 %, а за 2014г. и 2015г. нормативно
признатите разходи са в размер на 40 % на основание чл.29,ал.1,т.1 от ЗДДФЛ,
както и че сумите на данъчната основа за облагане по чл.123,ал.1 от ДОПК са
намалени с размерите на определените осигурителни вноски за същия период. В хода на производството по искане на ответната
страна е открито производство по оспорване на основание чл.193 от ГПК на
представените от жалбоподателя К. пред административния орган покупко –
изплащателни сметки от „Биметал” ЕООД и „Маркетметал” ЕООД за 2009г., 2010г.
и 2011г. за получени суми в общ размер на 527 980,78 лева. В с.з. на
27.11.2018г. е открито производство за оспорването им, като същите са
подробно описани. В същото с.з. е указано на жалбоподателя, че негова е
тежестта на доказване на истинността на оспорените документи, тъй като се
касае за частни писмени документи, които не носят подписа на страната, която
ги оспорва и същите са представени от него пред органите по приходите. От страна на жалбоподателя не са ангажирани каквито
и да било доказателства с оглед разпределението на доказателствената тежест и
направеното оспорване на документите – общо 107 на брой, въпреки дадената му
възможност за това. Предвид горното и поради недоказването от една страна на
истинността на оспорените документи, според съда въпросните покупко –
изплащателни сметки следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Посочените документи не са взети предвид от органите
по приходите при извършването на ревизията, освен поради факта, че при
проверката не са установени документи, които да доказват изплащането на
сумите по въпросните покупко – изплащателни сметки, като разходни касови
ордери или други такива, и поради това, че касаят периоди 2009г., 2010 и
2011г., които са извън ревизирания период от 2013г., 2014г. и 2015г. Именно поради недоказване на истинността им и
изключването на оспорените покупко – изплащателни сметки, от доказателствата
по делото, съдът намира, че следва да кредитира заключението на счетоводната
експертиза само в нейната т.1, в която то съвпада с установеното от органите
по приходите, но не и по отношение на т.2 от него. В т.2 от заключението си
вещото лице е приело за начално салдо на парични средства за 2013г. /погрешно
вписана 2014г./ сума в размер на 527 980,78 лева от придобити доходи /
приходи от 2009г., 2010г. и 2011г., съобразно въпросните покупко –
изплащателни сметки. Именно според т.2 от заключението за периода 2013г. -
2015г. не е налице недостиг / превишения, определящ данъчната основа за
облагане по ЗДДФЛ. По отношение на здравното осигуряване, следва да се
има предвид следното: за периода от 02.02.2015г. до 31.12.2015г.
жалбоподателят е осигурен по трудов договор на основание чл.40,ал.1,т.1 от
ЗЗО в „Китекс Ойл” ЕООД, за периода от 01.01.2013г. – 31.12.2015г. е получавал
пенсия и е осигурен за сметка на републиканския бюджет на основание
чл.40,ал.1,т.4 от ЗЗО, за периода от 01.01.2013г. до 31.01.2014г. на
основание чл.40,ал.1,т.2 от ЗЗО и като самоосигуряващо се лице в „Китекс”
ЕООД е избрал осигурителен доход в размер на 500 лева. Предвид установените обстоятелства в хода на
ревизията са определени нови размери на облагаемия доход по ЗДДФЛ на
жалбоподателя. Поради липсата на доказателства за източника на дохода,
установен по чл.122 от ДОПК, а именно, че той е от дейност, която не подлежи
на облагане, този доход е квалифициран като осигурителен доход от трудова
дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски, които се
включват в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който се дължат
и задължителни осигурителни вноски по ЗЗО, на основание чл.40,ал.1,т.2 от
ЗЗО. Според посочения текст осигурителните вноски за лицата по
чл.4,ал.3,т.1,2 и 4 от КСО са за сметка на самоосигуряващите се лица и се
дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и
максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността
през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ. Установено е, че жалбоподателят е направил авансови вноски за
здравно осигуряване само за м. януари, февруари и март 2013г. и не е правил
повече такива за целия останал период, като не е определян и окончателен
размер на осигурителен доход, върху който да се довнасят
здравноосигурителните вноски за процесния период. Доказано е, че са подавани
декларации обр.1 за периода от 01.01.2013г. до 31.01.2014г., но не са внасяни
здравно осигурителни вноски, както и не е извършвано годишно изравняване на
такива. Декларация обр.6 също не е подавана. С РА на осн. чл.124а и по реда на чл.122 от ДОПК на
жалбоподателя са определени допълнително дължими авансови осигурителни вноски
за здравно осигуряване за периода от 01.01.2013г. до 31.01.2014г. и на осн.
чл.40,ал.1,т.2 от ЗЗО върху избрания осигурителен доход в размер на 500 лева
и за периода от 01.02.2014г. до 31.12.2015г. върху минималния месечен размер,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване в размер
на 420 лева, както и годишни изравнителни осигурителни вноски за здравно
осигуряване, върху годишен осигурителен доход, определен въз основа на
установения при ревизията облагаем доход по ЗДДФЛ, при съобразяване с
максималния осигурителен доход. На жалбоподателя са определени допълнителни
задължения за здравно осигуряване, като самоосигуряващо се лице за процесния
период, както следва : за 2013г. – месечни авансови осигурителни вноски за ЗО
в размер на 480 лева, от които са внесени 120 лева - за м.01., 02. и
03.2013г., както и лихви в размер на 11,44 лева; за 2014г. – 409,60 лева и
лихви в размер на 16,87 лева и за 2015г. – 403,20 лева и лихви в размер на
16,32 лева; както и годишни изравнителни вноски за ЗО за 2013г. в размер на
1 510,62 лева и лихви в размер на 774,48 лева; за 2014г. – 1 770,16
лева и лихви в размер на 680,98 лева и за 2015г. – 1 566,52 лева и лихви
в размер на 414,80 лева. Така определените размери на осигурителния доход,
върху който са определени годишни изравнителни вноски за довнасяне, от страна
на ревизиращия екип са взети предвид размерите на осигурителните доходи от
трудови правоотношения, осигурителния доход – размерът на пенсията, както и
размерът на осигурителния доход, върху който са определени месечни авансови
вноски за всяка от ревизираните години. С РА са определени допълнителни задължения за вноски
за ЗО в общ размер на 6 140,10 лева, от който за внасяне 6 020,10
лева и лихви върху тях в размер на 1 914,89 лева. Както при обжалването на РА по административен ред
пред горестоящия орган, така и в съдебното производство не са изложени
конкретни възражения в жалбата по отношение на дължимите вноски за ЗО.
Правилно органите по приходите са приели, че установеното превишение на
извършените разходи над размера на установените доходи за съответните години
от ревизирания период, освен до определяне на задължения за довнасяне на
данък върху доходите, води и до определяне и за довнасяне на ЗОВ за същия
период. Установеното от органите несъответствие води до неплащане на
задължения за осигурителни вноски, които се определят върху осигурителния
доход, определен по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. При тези факти съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и не са налице основания за неговата отмяна. При така установената фактическа обстановка, съдът
осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността
на РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от
АПК вр. § 2 от ДР
на ДОПК, намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след
изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения: При извършване на задължителната проверка по чл. 160,
ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. По-подробни
мотиви в тази връзка са изложени и по-горе в изложението. РА определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена, поради което обжалваният РА не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност. РА съдържа всички реквизити,
предвидени в чл. 120 от
ДОПК. По приложението на материалния закон съдът намира
следното: Основните възражения в жалбата касаят твърденията за
неправилно преминаване от ревизия по общия ред към облагане по реда на чл.122
от ДОПК и съответно липсата на основания за това, както и несъгласието на
жалбоподателя с несъобразяването на органите по приходите с твърдението му,
че е получена сума от 527 980,78 лева от двете дружества „Мартексметал“
ЕООД и „Биметал“ ЕООД, съответно тя не е приета като начално салдо за 2013г.
Останалите възражения са бланкетни. Доколкото едни и същи факти обосновават, както
преминаването към облагане по особения ред така и формирането на данъчна
основа, то същите следва да бъдат обсъдени заедно, като едва след
установяване на наличието или не на отрицателно салдо може да се отговори и
на въпроса налице ли е основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от
ДОПК. В производството пред ревизиращия орган, както и
пред съда не са представени допълнителни доказателства за потвърждаване
произхода на средствата. К. не представя никакви доказателства, както пред
ревизиращия орган, така и в производството пред съда. Допълнителните
доказателства, които са представени от страна жалбоподателя, представени още
пред органите по приходите са описаните и по – горе покупко – разплащателни
сметки във връзка с твърденията за получени парични средства от дружествата
„Маркетметал”ЕООД и „Биметал” ЕООД. Получаването на паричните суми по тези
покупко – разплащателни сметки не бе доказано, от една страна, от друга
–същите са изключени от доказателствата по делото, поради недоказване на
истинността им в откритото производство по оспорването им по реда на чл.193
от ГПК, и от трета страна – те касаят периоди от 2009г., 2010 и 2011г., които
са извън ревизирания период. Съобразно събраните доказателства, органите по
приходите са установили размера на паричните средства в банкови сметки към
началото на данъчния период – 01.01.2013г., съответно наличните парични
средства в брой, за които няма подадена декларация, както бе вече посочено и
са приети като 0 лева. Установените от органите по приходите разходи на К.
за 2013г. правилно са определени на 188 451,75 лева, от които парични
средства в началото на периода в размер на 2 355,07 лева, постъпления в
размер на 108 451,75 лева и парични средства в края на периода
30 150,86 лева, като превишението възлиза на 107 507,30 лева; за
2014г. са приети парични средства в началото на периода в размер на
30 150,86 лева, постъпления в размер на 51 199,01 лева, разходи в
размер на 139 659,80 лева и парични средства в края на данъчния период в
размер на 173,50 лева, като е установено превишение в размер на
58 483,47 лева и за 2015г. паричните средства в началото на данъчния
период са в размер на 173,50 лева, постъпленията са в размер на
11 662,33 лева и разходите в размер на 14 949,30 лева, както и
парични средства в края на данъчния период в размер на 30 424,80 лева и
установено превишение в размер на 33 538,27 лева. Сумите установени от
органите по приходите се потвърждават и от заключението на вещото лице в
неговата т.1, която се кредитира от съда. Освен направените възражения, липсват всякакви други
доказателства, установяващи по безспорен начин наличието на парични средства
в брой или по банкови сметки, в началото на ревизирания период, различни от
установените от органите по приходите. Допълнителни доказателства във връзка
с получени суми от жалбоподателя, изплатени му от „Маркетметал” и „Биметал”
ЕООД не са представени и в с.з., с оглед указаната доказателствена тежест,
допълнителни доказателства не са представени въпреки дадената от съда
възможност за това. При това положение и според съда, с оглед
неангажирането на доказателства от страна на жалбоподателя за установяване
истинността на оспорените документи, то и са налице основания за изключването
им от доказателствата по делото. От една страна според съда правилно органът по
приходите е изключил от доказателствата по делото оспорените покупко -
разплащателни сметки, а от друга страна други доказателства, че сумата, която
се твърди, че е получена от двете дружества – „Биметал” ЕООД и „Мартексметал”
ЕООД в общ размер на 527 980,78 лева не се установява по нито една
банкова сметка, ***. не е представено извлечение от сметка или РКО, за да се
приеме тя за начално салдо на парични средства за 2013г. Несериозно е да се
приеме от друга страна и че въпросната сума е била налична в брой и е
съхранявана от жалбоподателя в продължение на няколко години, от 2011г. до
2013г., именно с оглед нейния размер. Наличието на такава сума не е и
декларирано в ревизионното производство от страна на жалбоподателя при
дадената му възможност да попълни декларации за размера на паричните средства
в началото и края на ревизирания период, както и за техния произход. Правилно е прието от органите по приходите и
обстоятелството, че въпросните суми, за които се твърди, че са приходи от
2009г., 2010г. и 2011г., то цитираните по – горе две дружества, са такива
извън ревизирания период. Дори и да се приеме, че оспорените документи по реда
на чл.193 от ГПК са истински, то отново не може да се приеме за доказано
получаването на сумите от страна на жалбоподателя. Документите, на които
оспорващият основава защитната си теза са частни свидетелстващи документи,
подписани от лицето, което ги издава и като такива съставляват доказателство,
че изявлението, което се съдържа в него е направено от това лице /чл.180 от
ГПК/. В конкретния случай от представените покупко – изплащателни сметки
жалбоподателят черпи благоприятни за себе си правни последици, поради което и
те следва да се преценяват с оглед на всички относими доказателства. От
заключението на вещото лице и разпита му в с.з. на 10.04.2019г. е видно, че
то не е открило доказателства за изплащането на въпросните суми от двете
посочени дружества, както и не са открити доказателства, че жалбоподателят е
разполагал с тях към края на 2012г., респ. в началото на 2013г., за да бъде
включена сумата от 527 980,78 лева в началото на ревизирания период като
начално салдо. Поради това и установеното следва да остане във вида, в който
е прието от органа по приходите със следващото се от това начисляване на
данък. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
правилно органът по приходите при определяне на наличните парични средства на
жалбоподателя за 2013г. не е включил въпросната сума от 527 980,78 лева.
Съгласно чл. 124,
ал. 2 ДОПК тежестта да обори по делото тази констатация е изцяло
на жалбоподателя, а това не е сторено. Основният спорен въпрос между страните е наличието
на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от
ДОПК и в случая този факт по безспорен начин е доказан от
ревизиращия екип – както превишението на разходите над приходите за 2013г.,
2014г. и 2015г., така и укритите приходи за процесните години, установено е
наличието на т.1,т.2,т.5 и т.7 от ДОПК. Както се каза по-горе, при
доказателствена тежест за жалбоподателя да установи получаването на
средствата/или част от тях/ от въпросните дружества и те да са били налични в
началото на ревизирания период, но това не беше направено нито в хода на
съдебното производство, нито по -рано в хода на ревизията. От страна на
жалбоподателя не е посочено конкретно каква сума е получена от тези дружества,
като не е попълнена и декларация за наличните суми в началото на периода,
което допълнително обосновава извода, че не се доказва получаването на
средствата от посочените източници. Следователно изчисленият от ревизиращия
екип паричен поток за 2013г., 2014г. и 2015г. е правилен и не са налице
основания за неговата промяна съобразно вариантът по т.1, даден от вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, което от своя страна се явява
безспорно доказателство за превишение на разходите над приходите, което е
значително и което по безспорен начин доказва наличие на обстоятелство по чл. 122,
ал. 1, т. 2 ДОПК. Доказано е наличието на обстоятелство по чл.122,ал.1,т.2
от ДОПК, доколкото отново при доказателствена тежест за
жалбоподателя да установи произхода на средствата, които са били преведени по
негови банкови сметки и средства в полза на трети лица, не са представени
никакви доказателства. С оглед безспорно установеното наличие на
обстоятелства по чл.122,ал.1,т.1,т.2,т.5
и т.7 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред важи презумпцията
на чл.124,ал.2
от ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното. Следователно в тежест на жалбоподателя е да обори тази законова
презумпция, което в настоящия случай не беше направено, не беше проведено
пълно насрещно доказване, съответно фактическите констатации на ревизиращия
екип следва да се считат за верни. След като фактическите констатации са
верни, т. е., не са оборени фактите, въз основа на които са определени
паричните потоци, недостигът на парични средства за 2013г., 2014г. и 2015г.
то правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ.
Доколкото ревизията е извършена по реда на чл. 122 от
ДОПК при безспорно установено наличие на обстоятелства по чл.122,
л.1,т.1,т.2,т.5 и т.7 от ДОПК, не може да се очаква пълно
съответствие между така установените публични задължения и публичните
задължения, които биха били установени, ако жалбоподателят добросъвестно е
изпълнявал задължението си да декларира всички подлежащи на деклариране
доходи. Целта на производството по чл. 122 от
ДОПК е да даде възможност, правен ред и способ на органите по
приходите във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде
определена по реда на съответния материален закон, защото е налице
противоправно развитие на данъчните правоотношения, последица от проявлението
на някои от фактите, изчерпателно изброени в чл.122,ал.1
от ДОПК, да се установят във възможно най-голяма пълнота данните,
които се доближават максимално до данъчната основа, до която би се стигнало
при нормално развитие на правоотношенията. Т. е., при този ред на ревизия
никога не може да се достигне до абсолютна точност на установяване на
публичните задължения именно поради липсата на нормално развитие на данъчните
правоотношения. Предвид липсата на конкретни възражения в жалбата по
отношение на установените като дължими вноски за здравно осигуряване, то и
съдът приема, че и според жалбоподателя те са правилно установени. Доказателствата представени пред ревизиращите
органи, са обсъдени от органите по приходите, като по този начин и по
отношение на тях е налице презумпцията по чл.124,ал.2
от ДОПК, а тя не бе оборена с надлежни доказателства в съдебното
производство. В заключение следва да се посочи, че в хода на
настоящото съдебно производство жалбоподателят не ангажира необходимата
пълнота от доказателства, с които да опровергае, посредством проведено пълно
насрещно доказване истинността на съдържащите се в ревизионния акт фактически
констатации. Обратно, органите на приходната администрация, установиха по
безсъмнен начин проявлението на фактите, от който черпят правомощието си да
определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя по реда на чл.122 от
ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на
ревизионното производство доказателства. Съвкупната преценка на приобщените
по делото доказателства налага да се приеме, че фактическите констатации на
органите на приходната администрация са истинни, а направените въз основа на
тях правни изводи са съответни на материалния закон. С оглед точното определяне на конкретния размер на
данъчната основа за ревизирания период и съответното изчисление на размера на
дължимия данък и следващите се акцесорни задължения, следва да се приеме, че
в тази насока от страна на ревизиращите органи не са допуснати нарушения на
закона. Съгласно чл.123,ал.2
от ДОПК, в случаите по чл.122,ал.1
от ДОПК при определяне на основата по реда на чл.122,ал.2 от ДОПК
се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с
данъци печалба или доход при две хипотези, едната от които има отношение към
настоящия казус и следва да бъде обсъдена: когато направените разходи от
лицето и свързаните с него лица по § 1, т.3, буква "а" от ДР явно и
съществено превишават размера на декларираните получени средства. От
констатациите на ревизионния акт, в обжалваната му част, които не бяха
опровергани се установява, че разходите на жалбоподателя за 2013г. превишават
доходите със 107 507,30 лева, за 2014г. – превишението е в размер на
58 483,47 лева и за 2015г. превишението е в размер на 33 538,27
лева, затова е налице предпоставката на чл.123,ал.1,т.2 това превишение да се
счита за подлежащ на облагане доход. С оглед разпоредбата на чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ дължимият данък за 2013г. е в размер на
14 039,87 лева, като е изплатена само сумата от 1 863 лева и то със
закъснение, а останалата част е дължима, доколкото същият не е платен
своевременно върху тази сума от 12 176 лева се дължи лихва за забава,
която изчислена до датата на издаване на РА възлиза на 5 041,14 лева. По
същия начин дължимият данък за 2014г., определен по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ е в
размер на 7 527 лева, като неплащането му в срок води до начисляване на
лихви в размер на 2 351,53 лева, а данъкът за 2015г. възлиза на сумата
от 3 519 лева и съответно лихва за забава в размер на 741,07 лева.
Дължимите вноски за здравно осигуряване за същия период от 01.01.2013г. до
31.12.2015г. възлизат на общата сума от 6 140,10 лева, от които са внесени
само 120 лева и дължими са останали 6 020,10 лева, а лихвата върху тази
сума възлиза на 1 914,89 лева. В обобщение на горното съдът намира ревизионният акт
за издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност и в
установения от закона срок. РА е издаден в предвидената в чл. 120 от
ДОПК форма и съдържа подробно изложение на фактическите и правни
основания за неговото постановяване. Оспореният акт е издаден в производство
по реда на чл.122,ал.2
от ДОПК, като съгласно чл.124,ал.2 от ДОПК, фактическите
констатации в РА, в обжалваната му част, се смятат за верни до установяване
на противното. В хода на настоящото производство жалбоподателят не обори
съдържащите се в потвърдената част от РА фактически констатации, а от своя
страна тези фактически констатации са обосновани със събраните доказателства.
РА, в потвърдената си част, е издаден в съответствие с приложимите и обсъдени
разпоредби на чл.122 от
ДОПК, което обосновава извода на настоящия състав, че ревизионният
акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. При този
изход на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски,
на основание чл.161,ал.1
от ДОПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
"ОДОП" – гр.Велико Търново сумата от 1712 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено при съобразяване с разпоредбите на чл.8,ал.1,т.4
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед материалния интерес в размер на лева. Водим от горното, Административният съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.К. ***, ЕГН: **********
срещу РА № Р-04000517005041-091-001/28.05.2018г. на органите по приходите при
ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е потвърден с Решение №
163/28.08.2018г. на Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при ЦУ на НАП, с която
са установени допълнителни задължения по чл.48 от
ЗДДФЛ, както следва : за 2013г. в общ размер на 12 176,00
/дванадесет хиляди сто седемдесет и шест лева/ и лихва в размер на
5 041,14 /пет хиляди четиридесет и един лева и четиринадесет стотинки/,
за 2014г. данъчни задължения в общ размер на 7 527,00 лева /седем хиляди
петстотин двадесет и седем лева/ и лихва в размер на 2 351,53 лева /две
хиляди триста петдесет и един лева и петдесет и три стотинки/ и за 2015г. –
главница в размер на 3 519,00 / три хиляди петстотин и деветнадесет/
лева и лихва в размер на 741,07 / седемстотин четиридесет и един лева и седем
ст./ лева, за периодите, визирани в акта, както и за периода от 01.01.2013г.
до 31.12.2015г. са определени вноски за здравно осигуряване в общ размер на
6 140,10 / шест хиляди сто и четиридесет лева и десет ст./ лева, от
които за внасяне в размер на 6 020,10 / шест хиляди и двадесет лева и
десет ст./ лева и лихва в размер на 1 914,89 / хиляда деветстотин и
четиринадесет лева и осемдесет и девет ст./ лева, като неоснователна. ОСЪЖДА И.П.К. *** да заплати на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико
Търново при ЦУ на НАП, сума в размер на 1712/ хиляда седемстотин и
дванадесет/ лева – разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : |
||||||||||