Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260020
гр. Пловдив, 07 октомври 2020 год.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ИВАН
ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, НД /В/ № 357 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 33 НПК.
С присъда № 38 от 08.10.2019 г. по НОХД № 149 по описа
за 2019 г. Районен съд Д. е ПРИЗНАЛ Д.И.Г., със снета самоличност, за
ВИНОВЕН в това, че на 27.03.2018 г.,
в Д., след като се е сговорил предварително с Г. М. Ш., държал в немаловажен
случай акцизни стоки - 500 кутии цигари марка „Compliment Blue“, всички без акцизен бандерол, когато такъв бандерол
се изисква по закон /съгласно чл. 28 ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и реда на Закона
за акцизите и данъчните складове“, и чл. 2 т. 2 от Закона за акцизите и данъчните
складове: „На облагане с акциз подлежат: … 2. тютюневите изделия“/, на обща
стойност 3750 лева - престъпление по чл. 234 ал. 2 т. 2 /действаща към
27.03.2018 г., а сега ал. 3 т. 2 от НК/ вр. ал. 1 пр. ІІ-ро от НК, поради което
и на основание чл. 234 ал. 2 т. 2 /действаща към 27.03.2018 г., а сега ал. 3 т.
2 от НК/ вр. ал. 1 пр. ІІ-ро от НК вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година.
На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изпълнението
на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът
със същата присъда се е произнесъл за веществените доказателства и направените
по делото разноски.
С решение № 20/19.02.2020 г. по ВНОХД №
661/2019 г. Х. окръжен съд е изменил присъда № 38/08.10.2019 г. по НОХД №
149/2019 г. на РС Д. в частта й относно разноските.
Осъденият Г. е останал недоволен от
постановената присъда и въззивното решение на ОС Х., поради което е депозирал
искане, чрез своя защитник /пълномощно л. 5/ в ПАС за възобновяване на
производството по НОХД № 149/2019 г. на Районен съд Д..
Иска отмяна на присъдата и на основание чл. 425 ал. 1
т. 2 НПК и във връзка с чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК Пловдивският апелативен съд да го
признае за невинен в рамките на фактическите положения по влязлата в сила
присъда.
Прокурорът даде заключение, че искането е
неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да постановят атакуваните съдебни
актове, Х. районен и окръжен съд са обсъдили внимателно и задълбочено събраните
доказателства и въз основа на това са възприели фактическа обстановка, която
накратко се изразява в следното:
Осъденият Д.Г. и свид. Г. Ш. се познавали от много
време. Последният бил предоставил лекия си автомобил „О. В.“ с ДКН „“ с
пълномощно да бъде управляван и ползван от осъдения. През март 2018 г. двамата
се уговорили да закупят цигари без бандерол, след което да ги продадат, а
реализираната печалба поделят. Отишли до гр. Х. с намерение да закупят такива
цигари. Непознато лице им дало телефонен номер на човек от гр.П., който можел
да им продаде цигари без бандерол. Д.Г. се обадил от своя телефон на така
предоставения му телефонен номер и се свързал с човек от гр. П., който се
съгласил да им продаде такива цигари. Разбрали се на следващия ден - 27.03.2018
г., около 10 - 11 часа, да отидат до кв. “К.“ в П., където да се срещнат с
продавача до магазин „К.“. Д.Г. и Г. Ш. закупили от Д. черен сак, след което с
лекия автомобил „О. В.“, управляван от осъдения, заминали за гр. П..
През време на пътуването Д.Г. провел от своя телефон
още няколко разговора с продавача на цигарите, за да уточнят точното място на
срещата. След като двамата пристигнали на уговореното място на паркинга пред
магазин „К.“ в квартал „К.“, се срещнали със свид. К. А., който бил придружен
от още двама човека. Те им казали да отидат на около 100 метра от магазина и да
спрат да чакат на един черен път, до който имало колиби. След около един час до
тяхната кола спрял друг автомобил, от който при тях прехвърлили 50 стека цигари
- 500 кутии с марка „Compliment Blue“, всички без акцизен бандерол. За тези
цигари Д.Г. заплатил на непознатите лица сумата от 1000 лева или по 20 лева за
стек. Уговорка за цената не е правена, тъй като тя била уточнена от него още
при първия разговор с продавача предишния ден. Всички стекове поставили в
закупения сак, който оставили на задната седалка.
След като се разделили с продавачите, двамата отишли
на ж.п. гарата в П., тъй като се уговорили Г. Ш. да донесе в Д., закупените
цигари с влак. Това решили да направят, тъй като го намирали за по-безопасно,
доколкото автомобилът можело да бъде спрян за проверка по пътя. На гарата обаче
двамата установили, че там има много полиция, а от друга страна влакът за Д.
щял да потегли едва след няколко часа. Поради това двамата решили да не се
разделят, а да транспортират сака с цигарите до Д. с лекия автомобил. Уговорили
се, при проверка по пътя от полицаи, Г. Ш. да заяви, че цигарите са негови,
закупени за лична употреба, а Д.Г. не знае за наличието им.
Същевременно в полицията постъпила оперативна
информация за подготвяната сделка с цигари без бандерол. На входовете на Д.
били разположени полицейски патрули, които имали за цел да установят
автомобила, управляван от подсъдимия при влизането му в града и след това да го
спрат за проверка.
Следобед, на 27.03.2018 г., лекият автомобил,
управляван от касатора, навлезнал в Д. по ул. П. п., като се движел в посока
към С. З.. В района до автосервиза на СБА, Д.Г. спрял колата в началото на една
от отбивките на пътя, с намерение да отиде до тоалетна. Двамата с Ш. слезли от
автомобила, като в този момент до тях спрял полицейски автомобил, в който
пътували св. Т. Г. и св. Х. П. - полицейски служители, както и началникът на
РУ-Д. А. Д.. Те също слезли от колата си и отишли при Д.Г. и Г. Ш.. Представили
им се, като последните видимо се смутили от присъствието на полицаите. На
въпроса им какво правят и имат ли в колата вещи или предмети, забранени от
закона, Ш. отговорил, че в автомобила има евтини цигари, оставени в сак на
задната седалка. На въпрос на полицаите чии са те, свидетелят отговорил, че са
негови, купени за лична употреба. На място е извикана оперативна група, която
извършила оглед на местопроизшествието. С протокол за доброволно предаване
свид. Г. Ш. предал на служител от РУ-Д. 500 бр. кутии цигари „Compliment Blue“,
всички без акцизен бандерол, всяка съдържаща 20 бр. къса цигари, общо 10 000 бр.
къса, с надпис върху опаковката „For Duty Free Sale Only“.
Така изложената фактическа обстановка е приета за
безспорно установена, въз основа показанията на св. Г. Ш., св. Т. Г., св. Н. Д.,
св. Х. П., от приетото по делото заключение на съдебно-оценителна експертиза и
приложените писмени доказателства.
Неоснователни са доводите, които се развиват пред
настоящата инстанция, относно анализа на събраните по време на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд гласни доказателства. Според защитата, решаващите
съдилища са ги обсъдили неправилно. Наред с това, по делото не е доказано, че Д.Г.
е извършил деянието, за което е осъден.
По отношение на основната част от възраженията, които
са направени в искането за възобновяване, е необходимо да се отбележи, че по принцип
те са свързани с обосноваността на атакуваните съдебни актове, която е извън
обхвата на проверката им в настоящото производство. Въпреки това, Пловдивският
апелативен съд внимателно обсъди изложените аргументи, доколкото те се отнасят до
преценката дали е допуснато съществено процесуално нарушение при формиране
волята на съдебните състави, с оглед спазване принципите за разкриване на
обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.
Правилен е изводът в мотивите към присъдата и
решението на въззивния съд, че авторството на деянието е установено по несъмнен
и категоричен начин. В тази насока напълно основателно са възприети с доверие
показанията на св. Г. Ш., който обстойно и добросъвестно е доверил пред съда в
логична последователност всички обстоятелства, свързани със случая. Думите му
намират пълно съответствие с приложените по делото веществени доказателства. Те
кореспондират както с обстоятелството за закупуване на черния сак, открит в
автомобила му, така и с точния брой на цигарите, предмет на престъплението.
С основание е прецено, че
показанията на св. Г. Ш. съответстват и на показанията на полицейските
служители, които пряко са участвали в акцията по залавянето му, заедно с
осъдения Д.Г.. По идентичен начин св. Т. Г. и св. Х. П. са пресъздали
поведението и реакцията на двамата в момента на намесата на полицията и, на
практика, в тази им част думите им пресъздават факти, които те лично са
възприели. При срещата с полицията св. Г. Ш. и касатора Д.Г. били видимо
смутени. Изрично са посочили, че на мястото, близо до това на водача, се е намирал
именно Д.Г., а до дясната предна седалка е стоял св. Г. Ш.. Това потвърждава
думите на последния, че автомобилът бил негов, но понеже нямал свидетелство за
правоуправление, шофирал именно Д.Г.. В тази насока е и справката за водач /л. 24
ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.4 и приложения към него
фотоалбум ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 16 и
приложения към него фотоалбум ДП/.
По отношение показанията на полицейските служители
настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи, че съдилищата по същество
неправилно са коментирали показанията на св. Т. Г. в частта им, досежно
възпроизвеждането на оперативна информация и придобитите сведения в резултат на
т.нар. беседи, след отвеждането на двамата задържани в РУ-Д.. В същата насока
следва да се преценят и показанията на св. Н.Д., относно проведената от него
беседа със св. К. А.. Предвид на константно утвърдената вече съдебна практика, данните от тях не могат да се
ползват при изграждане на фактическите изводи, понеже не са придобити по
предвидения в НПК ред.
Независимо от това обаче, показанията на св. Г. Ш.,
св. Х. П. и св. Т. Г. в частта, в която те споделят това, което лично са
възприели по случая, са съпоставени с приложените по делото доказателства и
водят до извода, че фактическата обстановка е изградена въз основа на
внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.
Правилно в мотивите към атакуваната присъда е прието,
че по време на досъдебното производство са извършени две разпознавания с
участието на св. Г. Ш. /л. 76 ДП/ и осъдения Д.Г. /л. 72 ДП/. И двамата по
категоричен начин са разпознали св. К. А., като лицето, с което са срещнали в
гр. П. и което продало на осъдения 500 кутии цигари без акцизен бандерол.
Показанията на св. К. А. внимателно са обсъдени при постановяване на присъдата
и съпоставени с думите на св. Г. А. и св. А. А.. Първостепенният съд прецизно е
анализирал справките от мобилните оператори за проведени телефонни разговори
/л. 136 и сл. ДП/. Правилно е прието за установено, че от телефонния номер с
титуляр св. Г. Ш. не са провеждани разговори на 27.03.2018 г. с Д.Г., К. А. и Г.
А.. В същото време от установения телефон, ползван от Д.Г., е проведен разговор
на 20.03.20118 г. с телефон, водещ се на името на св. Г. А. – сестра на св. К.
А., а на 27.03.2018 г. между двамата комуникатора са установени 6 разговора за
времето от 9:28 ч. до 12:23 ч. В 14:09 ч.
в същия ден е установен разговор с телефонния номер, чийто абонат е св.
К. А.. В същото време, както правилно е констатирал въззивният съд, видно от
показанията на св. А. А., по безспорен начин се потвърждава изводът, че
телефонният номер, който ползва брат му – К. А., е именно този, за който от
приложените справки се установява, че е комуникирал с Д.Г. на инкриминираната дата.
Поради всичко изложено по-горе, Пловдивският
апелативен съд намира за неоснователен довода, направен в искането, според
който неправилно съдилищата интерпретирали всички обстоятелства досежно
комуникациите между Д.Г., св. Г. А. и св. К. А. и твърденията им, че не
познават и дори не са виждали св. Г. Ш.
и Д.Г..
По отношение на другото твърдяно нарушение - досежно
пренебрегването на докладна записка на КР. Р., въззивният съд е дал ясен и
убедителен отговор, който настоящата инстанция напълно споделя. Очевидно е, че
тя не може да се ползва като доказателство, понеже в НПК изрично са посочени
способите, посредством които се събират доказателствата в наказателния процес.
На внимателна преценка и от двете инстанции е била
подложена защитната версия на Д.Г., свързана с твърдението му, че той няма нищо
общо с откритите в управлявания от него автомобил цигари. Даден е ясен и
недвусмислен отговор на направените от него възражения. Напълно правилно е
преценено, че въз основа на всички посочени по-горе доказателства, единственият
възможен и категоричен извод, който може да бъде направен, е, че и той е автор
на инкриминираното деяние. В тази насока следва да се отбележи, че задълбочено
и от двете инстанции е обсъдена промяната в процесуалното поведение на св. Г. Ш.,
който първоначално е заявил, че сам е закупил въпросните цигари, а след това
добросъвестно и чистосърдечно е споделил, че това е сторил съвместно с Д.Г.,
който разговарял с продавачите и, на практика, осъществил сделката, вкл. и
управлявал автомобила, понеже свидетелят не притежавал свидетелство за това.
Освен това, видно от декларацията за семейно и материално положение, св. Г. Ш.,
освен въпросния лек автомобил с ДК № „“, не притежава друго имущество и няма
доходи, с които да може да заплати въпросните цигари /л. 36 ДП/. С пълномощно
/л. 26 ДП/ свидетелят е предоставил на Д.Г., който, от своя страна, е
регистриран като земеделски производител, да го управлява, /л. 28 ДП/.
Ето защо Пловдивският апелативен съд счита, че е ясен
начинът, по който е формирана волята на инстанциите по същество. По делото е
проведено обективно, всестранно и пълно съдебно следствие и изводите на съдилищата
са направени въз основа на внимателен и задълбочен анализ на всички събрани по
делото доказателства. Поради това и не може да се приеме доводът за допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на съдебните актове и
възобновяване на наказателното дело.
Останалите възражения в искането пред Апелативния съд
са свързани с обосноваността на съдебните актове, който въпрос е извън предмета
на производството по възобновяване.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че напълно
законосъобразно е преценено, че Д.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на деянието по
чл. 234 ал. 2 т. 2 /действаща към 27.03.2018 г., а сега ал. 3 т. 2 НК/
вр. ал. 1 пр. ІІ-ро от НК , понеже на 27.03.2018 г., в Д., след като се е
сговорил предварително с Г. М. Ш., държал в немаловажен случай акцизни стоки -
500 кутии цигари марка „Compliment Blue“,
всички без акцизен бандерол, когато такъв бандерол се изисква по закон
/съгласно чл. 28 ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат
или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията и реда на Закона за акцизите и данъчните
складове“, и чл. 2 т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове: „На
облагане с акциз подлежат: … 2. тютюневите изделия“/, на обща стойност 3750
лева.
Не са налице основанията за оправдаване на подсъдимия
в рамките на фактическите положения, приети от съда, в какъвто смисъл е и
искането, депозирано пред настоящата инстанция.
Прецизността изисква да се отбележи, че при изграждане
на диспозитива на присъдата Районният съд в Д. ненужно на два пъти е повторил
правната квалификация на деянието, като е било достатъчно да се посочи „…поради което и на основание чл. 234
ал. 2 т. 2 /действаща към 27.03.2018 г., а сега ал. 3 т. 2 НК/ вр. ал. 1 пр. ІІ-ро
НК го осъжда….“.
По отношение на наложеното наказание, което е
определено с приложение разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК и чл. 66 НК,
доводи не се правят, поради което и настоящата инстанция не смята за необходимо
да ги обсъжда.
С оглед на всичко
изложено по-горе, Пловдивският апелативен съд счита, че искането за
възобновяване е неоснователно, поради което и
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д.И.Г.
за възобновяване на ВНОХД № 661/2019 г. с решение № 20/19.02.2020 г. по описа
на Х. окръжен съд и НОХД № 149/2019 г. с присъда № 38/08.10.2019 г. по описа на
Д. районен съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.