ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 261
гр. Велико Търново, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.420 ал.3 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „АГРОКРАФТ“ ЕООД със седалище
с.Родина, общ.Златарица, чрез пълномощника му адв.Ч. от ВТАК, против Определение
№260012/10.05.2021г., постановено по Ч. гр.д.№181/2019г. по описа на РС – Елена, с което е
отхвърлена молбата по чл.420 ал.2 т.1 ГПК на длъжника „АГРОКРАФТ“ ЕООД за спиране
на принудителното изпълнение по ИД №20218090400333 по описа на ЧСИ Силвия Косева с
район на действие ВТОС, образувано въз основа на ИЛ от 26.07.2019г., издаден въз основа
на Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение №194/25.07.2019г. въз основа на
документ по чл.417 т.3 ГПК по Ч. гр.д.№181/2019г. по описа на РС – Елена, като
неоснователна и недоказана. Оспорва като неправилен извода на първостепенният съд, че не
са представени документи, които да представляват доказателства по смисъла на чл.420 ГПК.
Развити са оплаквания, релевантни срещу разпореждането, с което е уважена молбата за
незабавно изпълнение, както и са изложени твърдения, че, видно от представени от
жалбоподателя – длъжник - 5бр. товарителници, 3бр. складови разписки и протокол от
жътва на пшеница реколта 2015г., „Агрокрафт“ ЕООД се е издължило изцяло на заявителя
„Маверик 82“ ЕООД чрез предоставяне на продукция – съгласно договора. С оглед
твърдението, че „Агрокрафт“ ЕООД не дължи суми по договора от 07.04.2014г., моли съда
да постанови определение, с което да отмени обжалваното такова, вместо което постанови
спиране на изпълнението по ИД №20218090400333 по описа на ЧСИ Силвия Косева с район
на действие ВТОС.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата
страна – заявителя „Маверик 82“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Т. Димова – АК –
Варна, с който оспорва частната жалба, като неоснователна и моли да бъде отхвърлена,
респ. обжалваното определение потвърдено, като правилно и законосъобразно, по развити
съображения.
Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните
оплаквания, запозна се с данните по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Въз основа на подадено от заявителя „Маверик 82“ ЕООД гр.Варна заявление по
чл.417 т.3 ГПК против длъжника „Агрокрафт“ ЕООД с.Родина, общ.Златарица, е образувано
Ч.гр.д.№181/2019г. по описа на РС- Елена, по което против длъжника са издадени Заповед
1
№194/25.07.2019г. и ИЛ от 26.07.2019г. за парично вземане, основано на представен в
оригинал сключен между страните Договор за продажба на тор/семена №2014-
6Т/07.04.2014г. с нотариална заверка на подписа само на длъжника относно съдържащото се
в него задължение за заплащане на парична сума, като въз основа на издадения ИЛ от
26.07.2019г. против длъжника е образувано ИД №20218090400333 по описа на ЧСИ
Силвия Косева с район на действие ВТОС.
С обжалваното определение №260012/10.05.2021г. е отхвърлена молба по чл.420 ал.2
т.1 ГПК на длъжника „Агрокрафт“ ЕООД за спиране на принудителното изпълнение по ИД
№20218090400333 по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС, като
неоснователна и недоказана, връчено на длъжника на 28.05.2021г., като настоящата частна
жалба е подадена в рамките на едноседмичният срок за обжалването му.
Служебно известен на съда факт, който на основание чл.155 ГПК съобщава на
страните е, че с влязло в сила определение №260/23.03.2022г., постановено по В.ч.гр.д.
№124/2022г. по описа на ВТОС, по реда на чл.419 ал.3 ГПК е отменено разпореждането, с
което е уважена молбата за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения срещу длъжника
ИЛ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба срещу определението по искането за спиране е подадена от активно
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките
на преклузивният едноседмичен срок за обжалване, поради което е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане. Независимо от отмяната по реда на чл.419 ал.3 ГПК на
разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения срещу длъжника ИЛ
по Чгр.д.№181/2019г. по описа на РС – Елена, е налице правен интерес у жалбоподателя от
настоящата частна жалба срещу определението по искането му за спиране, който
съществува до произнасяне по реда на чл.433 ал.1 т.3 ГПК от съдебния изпълнител с влязло
в сила постановление за прекратяване на изпълнителното производство спрямо длъжника,
наличието на който правен интерес обуславя и допустимостта на частната жалба.
Разгледана по същество същата е неоснователна и недоказана, като съображенията за
това са следните:
Предпоставките за спиране на изпълнението са регламентирани в чл.420 ал.1 и ал.2
ГПК. Съгласно чл.420 ал.1 ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл.417 т.1-9 ГПК, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. По
аргумент от чл.420 ал.1 ГПК, подаденото от длъжника „Агрокрафт“ ЕООД възражение
срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в настоящия случай
по чл.417 т.3 ГПК, доколкото и не е представено от длъжника надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, поради което и не е налице основание за
спиране на изпълнението по чл.420 ал.1 ГПК.
На основание чл.420 ал.2 ГПК, съдът, постановил незабавното изпълнение, може да
го спре, и без да е необходимо обезпечението по ал.1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2/вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; и 3/неправилно е изчислен
размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В процесният случай паричното вземане не се основава на договор, сключен с
потребител, поради което и не следва да се обсъжда наличието на предпоставки за спиране
по чл.420 ал.2 т.2 и т.3 ГПК.
Частният жалбоподател, както с направеното искане за спиране по чл.420 ал.2 ГПК,
така и с настоящата частна жалба, се основава на наличието на основание за спиране на
изпълнението по чл.420 ал.2 т.1 ГПК – когато е направено искане за спиране, подкрепено с
писмени доказателства, че вземането не се дължи, което в случая не е налице, поради което
частната жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ.
обжалваното определение, с което е отхвърлено като неоснователно и недоказано искане по
чл.420 ал.2 т.1 от ГПК на длъжника „Агрокрафт“ ЕООД за спиране на принудителното
изпълнение по изпълнително дело №20218090400333 по описа на ЧСИ Силвия Косева с
район на действие ВТОС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
2
В процесният случай искането за спиране от длъжника – частен жалбоподател не е
подкрепено с никакви писмени доказателства, че вземането не се дължи, поради което не е
налице основание по чл.420 ал.2 т.1 ГПК за спиране на изпълнението. Развитите доводи,
както в частната жалба, така и в направеното искане за спиране, за неправилност на
разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, са релевантни само за
производството по чл.419 ал.3 ГПК, респ. са неотносими в настоящото по чл.420 ал.3 ГПК и
на това основание не следва да бъдат обсъждани.
Представените от молителя с искането по чл.420 ал.2 т.1 ГПК 5бр. товарителници,
както и с частната жалба 3бр. складови разписки, не съставляват убедителни писмени
доказателства, че вземането не се дължи, тъй като не доказват, че е погасено чрез плащане
от длъжника поетото парично задължение по процесния сключен между страните Договор
за продажба на тор/семена №2014- 6Т/07.04.2014г., както и не доказват даване вместо
изпълнение, т.е. не доказват, че предоставянето на продукция - количества пшеница реколта
2015г. от длъжника на кредитора, без да е посочено и на каква цена са, е именно в
изпълнение на задължение на длъжника по процесния договор за продажба от 07.04.2014г.,
респ. това обстоятелство е спорно между страните и подлежи на установяване в рамките на
исков процес по чл.422 ГПК. Представеният Протокол от жътва на пшеница реколта 2015г.
от землището на село Родина, общ.Златарица, от една страна съставлява частен
свидетелстващ документ, изходящ от длъжника за изгодни за него факти, който не се ползва
с обвързваща съда материална доказателствена сила, а от друга, не удостоверява, че
извозените 189 460кг. пшеница реколта 2015г. на заявителя „Маверик 82“ гр.Варна са
именно в изпълнение на задължения на длъжника по процесния сключен между страните
договор от 07.04.2014г.
В обобщение, не е налице твърдяното основание по чл.420 ал.2 т.1 ГПК за спиране на
изпълнението, предвид което частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана.
По разноските:
Съдът не е сезиран от частния жалбоподател с претенция за съдебни разноски за
настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне.
Съгласно т.8 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, настоящото въззивно
определение, постановено в заповедното производство, не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложените съображения, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260012/10.05.2021г., постановено по Ч.гр.д.
№181/2019г. по описа на РС – Елена.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3