№ 451
гр. София , 15.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600395 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1,
т. 3 НПК.
Постъпила е частна жалба от адвокат Б. Б., в качеството му на защитник
на подсъдимия Е. А. Н. по н.о.х.д. № 4541/2020 г., против определение на
Софийски градски съд, НО, 9 първоинстанционен наказателен състав, от
1.4.2021 г., постановено в разпоредително заседание, с което съдът не е
установил допуснати на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения. В жалбата се излагат твърдения за това, че на досъдебното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия; че нарушението
на процесуалните норми се изразява в това, че постановлението за
привличане по чл. 219 НПК на обвиняемия Н. П. е било отменено от прокурор
от СГП, който е следвало да състави постановление за прекратяване на
наказателното производство по отношение на съучастника в общото с другите
обвиняеми деяние; че постановлението за привличане на обвиняем по чл. 219
НПК не попада в обхвата на инстанционния прокурорски контрол по чл. 200
НПК; че като е избрал този процесуален път прокурорът е лишил подсъдимия
Н. от правото на съдебно обжалване по въпроса за кръга на обвиняемите лица
по делото; че е налице висящо обвинение срещу обвиняемия П., по което
прокурорът не е изразил окончателно становище.
В жалбата се отправя искане за отмяна на определението на градския
съд, за прекратяване на съдебното производство и връщане не делото на
прокурора.
Софийският апелативен съд, като взе предвид частната жалба, и
1
съобрази изтъкнатите в нея съображения и материалите по делото, намира за
установено следното:
1. По допустимостта на подадената частна жалба:
Съдебното производство по н.о.х.д. № 4541/2020 г. по описа на
Софийския градски съд, НО, 9 първоинстанционен наказателен състав е
образувано на 18.12.2020 г. с внасяне в съда на обвинителния акт.
С разпореждане от 4.1.2021 г. съдията-докладчик е приел, че делото е
подсъдно на Софийския градски съд и е насрочил разпоредително заседание.
На 9.2.2021 г. ход на разпоредителното заседание не е даден, поради
неявяването на защитника – адвокат М., по уважителни причини, както и
поради неявяване на нередовно призования подсъдим, който е бил обявен
междувременно за издирване с бюлетин № 243/27.1.2016 г. на СДВР.
На 1.4.2021 г. е проведено разпоредително съдебно заседание, в което
страните са взели отношение по предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 248, ал. 1 НПК за провеждане на съдебното производство по делото.
Защитникът на подсъдимия е направил изявление за прекратяване на
съдебното производство поради допуснати на досъдебната фаза отстраними
съществени процесуални нарушения – наличието на висящо обвинение срещу
Н. П., който бил привлечен като обвиняем в досъдебното производство, но
вместо наказателното производство срещу него да бъде прекратено, прокурор
от СГП отменил постановлението за привличане, съставено срещу този
обвиняем, като по този начин лишил подсъдимия Н. от съдебно обжалване и
произнасяне по въпроса за броя на участващите в инкриминираното деяние
лица.
Съдът е приел това искане за неоснователно, като е отбелязал, че на
досъдебното производство, включително и при отмяната на постановлението
за привличане като обвиняем но Н. П., не са допуснати процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия Н..
При така описаното процесуално развитие на делото за въззивния съд
няма съмнение, че постановеното определение подлежи на обжалване по реда
на чл. 249, ал. 3 НПК, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
2. По основателността на частната жалба:
Становището на първоинстанционния съд за липса на съществени
пороци в досъдебната фаза на процеса е правилно и законосъобразно.
Както в разпоредителното заседание, така и в жалбата, защитникът на
2
подсъдимия излага твърдения за това, че е налице висящо обвинение срещу
Н. П., по който прокурорът не се е произнесъл по предвидения в
процесуалния закон ред – вместо по реда на чл. 243 НПК, прокурорът
отменил постановлението за привличане по жалба на засегнатото лице по чл.
200 НПК.
Обосновано е становището на състава на градския съд, че на
досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на
обвиняемия.
Както обосновано е приел първоинстанционният съд, с постановление
от 3.2.2015 г., издадено от разследващия орган – следовател в СО-СГП и
докладвано на наблюдаващия прокурор от СГП, Н. П. е привлечен в
качеството на обвиняем – л. 94 от т. 3 на досъдебното производство.
Постановлението за привличане е било предявено на обвиняемия на 23.2.2015
г., а на същата дата П. бил разпитан – л. 95 – 99 от том 3 на досъдебното
производство. По жалба на обвиняемия П. срещу постановлението за
привличането му, наблюдаващият прокурор от СГП е приел, че не са били
налице основанията на чл. 219 НПК, а именно срещу П. не е имало
достатъчно доказателства за участието му в инкриминираното деяние.
Поради подробно изложените съображения, съпроводени с анализ на
съответните доказателствени материали, прокурорът е отменил
постановлението по чл. 219, ал. 1 НПК на следовател в СО-СГП, с което Н. П.
е привлечен в качеството на обвиняем – л. 108 – 113 от том 3 на досъдебното
производство.
Възражението на защитника на подсъдимия, че прокурорът неправилно
е отменил постановлението за привличане на обвиняем, вместо да прекрати
наказателното производство срещу него, САС намира за неоснователно.
Съобразно чл. 200 НПК постановленията на разследващия орган се обжалват
пред прокурора. Процесуалният закон не ограничава по предмет или по друг
признак кръга на актовете на разследващия орган, които да подлежат на
инстанционен прокурорски контрол. Следователно чл. 200 НПК предвижда
своеобразна обща клауза за обжалваемост пред прокурора на всички актове,
издадени от органите по разследването. Това положение има своята
процесуална логика, доколкото на основание чл. 196 НПК прокурорът
осъществява функцията по ръководство и надзор върху разследването, което
включва и правомощието на прокурора по чл. 196, ал. 1, т. 7 НПК – да отменя
по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на
разследващия орган. Без всякакво съмнение постановленията по чл. 219, ал. 1
НПК са включени в кръга на актовете, които подлежат на прокурорски
контрол и могат да бъдат отменени, в случай на тяхната
незаконосъобразност.
Неоснователно е възражението на защитника, че в случая прокурорът е
следвало да прекрати наказателното производство срещу П., а не да отменя
3
постановлението за привличането му като обвиняем. Принципно не е налице
такова съотношение на обусловеност на правомощията на прокурора по чл.
200 НПК и чл. 243 НПК, за каквото настоява защитникът. Прокурорът
осъществява правомощието си по чл. 243 НПК в процесуалния стадий
действия на прокурора след завършване на разследването. Във всеки един
момент преди това, ръководещият разследването прокурор може служебно
или по жалба да ревизира и провери становището на разследващия орган за
това дали са били налице достатъчно доказателства за виновността на
определено лице в извършване на престъпление от общ характер. В този
смисъл САС, както и решаващият първоинстанционен съд счита, че спрямо
Н. П. не е налице висящо обвинение, което да налага съставянето на
постановление за прекратяване на наказателното производство срещу него.
Неоснователно е и възражението на защитника, че подсъдимият Н. е
бил лишен от право на съдебно обжалване на постановлението на прокурора
по чл. 200 НПК. По правило правомощието на разследващия орган/прокурора
да привлича определени лица като обвиняеми е изключено от съдебния
контрол в досъдебното производство. Същевременно обвиняемият/
подсъдимият няма право на съдебно обжалване върху суверенната преценка
на разследващите по чл. 219 НПК. Доколкото наказателното производство се
образува за разследване на престъплението, а не на лицата – чл. 207, ал. 1
НПК, чл. 211, ал. 2 НПК, то в хода на разследването прокурорът може да
привлича различни лица, но окончателното обвинение се повдига едва с
обвинителния акт. В този смисъл обвинението – като правна квалификация и
персонален състав, прокурорът определя в стадия – действия след
завършване на разследването. Тогава е логично прокурорът да упражни
правомощието си по чл. 243 НПК, което не го лишава от правото му да
изменя предмета на обвинението и кръга на обвинените лица в хода на
продължаващото разследване, както е сторил това с постановлението,
издадено в процедурата по чл. 200 НПК.
По изложените съображения настоящият състав на САС приема, че
изводите на първата инстанция, отразени в обжалваното определение, за
липсата на допуснати съществени и отстраними пропуски в обвинителния
акт, са обосновани и законосъобразни.
Поради това, САС, НО, 2 състав прие, че атакуваното определение на
СГС, НО, 9 първоинстанционен наказателен състав от 1.4.2021 г. по н.о.х.д.
№ 4541/2020 г. в частта за произнасянето по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е
правилно и законосъобразно, не са налице основание за отмяната му, а
жалбата на защитника на подсъдимия е неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 345, във вр.чл. 341,ал. 2 и сл. НПК
САС
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийския градски съд, НО, 9
първоинстанционен наказателен състав от 1.4.2021 г., постановено в
разпоредително заседание, с което е оставено без уважение искането на
защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство на
основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5