РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. гр. Оряхово, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20211460100271 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от Л.. И. Б.,
ЕГН:********** от гр.Лом, обл.Монтана, ул.„ С.К. “ №20, вх.Б, ет.1, ап.3,
представляван от адв.П.Г. С. от АК – гр.Монтана с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК против Г. ИВ. Б., ЕГН:**********, с постоянен адрес
с.Софрониево, обл.Враца, ул.„ С. “ №1 и настоящ адрес с.Софрониево,
обл.Враца, ул.„ С. “ №31, за приемане за установено по отношение на
ответника, на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №260032/29.01.2021г., издадена по ЧГД
№50/2020г. по описа на РС – Оряхово, че ответникът дължи на ищеца, както
следва - сума в размер на 6859.50 лева / шест хиляди осемстотин петдесет и
девет лева и петдесет стотинки /, представляваща дължима рента за
стопанската 2019/2020г. по договор за аренда на земеделска земя от дата
15.05.2014г., вписан в дв.вх.рег. под №1565, акт №97, том 3 на 27.05.2014г. в
СВ при РС – гр.Оряхово, с нотариална заверка на подписите от дата
16.05.2014г., рег.№1838 на Снежана Петкова – нотариус с район на действие
района на РС – Враца, рег.№006 на нотариалната камара, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.01.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 137.19 лева / сто
тридесет и седем лева и деветнадесет стотинки / - държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 573.00 лева / петстотин седемдесет и
три лева и нула стотинки /.
Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски в настоящето
1
и заповедното производство, както и възнаграждение за процесуално
представителство съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.
В подкрепа на иска са представени копия от следните писмени
доказателства:договор за аренда на земеделска земя от 15.05.2014г., вписан в
двойно входящ регистър под №1565, акт №97, том III на 27.05.2014г. в СВ
при РС – Оряхово, с нотариална заверка на подписите от 16.05.2014г., рег.
№1838 на Снежана Петкова – нотариус с район на действие района на РС-
Враца, рег.№006 на Нотариалната камара; скица на поземлен имот №15-
793693-31 от 31.08.2020г.; скица на поземлен имот №15-793692 от
31.08.2020г.; покана от ищеца до ответника и известие за доставяне.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор 68148.57.5, находящ се в с. Софрониево, обл. Враца, с площ
22.199 дка. категория четвърта, находящ се в местността „ Ливадето “, стар
идентификатор няма, номер по предходен план 057005 и на поземлен имот с
идентификатор 68148.113.5. в с.Софрониево, обл.Враца, с площ 92.146 дка,
категория четвърта, находящ се в местността „ Делниците ", стар
идентификатор няма, номер по предходен план 113005.
Сочи се, че на 15.05.2014г. между ищеца в качеството на арендодател и
ответника в качеството на арендатор е сключен договор за аренда на
земеделска земя от 15.05.2014г., вписан в двойно входящ регистър под
№1565, акт №97, том III на 27.05.2014г. в СВ при РС - Оряхово, с нотариална
заверка на подписите от 16.05.2014г., рег.№1838 на Снежана Петкова -
нотариус с район на действие, района на РС – Враца, рег.№006.
Отразено е, че по силата на сключения договор ищецът е отдал по аренда
на ответницата, която е регистрирана като ЧЗП собствената си земеделска
земя - нива с площ 22.199 дка с идентификатор 68148.57.5, с.Софрониево,
обл.Враца, категория четвърта, находящ се в местността „ Ливадето “, стар
идентификатор няма, номер по предходен план 057005 и нива с площ 92.146
дка с идентификатор 68148.113.5., с.Софрониево, обл.Враца, категория
четвърта, находящ се в местността „ Делниците ", стар идентификатор няма,
номер по предходен план 113005.Сочи се, че договорът е сключен за 10
стопански години считано от стопанската 2014/2015г. при уговорено рентно
плащане по 35.00 лева на дка или натура в размер на 80 кг на декар дължимо
до 31.12 на съответната стопанска година.
Твърди се, че договорът за аренда е прекратен, като страните подписали
споразумение, че за стопанската 2019/2020г. ответницата арендатор ще
заплати рента в размер на сумата от 6859.50 лева.
Сочи се, че съгласно договора, ответникът е следвало до 31.12.2020г. да
заплати на ищеца дължимата рента в размер на сумата от 6859.50 лева за
стопнаската 2019/2020г., но до настоящият момент не е сторил това.
2
Предвид гореизложените обстоятелства ищецът е подал в РС - Оряхово
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника арендатор, за сумата в размер на 6859.50 лева, представляваща
главница за неизплатена рента за стопанската 2019/2020г. по договор за
аренда на земеделска земя от 15.05.2014г., вписан в двойно входящ регистър
под №1565, акт №97, том III на 27.05.2014г. в СВ при РС – Оряхово, с
нотариална заверка на подписите от 16.05.2014г., рег.№1838 на Снежана
Петкова – нотариус с район на действие района на РС-Враца, рег.№006 на
Нотариалната камара за поземлен имот с идентификатор 68148.57.5,
с.Софрониево, обл.Враца, с площ от 22.199 дка, категория четвърта, находящ
се в местността „ Делниците “, стар идентификатор няма и за поземлен имот с
идентификатор 68148.113.5., с.Софрониево, обл.Враца, с площ от 92.146 дка,
категория четвърта, находящ се в местността „ Делниците ", стар
идентификатор няма, номер по предходен план 113005, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Отразено е, че въз основа на заявлението е образувано ЧГД №50/2021г. по
описа на РС - Оряхово е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. И. Б., по силата на
което е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочената сума в
размер на 6859.50 лева, представляваща дължимата рента за стопанската
2019/2020г. по процесния договор за аренда на земеделска земя, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.01.2021г. до изплащане на вземането, като и сумата от
137.19 лива – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 573.00
лева.
Също така се сочи, че в законоустановения срок ответникът е депозирал
възражение по чл.414 от ГПК по ЧГД №50/2021г., в резултат на което е
осуетено влизането в сила на заповедта за изпълнение на същото, което от
своя страна възпрепятства издаването на изпълнителен лист, въз основа на
нея.
Предвид изложеното и на основание чл. 422 от ГПК се счита, че за ищеца е
налице правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск против
ответника.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника Г. И. Б. е постъпил
писмен такъв, в който сочи, че счита предявения иск за правно допустим, но
неоснователен, тъй като ищецът е получил с разходен касов ордер
№127/30.09.2020г. сума в размер на 8002.82 лева, изплатени му от И. М.Б. с
основание „ аренда 2019/2020г. “.Твърди се, че същият ордер е приложен по
ТД №136/2020г. на Врачански окръжен съд и по същото дело има изготвена
съдебно - счетоводна експертиза.
По делото е приложено и ЧГД№50/2021г. по описа на РС – Оряхово.
3
С Определение от дата 05.08.2021г., РС – Оряхово е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание за 21.09.2021г.
В откритото съдебно заседание, ищецът лично и чрез процесуалният си
представител адв.П.С. от АК - Монтана, редовно упълномощен по делото
поддържа предявеният иск и оспорва отговора на ответника като
неоснователен и недоказан.Сочи се, че твърденията в отговора са неверни,
тъй като ищецът не бил получил рента за процесната стопанска година нито
от отвентицата, нито от трето лице, нито пък бил подписвал
разхосооправдателни документи за получената рента за стопанската
2019/2020г. година.Представя се като доказателство Анекс към договор за
аренда от 03.08.2020г. с твърдението, че от същия било видно, че страните по
договора за аренда са се споразумели да прекратят същия, считано от дата
01.10.2020г. и пълномощно от ищеца към ответницата от дата
03.04.2014г..Уточнява, че в т.4 от пълномощното ищецът изрично не е дал
право на ответницата да преупълномощава трети лица със правата, с които я
снабдява, т.е. че не е имала право да сключи договор с трети лица, дори и със
сина й.
Ответницата лично и чрез процесуалния си представител адв.Ц.К. оспорват
иска с твърдението, че на 30.09.2020г. И. Б. е бил изплатил на ищеца сума в
размер на 8002.62 лева, както и, че доказателството за това плащане било
приложено по ТД №136/2020г. по описа на ОС – Враца.Адв.К. счита, че в
представеното по делото пълномощно няма изрично ограничаване на правото
на ответницата да пренаема процесните земеделски имоти, което същата била
сторила по силата на сключен договор, в който нямало изрично ограничаване
на правото й за пренаемане на процесните имоти.
Съдът е разпоредил на основание чл.176 от ГПК ищецът и ответницата да
дадат обяснения във връзка с конкретни обстоятелства.
По реда на чл.176 от ГПК ищецът е дал отговор на въпроса дали му е била
изплатена сума в размер на 8002.82 лева с РКО №127/30.09.2020г. от И. М. Б.
с основание „ аренда 2019/2020г. “, с уточнение по отношение на кой договор
и кои земеделски земи му е изплатена същата.по същияя ред ответницата е
дала отговор на въпроса подписвала ли е представения по делото анекс и
поемала ли е задължение в посочения размер – 6859.51 лева и в посочения
срок – 01.10.2020 г.
В отговор на така поставения му въпрос ищецат отговаря, че не му е била
изплатена сума в размер на 8002.00 лева като рента за стопанската
2019/2020г., че не е подписвал никакви документи на И. Б. за стопанската
2019/2020г., както и, че не е получавал горепосочената сума на друго
основание.Уточнява, че няма договор с И. Б. за процесните ниви.
В отговор на поставените въпроси ответницата сочи, че е подписала
процесния анекс, като уточнява, че не е знаела, че на 30.09.2020г. е бил
4
представен касов ордер от И. Б. в съда в гр.Враца, че на ищеця е изплатена
сумата от 8002.06 лева.Сочи, че анекса е подписан за процесната сума от
6859.50 лева, която да бъде изплатена в срок до 01.10.2020г., като на
30.09.2020г. Ивайло Белбечелов е представил в съда в гр.Враца, че е изплатил
8002.00 лева за рентата, тъй като земята е била пренаета за една година –
2019/2020г. от Б. и син.
В проведеното съдебно заседание е разпитана свидетелката Б. Б. – съпруга
на ищеца.Свидетелката заявява, че е знае за обстоятелството, че съпругът й е
дал под аренда процесните земеделски имоти на ответницата, както и, че
съпругът й не е получавал рентното плащане по договора за стопанската
2019/2020г..Заявява още, че е присъствала при подписването на процесния
анекс на 03.08.2020г., което подписване сочи, че е станало в дома им в
с.Софрониево, обл.Враца.Заявява още, че на 30.09.2020г. Ивайло Бербечелов
не е изплащал на съпруга й сумата от 8002.50 лева.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
С пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№2076 от
03.04.2014г. на нотариус Детелина Младенова, нотариус с рег.№393 на НК,
ищецът Л.Б. е упълномощил ответницата Г.Б. със следните права – да го
представлява пред нотариус, общинска служба по земеделие и гори, данъчна
служба, НАП, общински власти, СВ и други държавни и административни
органи в страната, физически и юридически лица, като има право да сключва
договори за наем и за аренда на наследствената му земеделска земя, находяща
се в землището на с.Софрониево, обл.Враца, а именно на имот №113005-92,
129, 4 – „ Делниците „ и имот №057005-22, 196-4- „ Ливадето „ за срок до 10
стопански години; да прекратява вече сключени договори за аренда / наем /,
като за целта го представлява пред ОС” ЗГ „, СВ, нотариуси, физически и
юридически лица, арендатори или наематели; да получава скици и други
необходими документи за подписването на договора; да договаря сам със
себе си и от името на други лица, които също представлява по силата на чл.38,
ал.2 от ЗЗД.В пълномощното е зачертана т.4, в която е посочено „ Да
преупълномощава и трети лица със същите права „.В пълномощното е
посочено, че всички клаузи в него да се тълкуват изцяло в полза на
упълномощения, както и, че същото е безсрочно.
На 15.05.2014г. между ответницата Б., действаща като пълномощник на
ищеца Б. въз основа на горепосоченото пълномощно, в качеството му на
арендодател и ответницата Б., в качеството й на земеделски производител и в
качеството й на арендатор, бил сключен договор за аренда, вписан в дв.вх.рег.
под №1565, акт №97, том 3 на 27.05.2014г. в СВ при РС – гр.Оряхово, с
нотариална заверка на подписите от дата 16.05.2014г., рег.№1838 на Снежана
Петкова – нотариус с район на действие района на РС – Враца, рег.№006 на
5
нотариалната камара.По силата на този договор арендодателят предоставил за
временно и възмездно ползване от арендатора следната земеделска земя -
нива от 92.130 дка, 4 – та категория, находяща се в местността „ Делниците „
в землището на с.Софрониево, обл.Враца, представляваща имот №113005 и
нива от 22.196 дка, 4 – та категория, находяща се в местността „ Ливадето „ в
землището на с.Софрониево, обл.Враца, представляваща имот
№057005.Договорът бил сключен за срок от 10 стопански години, считано от
01.10.2014г. до 01.10.2025г..Било уговорено арендно плащане в размер на
35.00 лева за декар или натура в размер на 80 кг. на дка за всяка стопанска
година.В договора било отразено, че дължимите арендни плащания ще се
изплатят до 31.12. на съответната стопанска година, за която е валиден
договора, както и, че договорът може да се прекрати след изтичане на срока,
за който е сключен.В чл.9 от договора било предвидено, че арендатора е
длъжен да извърши арендно плащане в уговорения вид и в сроковете,
определени в договора, а в чл.12, че арендатора има право да преарендова
част или целия имот на настоящия договор на трети лица.
В чл.13 е уговорено, че договора може да бъде изменен само с писмено
съгласие между страните с нотариална заверка на подписите, а в чл.14, че
същият може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните в писмена
форма, с нотариална заверка на подписите.
С договор за пренаемане на земеделска земя от 29.06.2019г., сключен
между „ Б. „ ЕООД, ЕИК:......., с управител М. И. Б. в качеството му на
пренаемодател и „ Б. и СИЕ „, ЕИК:*********, с управител И.М. Б., в
качеството му на пренаемател, пренаемодателя е поел задължение да
представи на пренаемателя за временно ползване за срок от една стопанска
година, а именно 2019/2020г. процесните земеделски имоти, срещу
задължението на пренаемателя да извърши определеното в договора
плащане.В чл.2 от договора било предвидено, че наема се заплащал в края на
всяка стопанска година, като същия е в размер на 40.00 лева, а в чл.8, че
пренаемателя е длъжен да извърши наемното плащане в уговорения вид и в
сроковете, определени в договора.
На 03.08.2020г. между страните е бил подписан анекс към процесния
договор за аренда.Видно от съдържанието на същия, страните са се
споразумели, че прекратяват по взаимно съгласие сключения договор за
аренда на земеделска земя считано от 01.10.2020г., както и, че дължимата
рента за стопанската 2019/2020г. в размер на 6859.50 лева, да бъде изплатена
до 01.10.2020г..
Ищецът изпратил покана до ответницата, с която уведомил същата, че ако
в срок до 31.12.2020г. не изплати сумата посочена в гореописания анекс като
дължима, а именно сумата от 6859.50 лева, ще потърси правата си в
съда.Поканата била получена от ответницата на дата 23.12.2020г.
6
На 27.01.2021г. ищецът чрез пълномощника си адв.П.С. от АК - Монтана,
депозирал в РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответницата.В РС – Оряхово по така депозираното
заявление било образувано ЧГД №50/2021г..
По същото на дата 29.01.2021г. била издадена Заповед №260032 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било
разпоредено ответницата да заплати на ищеца заявител както следва – сума в
размер на 6859.50 лева / шест хиляди осемстотин петдесет и девет лева и
петдесет стотинки /, представляваща дължима рента за стопанската
2019/2020г. по договор за аренда на земеделска земя от дата 15.05.2014г.,
вписан в дв.вх.рег. под №1565, акт №97, том 3 на 27.05.2014г. в АВ –
гр.Оряхово, с нотариална заверка на подписите от дата 16.05.2014г., рег.
№1838 на Снежана Петкова – нотариус с район на действие района на РС –
Враца, рег.№006 на нотариалната камара, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 137.19 лева / сто тридесет и
седем лева и деветнадесет стотинки / - държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 573.00 лева / петстотин седемдесет и три лева и
нула стотинки /.
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответницата на дата
08.02.2021г..На дата 11.02.2021г. същата подала възражение по чл.414 от
ГПК.Възражението било подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.В същото
било посочено, че неправилно е изчислена дължимата се по договора рента,
която е завишена в двукратен размер.Отразено е, че се оспорва размера на
задължението, което е в размер на 3990.00 лева.С Разпореждане от дата
18.02.2021г. съдът е оставил възражението без движение, като е указал на
длъжника в седемдневен срок от получаване на съобщението да конкретизира
сумата, визирана във възражението по чл.414 от ГПК от 3990.00 лева, дали е
сумата, която се твърди, че се дължи или е размерът над дължимото, както и
да се конкретизира сума в какъв размер се признава за дължима.С молба до
съда, длъжникът е уточнил, че не дължи сума в размер на 3990.00 лева, както
и, че въобще няма задължение към ищеца, тъй като в случая се касаело за
неизплатена рента по договор за арендуване на земеделска земя в землището
на с.Софрониево, която не му е издължена като арендодател от арендатора
дружество „ Бербечелов и СИЕ „ ЕООД, с едноличен собственик на капитала
и управител – И.М. Б..
На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването
на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца към момента на подаване
на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
размера на вземането, както и факта, от който произтича вземането.За да бъде
7
уважен предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на вземането, за което се е
снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника - наличието на вземане
против ответника и неговия размер, на какво се основава / наличието на
валидно облигационно отношение /, че задължението не е погасено от
ответника и че задължението е изискуемо.В тежест на ответника е да
установи възраженията си срещу вземането, въз основа на които претендира
отхвърляне на вземането, включително факта на плащане.Фактът на
изпълнение на задължението за заплащане на арендните вноски от страна на
арендатора е отрицателен, поради което в случая именно ответникът като
арендатор по процесния договор следва да ангажира доказателства, от които
да се установи, че е извършил арендните плащания, т.е. да докаже, че е
изпълнил задължението си по договора.
В настоящия случай съдът е сезиран с искане по чл.8, ал.1 от ЗАЗ, вр.чл.79
от ЗЗД, а именно за заплащане на арендна вноска в размер на 6859.50 лева,
дължима за стопанската 2019/2020г. по договор за аренда на земеделска земя
от дата 15.05.2014г., вписан в дв.вх.рег. под №1565, акт №97, том 3 на
27.05.2014г. в СВ при РС – гр.Оряхово, с нотариална заверка на подписите от
дата 16.05.2014г., рег.№1838 на Снежана Петкова – нотариус с район на
действие района на РС – Враца, рег.№006 на нотариалната камара.
Договорът за аренда по своята правна природа е двустранен и възмезден,
като правата на страните по него се обуславят от изпълнение на задълженията
по договора.Представеният по делото договор за аренда, сключен в
предвидената в чл.3, ал.1 от ЗАЗ форма е действителен съгласно специалните
изисквания на ЗАЗ и валидно обвързва страните за периода на действието му.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да извърши арендно
плащане в уговорения вид и срокове, а съгласно ал.2 на чл.8 от ЗАЗ –
размерът на арендното плащане се договаря въз основа на пазарната
поземлена рента.
Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона
и на добрите нрави.В случая в процесния договор страните са уговорили
размера на арендната вноска и срокът за заплащането й от страна на
арендатора, а именно в края на всяка календарна година, т.е. в случая
съгласно договора арендната вноска за стопанската 2019/2020г. е следвало да
бъде заплатена до 31.12.2020г., след който срок задължението е изцяло
изискуемо и дължимо.
Също така от представения и неоспорен от страна на ответника анекс се
установява, че на 03.08.2020г. страните са постигнали споразумение да
прекратят сключения между тях договор за аренда, а ответницата със същия е
поела задължение да изплати за стопанската 2019/2020г. рента в размер на
8
6859.50 лева в срок до 01.10.2020г..
С оглед представените по делото доказателства, неоснователно се явява
направеното от страна на ответницата възражение по реда на чл.414 от ГПК в
заповедното производство, че размерът на претендираната от страна на ищеца
рента е завишен.
Съгласно чл.16, ал.1 от ЗАЗ, ако след сключване на договора
обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на
отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие
между поетите от тях задължения, всяка от страните може да иска изменение
на договора.В ал.4 на чл.16 от ЗАЗ е предвидено, че насрещната страна е
длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на
предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен
друг срок, а в ал.5 е предвидено, че ако страните не постигнат споразумение
по иск на страната, която е направила предложението, решение взема
районния съд.
От гореизложеното може да бъдат направени изводи, че в ал.4 на чл.16, е
уредена процедурата, по която следва да се пристъпи към изменението на
договора, без да се засяга неговия срок.Това изменение включва обаче
размера на арендното плащане, като други ограничения освен визираните в
чл.16 от ЗАЗ за изменение на размера на арендното плащане не се
изискват.Т.е. страните по договор за аренда могат да изменят размера на
арендната вноска по взаимно съгласие, без да е необходима писмена форма с
нотариална заверка на подписите.В случая това е станало с подписания между
тях документ, наименован анекс.Видно от съдържанието на същия, на
03.08.2020г. арендатора се е съгласил доброволно в срок до 01.10.2020г. да
заплати на ищеца по процесния договор за аренда арендно възнаграждение за
стопанската 2019/2020г. в размер на 6859.50 лева.
Налице е взаимно съгласие между страните по отношение на пазарния
размер на рентата за процесната стопанска година, като арендатора се е
съгласил доброволно да заплати 6859.50 лева, а арендодателят е приел и не е
възразил относно съответния размер.
Поради всичко гореизложено съдът приема, че претендираното плащане в
по - висок размер от уговорения в договора, е в резултат на постигнатото
между страните съгласие в тази насока, което съгласие е обективирано в
представения по делото документ наименован анекс, а направените
възражения в тази насока по заповедното производство се явяват
неоснователни.Следва да се отбележи, че прави впечатление, че по време на
съдебното производство от страна на ответницата не се оспорва дължимостта
на претендирания по – висок размер на арендното плащане в сравнение с
договорения такъв в договора.Точно обратното – твърди се, че трето лице е
изплатило дължимата рентна вноска и то в размер доста по – голям от
9
претендирания от страна на ищеца.
Налице е възникнало задължение, което е определено по основание и
размер и чиято изискуемост се доказва от представените по делото
доказателства / всяко задължение възниква в момента на настъпването на
пораждащия го конкретен фактически състав, като от този момент длъжникът
е обвързан да изпълни това задължение /.Следва да се отбележи, че макар в
представения по делото анекс да е уговорена дата на плащане 01.10.2020г. /
липсват доказателства за изразено писмено съгласие на страните за
прекратяване на договора с нотариална заверка на подписите и за вписване на
същото /, то вземането е станало изискуемо по силата на уговореното в самия
договор, а именно, съгласно чл.2 от договора същото е следвало да бъде
изплатено до 31.12.2020г..
Следва да се установи дали ответникът е заплатил на ищеца дължимото
рентно плащане в уговорения между тях на 03.08.2020г. размер от 6859.50
лева за стопанската 2019/2020г..
Ответната страна излага твърдения в тази връзка, че дължимото арендно
плащане на ищеца за стопанската 2019/2020г. е било платено с разходен касов
ордер №127/30.09.2020г. с основание „ аренда 2019/2020г. “ от страна на И.
М. Б.и че същото е било в размер на 8002.82 лева.Твърди се още, че същият
ордер е приложен по ТД №136/2020г. на Врачански окръжен съд и по същото
дело има изготвена съдебно - счетоводна експертиза, както и, че правното
основание именно Ивайло Бербечелов да го заплати е договор за пренаемане
на процесната земеделска земя, копие от който се представя по делото.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗАЗ, ако е уговорено в договора арендаторът може
да преарендува част или целия обект на договора, като в този случай
арендаторът е длъжен незабавно да уведоми писмено арендодателя за всяко
преарендуване.Съгласно ал.2 на чл.11 от ЗАЗ при преарендуване
преарендаторът не може да има повече права от арендатора, а последният не
се освобождава от задълженията си към арендодателя, включително и за
арендното плащане.
В случая от чл.12 на договора се установява, че арендаторът е имал право
да преарендува част или целия имот, предмет на договора.Обстоятелството,
че в представеното по делото пълномощно на ответницата не са дадени права
да преупълномощава трети лица със същите права посочени в пълномощното,
според настоящия съдебен състав не касае клаузите на договора за аренда, в
т.ч. и правото за преарендуване, а единствено представителството и правото
да сключва договори за наем и аренда на процесната земеделска земя.Никъде
в процесното пълномощно не е изрично посочено какви следва да бъдат
клаузите на бъдещия договор за аренда, нито пък съществува изрична забрана
в съдържанието му да е предвидено преарендуване.
С оглед горното съдът намира, че в процесния договор е било уговорено
10
изрично, че арендатора може да преарендува част или целия обект на
договора на трето лице.
След като анализира представените по делото доказателства съдът обаче
намира на първо място, че преарендуване в случая не се доказва.Видно от
процесния договор за аренда същият е сключен между ищеца в качеството му
на арендодател и ответницата като земеделски производител в качеството й
на арендатор.Представеният по делото договор за пренаемане обаче е
сключен от „ Б. „ ЕООД, с ЕИК:********* с управител М. И.Б., в качеството
му на пренаемодател и „ Б. и СИЕ „ ЕООД, с ЕИК:*********, с управител И.
М. Б. в качеството му на пренаемател.Т.е. договорът за пренаемане, част от
който са и процесните земеделски земи не е сключен от арендатора по
процесния договор за аренда.Не е ясно също и в какво качество и въз основа
на какви правомощия „ Бербечелов „ ЕООД, с ЕИК:********* с управител М.
И.Б. е преарендувал процесните земеделски имоти.
Дори да се приеме, че е налице пренаемане на процесната земеделска земя
за стопанската 2019/2020г. от страна на „ Бербечелов и СИЕ „ ЕООД, с
ЕИК:*********, с управител И. М. Б., липсват каквито и да е доказателства
арендатора по основния договор в изпълнение на изискването на чл.11, ал.1 от
ЗАЗ незабавно да е уведомил писмено арендодателя за преарендуването.
На следващо място никъде в договора за пренаемане не е предвидено, че
именно пренаемодателя е този, който следва да заплати на арендодателя по
основния договор за аренда дължимата за 2019/2020г. рента, нито какъв е
нейния размер.Напротив, в чл.2 е уговорено, че наема се плаща в края на
всяка стопанска година и е в определен размер на 40.00 лева на дка, а в чл.3,
че пренаемодателя / а не арендатора по основния договор / има право да
получи наемната вноска съгласно чл.2 и при условията на договора за
пренаемане.Че това е така личи и от уточненията на направените от страна на
ответницата възражения по заповедното производство, където в депозираната
молба е посочено, че претендираната сума не й е била издължена като
арендодател от арендатора дружество „ Бербечелов и СИЕ „ ЕООД, с
едноличен собственик на капитала и управител И. М. Б..
Също така съгласно ал.2 на чл.11 от ЗАЗ, арендаторът по основния договор
пи никакъв начин не се освобождава от задължението да заплаща арендната
вноска по начин и размер, уговорен между страните.
Не може да бъде прието и, че ангажираните от ответника доказателства
доказват заплащане на дължимото парично задължение, включително и от
третото лице – И. Б.Нито дадените от страна на ответницата обяснения по
реда на чл.176 от ГПК, нито представения договор за пренаемане доказват
заплащане на дължимата се рента, а разходния касов ордер
№127/30.09.2020г., с който се твърди, че И. М. Б. е изплатил на ищеца
процесната рента така и не бе представен по делото, нито беше направено
11
доказателствено искане въпреки дадената процесуална възможност за това,
същият да бъде изискан от ОС - Враца.
От друга страна представените от ищеца по делото доказателства, дадените
от същия обяснения по реда на чл.176 от ГПК и показанията на св.Б.а, които
съдът кредитира изцяло като непритиворечащи на останалите събрани по
делото доказателства установяват, че ответницата дължи на ищеца сума в
размер на 6859.50 лева, представляваща дължимата стопанска рента за
2019/2020г. по процесния договор за аренда.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният установителен иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца се дължи и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.01.2021г. до изплащане на вземането, тъй като с получаване на препис от
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, ответникът се счита за поканен за
плати посочената в нея сума, поради което и от този момент изпада в забава и
дължи законна лихва за това съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР №4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора раздели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Поради това
в случая, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските,
направени по ЧГД №50/2021г. по описа на РС – Оряхово, а именно от 137.19
лева / сто тридесет и седем лева и деветнадесет стотинки / - държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 573.00 лева / петстотин седемдесет и
три лева и нула стотинки /.При това положение, съответно на предявената и
уважена част от установителния иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноски в заповедното производство в общ размер на 710.19 лева /
седемстотин и десет лева и деветнадесет стотинки /.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
710.19 лева / седемстотин и десет лева и деветнадесет стотинки /, както
следва – 137.19 лева / сто тридесет и седем лева и деветнадесет стотинки / -
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 573.00 лева /
петстотин седемдесет и три лева и нула стотинки /.
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на делото от ищеца
в размер 710.19 лева / седемстотин и десет лева и деветнадесет стотинки /.
Мотивиран от горното, Съдът
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. Б.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Софрониево, обл.Враца, ул.„ С. “ №1 и
настоящ адрес с.Софрониево, обл.Враца, ул.„ С. “ №31, че същата дължи на
Л.. И. Б., ЕГН:********** от гр.Лом, обл.Монтана, ул.„ С. К. “ №20, вх.Б,
ет.1, ап.3, сума в размер на 6859.50 лева / шест хиляди осемстотин петдесет и
девет лева и петдесет стотинки /, представляваща дължима рента за
стопанската 2019/2020г. по договор за аренда на земеделска земя от дата
15.05.2014г., вписан в дв.вх.рег. под №1565, акт №97, том 3 на 27.05.2014г. в
СВ при РС – гр.Оряхово, с нотариална заверка на подписите от дата
16.05.2014г., рег.№1838 на Снежана Петкова – нотариус с район на действие
района на РС – Враца, рег.№006 на нотариалната камара, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№260032/29.01.2021г. по ЧГД №50/2020г. по описа на РС – Оряхово, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.01.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. И.. Б., ЕГН:**********, с
постоянен адрес с.Софрониево, обл.Враца, ул.„ Стубел “ №1 и настоящ адрес
с.Софрониево, обл.Враца, ул.„ С. “ №31 ДА ЗАПЛАТИ на Л.. И. Б.,
ЕГН:**********, с адрес гр.Лом, обл.Монтана, ул.„ С. К. “ №20, вх.Б, ет.1,
ап.3, представляван от адв.П.Г. С. от АК – гр.Монтана, направените
деловодни разноски в общ размер на 1420.38 лева / хиляда четиристотин и
двадесет лева и тридесет и осем стотинки /, от които 710.19 лева /
седемстотин и десет лева и деветнадесет стотинки / - разноски в заповедното
производство и 710.19 лева / седемстотин и десет лева и деветнадесет
стотинки / - разноски в съдебната фаза на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
13