П Р И С Ъ Д А №

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд  ІV – наказателен състав в открито заседание на 20.05.2019г. в състав:                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИСКРА КАСАБОВА

 

при секретар Ц.Ц.и като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НЧХД  №614/2018 г. по описа на ВРС, въз основа на Закона и доказателствата:

П    Р    И    С    Ъ    Д    И  :

 

         ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ П.Т.П. на 46 години, роден на ***г***, българин, български гражданин, средно образование, разведен, неосъждан, управител на фирма ЗП„П. Петров”,  ЕГН **********,***

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 26.04.2018г., около 22.00 часа вечерта в с.К., обл.В.пред дома и` да е нанесъл побой със бухалка на П.С.Г.  от с.К., вследствие на което да е получила: охлузване на лигавицата на горна устна, оток на лява длан, както и кръвонасядане на лява предмишница, с което да и е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание – престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск от тъжителя П.С.Г. от с.К. против подсъдимия П.Т.П. от с.К., за сумата от 2000.00 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА тъжителя П.С.Г.  да заплати на подсъдимия П.Т.П. сумата от  500.00лв. представляваща адвокатско възнаграждение и 150.00 лв. деловодни разноски.

На основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство намиращо се по делото  -

1бр. СД от Дирекция „Национална система 112”, находящ се на лист 32 от делото, да остане по същото и да се унищожи ведно с унищожаването му.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок, пред ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

 

ОБЯВЯВА         съгласно чл.310 ал.2 вр. чл.308 ал.2 от НПК, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срок до 60 дни.          

        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към ПРИСЪДА №39 по НЧХД №416/2018г. на РС - В.П.Т. *** е предаден на съд по частно обвинение от П.С.Г. от с.К. за това, че: На 26.04.2018г., около 22.00 часа вечерта в с.К., обл.В.пред дома и` е нанесъл побой със бухалка на П.С.Г. от с.К., вследствие на което е получила: охлузване на лигавицата на горна устна, оток на лява длан, както и кръвонасядане на лява предмишница, с което и е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание  - престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

За прецизност следва де се посочи, че първоначално делото е образувано въз основа на тъжба подадена от Н.Т.Т. с ЕГН: **********, П.С.Г. с ЕГН: ********** и Т.Н.Н. с ЕГН:**********, чрез адвокат А.Б., с която са повдигнати три обвинения срещу П.Т.П., ЕГН :**********  за извършени три престъпления от частен характер по чл.130, ал.2 от НК.

Също така предявени от частните тъжители и  е приети за съвместно разглеждане в наказателния процес са три граждански иска срещу подсъдимия за претърпени неимуществени вреди, вследствие причинени леки телесни повреди в размер на  3000лева за тъжителя Н.Т.Т. - 2000 лева за тъжителя П.С.Г. и 2000 лева за тъжителя Т.Н.Н.. В хода на съдебното следствие наказателното производство по отношение на тъжителите Н.Т.Т. и Т.Н.Н. е прекратено с Определение от 29.01.2019г. по делото, потвърдено с РЕШЕНИЕ №13 от 14.03.2019г. по Наказателно дело №89/2019г. на Окръжен съд - В., като настоящото производство е продължило само по отношение на тъжителката П.С.Г.  с горепосоченото обвинение.

Както вече се посочи по делото е предявен граждански иск от тъжителката П.С.Г. срещу подсъдимият, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 2000/две хиляди/лв., ведно с лихвите и разноските от датата на деянието - 26.04.2018г., до окончателното му изплащане. Гражданският иск е предявен в законоустановения по чл.85 ал.3 от НПК преклузивен срок, от лице активно легитимирано и с изявен правен интерес и притежаващ качеството на пострадал от престъплението, като иска е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и пострадалата е конституирана, като граждански ищец по делото.

            В съдебно заседание тъжбата се поддържа от частният тъжител П.С.Г. лично и чрез повереник - адв.А.Б. от САК, който изразява становище за доказаност на обвинението и гражданския иск, като пледира на подсъдимият да бъде наложено условно наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият П.Т.П. дава обяснения по делото, в който, както и в предоставената му последна дума, не се признава за виновен по така предявеното обвинение отрича същото и моли съда за постановяване на оправдателна присъда. Защитникът му адв.М.С. от ВАК поддържа становището на подзащитният си и пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението, а алтернативно за приложение на института за неизбежна отбрана или реторсия.

След преценка на събраните  по делото  доказателства, поотделно  и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.П. на 46 години е роден на ***г***, българин, български гражданин, средно образование, разведен, неосъждан, управител на фирма ЗП„П. П.” с ЕГН **********,***, където живее на семейни начала със свидетелката П.Ц.Б.– в домът им находящ се на ул.„***” №***, като са съседи със тъжителката и нейното семейство.

Тъжителката П.С.Г. живее също на семейни начала с Н.Т.Т. – в домът  им находящ се в с.К., област В.на ул.”***” №***, като на този адрес двамата живеят заедно с двете си невръстни деца, а така също и със майката на Н.Т. – св.Г.И.Т.и бащата на Н.Т. -  Т.Н.Н.. Двете семейства до процесният случай имали добри между съседски взаимоотношения, като между тях нямало, нито предходни скандали, нито спречквания по какъвто и да е повод.  

Съпругът на тъжителката - Н.Т.Т. извършвал ремонтни дейности на автомобили, в гаража находящ се пред къщата на семейството, като често имащите нужда от ремонт автомобили били паркирани освен по тротоара, и от двете страни по самата улица „***”, с което причинявали неудобство на съседите си в това число и на подсъдимия П., който, като земеделски производител, често се налагало да се прибира със едра земеделска техника от полето, при което спрените от двете страни на улицата автомобили пречели за нормалното придвижване. Въпросните автомобили освен на подсъдимия пречели и на другите живущи по улицата съседи и по този повод, както и по повод шума съпътстващ извършваните авторемонтни дейности, не еднократно били правени забележки на Н.Т., както от подсъдимия така и от съседите му, че задръства улицата, шуми и пречи на движението в следствие на извършваната от него ремонтна дейност.

По този повод на 26.04.2018г. в обществена медия - била поместена публикация с приложение на снимки от социалната мрежа фейсбук на подсъдимият и съпругата му, като профила бил описан като фалшив и поръчващ компромати за семейството на Н.Т. и жена му настояща тъжителка - П.Г. във връзка с извършваните от тях ремонтни работи.

Въпросната публикация породила недоволство у подсъдимия и станала причина същата вечер на 26.04.18г. около 21:30 часа, докато той бил в двора си заедно със съпругата си П.Б.и съседа си  - свидетеля Н.Н.,  с които седели и разговаряли, когато чули от към улицата гласовете на тъжителката и нейният съпруг Н.Т., подсъдимия П.П. да тръгне от двора на къщата си, която обитавал по посока на дома им, и по конкретно на гаража на тъжителите, където последните се намирали, за да поговори със тях по повод изнесеното в публикацията.

Излизайки от двора си на улицата - ул.”***” пред дома на тъжителите находящ се на номер 16, подсъдимия видял отворения гараж на съседа си, пред който бил паркиран със задната част към улицата собственият на Т. автомобил - „Мазда 2” с рег.№ ***и около, който автомобил се намирали Н.Т. и съпругата му настоящата тъжителката П.С.Г..

         Стигайки пред гаража на съседите си, подсъдимия П.П. заварил Н.Т. клекнал до отворената предна лява врата на автомобила, който бил паркиран перпендикулярно на улицата с предната си част към къщата, а от другата страна отдясно на автомобила се намирала тъжителката. Възприемайки приближаващият подсъдим П., тъжителката се обърнала словесно, към него, но подсъдимият продължил към намиращият се от страни на автомобила неин съпруг - Н.Т., отвръщайки и`, че идва да разговаря с него. Виждайки приближаващият се към него подсъдим, от своя страна съпругът на тъжителката - Н.Т. и възприемайки ситуацията, извадил от предната лява врата на автомобила неустановен предмет/сочен от разпитаните в процеса свидетели, като – бухалка/замахнал и ударил с нея вече стигналия до него подсъдим по дясната ръка в областта на мишницата. Така се стигнало до стълкновение между двамата с употреба на физическа сила, като след получения удар подсъдимия П. с едната си ръка хванал бухалката, с която Н.Т. му посегнал и ударил, за да предотврати следващи удари спрямо себе си, а с другата се опитал да го избута. В борбата за бухалката двамата си разменили удари, като в настаналото дърпане и бутане подсъдимият счупил задното стъкло на автомобила на Н.Т.. Виждайки случващото се в конфликта се намесила и тъжителката П.С.Г., която застанала между двамата мъже опитвайки се с удари, които нанасяла на подсъдимият, да го отблъсне от съпруга си Н.Т., който в този момент се опитвал да издърпа от ръцете му бухалката, която и двамата държали с две ръце. Към тях се е притекъл и бащата на Н. - Т.Н., който също се опитал да изтръгне бухалката от ръцете на П., но също не успял. В този момент от двора на къщата излязла съпругата на Т.Н. - св.Г.И.Т., която се намирала от вътрешната страна на портата и виждайки ги започнала да крещи по тях. По същото време и свидетелите П.Б.и Н.Н. чувайки гласовете от улицата пристигнали на мястото, за да видят за какво е разправията, като при пристигането си видели, едно „голямо кълбо от хора“- по думите на св.Б..

Видели, как всички - тъжителката П.Г., съпругът и Н.Т., неговият баща Т.Н., а според св.Н. и св.Г.Т., са се нахвърлили върху подсъдимия П.П. в борба за отнемане на бухалката от ръцете му, която между впрочем бухалка всичките посочени лица държали с две ръце дърпайки се и бутайки се.

Виждайки случващото се св.Н. хванал подсъдимия, за да прекрати схватката и да ги разтърве, като след неговата намеса и отправените към всички думи от страна на свидетелите Б.и Н. да се успокоят и да се разберат, като интелигентни хора – всички пуснали бухалката, а подсъдимият бил издърпан в страни от св.Н.Н..Следва да се посочи, че в резултат на инцидента всичките четирима участвали в него лица получили наранявания по различни части на тялото, за което по делото има приложени медицински документи.В хода на съдебното следствие не се установи чия е бухалката, нито кой я е прибрал от мястото на конфликта, но до идването на полицейските служители същата не се е намирала там.

Междувременно тъжителката П.Г. подала сигнал на тел.112 твърдейки единствено, че са нападнати от мъж с бухалка. Няколко минути след нея и св.Г.И.Т.- майка на Н.Т. сигнализирала на тел.112 искайки  помощ.  След прекратяване на свадата свидетелката Б.се прибрала в дома си, а подсъдимия П.П., съпругът на тъжителката  - Н.Т. и св.Н. се изтеглили на страни, за да поговорят за случилото се.

С оглед подадените сигнали на тел.112 от тъжителката и от св.Г.Т.на адреса в с.К. бил изпратен екип на Спешна медицинска помощ, пред които екип - роднините на тъжителката П.Г. съобщили, че по време на свадата същата била припаднала, като медиците я откарали до ЦСМП към МБАЛ В., където и е издаден Амбулаторен лист №4850/26.04.2018 год., за преглед осъществен между 22,35 – 23,39 часа на същата дата, в който било посочено  наличие на - контузия на пръстите на ръката без увреждане на ноктите с болка, отток и ограничение на движението на ляв палец.

Също така след обажданията на тел.112 на мястото бил изпратен и екип на полицията, свидетелите С.Ц.С. и П.Н.Н. ***, като  същите пристигнали след, като всичко било свършило и тъжителката била откарана с линейка поради което и нея заварили там. Полицейският екип намерил страните на мястото на инцидента и разговарял с тях във връзка със случилото се, като подсъдимият и роднините на тъжителката обяснили на св.С., че е имало междусъседска свада и сбиване, в което са взели участие - подсъдимият П.П., Н.Т. и неговият баща Т.Н., като всеки твърдял, че е удрян от другия. Полицейските служители ги предупредили устно да не се саморазправят.

Полицейският екип само констатирал възникналият между съседите конфликт, като двете страни в него били приведени в РУ В.за изясняване на случая, а в последствие подсъдимият П.П. бил задържал за 24 часа, като по време на ареста подсъдимият П.П. отказал да бъде освидетелстван за причинените му от между съседският конфликт наранявания, а на следващия ден - 27.04.2018г., вечерта когато бил освободен от ареста и се прибрал в с.К. по съвет на районният инспектор на селото, възмездил причинената за счупеното автомобилно стъкло щета на съседа си Н.Т.Н., който факт бил потвърдено от последния в снетото му сведение по извършената проверка.

Същевременно на подсъдимия бил издаден протокол за предупреждение, както и Акт бланков № Д 0744607 от 26.04.18г., по Наредбата на община В., а въз основа на него било издадено НП № АПИО-334/11.05.2018 г. на кмета на Община В.против подсъдимия за това, че на 26.04.2018 г., около 22.10 часа в с.К. на ул.*** извършва действия, противоречащи на добрите нрави и норми за морал и поведение, като предизвиква скандал с Т.Н. и Н.Т., с което е нарушил Наредба за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община В.. С постановлението на подсъдимия е наложена глоба в размер на 50 лв. От приложените писмени доказателства е видно, че НП не е обжалвано, влязло е в сила на 06.06.2018 г. и наложената глоба е изплатена от санкционираното лице.

След като бил освободен от ареста, подсъдимият П.П. в първият работен ден, които се явявал, като ден от седмица - понеделник - 30.04.2018г. отишъл заедно със съпругата си на преглед при съдебен медик, където му било издадено Съдебно медицинско удостоверение №88 от 30.04.2018г. с което е констатирано кръвонасядане на дясна мишница.

Следва да се посочи, че тъжителката заедно със съпруга си Н.Т.Н. и свекъра си - Т.Н. посетили още на следващия ден – след инцидента, тоест на - 27.04.2018г., кабинета по съдебна медицина, където и тримата били освидетелствани от съдебен лекар д-р Ф.Т. ***, който след като ги прегледал, издал съдебно медицински удостоверения, както следва: СМУ №85 за Т.Т., СМУ №86 за П.Г. и СМУ №87 за Н.Т., всичките издадени на дата 27.04.2018г.,  в които били отразени констатираните увреждания на всеки един от тях.

Съгласно СМУ №86/27.04.2018г., тъжителката получила охлузване на лигавицата на горна устна, оток на лява длан и кръвонасядане на лява предмишница, които увреждания съставляват лека телесна повреда причинила и болка и страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.2 НК.

Също така по повод на жалба от Н.Т.Н. била образувана Прокурорска преписка №1338/18г. на ВРП, срещу подсъдимия за извършено престъпление против собствеността – за унищожаване на чужда вещ, като с оглед събраните данни, преписката била прекратена с Прокурорско Постановление от 31.05. 2018г.,  поради маловажност с указания, че  за престъпленията по чл.216 ал.4 вр. ал.1 от НК и по чл.130 ал.2 от НК - наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

След отказа на прокуратурата тримата – тъжителката, съпруга и`, и свекъра и`, подали тъжба в РС-В., въз основа на която е образувано настоящото НЧХД № 614/2018 г. С определение № 659/19.06.2018 г. е даден ход на тъжбата и делото насрочено в съдебно заседание.

Според Писмо от Дирекция „Национална система 112”, регионален център 112 гр.М., в регистъра на спешните повиквания за 26.04.2018г. са регистрирани два броя обаждания с адрес на инцидента с.К. ул. ,,***” №***, както следва: 

1. В 21:37:30 ч. от мобилен телефон ********** и

2. В 21:42:33 ч. от мобилен телефон **********; а инцидентът е предаден на ОДЧ на ОДМВР - В.в 21:39:09 ч.

Според Писмо от 22.06.2018г. на Началника на РУ-В., възникналия инцидент на 26.04.2018г. с.К. ул.,,***” №*** е посетен от служителите на РУ-В.- С.Ц.С., Св.П.Н.Н., полицай група”ООР” в сектор ОП. Според двамата полицейски служители, освен процесният сигнал, малко преди него и заедно със служители на СПП при ОД на МВР В., са отработили и нарушение по ЗДВП, касещо употреба на алкохол по отношение на лицето Т.Н..

Съгласно назначена и изготвена СМЕ по писмени данни от 16.09.2018г., в.л. д-р Ф.Т. – съдебен лекар е направил заключение, че при възникналият инцидент на 26.04.2018г. тъжителка - П.С.Г. е получила в резултат на действието на твърди тъпи предмети: охлузване на лигавицата на горна устна, оток на лява длан и кръвонасядане на лява предмишница. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и по начин и време посочени от пострадалата. На Г. и е причинено болка и страдания, като възстановителния период е от порядъка на 7-10 дни.

 

Също така от назначена и изготвена СМЕ по писмени данни  от 28.10.2018г. в.л. д-р Ф.Т. – съдебен лекар е направил заключение, че при възникналият инцидент на 26.04.2018г. подсъдимия П.П., е получил кръвонасядане от вътрешната страна на дясна мишница по механизъм увреждането отговаря да бъде получено от твърд тъп предмет, като същото е с давност на получаване 3-4 денонощия, като същото отговаря да бъде получено към датата на процесният инцидент. На П. му е причинено болка и страдание, като срока на възстановяване е от порядъка на 7-10 дни.

 

Съдът след внимателна преценка и разбор на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно обясненията на подсъдимия,  показанията на разпитаните по делото свидетели: С.Ц.С., Св.П.Н.Н., Г.И.Т., П.Ц.Б.и Н.Д.Н., както и на приложените по делото писмени доказателства, а именно: тъжба, платежно нареждане СМУ №85/27.04.2018г., СМУ №86/27.04.2018г., и СМУ №87/27.04.2018г., амбулаторен лист № 0D1823/27.04.2018г., Епикриза от отделение „Уши, нос и гърло”, Постановление за отказ за образуване на ДП от 31.05.2018г., пълномощно, Писмо от Д „Национална система 112”, регионален център 112 гр.М., писмо от РУ-МВР-В.,  2 бр. характеристики със заявителски материал, платежни нареждания, Справка за съдимост, Договор за правна помощ, пълномощно, СМУ №88/26.04.2018г., СМУ №87/26.04.2018г. писмо от МЦ „Дауд”, ведно с Амбулаторен лист № 0D1823/27.04.2018г., писмо от  ОД-МВР-В., ведно с лист за преглед на пациент от 27.04.2018г., НП №АПИО-34/11.05.2018г. на Община-В., приходна квитанция за платена сума в размер на 50 лв., във връзка с НП, писмо от РУ-В., ведно с копие от заповед за задържане на лице от 26.04.2018г., придружително писмо от д-р А.П., ведно с Етапна Епикриза от 19.11.2018г., писмо от община В., ведно с Акт бл.№0744607/26.04.2018г., НП №АПИО-334/11.05.2018г. на Община-В., Прокурорска преписка №1338/2018г. по описа на ВРП/№ЗМ523/2018г., по описа на РУ, с приложените към нея документи, както и ВЧНД №89/2019г. по описа на ВОС и др. приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от 3 бр. СМЕ по писмени данни от 16.09.2018г. и 1 бр. СМЕ по писмени данни от 28.10.2018г. -  приобщени по реда на чл.282 от НПК, както и от приобщеното по реда на чл.284 от НПК веществено доказателство 1бр. СД от Дирекция „Национална система 112”, находящ се на лист 32 от делото, възоснова на които счете авторството на процесното деяние за недоказано по безспорен начин и направи следните правни изводи:

В обстоятелствената част на подадената тъжба се излага една по различна фактическа обстановка от установената, а именно, че подсъдимият ядосан от излязлата негативна информация в обществена медия, виждайки тъжителката пред дома и около 22.00 часа  на 26.04.2018г., отишъл при нея, и с носен от него дълъг - твърд предмет оприличен на бухалка нанесъл удар по лицето и по ръката  на тъжителката П.Г., с което ѝ причинил охлузване на лигавицата на горна устна, оток на лява длан, кръвонасядане на лява предмишница.

Твърди се също така, че виждайки нападението над съпругата си от двора на къщата дошъл Н.Т., който хванал бухалката носена от подсъдимият П.П., за да прекрати по-нататъшната саморазправа със съпругата му П.Г., но въпреки това подсъдимият П.П. продължил с агресивните си действия и съумял да удари с юмрук Н. в областта на лицето във слепоочието, близо до ухото. Твърди се с тъжбата, че след това на помощ на тъжителката и съпруга и` дошъл свекъра и` - Т.Н., но подсъдимият П.П. съумял да удари с бухалка и с ръка и него във областта на лицето.В тъжбата също така се твърди и че с помощта на останалите роднини бухалката била отнета от подсъдимият и действията му били преустановени. Твърди се и че веднага след това Н.Т. сигнализирал на органите на МВР.

В противовес на твърдяното в тъжбата - е приобщеното, като доказателство по делото ПРОКУРОРСКО ПОСТАНОВЛЕНИЕ за отказ за образуване на ДП от 31.05.2018г. на ВРП, досежно случилото се от към фактическа страна е прието, че: „жалбоподателя Н.Т. и съпругата му Пр.Г. се намирали пред дома им, когато се появил Пл.П. и без никакъв повод чрез твърд предмет /тръба или бухалка/ счупил задното панорамно стъкло л.а.,,Мазда 2” - собственост на Н.Т.. Това предизвикало недоволството на последния и се стигнало до стълкновение между двамата с употреба на физическа сила, при която се намесила Пр.Г., а после и бащата на жалбоподателя — Т.Н..”

Също така видно от приложеното СД – наличните две обаждания на тел.112, са направени от жени  - първото от тъжителката, а второто от св.Г.Т., като няма подаван сигнал до органите на МВР от лицето Н.Т. – така, както се твърди в тъжбата.

На следващо място в обаждането на тел.112, от свекървата на тъжителката/Св.Т./ при съобщаването за възникналия инцидент последната сочи, че подсъдимият е дошъл счупил е стъклото на автомобила и е нападнал синът и`, и мъжът и`, но не съобщава първо да е нападнал снаха и – настоящата тъжителка, така, както се твърди в тъжбата, и както същата свидетелка твърди в последствие в показанията си пред съда.

Настоящият съдебен състав намира, че изложеното в тъжбата съдържание  в голямата си част е невярно, неточно и интерпретиращо случилото се по начин удобен на подалата я страна, без да се държи сметка за реално случилото се.

Съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1 и ал.2 от НК наказателната отговорност е лична и наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. По отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130 ал.2 от НК, настоящият съдебен състав намира че, от всички писмени и гласни доказателства, не се установи, по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият П.П. е нанесъл лека телесна повреда на тъжителката Г.. За да се постанови осъдителна присъда следва да се установят по безспорен начин времето, мястото и начина на извършване на деянието. В конкретния казус са налице противоречия относно времето на причиняване на телесните увреждания на тъжителката и механизма на причиняване.

В обстоятелствената частта на тъжбата се твърди, че на 26.04.2018г. около 22.00ч. подсъдимия причинил на тъжителката телесно увреждане, като и нанесъл един удар по лицето и лявата ръка.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че датата на инцидента е посочената и в тъжбата, а именно  - 26.04.2018г. От друга страна, що се касае до часът на инцидента съдът намира, че посоченият такъв в тъжбата и в показанията на  св.Г.И.Т.е несъответен на обективната истина. Това е така, тъй като според отразеното в Писмото от Дирекция „Национална система 112”, регионален център 112 - гр.М., в регистъра на спешните повиквания за 26.04.2018г. първото от регистрираните два броя обаждания с адрес на инцидента с.К. ул.,,***” №***, е с час на постъпване  - 21:37:30 ч., което логично означава, че инцидента е станал преди посочения час, а не след него - в 22.00ч., както се твърди в тъжбата, и в показанията на св.Г.И.Т.респективно, както е било посочено пред съдебният лекар и отразено от него в издадената СМЕ. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че инцидента се е развил във времевия интервал между - 21:30 ч.  и часа на подаване на първият сигнал до телефон 112 -  21:37 ч.  Още повече, че от показанията на свидетелите се установява, че конфликта е продължил не повече от пет минути.

Събраните по делото гласни доказателства  могат да се обособят в  три групи. Едната група включва показаният на свидетеля на обвинението Т., втората група включва - показанията на свидетелите  на защитата  - св.Б.и Н. и обясненията на подсъдимият, а трета група показанията на полицейските служители С. и Св.П. Н.. Всички свидетели установяват времето и мястото на инкриминираното деяние спрямо тъжителя, но си противоречат по отношение на авторството му.

По отношение на първата група свидетели, съдът счита, че в показанията на свидетеля Г.Т.сочена за свидетел очевидец са налице обстоятелства, които дават основание на съда да се съмнява в тяхната достоверност. Така в показанията си св.Г.Т., която е свекърва на тъжителката досежно механизма на получаване на увредата от тъжителката е заявила първоначално: „П. П. ни е съсед, той дойде и потроши колата на сина ми с бухалка, удари и снаха ми по ръката с бухалката..„     

 Същата свидетелка обаче при обаждането си  на тел.112 съобщава за възникналия инцидент като сочи, единствено, че подсъдимият е дошъл счупил е стъклото на автомобила и е нападнал синът и`, и мъжът и`, но не съобщава първо да е нападнал снаха и – настоящата тъжителка, така, както се твърди в тъжбата.

После свидетелката заявявайки, че е била на разстояние два - три метра, твърди, че е възприела точно как подсъдимият удря тъжителката еднократно,  като удара по нейни твърдения е бил в областта на лявата ръка „около китката“, сочейки:“ П. удари П. с бухалката в областта около китката, на ръката и около нея. След удара тя се приведе напред изпищя и се хвана за ръката“, но никъде в показанията си посочената свидетелка и в противовес на изложеното в тъжбата не твърди на тъжителката да и е нанасян побои, нито да е била удряна няколко пъти от подсъдимия включително и в областта на лицето.

При това положение не става ясно от показанията и`, как на тъжителката са причинени твърдените увреди, след като и е бил нанесен само един удар от подсъдимия. За това може само да се предполага. Посочването, че е видяла, че подсъдимият П.П. е нанесъл удар на тъжителката Г., по никакъв начин не съответства на показанията на втората група свидетели, които съдът кредитира,  и според които не е имало удари, а само бутане и дърпане и борба за овладяване на бухалката.

От петимата разпитани свидетели единствено св.Г.Т.е категорична относно факта, кое е лицето причинило твърдените наранявания на тъжителката, като твърди, че подсъдимия при идването си без каквато и да било причина е нападнал и ударил директно тъжителката с бухалка и че чак след това, на помощ са и се притекли мъжът и`, и свекъра и`. Тези й показанията, касателно  нанесения удар обаче не се подкрепят от нито едно доказателство по делото. Съдът не възприема тези показания за правдиви, освен, че са несъответни на изложеното в тъжбата, те противоречат както на показанията на останалите свидетели очевидци, така и на СМЕ, в която вещото лице е констатирало три отделни увреждания, които немогат да са в резултат на един единствен удар.

Съдът също така не възприема за съответни на обективната истина показанията на свидетеля Г.Т., в които последната сочи, че причинените телесни увреждания са пречили на ежедневното обслужване на тъжителката и дори, че ръката продължавала да я боли и неможела да се храни и обслужва месеци наред, включително и към датата на съдебното заседание, когато е проведен нейният разпит - 01.10.2018г.,/тоест пет месеца по късно/,  каквито твърдения няма в тъжбата. При това в същата връзка експерта сочи, че травмата на тъжителката не е била тежка и не би предизвикала затруднения в обслужването, че същата е довела да дискомфорт за пострадалата за кратко време/7-10 дни/, но че в никакъв случай не е довела до нарушаване на хватателната функция на ръката.

Обичайно хората се хранят и обслужват предимно с дясната си ръка освен, ако не са „Леваци“, в случая за тъжителката не е установено да се обслужва предимно с лява ръка, тоест полученото увреждане да и се е отразило по начина съобщен от свидетелката. Предвид изложеното съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Г.Т.освен в частта им относно начина на причиняване на уврежданията на тъжителката – като причинени от подсъдимия, и относно състоянието и след това, както поради изложеното до тук, така и защото счита, от една страна, същата свидетелката за заинтересована имайки предвид близките и роднински отношения с тъжителката /свекърва на същата/.От друга страна показанията й са вътрешно противоречиви.А от трета противоречат и на втората група свидетелски показания/на свидетелите Б.и Н./, а също така противоречат и на обясненията на подсъдимия.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Г.Т., в частта в която потвърждава, наличието на други очевидци заявявайки, че: „докато е траел боя имаше и други хора – П./жената на П./ беше там. Не мога да кажа с точност кога дойде П., тя беше там по време на случката.. …съседа Н.и жената на П. се спуснаха от страната, където беше П., за да ги разтърват“

Същевременно другите двама свидетели очевидци - П.Ц.Б./съпруга на подсъдимия/ и Н.Д.Н., /съсед на двете страни в процеса/, които са били на мястото на инцидента едновременно със св. Г.Т.отричат подсъдимия да е удрял тъжителката и същата да е припадала в тяхно присъствие, така както твърди св.Г.Т.. Нещо повече тези двама свидетели всеки един независимо от другия, заявяват че изобщо не са видели размяна на удари между участвалите в инцидента лица, а само скупчването на всичките лица около бухалката и бутането и дърпането и`, по между им.

В показанията си свидетеля П.Ц.Б./съпруга на подсъдимия съобщава, че е видяла и чула съседите си  -  тъжителката и съпруга и отвън на улицата, след което съпругът и е отишъл при тях.Съобщава и че: „В ръцете си П. не носеше нищо когато тръгна на там. След като чухме  разправията двамата с Н.тръгнахме натам, за да видим какво става. В този момент видяхме П. и Н., двамата дърпаха една бухалка хванали я с по две ръце всеки и П. също беше там, Т. също, като блъскаха П. …..

Всичко беше някаква кълбо от хора, в смисъл всички бяха върху П., с изключение на Г.и бабата /майката на Г./, която беше с две патерици и тя ръкомахаше отстрани с едната патерица в посока към П...“ В тази и част показанията на св.Б.изцяло се подкрепят от кредитираните от съда обяснения на подсъдимият П.П., а и на другият очевидец свидетеля Н..

         Другият пряк  свидетел очевидец на случилото се от началото на конфликта до приключването му и до идването на полицаите – св.Н.Д.Н., /съсед на двете страни в процеса/, чиито показания като дадени от свидетел, който няма никаква роднинска връзка с която и да било от страните по делото, нито пряка зависимост към страна по делото или някакви по – специфични отношения, съдебният състав приема за изцяло обективни и лишени от емоционалност и пристрастност.  Този свидетел заявява, че не е видял никой от присъстващите лица да е нанасял удари на тъжителката, нито пък сочи по нея да е имало видими белези от наранявания, но се е намесил, за да предотврати инцидента и за да изведе подсъдимия и да го предпази от саморазправа със семейството на тъжителката. В тази връзка свидетеля Н. заявява по отношение на случилото се: “… Заварихме Н., баща му, майка му, съпругата му и П. да дърпат една бухалка. Всичко стана много набързо. Когато отидох не съм видял нито П. да удря Н., Т. и П., нито пък те да удрят П..“

Тези кредитирани показания на свидетелите П.Ц.Б.и на Н.Д.Н. възпроизвеждат обстоятелства, които се излагат и от гласните доказателства събрани при разпита на подсъдимият, а също и на свидетелите полицейски служители, поради което пък и съдът ползва като обективни обясненията на подсъдимият и показанията и на тези двама свидетели.За да приеме за достоверни и правдиви обясненията на подсъдимият и на посочените свидетели, съдът отчита тяхната последователност, това че не си противоречат и взаимно се допълват.

От друга страна са обясненията на подсъдимия – който е бил от началото на възникналия конфликт до приключването му и до идването на полицейските служители – който пък обрисува нападателни действия от страна на съпругът  на тъжителката, неговия баща и тъжителката, като отрича каквито и да било действия на посягане или удряне спрямо тъжителката.Съвсем логично той разкрива, че е отишъл да говори със съпруга на тъжителката – Н.Т. за публикацията, но че вместо разговор, бил нападнат от него с бухалка, която последният извадил от автомобила си, който ремонтирал.  Самият подсъдим не е имал обозрим мотив да напада тъжителката, тъй като проблемът му е бил не с нея, а със съпругът и` Н.Т..

Непротиворечивостта и последователността на обясненията на подсъдимият се подкрепят косвено и от останалите събрани в хода на производството писмени доказателства, а именно материалите по пр. преписка № 1338/2018г. по описа на ВРП.

Видно от същите е, че на дата 27.04.2018г. жалбоподателя Н.Т. е депозирал жалба и са снети обяснения на всички участвали в случилото си лица. В снетите обяснения от Н.Т. и неговия баща и двамата съобщават, че при настаналото стълкновение взаимно са си разменили удари със подсъдимия. Видно от обясненията по преписката подсъдимият не е търсел конфликт с другата страна, а само изясняване на отношенията им във връзка с направената от страна на Н.Т. публикация, като дори е изразил съжаление за така възникналия по между им конфликт. Нещо повече още в деня, когато е бил освободен от ареста на 27.04.18г. вечерта веднага е потърсил съпругът на тъжителката - Н.Т., на които е възмездил размера на счупеното стъкло на автомобила му, което е показателно за неговата добросъвестност  и добронамереност за разрешаване на взаимоотношенията им, по най - добрият начин.

С оглед изложеното съдът при преценката си за достоверност и правдивост намери, че следва да кредитира в пълнота именно тази група гласни доказателства. Причината за тази позиция на съда е констатираната подкрепа на тези гласни доказателства и от другите гласни, писмени и вещественото доказателство включително с аудиозаписа на аудиофайлове от тел.112. Поради това и доколкото и са последователни, логични и намират потвърждение и в приобщените аудиозаписи от вещественото доказателство диск CD – съдът ги кредитира изцяло.

 Съдът ползва като обективни и показанията на свидетелите С.Ц.С. и Св.П.Н.Н. като последователни, и логични, но същите не възпроизвеждат обстоятелства относно това, как се е развил инцидента на 26.04.2018г., тъй като техните лични възприятия от поведението на страните по делото – подсъдимите и роднините на тъжителката са от момент, когато конфликтът между спорещите е бил потушен. 

Вещото лице, което е изготвило експертизите въз основа на писмените доказателства, и след извършен преглед по отношение на здравословното състояние на тъжителката, а така също и по отношение на подсъдимия е посочило, че тъжителката - П.С.Г. е получила: охлузване на лигавицата на горна устна, оток на лява длан и кръвонасядане на лява предмишница, които увреждания по механизъм отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети,

а подсъдимия П.П., е получил: кръвонасядане от вътрешната страна на дясна мишница, като увреждането му по механизъм отговаря да бъде получено от действието на твърд тъп предмет. От изготвените експертизи е видно, че нараняванията и на двете страни в процеса са съответни да са получени на датата на процесният инцидент.

Съдът кредитира заключението на съдебномедицинските експертизи относно възможността за получаване на телесните увреждания на тъжителката и подсъдимият от действието на твърди тъпи предмети на инкриминираната дата, като Експерта е потвърдил заключенията си в съдебно заседание в посоченият смисъл и страните не са възразили по него.

С оглед твърденията на вещото лице, че нараняванията на тъжителката е  възможно да се получат  по начина съобщен в тъжбата - следва да се посочи, че в тъжбата се твърди, че нараняванията на тъжителката са получени в следствие на нанесен побой и най вероятно именно това има в предвид експерта, докато вече в обстоятелствената част на тъжбата се сочи, че и е нанесен един единствен удар, в случая обаче настоящият съдебен състав намира този извод за малко вероятен от една страна защото, констатираните наранявания 1.охлузване на лигавицата на горна устна, 2.оток на лява длан и 3.кръвонасядане на лява предмишница се намират по три различни части на тялото съответно на лицето, на дланта и на предмишницата, това от своя страна означава, че нараняванията по тях са в следствие на минимум два удара/ и то само при положение че приемем, че две от нараняване са получени при един удар/, при това дори и да се приеме, че тъжителката е вдигнала и поставила /лявата/ръка пред лицето си с цел, за да се защити от удара, пак е невъзможно да се получат едновременно и само от един удар посочените три наранявания, това е така защото при подобен удар е логично и възможно при нанасянето на удар чрез твърд предмет /тръба или бухалка/ удара да се поеме от предмишницата и най - издадената част на ръката, а именно китковата става или така наречената още китка и евентуално от възглавничката под палеца, но не и от дланта, както е в случая, поради което и съдът счита, че не се доказва по несъмнен начин получаването на тези три увреждания именно по начина описан в тъжбата тоест чрез един единствен удар.

Всички тези обстоятелства обаче биха имали значение при условие, че се свържат съставомерността на причинените телесни увреждания на тъжителката с преките действия на подсъдимият. Едва при установяване участието на подсъдимият в инкриминираното деяние и обсъждане на приноса му при получаване на телесните увреждания на тъжителката, биха се ползвали съжденията на вещото лице относно вида, начина, механизма на получаването им. Но само по себе си заключението на вещото лице не е доказателство и не може да послужи за обосноваване решаващите изводи на съда относно авторството на деянието. Същото следва да бъде подкрепено с достатъчно и категорични доказателства потвърждаващи участието на подсъдимия в инкриминираното деяние.

При така изложената фактическа обстановка въз основа на съвкупния анализ от доказателствата  по делото съдът прие, че подсъдимият П.П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, а именно на 26.04.2018 г. в с. К. обл.В.да е причинил на тъжителката - П.С.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на лигавицата на горна устна, оток на лява длан и кръвонасядане на лява предмишница, причинила и болка и страдание без разстройство на здравето.

Действително от доказателствата по делото несъмнено се установява, че на 26.04.2018г. в с.К. по време на инцидента или малко след него тъжителката е получила нараняване в областта на лицето и ръката от удари с твърд тъп предмет. Следва да се посочи, че въпреки твърдението на повереника на тъжителката по никакъв начин не се установява, че получените травми от тъжителка са именно в следствие на неправомерно поведение от страна на подсъдимият спрямо нея, тоест свидетелските показания не удостоверяват факти от обективната действителност, доказващи авторството на процесното деяние.Освен горното е необходимо да се посочи, че пострадалата е получила установените травматични увреждания.Експертното заключения по СМЕ, касаеща тъжителката е категорична според съда - за налични след този инцидент от 26.04.2018г. на наранявания в областта на лицето и лявата ръка от удари с твърд тъп предмет. Но тези удари са станали при възникналата борба между подсъдимият от една страна, а от друга – съпругът и свекърът на пострадалата и самата тъжителката, като активното поведение, предизвикало физическия конфликт не е на подсъдимият П.П., а на съпруга на тъжителката  - лицето Н.Т..

Естеството на всяка една физическа саморазправа предполага и нанасяне на удари от всяка от участващите в свадата страни. Но за това, че активното физическо поведение при възникналият конфликт спрямо тъжителката е на подсъдимия, а не на някое от другите три лица свидетелства само и единствено свидетелката Т., както вече беше посочено.

С тъжбата тъжителката - П.С.Г. е повдигнала обвинение спрямо подсъдимият П.П., за престъплението по чл.130 ал.2 от НК, като според уводната част на тъжбата телесното нараняване е било получено след ”побой със бухалка”. Значението на думата „побой“ само по себе си предполага нанасянето на множество удари с цел причиняване на болка, а според отразеното в обстоятелствената част на тъжбата - телесното нараняване е било получено след ”удар с  бухалка по лицето и ръката”. Това увреждане е предизвикало болка и страдание, като не е довело до разстройство на здравето.

На самия подсъдим обаче от действията на съпруга на тъжителката – Н.Т., също са му били причинени при същия сочен в тъжбата инцидент – по време и място, наранявания – кръвонасядане от вътрешната страна на дясна мишница предизвикало болка и страдание.

Подсъдимият П.П. е бил на инкриминираното място и време, но според съда доказателствата по делото не са достатъчни за изграждане на непоколебим и категоричен извод, че телесните наранявания на тъжителката - П.С.Г. съобразно повдигнатото обвинение спрямо подсъдимият - охлузване на лигавицата на горна устна, оток на лява длан и кръвонасядане на лява предмишница, са били причинени именно от него. Както се посочи и по – горе кредитираните от съдебния състав доказателства очертават една по – различна от изложената в описателната част на тъжбата фактическа обстановка по отношение поведението на подсъдимият П.П., а именно, че той не е имал никакво активно поведение, насочено към засягане здравето на тъжителя Г. – още повече съзнателно и целеустремено, на няколко пъти да я е ударил с бухалка по лицето и ръката така, че да и причини посочения противоправен резултат. Гласните доказателства в подкрепа на обвинението /цитираната по – горе свидетелка Г.Т.родственичка на тъжителката/ са недостатъчни, вътрешно противоречиви и противоречащи, както на описаното в тъжбата, така и на показанията на незаинтересованият свидетел - Н.Д.Н., а също и на показанията на съпругата на подсъдимия, а и на обясненията на самия подсъдим. За съда е безспорен фактът за наличието на наранявания на тъжителката – доколкото и СМЕ, и наличните свидетелски показания сочат за това, но не е безспорен за съда фактът, че тези наранявания ги е причинил обвиненият подсъдим по делото.

Освен казаното, че са налични гласни доказателства оневиняващи подсъдимият П.П. – неговите обяснения, обясненията на свидетелката П.Б.негова съпруга и на свидетеля Н.Н., са налични и показанията на свидетелите полицейски служители С.С. и П.Н., които като лица не очевидци на случилото се не сочат информация, за конкретно нанесени удари, а само за отправени от всяка от страните оплаквания /визирайки лицата Н. и Т. без тъжителката, тъй като когато са пристигнали на място същата не е била установена от тях/ както и че при пристигането им подсъдимият е бил видимо спокоен и съдействащ, за разлика от роднините на тъжителката. При това следва да се посочи и че са налични доказателства за възможен друг начин на причиняване на нараняването на тъжителката, а именно да са получени в следствие действията на някои от останалите участващи в конфликта по време на настаналата борбата за овладяване на бухалката.

За наличие на бухалка се съдържа информация в обаждането на тъжителката на тел.112, при съобщаването за възникналия инцидент, за нея свидетелстват и свидетелката на обвинението и свидетелите на защитата. За нея дава обяснения и подсъдимият, като разказва по какъв начин се е появила тя по време на инцидента, като в тази връзка свидетелите на защитата са категорични, че подсъдимият не е носел нищо в ръцете си, когато е отишъл на място на конфликта, още по малко пък бухалка. Липсва информация, кой и къде е прибрал предмета на престъплението – въпросната бухалка. Факт, е че когато полицейските служители са дошли, тя не е била на мястото на конфликта. Тук следва да се посочи, че св.Н. в показанията си сочи, че след неговата намеса подсъдимият е пуснал бухалката и двамата с Н. са се оттеглили настрани, за да разговарят, което опровергава написаното в тъжбата, че тъжителите „Съумяхме да отнемем бухалката от П.“. При това показанията на св.Н. се потвърждават  и от обясненията на самият подсъдим, които сочи че: „Всичко спря в един момент и те си прибраха бухалката, която  остана в тях и не съм я виждал повече.“

След това са дошли полицейските служители и подсъдимият не е имал нито време, нито възможност да вземе и да прибере бухалката. Съпругата му П.Б.се е оттеглила от конфликта веднага след като се е уверила, че същият е преустановен,  но нито тя, нито някои друг съобщава да се е прибрала заедно с бухалката в дома си. Свидетеля Н. не сочи, да е взел бухалката при оттеглянето си още повече, че той е взел дейно участие за помиряване на двете страни по спора. При това положение единственият възможен извод, е че бухалката е била прибрана от някои от членовете на семейството на тъжителката, именно защото е тяхна, и наличието и по делото би опровергало обвинителната теза, че подсъдимия е дошъл от домът си с бухалка именно, за да се саморазправя конкретно със тъжителката.

Твърде не логично е пресъздадена фактическата обстановка в тъжбата,  това е така защото при положение, че съпругът на тъжителката е бил отвън на не повече от 2-3 метра от нея, е някак странно, дори абсурдно подсъдимият да отиде да се саморазправя физически с тъжителката/с жената/, вместо да стори това със съпруга и`, като мъж с мъж. Поведение, което би било твърде немъжкарско и инфантилно. При това в обясненията си пред съда подсъдимият изрично сочи, че е отишъл да се види с Н., за да поиска обяснения относно публикацията, но вместо да поговорят за това Н.Т. нападнал с предмет оприличен на бухалка подсъдимия.При последвалата борба за овладяването на бухалката било счупено задното стъкло на автомобила собственост на семейството на тъжителката, като едва след това тъжителката П. е застанала между двамата борещи се мъже.  

При това състояние на доказателственият материал не може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е ударил пострадалата, защото има преки доказателства, както за това, че тъжителката е ударена от подсъдимия, така и че изобщо не е удряна от подсъдимия.

И двете основни групи свидетели не могат да бъдат определени, като напълно безпристрастни, но е напълно възможно в суматохата и двете групи свидетели да казват истината. Това е така защото ситуацията непрекъснато се е меняла и е възможно в суматохата и в борбата за бухалката пострадалата да е получила удар и от всеки от останалите участвали в инцидента лица – нейният съпруг и от нейният свекър, без да са целели или искали да я увредят. При това състояние на нещата няма как да се приеме, че уврежданията са причинени от подсъдимия, та дори и да се приеме, че и той й е нанесъл някакъв удар.

С категоричност, обаче не може от доказателствата по делото да се приеме, че подсъдимия е ударил целенасочено и самоцелно пострадалата, защото освен това ситуацията се е развила на изкуствено осветление/макар и при добра видимост/, в тъмната част на деня, при динамична обстановка, и с участие и присъствие на множество хора.

      

Безспорно се установява, че на инкриминираната дата, тъжителката П.С.Г. е получила визираните в СМЕ увреждания, за които говори св.Т., въпреки това не се установява по един безспорен и без апелативен начин те да са причинени от подсъдимият П.Т.П. респективно да са в пряка причинно-следствена връзка с негови действия и поведение.

В този смисъл и съдът счита, че получените от пострадалата увреждания би могло да са получени във всеки един момент, преди по време или след самият инцидент, респективно нараняванията да са получени от други лица и на друго място извън посочените в тъжбата.

Точният анализ на фактите, водят до безспорният извод, за липсата на съпричастност от страна на подсъдимият, в инкриминираната престъпна дейност.

Не на последно място следва да се отбележи и че законът изисква резултатът от анализа на съда да представлява един-единствен и несъмнен и безалтернативен извод за виновност на подсъдимия или обратното, направен въз основа на всички доказателства. Съгласно принципа за тежестта на доказването в наказателния процес, регламентиран с нормата на чл.103 ал.1 от НПК, тежестта да докаже обвинението по дела от частен характер пада върху частния тъжител. Тоест тежестта на доказване лежи върху обвинението, а подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен.

По настоящото дело няма доказателства, които безспорно да доказват повдигнатото обвинение и да обосноват ангажирането на наказателната отговорност на подс. П.Т.П.,  както от обективна така и от субективна страна по повдигнатото и поддържано от тъжителя П.С.Г. обвинение.

Предвид изложеното съдът, счита че подсъдимият П.Т.П. с поведението си от обективна и субективна страна не е осъществил състава на престъплението визирано в тъжбата по чл.130, ал.2, от НК, по отношение на тъжителя П.С.Г..

На основание изложеното, съдът призна с присъдата си подсъдимия П.С.Г., за невинен в извършване на престъплението, поради което и на осн. чл.304 от НПК, ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.2, от НК.

По отношение на гражданско – осъдителната част, тъй като уважаването на иска на конституирания, като граждански ищец П.С.Г. за осъждане на подсъдимият да и заплати сумата от 2000 лв. неимуществени вреди, е в пряка зависимост от решаването на спора за виновността на дееца то и с оглед на оправдаването на подсъдимият по повдигнатото обвинение, поради липсата на деяние, което да съставлява престъпление, то последното предполага и липсата на вреди, които да се явяват като последица от извършването на същото. Вината при непозволеното увреждане се презюмира, но в случая при недоказаност на накърняване на телесния интегритет на тъжителя Г. от противоправно деяние, което да е извършено от подсъдимият - то и следва, че причинените увреждания на тъжителя Г., не са вредоносен резултат от действия му. Не е налице отговорност  на подсъдимият за причинените на тъжителя вреди, поради което от него не следва да се търси обезщетение. С оглед изложеното съдът, счете искът за обезвреда на причинената неимуществена щета за неоснователен и недоказан, поради което го отхвърли изцяло.

С оглед постановената оправдателна присъда и на основание чл.190, ал.1 от НПК, частният тъжител следва да понесе направените от подсъдимия разноски в хода на производството, поради което и съдът осъди тъжителят по делото – П.С.Г. от с.К. да заплати на подсъдимия П.Т. *** направените от същия разноски пред настоящата инстанция за адвокатска разноски в размер на 500лв. и за съдебно медицинска експертиза в  размер на 150лв.

Съдът също така постанови на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК вещественото доказателство намиращо се по делото  - 1бр. СД от Дирекция „Национална система 112”, находящ се на лист 32 от делото, да остане по същото и да се унищожи ведно с унищожаването му.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

22.07.08г.                                                           

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: