Определение по дело №171/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юни 2019 г.
Съдия: Тонка Ванева Мархолева
Дело: 20192300500171
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И E                      

 

                                                                06.06.2019 г.                                                    гр. Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на шести юни 2019  година в закрито заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                                                            2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 171 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Н.Х.М. ***, ЕГН ********** против Решение №8/28.02.2019 г., постановено по гр.д. № 250/2018 г. по описа на ТРС, с което първоинстанционният съд е приел за установено спрямо ответника, че последният дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Стара Загора, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” 62, представлявано от Румен Тенев Райков, чрез процесуалния представител адв.Е. *** следните суми: 571,33 лв., представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през периода 01.09.2016 г. – 01.02.2018 г. за водоснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр. Тополовград, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и 41,43  лв.  мораторна лихва върху главницата за периода 02.09.2016 г. – 14.03.2018 г.

            С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло като необосновано и неправилно. На първо място въззивникът има възражения по собствените си изявления в две поредни съдебни заседания, като оспорва написаното в протокола. Въззивникът оспорва по същество начина, по който водомерът е отчитал потребената от него вода, както и начина, по който това е изчислено от инкасаторката на ВиК, като излага правиолната според него методика. Сочи, че във въпросния апартамент живеел само той със съпругата му от 2006 г. насам, като повечето време прекарвали извън града и не счита за нормално да заплаща повече за консумирана вода отколкото за ел. енергия. Твърди, че съседите под и над него, като тричленни семейства, заплащали по-малко на ВиК. Сочи още, че прилага досието си /част от него/ , от където било видно, че от 28.02.2018 година до 28.03.2018 г. има начислени 9 куб.м вода, а от лихвения лист до 28.03.2018 г. имал отбелязани 46.15 лв. без лихвата, без в действителност да представя въпросните документи. Моли за отмяна на решението изцяло и в частта, в която са присъдени сторените по в първоинстанционното производство разноски. Доказателствени искания не са направени.

Въззиваемата страна е уведомена за постъпилата въззивна жалба на 15.05.2019 г., като в срока по чл. 263 ГПК от е постъпил отговор от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД. По отношение възраженията за материална незаконосъобразност на правните изводи и необоснованост на първоинстанционното решение, излага собствен доказателствен и правен анализ на приетите за установени факти от първата инстанция, като счита, че искът е доказан по основание и размер и че решението е правилно, поради което моли за потвърждаването му. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция и не представя нови доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл. 262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.

Прави впечатление, че държавната такса за въззивно обжалване е внесена по сметка на РС- Ямбол. Имайки предвид решението на Комисията по правни въпроси, обективирано в Протокол №17 от 25.05.2015 г. и съобр. Решение на ВСС по протокол №11 от 23.03.2011 г., следва да се приеме, че държавна такса, внесена по сметка на което и да е от съдилищата, се приема за надлежно постъпила по делото, предвид постъплението им в един унифициран бюджет на съдебната власт. Поради това не е на лице нередовност на въззивната жалба.

В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл. 262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима, като подадена в предвидения в закона срок и отговаряща на изискванията на закона.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 02.07.2019 г. от 09,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

 

Приканва страните към спогодба.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.