Р Е Ш Е Н И Е № 261137
04.11.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на десети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5638 по описа на същия съд за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искове на „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, против и. К.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, с правно основание чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба , ищецът
е лицензиран доставчик на електрическа
енергия. Между него и ответника имало
договор при общи условия за доставка на електричество до обект на ответника в
село о., общ. б.д., област с.з.,
представляващ к.ж.р., присъединена като краен стопански абонат към електроразпределителната мрежа на ниво
„ниско напрежение“. Дължали се и били начислени в кредит на ответника мрежови
услуги ( вкл. услугата „достъп до разпределителната мрежа“ ) на обща стойност
273.91 лв. за периода от 28.09.2016 г.
до 01.12.2017 год., които останали неплатени.Затова ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. дело
№18404/2018 год. , в която било заповядано за плащане и обезщетение за забава ,
в размер на 44.55 лв., начислено за периода от 12.11.2016г. до 19.11.2018г.
Заповедта се връчила на ответника Г. по реда на чл. 47. ал. 5 от ГПК, при което
ищцовото дружество, на което са дадени указания по реда на чл. 422 ГПК, иска от
съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането;
размерът на претендираното с исковата молба обезщетение е по – нисък, претендират се 42.27 лева за същия период от
време.
Ответникът е оспорил иска чрез особен
представител. Отрича съществуване на каквото и да било облигационно
правоотношение между страните; иска се оспорва
и като недоказан с мотив , че се базира изцяло на изходящи от ищеца
частни документи.
Вещото лице по проведената техническа
експертиза дава заключение, че за процесния период обекта на ответника е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа и са му били предоставяни
мрежови услуги, при присъединена мощност от 35 киловата , съответстваща на вида
на присъединителните съоръжения и пропусквателната способност на монтирания
електромер, който вна свой ред е метрологично и технически изправен. Цената за достъп за периода е
правилно изислена и приложена в съответните фактури.
Допустими установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, чл. 79, чл.86 от ЗЗД и чл. 95 и сл. от Закона за
енергетиката. Сроковете по чл. 422 и 414 от ГПК са спазени.
По
същество :
Според чл. 92 от Закона за енергетиката,
отношенията между доставчик на електричество и краен ( небитов ) потребител , какъвто се явява ответната
страна, се уреждат чрез договор, като крайният снабдител осигурява снабдяването
с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. Данни за избран от ответника друг доставчик за периода няма.
Установява се от представената по делото справка от Агенцията по вписванията,
че ответника е собственик на електроснабдения обект, включващ няколко стопански
по своето предназначение сгради; макар същите вп следствие да са продадени трето на спора лице, това се е случило след
края на процесния период. Тъй като обекта на ответника е бил присъединен към
разпределителната мрежа за целия
процесен период, съдът, който кредитира заключението на вещото лице в тази
насока , а и в цялост, приема
съществуването на договор между страните.
Дължимостта на сумите за мрежови услуги не се
предпоставя от каквато и да било реална доставка на електричество до обекта,
достатъчен е самия факт на присъединяването, който личи от заключението на
вещото лице. Исковете са основателни
независимо от липсата на консумация. С оглед казаното и предвид
заключението на вещото лице , съдът не
може да игнорира съставените за вземането от ищеца фактури и справки само
заради това , че са изходящи от ищеца частни документи без формална
доказателствена сила; по делото няма данни или твърдения, които да им
противоречат.
Разноските се възлагат в тежест на ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на и. К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, че в
отношенията мжду страните , дължи (съобразно договор) на „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37,
следните суми, за които е издадена заповед за плащане № 10366 по ч. гр. дело №18404/2018 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІХ гр.с: 273.91 лева – главница, стойност на мрежови
услуги за периода от 28.09.2016 г. до
27.10.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаването на заявлението в съда – 20.11.2018 година, до окончателното
изплащане на вземането , и обезщетение за забава , в размер на 42.27 лв.,
начислено за периода от 12.11.2016г. до 19.11.2018г.
Осъжда и. К.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, сумата
от 740 лева разноски по делото,
включително тези по ч. гр. дело №
18404/2018г., ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП