Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 17.06.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 460 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р
Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника
юриск. Б.Р., срещу М.С.Б., ЕГН **********, с настоящ адрес ***.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца следните суми: 500,13 лв. -главница; 0,61лв. -договорна лихва за периода
от 25.03.2019 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 25.07.2019 г.
(дата на последна вноска по погасителен план); 198,00лв. - застрахователна премия
за периода от 25.03.2019г. /падеж на първа погасителна вноска/ до 25.07.2019г.
/падеж на последна погасителна вноска/; 34,41лв. -лихва за забава за периода от
25.03.2019г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска) до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане
на задължението, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 104/2020г. на ВлРС.
Ищецът
твърди, че на 10.07.2019г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на
основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
********* и „Микро Кредит" АД, ЕИК
*********, по силата на който вземането на „Микро Кредит" АД срещу М.С.Б.,
произтичащо от договор за паричен заем 5342-00022394 било прехвърлено изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор, в собственост на „Агенция за събиране на вземания"
ООД. Договора за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********.
От своя
страна „Микро Кредит" АД упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.01.2015
г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата е изпратено писмо от
„Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за
станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-МКР/5342-00022394 от 15.07.2019 г., изпратено чрез Български пощи с
известие за доставяне на адреса на ответника. Писмото се върнало в цялост. Към
настоящата искова молба представя и иска
да се приемете копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Микро Кредит" АД, чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания съдържащо
Уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-МКР/5342-00022394 от 15.07.2019г., което да се
връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовава
се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск
на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.
3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не
е погасено, моля да приемете, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно
с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г„ ТК. На 23.01.2019 г.
Ищецът
твърди още, че „Микро Кредит" АД е сключило с М.С.Б., договор за заем
СгеdiGо N9 5342-00022394, с който договор дружеството му е предоставило кредит
в размер на 600,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържали в
отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра
"Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите
условия", при които се отпускал кредитът били неразделна част както от
"Искане за кредит", така и от "договор за заем". С подписването
на искането за кредит Заемополучателят декларирал, че подробно се е запознал,
както и че приема Общите условия към договора. Подписвайки Договора за кредит,
Заемополучателят се задължил да върне получената в кредит сума по начина и в
срока, описани в Договора за кредит. Заемополучателят бил посочил банкова
сметка, *** сума, предмет на договора за кредит.
Настоява
се на това, че съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които
бил сключен договора за кредит, с подписването му Заемополучателят
удостоверявал, че е надлежно уведомен за всички клаузи на договора,
предварително му е била предоставена необходимата информация относно договора,
разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде
обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно
Общите условията, при които бил подписан договора за кредит СгеdiGо №5342-
00022394, Заемополучателят се е задължил да върне кредита заедно с договорната
лихва в размер на 1,14 лева. Така страните договорили общ размер на плащанията
по кредита 601,14 лева, която сума Заемополучателят се е задължил да върне на 6
равни месечни погасителни вноски, в размер на 100,19 лева всяка, считано от
датата на първата погасителна вноска 25.02.2019 г.
С
подписване на искането за заем, Заемополучателят предоставил съгласието си да
бъде сключена застраховка „Защита" по Групова полица на ЗК УНИКА Живот АД,
като е определил за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит" АД за
обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на
застрахователно събитие. На основание т.3 от договора за кредит,
Заемополучателят с полагане на подписа си удостоверил, че желае да ползва
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Така,
застрахователната премия по договора била определена в размер на 237,60 лева,
която Заемополучателят се задължил да заплати на 6 броя равни части, всяка в
размер на 39,60 лв., като с подписването на договора и искането за заем
Заемополучателят приел условията на застраховката и потвърдил, че ще спазва
задълженията си на застраховано лице по полицата.
Твърди
и на длъжника да е начислена лихва за забава за периода от 25.03.2019г. (датата
на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска)
до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 34,41
лева.
Към
настоящия момент задължението на ответницата М.С.Б., като Заемополучател по договор
за заем СгеdiGо N9 5342-00022394, сключен на 23.01.2019г., било да заплати на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, сума в общ размер на 733,15 лева,
от които: главница 500,13 лв., договорна лихва 0,61 лв., застрахователна премия
в размер на 198,00 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, както и 34,41 лева лихва за забава до датата на входиране на
задължението в съда.
Предвид
изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възникнал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред срещу М.С.Б., с оглед на което бил
входирал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията му и по
образуваното ч.гр.д. № 104/2020 г., VI състав, по описа на РС - Велинград, била
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил да получи книжата, което от
своя страна обуславяло правният му интерес от подаването на настоящата искова
молба.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови съдебен акт, по силата на който
да признаете за установено по отношение на ответницата М.С.Б., ЕГН **********,
че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми:
500,13 лв. -главница; 0,61лв. -договорна лихва за периода от 25.03.2019 г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 25.07.2019 г. (дата на
последна вноска по погасителен план); 198,00лв. - застрахователна премия за
периода от 25.03.2019 г. /падеж на първа погасителна вноска/ до 25.07.2019 г.
/падеж на последна погасителна вноска/; 34,41лв. -лихва за забава за периода от
25.03.2019 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска) до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата подаване на заявлението в Районен съд до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира
и присъждане на разноските направени в хода на заповедното производство,както и
разноските направени в хода на настоящото производство включително за
юрисконсулткото възнаграждение в размер на 350лв. на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Поради
което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без
да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят
последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищеца, с писмена молба подържа иска
и иска уважаване на същия, по съображения в изложени в нея. В молбата е
направено и искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на
предпоставки за това.
В о.с.з. ответника не се
явява и не изпраща представител, не взема становище по иска, не ангажира
доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба, с
приложенията към нея, е връчена на ответника на 13.05.2018г.
по реда на чл.46, ал.1 от ГПК, с
указания да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и
последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 104/2020г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 77/13.03.2020г.,
се установява да е разпоредено М.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* - гр.
София, сумите от: 500,13 лева -главница по Договор за паричен заем CrediGo с №
5342-00022394 от 23.01.2019г., сключен между „Микро кредит” АД и длъжника,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.01.2020г. до изплащане
на вземането, 0,61 лева - договорна лихва
за периода от 25.07.2019г. до 31.01.2019г., 198,0лв. –застрахователна
премия за периода от 25.03.2019г. до 25.07.2019г., 34,41 лева - лихва за забава за периода от 25.03.2019г. до
31.01.2020г., както и разноски от 25.00 лева - държавна такса и
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 104/2020г. на ВлРС е връчена на длъжника М.Б. лично по реда на
чл.44, ал.1 от ГПК на 25.05.2020г. На 05.06.2020г. е постъпило възражение от Б.,
в което твърди да не дължи изпълнение, но не обоснова възражението си. Поради
което на заявителя е указана на осн.
чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено на 19.06.2020г. възможността да предяви иск, като такъв е
предявен от него на 17.07.2020г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства – Договор за паричен заем CrediGo с № 5342-00022394 от
23.01.2019г., сключен между „Микро кредит” АД и М.Б. като Заемател, подписан от него, съгласно който договор
за ответника е възникнало задължение да
погасява кредита- получената сума от 600лв., ведно с договорна лихва върху тази сума от
1,14лв., общо в размер на 601,14лв. Заемополучателят се е задължил да върне
сумата на 6 равни месечни погасителни вноски в размер на 100,19лв. всяка,
считано от датата на първата погасителна вноска – 25.02.2019г. и до
25.07.2019г., съгласно погасителен план. В същия договор и чл.3 от него е уговорено ползването на
допълнителна услуга- финансиране и разсрочване на застраховка на 6 равни месечни
погасителни вноски в размер на 39,60лв. всяка.
Представени
са и платежно нареждане от 25.01.2019г. за превод по сметка на ответника Б. на
заемната сума, както и сключена от ответника със ЗД „Уника“ ЗП за застраховка
защита на процестия договор за кредит, при цена на застраховката от 237,60лв.
След като посоченото в договора за заемател лице е получило сумата по заема,
а и ответникът не е ангажирал каквито и
да било доказателства, да не теглил този заем, то и следва да се приеме, че
налице валидно възникнало правоотношение по договор за заем, по който е налице
и реално предоставяне на договорената в заем сума.
По делото е представен Рамков Договор за покупко-
продажба на вземания от 16.01.2015г., сключен между „Микро кредит“ и „АСВ“ ООД
с Приложение №1 към него, по силата на който ищеца е придобил вземането на кредитора на ответника
произтичащо от Договор за паричен заем
CrediGo с № 5342-00022394 от 23.01.2019г. Представено е и уведомително писмо, адресирано до ответника Б., изпратено от упълномощения за тази цел ищец, с което
същият е информиран за извършеното прехвърляне на вземанията, предмет на
договора му с „Микро кредит“ АД. Уведомлението е изпратено на адреса на
длъжника чрез „Български пощи“, като в известието за доставяне е направено
отбелязване че получателят не е намерен на посочения адрес. До колкото адресът
е същият, който е посочен в договора от страна на длъжника Б. и уведомлението е
изпратено, но неполучено по негова вина,
следва да се приеме, че длъжникът по договора е надлежно уведомен от кредитора
за прехвърленото вземане на задължението му на настоящия ищец по делото и въз
основа на депозираното пред съда заявление за издаване на заповед за
изпълнение, в който смисъл е и съдебната практика – Решение № 123/24.06.2009г
по т.д. № 12/2009г. До колкото не са ангажирани доказателства ответникът да е
извършил плащане на задължението си по договора, цесионерът се явява носител на
тези вземания.
Както вече бе посочено
по-горе, налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по делото по смисъла на чл.238, ал.1 ГПК. Освен това и от представените доказателства може да се заключи, че искът е
вероятно основателен.
Горните констатации
налагат извода, че предявеният от ищеца установителен иск е не само допустим,
но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се
мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на
предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива
са налице, то и съдът постановява неприсъствено
решение, с което се установява наличие на задължение на ответника към ищеца
за заплащане на следните суми: 500,13
лева -главница по Договор за паричен заем CrediGo с № 5342-00022394 от
23.01.2019г., сключен между „Микро кредит” АД и длъжника, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 31.01.2020г. до изплащане на вземането, 0,61
лева - договорна лихва за периода от 25.07.2019г.
до 31.01.2019г., 198,0лв. –застрахователна премия за периода от 25.03.2019г. до
25.07.2019г., 34,41 лева - лихва за
забава за периода от 25.03.2019г. до 31.01.2020г., за които суми е издадена Заповед № 77/13.03.2020г. по
ч.гр.д.№104/2020г. по описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като е представляван от юрисконсулт и представил доказателства за
направени такива в размер на 25.00 лева
държавна такса, а на осн. чл.78, ал.8 ГПК има право и на разноски за юрисконсулско
възнаграждение, като е претендирал такова от 350лв., съобразено по размер с
чл.7, ал.2 от НМРАВ. При което и общия размер на направените от ищеца разноски
в настоящото производство е 375 лв., която и сума ще се осъди ответника да му
заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 104/2020г. на ВлРС на
ищеца са присъдени разноски в размер на общо 75 лв., а искът се уважава изцяло, то и следва на
ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 75 лв.,
която сума ответникът ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а и като не
неправил искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к
Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, че М.С.Б., ЕГН **********,***,
му ДЪЛЖИ следните суми: 500,13 лв.
/петстотин лева и 13ст./ -главница по Договор за паричен заем CrediGo с № 5342-00022394 от
23.01.2019г., сключен с „Микро кредит” АД, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 31.01.2020г. до изплащане на вземането, 0,61 лева /шестдесет и една ст./-
договорна лихва за периода от
25.07.2019г. до 31.01.2019г., 198,0лв.
/сто деветдесет и осем лева/ –застрахователна премия за периода от
25.03.2019г. до 25.07.2019г., 34,41 лева
/тридесет и четири лева и 41ст./- лихва
за забава за периода от 25.03.2019г. до 31.01.2020г., за които суми е издадена Заповед № 77/13.03.2020г. по
ч.гр.д.№104/2020г. по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА М.С.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, Сумата от
75.00 лева / седемдесет и пет лева/ представляваща разноски, направени в
заповедното производство, както и Сумата
от 375.00 лева /триста седемдесет и пет лева /, представляваща разноски направени
в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението,
съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)