Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................
град Свиленград, 18.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от
Съдията Административно наказателно дело №826
по описа за 2020година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ №
26-001046/ 07.12.2020г издадено от Директора на
Дирекция”Инспекция по труда” гр.Хасково
с което на ” П.б.2.”ООД с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление ***, за извършено нарушение по чл. 61,ал.1 от КТ е наложено на основание
чл.416,ал.5 от КТ във вр.с чл. 414,ал.3 от КТ
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер 1500лв.
В жалбата се навеждат общи оплаквания за незаконосъобразност на НП, без да се
излагат конкретни доводи.
В съдебно заседание представителя на дружество не се явява ,за нето се
явява адв.М., който поддържа жалбата по изложените в
нея съображения. Не ангажира доказателства в съдебно заседание.
В срока предоставен от съда представя писмени бележки.
Административно наказващият орган /АНО/ - Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
гр.Хасково, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и моли съда
да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Страна Районна прокуратура – Хасково,
ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите по делото писмени и гласни доказателства се
установява,че на 05.11.2020г. около 11,00часа св.А.И.Т. и св.Л.О.Г./ инспектори
от ДИТ / при проверка в обект на контрол- „Пилешка борса „
гр.Свиленград,ул.Васил Левски №78, при проверка на работните
места,проверяващите заварили лицето Мария Янакиева Андонова с ЕГН ********** от
с.Студена да работи в обекта. Лицето
собственоръчно попълнило декларация,че работи в „П.Б.2.“ ООД от 05.11.2020г. на
длъжност „работник“,с работно време от 8030ч-16,00ч., с трудово възнаграждение в размер на 800лева
с почивни дни по график и съответно няма сключен трудов договор и съответно не
е получила такъв преди започване на работа и копие от Уведомление,заверено от
ТД на НАП.
Декларацията, с обсъждането съдържание и дадени
отрицателни отговори”не” на въпросите
(формулирани положително) за наличие на
трудов, респ. граждански договори,попълнена от Мария Янакиева Андонова е приета
по делото в заверено копие, като част от приложената АНПр,
съотв.явява се приобщено писмено доказателство, по
надлежния процесуален ред - чл.283 НПК,вр. чл.84 ЗАНН.
В посочения ден – датата 05.11.2020г контролната дейност
е приключила с връчването на призовка до работодателя – „П.Б.2.“ ООД *** на
определена дата, за да представи писмени документи, конкретно указаната дата е 10.11.2020г,
а в изброяването на документите фигурира изрично – трудовите досиета на
работниците.
Призовката е получена от присъствалото лице –работник Ангел
Иванов Ленков .
За така извършената проверка след явяването на
работодателя и след извършена нарочна
справка в информационната система на ИА ГИТ осигуряваща електронен достъп до
регистъра на трудовите договори в ТД на
НАП ,бил съставен Протокол за извършена проверка с рег.№ ПР2034017/ 27.11.2020г.,който
бил подписан от двамата проверяващи и от управителя Иванка Георгиева,като й е връчен екземпляр от
същият.
На същата дата/27.11.2020г./ бил съставен , предявен и връчен на представител-управител на
дружеството АУАН №26-001046 за извършено нарушение на чл. 61, ал.1 КТ,
установено във връзка с престирането на труд и работа
от лицето Мария Янакиева Андонова, с която ООД не е сключил трудов договор,
преди постъпването й на работа, наред с фактическо твърдение такъв да не е бил
представен, вкл. и впоследствие, в определения срок за явяването на
работодателя.
Както се посочи-актосъставителят
е изложил в акта подробно фактическо описание на деянието твърдяно като
административно нарушение, посочвайки
неговите обективни признаци, както и цифровата му правна квалификация –
чл. 61,ал.1 КТ – вписаната за нарушена разпоредба, така също и излагайки фактическите обстоятелства при
осъществяването и установяването на същото.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО е издал процесното Наказателно
постановление /НП/ №
26-001046/ 07.12.2020г с което на ” П.б.2.”ООД с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление ***, за извършено нарушение по
чл. 61,ал.1 от КТ е наложено на основание чл.416,ал.5 от КТ във вр.с чл. 414,ал.3 от КТ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер 1500лв.
Видно от
съдържанието на санкционния акт, неговата обстоятелствена част, АНО е
възприел изцяло, както фактическите констатациите, така и правната квалификация
на нарушението, дадени от контролния орган-вписани в АУАН и същите са
възпроизведени по напълно идентичен начин.
НП е редовно
връчено на нарушителя, по пощата, с писмо с обратна разписка, датирана за
получаване на 08.12.20г., като същата е приложена в АНПр
– оформена с подпис на получателя и вписа дата на получаването й - лично.
По делото са представени доказателства относно
компетентността на АНО да съставя НП по КТ, а именно: Заповед
№3-0058/11.02.2014г.на Изп.Директор на ИА „ГИТ“;
Заповед №ЧР-920/16.05.2018г. за назначаване на Кирчо Жеков Кирев на длъжност Директор в Главна инспекция по труда/Дирекция
ИТ в гр.Хасково и длъжностна характеристика,относно посочената длъжност на АНО.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща
изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и
възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – А.И.Т. и Л.О.Г.. Писмените доказателствени източници, по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания, които са безпротиворечиви, логични и
взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите А.И.Т. и Л.О.Г. да имат личностно отношение към
представители на дружеството-жалбоподателя. Основания за критика по отношение
на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
свидетелите А.И.Т. и Л.О.Г. са в служебно
правоотношение с АНО, но в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО,
не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение №
39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка
Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не
се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател в качеството му на
работодател, с оглед установените факти на приемане
на работа на лице –без да има сключен трудов договор. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха
от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието
си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира
жалбата за допустима, като подадена
от надлежна страна в процеса и в законно установения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
Разгледана по същество, жалбата
се явява неоснователна по следните
съображения:
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.416, ал.1 от КТ и чл.47,
ал.1, б.”б” от ЗАНН, вр.чл.416, ал.5 от КТ.
При издаването на Акта и НП са
спазени предвидените от разпоредбите на изречение второ на ал.1 и ал.3 на чл.34
от ЗАНН срокове.
Налице е пълно фактическо и
правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на вмененото административно
нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в
съдържанието на двата акта. В контекста на изложеното, спазени са всички
останали процесуални изисквания от формална страна досежно съдържание, като
съдът не констатира недостатъци във формата на оспорения санкционен акт, с
оглед липсата на някой от императивно изискуемите реквизити, предвидени в чл. 57 ЗАНН.
Ето защо, обжалваното НП се
прецени за изцяло законосъобразно от процесуална страна, издадено в напълно
редовно учредено и развило се производство по ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения в тази фаза, поради което не се
предпоставя санкцията на отмяна на същото, на процесуално основание.
Досежно материалноправната
законосъобразност на НП.
С обжалваното
НП санкционирано е нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал.1
от КТ, квалифицирано като административнонаказателен
състав по чл. 414, ал.3
от КТ и на същото правно основание на ” П.б.2.”ООД, в качеството му на работодател
е наложено административно наказание - "имуществена санкция".
НП е издадено при напълно правилно приложение на материалния закона и
изводите направени от АНО, както досежно фактите и
фактическото осъществяване на съставомерно деяние -
описаното в АУАН, обвързано с квалифициране на действителното правоотношение с
работещия МАРИЯ ЯНАКИЕВА АНДОНОВА като трудово такова, така и относно правната
квалификация, съдът споделя изцяло за правилни.
Дадената такава е вярна, субсумира се от нормата
на чл. 61, ал.1
от КТ - установяваща задължение за работодателя да сключи трудов
договор с работника, преди постъпването му на работа, а съответно неговото
неизпълнение е съставомерно като административно
нарушение по чл. 414, ал.3
от КТ. Разпоредбата е пряк израз и доразвива основният принцип,
регламентиран в чл. 1, ал.2 КТ дефиниращ отношенията по предоставяне на работна сила единствено
като трудови, с правопораждащ ФС - трудов договор,
при установена и форма за неговата валидност - писмена.
По дефиниция и
определение от закона - Кодекс на
труда, трудовото е всяко правоотношение възникнало при и по повод
предоставянето на работна сила от работника на работодателя, за изпълнение на
даден вид работа, при определени работен режим и условия за нейното
предоставяне и използване - работно място, работно време и възнаграждение за
конкретно възложена работа, със съответно произтичащите от това права и
задължения и се урежда от трудовоправните норми. Според императивната новела на
чл. 1, ал.2 КТ, предоставянето на работна сила е юридически факт и форма само на
трудово правоотношение. От тук, изводими са и особеностите на трудовото
правоотношение, предопределящи същите и за трудовия договор, като характерното
е не само относно предмета - престира се работна
сила/жив труд/, при упражняване на конкретна трудова функция и с уговорени
съществени елементи -работно време и място, характер на извършваната работа и
трудово възнаграждение. Типично за същото са и продължителността- нееднократност на престирането на
задълженията, така и необвързаността с определен резултат, а с дължимост на работна сила като поведение. Не на последно
място, присъща за трудовото правоотношение е и йерархичната подчиненост и
организационна зависимост на работника от работодателя, като той - първият е
задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно време и т. н,
които са създадени, разписани от работодателя.
По делото между
страните се спори относно съществуването на правоотношение между ” П.б.2.”ООД и лицето МАРИЯ
ЯНАКИЕВА АНДОНОВА, доколкото дружеството -жалбоподател отрича този факт,
следователно е спорно обстоятелството дали между горепосочените е налице
трудово правоотношение, като в зависимост от дадения отговор, следва да се
изведе приложимият материален закон и на тази основа се даде разрешението по
същество, досежно материалната законосъобразността на
НП, както и за съставомерността на вмененото
административно нарушение. За формиране на правните си изводи, в тази насока,
съдебният състав изходи от доктриналното, легално
определение на трудовото правоотношение, регламентирано с КТ.
В конкретния
случай, за фактическото, реално правоотношение съществуващо между жалбоподателя
ООД и лицето МАРИЯ ЯНАКИЕВА АНДОНОВА са налице и доказани всички съществени,
особени елементи и правни характеристики на трудовото правоотношение.
Независимо от това, същото не е било уредено с трудов договор, в писмена форма
и такъв дружеството -работодател не е сключило -изобщо с този работник, преди
постъпването му на работа. Този категоричен правен извод се налага, при
съвкупното обсъждане и в юридическа съпоставка със закона на приетите писмени
доказателства и свидетелските показания, дадени от разпитаните по делото свидетели.
Гласните доказателства пряко и абсолютно безпротиворечиво
доказват фактите: за местонахождението на лицето в обекта – обект ”
Пилешка борса”, находящ се в гр.Свиленград и стопанисван от дружеството - жалбоподател,
както и изпълняваната от него конкретна трудова функция, което субсумира престиране на работна
сила, при това на определено място и под контрола, и ръководството на
работодателя.
Същевременно, от съдържанието на депозираната саморъчна декларация от
работника МАРИЯ ЯНАКИЕВА АНДОНОВА, изготвена в момента на проверката, установими са и др. релевантни признаци, от действителното
фактическо положение, предопределящи трудово-правна връзка по правоотношението,
в частност правнозначими се явяват: началната дата от
която работи на това място и в същото търговско предприятие-05.11. 2020г,
описаното работно време и почивки, длъжността й/работник/, както и че има
уговорено трудово възнаграждение,размера му. Относно тези факти, съдържанието
на декларацията на работника, не се опровергава от др. доказателствени средства
по делото, които съдът кредитира.
Интерпретирайки
писмените доказателствени средства и съобразно установените факти по делото, в
конкретния случай съдът приема, че работата извършвана от МАРИЯ ЯНАКИЕВА
АНДОНОВА в полза на ”
П.б.2.”ООД, представлява престиране на работна сила, В
саморъчната си декларацията работникът е посочил длъжността си - работник,
както има работно време от 08.30 до 16.00 часа и регламентирани почивки – по
график.Последното дава основание на съда, да приеме и квалифицира като трудово
правоотношението между страните - физическото лице МАРИЯ ЯНАКИЕВА АНДОНОВА и дружеството-
жалбоподател, по смисъла на чл. 1, ал.2
от КТ, т.к. са безспорно доказани, релевантните факти за реално
полагане на труд, с изпълнявана конкретна трудова функция от субекта, както и
установено е, че така дължимата от него престация
представлява част от дейността извършвана от жалбоподателя- търговец и от която
същият формира печалба, осъществява се и под негов контрол, поради което
обективно невъзможно се явява каквато и да е самостоятелност от страна на
работещия по отношение изпълнението на работата, до получаването на крайният
продукт и в този смисъл, напълно правилни
изводи е формирал и контролния орган.
След като това
е така и между страните е съществувало трудовоправоотношение,
с произтичащите от това права и задължения, предмет на уредба от
трудовоправните норми, безспорно обусловено е тяхното приложение, в т.ч. и
императивната разпоредбата на чл. 61, ал.1 КТ. Според съдържимата се диспозиция в новелата на цитираната правна
норма, изрично обвързва сключването на трудовия договор с темпоралния
момент-"преди постъпването на работа", от тук изводимо е
императивното правило за дължимо поведение, респ. задължение на работодателя,
като последният и се явява негов адресат. Обективно е вярно, като доказано
обстоятелството, че в конкретния случай работещото лице – МАРИЯ ЯНАКИЕВА АНДОНОВА
в деня на проверката -05.11.2020г се е намирал в обекта, т.е. явил
се на работа и е работил, престирал е работната си
сила на определеното му място, изпълнявайки възложената му работа, но тъй като
в конкретния случай с него не е бил сключен трудов договор, дори нещо повече
безспорно се доказа, че дружеството жалбоподател, в качеството си на
работодател, по смисъла на пар.1, т.1 ДР на КТ е уредил отношението по
полагане на труд, не като трудово, нарушавайки императивната норма на чл. 61, ал.1 КТ, в систематическото и функционално тълкуване ведно с чл. 1, ал.2 КТ. Изводимо от новелата на тази разпоредба, при указаното й
тълкуване във вр. с чл. 1, ал.2 КТ, е правилото, респ. задължението, свързано със забраната
отношенията по предоставяне на работна сила - трудови по определение на закона,
да се уреждат във форма различна от тази на трудовия договор, като единствено
допустим юридически факт за възникване на трудово правоотношение. От тук и по
аргумент за обратното, безспорно, осъществено от обективна страна е вмененото
административно нарушение, тъй като работодателят - ООД жалбоподател очевидно
не е изпълнил императивното си задължение, предписано от чл. 61, ал.1 КТ
и не е сключил с работника трудов договор, преди постъпването му на работа и
започване реалното изпълнение на трудовите функции.
С това си бездействие, дружеството, безспорно е консумирало административнонаказателният състав на чл. 414,
ал.3 КТ. Такъв, трудов
договор, обекивиран в писмен документ, с реквизитите
и данни задължителни за съдържанието му /чл. 66 от КТ/,
сключен между конкретния работник / МАРИЯ ЯНАКИЕВА АНДОНОВА / и работодателят ООД,
не е бил налице към момента на проверката, което по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства. Ето защо, решаващият съдебен
състав, формира безспорния си правен извод за укоримо
поведение от страна на ООД, който в качеството си на работодател е субект на
задължението по чл. 61, ал.1 КТ, но не е изпълнило същото, поради това правилно, обосновано и
законосъобразно е било привлечено към административнонаказателна
отговорност и последната реализирана с наложено му наказание - имуществена
санкция, на посоченото правно основание - чл. 414,
ал.3,предл.1-во, вр.
чл. 61,
ал.1КТ.
С оглед, правосубектността му на ООД -търговец,
търговско дружество, субективните измерения на деятелността му -т.е.вината са ирелевантни и не се изследваха от съда, по аргумент от чл. 83 ЗАНН
тъй като тяхната отговорност е обективна, безвиновна.
В обобщение от изложеното, налага се крайно правно съждение, процесното НП да е материалноправно
законосъобразно и правилно, съотв. санкционираната с
него административна простъпка субсумира нарушение
във ФС с посочената правна квалификация- чл. 414,
ал.3,предл.1-во, вр.
чл. 61,
ал.1КТ.
Що се отнася до размера на наложеното наказание, съдът
приема същото за правилно определен, при спазване правилата на чл. 27 ЗАНН,доколкото
е наложено такова в минимално предвидения от закона размер от 1500лева,поради
което липсва правна възможност за неговата ревизия.
Относно процесното нарушение,
дали то представлява "маловажен случай", по смисъла на чл. 28 ЗАНН
и предпостваките за неговото приложение, съдът не
обсъжда, тъй като конкретното – по чл. 61, ал.1 КТ като ФС на неспазване трудовото законодателство, по пряко
разпореждане на закона, на основание чл. 415в,
ал.2 КТ е изключено от приложното поле на института на
маловажността.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК.
По делото се претендират и от двете страни
разноски,като от АНО се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение,а от страна на жалбоподателят се претендира присъждане на
разноски в размер на 350лева.
С оглед изхода на делото неоснователно е
искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,доколкото жалбата
се оставя без уважение.
Основателно се
явява искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които
съдът приема,че са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл.
37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение
от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна
и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в съдебно заседание , поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
По отношение на Решението в частта за разноските
жалбоподателят и АНО не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха
представени Списъци на разноските от тяхна страна.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 26-001046/ 07.12.2020г издадено
от Директора на Дирекция”Инспекция по труда” гр.Хасково с което на ” П.б.2.”ООД с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление ***, за извършено нарушение по
чл. 61,ал.1 от КТ е наложено на основание чл.416,ал.5 от КТ във вр.с чл. 414,ал.3 от КТ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер 1500лв.
ОСЪЖДА жалбоподателят ”
П.б.2.”ООД с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда „ гр.Хасково с адрес
гр.Хасково,ул.Патриарх Евтимий №2, сумата в размер на 80,00лв. (осемдесет лева), представляващи
извършени разноски по осъществена юрисконсултска
защита по АНД №826/2020г. по описа
на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:.........................