РЕШЕНИЕ
№ 3811
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. КАдминистративно наказателно дело №
20221110208272 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на срещу Наказателно постановление (НП) № 42-
0001281/16.05.2022 г. издадено от директора на РД АА София към ИА "Автомобилна
администрация", с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН е наложено
административно наказание - "имуществена санкция" в размер на 500 лева по чл. 96в, ал. 2
от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл. 12б, ал. 11 от ЗАвтПр.
В подадената жалба от упълномощен процесуален представител – адв. Д, се претендира
за отмяна на НП поради неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва, че
дружеството е осъществявало превоз на пътници. В жалбата е посочено, че липсват
доказателства за осъществено от дружеството деяние, поради което се претендира отмяна на
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален
представител, като от адв. Д са постъпили писмени бележки с изложение на същите доводи
като в жалбата.
Административнонаказващият орган – директора на РД София в Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2022 г., в сградата на РД АА София към ИА "Автомобилна администрация" в
гр. София се извършвала комплексна проверка по документи на дружеството-жалбоподател
– , в която участвал и св. Д. Б. на длъжност „инспектор“ към РД АА София, а дружеството
било представлявано от упълномощено лице – Д С. При проверката св. Б. установил, че
дружеството притежава лиценз на Общността за международни пътнически превози №
10643, валиден до 28.08.2028 г. От представените му документи и преди всичко от пътен
лист № 874776, св. Б. установил, че дружеството притежава МПС, автобус с рег. № , с който
1
на 26.03.2021 г. от водача Г Р с ЕГН ********** /нает от дружеството/, е извършен превоз
на пътници /работници на дружеството/ за собствена сметка от гр. Видин до базата на
дружеството и обратно.
При проверката дружеството не е представило изисканите тахографски записи за
периода от 01.03.2021 г. до 01.02.2022 г., но въз основа на задължението си по чл. 91в от
ЗАвтПр е представило пътните листи за превозите за собствена сметка една година назад от
датата на проверката. За така извършената проверка бил съставен констативен протокол,
връчен на представителя на дружеството.
Свидетелят Б. счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 318000 от 21.03.2022 г., за
нарушение на чл. 12б, ал. 11 от ЗАвтПр – за това, че дружеството не е уведомило писмено
ИААА, че извършва превози на пътници за собствена сметка, еднократно, но не по-късно от
деня на започване на първия превоз, който приел, че е осъществен на 26.03.2021 г. с автобус
с рег. № СВ0644РТ, с водач Г Р. Актът бил съставен в присъствието на представител на
нарушителя и на един свидетел при установяване на нарушението, което е удостоверено с
техните подписи.
На място, св. Б. връчил препис от АУАН на упълномощения от жалбоподателя Д С,
който се разписал и не изложил възражения срещу акта. Такива не са постъпили и в срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на
16.05.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от директора на РД
„Автомобилна администрация” София в ИА АА. Като дата на нарушението по чл. 12б, ал.
11 от ЗАвтПр била приета 26.03.2021 г., като в НП не е посочено място на извършване на
нарушението, а единствено на неговото установяване.
Видно от отбелязването върху НП, то е връчено на упълномощения представител на
жалбоподателя на 03.06.2022 г., като жалбата срещу него е входирана на 17.06.2022 г. в РД
АА София.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Б., като и от събраните по делото писмени доказателства (заповед за компетентност,
констативен протокол, пътен лист и др.), приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът
кредитира показанията на свидетеля Б., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни,
подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е извършил проверка
на представените от дружеството документи и е установил, че то не е уведомило ИААА, че
извършва превози за собствена сметка. Съдът се довери на показанията му, че такова
уведомление не е подавано, което не се и оспорва от санкционираното дружество. А от
представения по делото пътен лист от 26.03.2021 г., който е издаден от жалбоподателя,
несъмнено се установява, че с регистрирания на дружеството автобус е извършен превоз на
работници за собствена сметка, в периода от 09:00 часа до 11:00 часа, като освен това и
водачът на автобуса – Г Р е служител на дружеството. Липсата на представени тахографски
листа и други документи за превоза затрудняват установяването на конкретния маршрут и
продължителност на превоза, затова съдът се довери на изготвения от служители на
жалбоподателя пътен лист с отбелязан маршрут от „
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок /актуален към момента на подаването й/, от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
2
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
материалния закон и процесуалните правила.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
чл. 91 и чл. 92 от ЗАвтПр, контролът за спазване на разпоредбите на закона се осъществява
от органите на ИА "Автомобилна администрация". В този смисъл актосъставителят Б.,
заемащ длъжността "инспектор" към РД "Автомобилна администрация" - гр. София е
материално компетентен да състави процесния АУАН на основание разпоредбата на чл. 37,
ал.1, б. "а" ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 1 ЗАвтПр. Административнонаказващият орган – директор
на РД в ГД АИ в ИА „АА“ София е компетентен да състави обжалваното НП на основание
разпоредбата на чл. 47, ал.2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал.2 ЗАвтПр и т.6 от Заповед № РД-08-
30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съдът намира, че не е допуснато нарушение при описание на изпълнителното деяние,
като същото е описано достатъчно конкретно, с посочване на обективните му признаци, като
му е дадена и правилна правна квалификация. Видно от съдържанието на НП,
жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като дружество е извършило за собствена
сметка превоз на пътници /негови работници/ със собствено МПС и нает от дружеството
водач, но без предварително да уведоми за това ИААА.
Действително, в АУАН и НП не е посочено място на извършване на нарушението, но с
оглед вида на изпълнителното деяние, съдът намира, че това нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН не е съществено. Доколкото се касае за нарушение, извършено чрез бездействие, а
именно неуведомяване на ИААА за предстоящото извършване на превоз за собствена
сметка, то нарушението е извършено на мястото на дължимото действие, а именно в гр.
София, където е седалището на органа. Това е изводимо от даденото на нарушението
описание, поради което и съдът прецени, че не представлява съществено процесуално
нарушение невписването му в НП. Още повече, че това не е довело до затруднения за
жалбоподателя да определи кой е компетентният съд да разгледа жалбата му. Датата на
нарушението е изведена правилно, доколкото съгласно цитираната като нарушена правна
норма на чл. 12б, ал. 11 от ЗАвтПр информацията трябва да бъде подадена до ИААА преди
започване на първия превоз, т.е. до 26.03.2021 г. Но с извършване на превоза през този ден,
вече е била преклудирана възможността за срочно изпълнение на задължението на
дружеството.
В чл. 1, т. 2 от ЗАвтПр е изрично посочено, че законът регулира и осъществяването на
превози за собствена сметка, като дефиницията на понятието е дадена в пар. 1, т. 4 от
допълнителните разпоредби към закона.
В чл. 12б, ал. 1 от закона е постановено, че превоз на пътници и товари за собствена
сметка може да се извършва от еднолични търговци, юридически лица или физическо лице,
регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските
производители. В случая очевидно превозът е извършен от юридическо лице-търговско
дружество. А съгласно посочената като нарушена в НП разпоредба на чл. 12б, ал. 11 от
ЗАвтПр, лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят писмено Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", че извършват превози за собствена сметка на пътници или
товари еднократно, не по-късно от деня на започването на дейността по извършването
на превозите.
3
Несъмнено установено е, че жалбоподателят е осъществявал превоз на пътници за
собствена сметка в рамките на страната, като превозът е осъществен със собствено МПС и
нает от дружеството водач, пътниците са били работници на дружеството, които не са
заплащали за превоза, като извършването на превозите не е основна дейност за дружеството.
Поради това съдът намира за изцяло неоснователни и основните доводи на жалбоподателя
срещу квалифицирането на превоза като такъв за собствена сметка. В жалбата дружеството
се позовава на общата дефиниция за обществен превоз на пътници в пар. 1, т. 2 от ДР на
ЗАвтПр, но очевидно тя не се отнася до превоза за собствена сметка, който е дефиниран в т.
4. Първият превоз, за който има данни по делото, е осъществен на 26.03.2021 г., като преди
него дружеството не е уведомило ИААА за започване на превозите за собствена сметка.
Именно с това то е допуснало нарушение на чл. 12б, ал. 11 от ЗАвтПр.
В НП на дружеството е наложено административно наказание за това нарушение
съгласно санкционната разпоредба на чл. 96в, ал. 2 от ЗАвтПр, която предвижда налагането
на административно наказание „глоба” или „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 12б, ал. 11 от закона. Санкцията е с твърдо установен размер, като с оглед
принципната невъзможност за определяне на административно наказание под най-ниския,
предвиден в закона размер, то излагането на съображения досежно нейната
индивидуализация, се явява безпредметно.
Доколкото е ангажирана имуществената отговорност на юридическо лице на
основание чл. 83 ЗАНН, която е обективна и безвиновна, не се налага обсъждането на
въпроса за субективната страна на нарушението.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като то по
никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид и определената от
законодателя санкция за извършването му отразява степента на обществената му опасност.
Извършването на превоз на пътници за собствена сметка, без за това да е уведомена ИААА
съществено затруднява контролните органи при извършване на проверките на използваното
МПС и водачите му, като освен това създава затруднения и при установяването на
злоупотреби на превозвачи, извършващи прикрити обществени превози и поставили
означения за превоз за собствена сметка. А и съдът взе предвид, че дружеството е
извършвало превози на пътници за собствена сметка в период от поне една година, без да
уведоми ИА АА за това, а не се касае за известно закъснение за изпълнение на
задължението му по чл. 12б, ал. 11 ЗАвтПр.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и
правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0001281/16.05.2022 г., издадено от
директора на РД АА София към ИА "Автомобилна администрация", с което на
жалбоподателя „на основание чл. 83 от ЗАНН е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лева по чл. 96в, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози за нарушение на чл. 12б, ал. 11 от ЗАвтПр.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град,
в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5