№ 1228
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20221110209850 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.189, ал.8 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на адв.Д. от САК като пълномощник на
жалбоподателя Ф. К. С., срещу наказателно постановление /НП/ № 22-4332-
012194/ 01.07.2022 г. на началник група към СДВР, ОПП-СДВР, с което е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание
чл.178ж, ал.1, пр.1 от закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение
на чл.58, т.3 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от санкционираното лице чрез процесуален
представител за обжалване на наказателното постановление, с молба същото
да се отмени. Акцентира се на незаконосъобразност и необоснованост на
постановения акт. По същество се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата с искане за
отмяна на НП. Подборно се аргументира в писмени бележки. Моли за
присъждане на разноски в размер на 500.00 лв.
1
Административно-наказващият орган, редовно призован, не се
представлява и не взима становище по делото.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, достигна до следните изводи
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административно-наказващият орган е установил фактическите
обстоятелства по делото, а именно: на 17.06.2022 г . жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „Т. А.” с рег. № ******** по АМ „А-1“,
АМ „Тракия“, с посока на движение от гр.София към гр.Пловдив. Между 3-ти
и 4-ти километър в посока изход той бил спрян за проверка и била извършена
констатация за това, че се движи в лентата за принудително спиране, без да
има повреда или здравословен проблем на водача или пътниците в превозното
средство.
Във връзка с горното е съставен АУАН и е издадено процесното
наказателно постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от акта за установяване
на административно нарушение, който има доказателствена стойност, от
показанията на свидетелите А. С. С. и О. Б. С., заповеди за компетентност,
справка-картон на водача, справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ ведно
с приложения, както и от останалите материали по делото.
Св. С. в съдебно заседание потвърждава отразеното в АУАН по случая,
като подробно и в хронология изнася данни за случилото се на
инкриминираната дата. Допълва, че с жалбоподателя говорил на български
език и последният владеел много добре същия език. Съдът цени показанията
на свидетеля, те са логични и непротиворечиви. Св. С., съпруга на
жалбоподателя, излага пред съда възприятията си от инкриминираната дата,
като акцентира на обстоятелството, че дъщеря им Е., на 5 г., се почувствала
зле по време на пътууването с баща й, а последният бил с технически проблем
2
на автомобила и в задръстване. Съдът цени тези показания като
непротиворечиви, отчитайки и степента на емоционална близост между
съпрузите, и им дава вяра. Съдът цени писмените доказателства по делото,
събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок
срещу подлежащ на оспорване административен акт. По същество, същата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, в рамките на
производството първоинстанционният съд следва да провери законността на
обжалваното НП - дали правилно е приложен както материалният, така и
процесуалният закон независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– аргумент от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това
си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН
преклузивни и давностни срокове.
Разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП предвижда, че при движение на
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство. От приетите в хода на съдебното следствие доказателства не се
установява по несъмнен начин, че при движение на автомагистрала
жалбоподателят се движил в лентата за принудително спиране, без да е
налице повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство. Актът на административно
нарушение е съставен на водача за това, че при движение на автомагистрала
„Тракия“ на път София-София регион-Пазарджик-Пловдив-Стара Загора-
Сливен-Ямбол-Бургас жалбоподателят управлява лек автомобил, като се
движи в лентата за принудително спиране, без да е налице повреда на
пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство; НП визира място на извършване на
нарушението автомагистрала „А-1“ и същевременно автомагистрала
„Тракия“, с посока на движение от гр.София към гр.Пловдив. Сочените
3
неточности и несъответствия в описателната част на диспозитива безусловно
нарушават правото на защита на санкционираното лице да се запознае с това,
какво административно нарушение му се вменява, респективно да организира
адекватно защитата си по пълно, ясно и недвусмислено формулирано
административно обвинение. Отделно от това, за жалбоподателя посредством
разпита на св.С. и св.С. се изяснява, че е пътувал с малолетната си дъщеря /на
5 г./ и при нея са били налице индикации, че не се е чувства добре
здравословно, затова не може да се приеме, че извършването на
административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Само за пълнота на изложението, констатира се още, че АУАН е съставен, а
НП – издадено на жалбоподателя, който е грък по народност. За него липсват
достоверни данни за това, че владее писмено и говоримо български език – по
начин, позволяващ да не бъде накърнено правото му да разбере, какво
административно нарушение му се вменява. На жалбоподателя не е извършен
превод на актовете от български на гръцки език от преводач. Така безусловно
е нарушено правото му да се запознае с административното обвинение, за да
се защити срещу него.
Съдът намира за необходимо да отбележи още, че не се установява да е
изследвано приложение на чл. 28 от ЗАНН за това, че деянието представлява
"маловажен случай". Необходимо е да се има предвид, че приложението на
тази законова разпоредба не е изключено и при формалните административни
нарушени, каквото е процесното, като преценката е не с оглед на наличие или
липса на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е
застрашило обществените отношения. Преценката дали конкретното
нарушение разкрива признаците на маловажен случай не е извършена от
административнонаказващия орган /АНО/, който единствено се е задоволил
лаконично да отбележи липса на предпоставки за това, без да изследва чл. 93,
т. 9 от НК, вр. чл. 28 от ЗАНН /като маловажен случай може да се
квалифицира този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид/. В
конкретния случай според настоящия съдебен състав АНО не е изпълнил
задължението си по отношение на чл.28 от ЗАНН. При извършване на
преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е
4
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи
на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН,
и когато деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба, АНО всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по
целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на
административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си
да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът
изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи
изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че
преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая
по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол, в този смисъл е ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на
ОСНК на ВКС.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че са налице основания
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно.
По делото от процесуалния представител на жалбоподателя се
претендира заплащане на разноски за правна защита и съдействие, като се
претендират сторени такива в размер на 500.00 лв по ДПЗС от 07.07.2022 г.,
платени в брой. Затова и с оглед изхода на делото следва да се присъди
възнаграждение в упоменатия размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-012194/ 01.07.2022 г.
на началник група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя е
5
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание
чл.178ж, ал.1, пр.1 от закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение
на чл.58, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Ф. К. С. парична сума в размер на 500.00
лв., представляваща направени от същия разноски за процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6