Р Е Ш Е Н И Е
№ 377/12.6.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х административен състав, в открито съдебно
заседание на 12.06.2023г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Веселка Златева
ЧЛЕНОВЕ: Десислава
Кривиралчева
Мария
Колева
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Стоян
Пешев, като разгледа докладваното от съдия Златева КАНД №338 по описа на съда
за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на А.З.К., ЛНЧ********** ***, чрез адв. К. У. против решение №105 от 23.02.2023г., постановено по АНД №1379/2022 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено НП № 22-1006-001795 от 15.07.2022 год. на Началник група в ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100лв.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила,
като наложеното наказание е явно несправедливо. Излага съображения. Моли
решението и НП – в частта за нарушението по чл.95, ал.1 от ЗДвП - да бъдат
отменени. Алтернативно моли да се върне делото за ново разглеждане. Претендира
разноски.
В
с.з. касаторът не се явява, не се представлява. В писмено становище
пълномощникът му поддържа жалбата.
В
срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е постъпил отговор от ответника по касационната
жалба Началник група в ОД на МВР -
Пазарджик, сектор Пътна полиция - Пазарджик. Не се явява в с.з., не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд - Пазарджик е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, след като
прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед
наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
съгласно чл.218 от АПК, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното
наказателно постановление, Районен съд -Пазарджик е приел следното от
фактическа страна:
По време на работната си смяна на 01.07.2022 г. около 12,00 часа св. Г. заедно с колегата си - св.Л. посетили бул. „Христо Ботев“ в гр.Пазарджик, пред № 66 по повод получен сигнал за настъпило ПТП. На място заварили двата автомобила, участвали в ПТП - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ Е350“, с рег. № РА9995КР и специален автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 1941“, с рег. № СВ6737ВК, както и техните водачи. При направения оглед установили, че жалбоподателят, след като спрял автомобила си за престой в дясна лента на булеварда в посока на движение към бул. „Ал.Стамболийски“ /пътното платно е двулентово, с еднопосочно движение/, отворил лявата врата без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, при което настъпило ПТП с преминаващия от лявата му страна специален автомобил. За настъпилото ПТП бил съставен протокол.
Ударът за преминаващия специален автомобил бил в задната част на
влекача, което се установявило от показанията на свид.Г., от протокола за ПТП и
приложения към него фотоалбум..
За извършеното нарушение св.Г. съставил АУАН № 641186 от 01.07.2022 г.,
препис от който бил връчен на жалбоподателя. В срока по чл. 44 от ЗАНН
последният подал писмено възражение срещу акта, последвала проверка по
подаденото възражение, съответно -
издадено атакуваното НП, с което жалбоподателят е санкциониран
за това, че на 01.07.2022г., в 11,50ч. в гр.Пазарджик, на бул. „Христо Ботев“
пред № 66 като водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ Е350“, с рег. №
РА9995КР предприема отваряне на лява врата, за да слезе от превозното средство,
спряно за престой или паркиране, без да се увери, че няма да създаде опасност
или пречка за останалите участници в движението, какъвто е преминаващият от
лявата му страна по посока на движение специален автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Актрос 1941“, с рег. № СВ6737ВК с водач Пламен Коев и вследствие на това
преминаващият автомобил със задна дясна част блъска отварящата се врата и
настъпва ПТП с материални щети - нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка
съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, районният съд правилно е приел за безспорно установено
и доказано извършеното от касатора административно нарушение – прокопал или разпоредил да се
прокопае улицата по цялата широчина с цел изграждане на канализация на новостроящ
се обект, без да е взел мерки за осигуряване безопасността на движението.
При постановяване на решението си съдът
подробно е изследвал спорните въпроси и правилно е приел, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание.
Безспорно е, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, като при съставянето им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и в акта, и
в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е заключението на
съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя е описано в достатъчен обем и яснота, като
покрива
от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Районният съд правилно е квалифицирал
нарушената административнонаказателна норма. Разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за водачът и пътниците, които
могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от
превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че
няма да създадат опасност за останалите участници в движението.
Неоснователно е възражението, че съдът не се
е произнесъл дали приема или отхвърля искането на жалбоподателя да се установи
механизма на ПТП чрез изслушване на автотехническа експертиза. По направеното
искане в с.з., проведено на 07.11.2022г. съдът е допуснал по искане на
жалбоподателя до разпит двама свидетели и е указал, че по искането за
експертиза ще се произнесе след разпита им. В с.з. на 09.01.2023г. свидетелите
са разпитани, като адв.У. е заявил, че няма други искания, като делото да се
приключи. Това му изрично изявление е основание да се приеме, че след като са
изслушани свидетелските показания, не
поддържа искането за допускане на експертиза.
Обвинението е доказано посредством събраните
по делото доказателства, като възражението че не били направени измервания къде
точно е настъпил ударът и дали преминаващото МПС частично е навлязло в дясната
лента за движение е ирелевантно за наличието или липсата на виновно поведение
от страна на жалбоподателя - мястото на
ПТП е на пътно платно с две ленти с еднопосочно движение и същият е длъжен преди
да отвори вратата на автомобила да се увери, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението – което не е стрил в случая, напротив - спрял
е за престой управлявания от него лек автомобил в дясната лента и е отворил
лявата врата, докато покрай него е преминавал автомобил специален автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Актрос 1941“, с рег. № СВ6737ВК и това не само е
създало непосредствена опасност за движението, но и довело до настъпване на процесното ПТП. От
мястото на удара върху преминаващия автомобил - задната част на влекача - и предвид
неговата дължина е очевидно, че същият се е бил изнесъл значително напред към
момента, в който жалбоподателят е предприел отваряне на шофьорската врата и в
този смисъл е бил е видим за последния. Ирелевантно е дали специалният
автомобил се е движел близо до разделителната линия, дали е навлязъл частично в
дясната лента за движение, тъй като законодателят е вменил – в случая на жалбоподателя
- да съобрази поведението си с останалите участници в движението и да се увери,
че няма да създаде опасност и чак тогава да отвори вратата си - което той не е
сторил.
Нарушението е извършено виновно, при форма на
вина непредпазливост /небрежност/ тъй като жалбоподателят е могъл и е бил
длъжен да предвиди, че с отварянето на вратата създава непосредствена опасност
за движението, респ. че това ще доведе до реализиране на ПТП.
Съдът
е обсъдил вида и размера на наложеното административно наказание, като направените изводи
изцяло се споделят от касационната инстанция и на и на основание чл.221, ал.2 от АПК
препраща към тях. Касационната инстанция не споделя възражението за явна несправенливост
на наложеното наказание. За вмененото нарушение законодателят е предвидил
налагане на глоба в размер от 20лв до 150лв. В случая е наложена такава в
размер на 100лв, което наказание съдът намира, че АНО правилно е индивидуализирал
– жалбоподателят многократно е санкциониран за различни нарушения на
правилата за движение по пътищата и в този смисъл е с повишена степен на
обществена опасност, което от своя страна налага определяне на наказанието при
превес на отегчаващи административно наказателната отговорност обстоятелства.
При
извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства
от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на
касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
въведените в жалбата отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с
оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218,
ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Пред касационната инстанция няма
направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника.
По изложените съображения и на основание
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА №105 от 23.02.2023г.,
постановено по АНД №1379/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……/п/………….
ЧЛЕНОВЕ:
1. ……/п/……….
2. ……/п/…………