РЕШЕНИЕ
№ 757 12.06.2019г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На
четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Ангелова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №2323 по описа за две хиляди и осемнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД.
Предварителна бележка: Гр.дело
№2323/18г. на ПОС е образувано въз основа Определение №9330/21.01.18г., с което
ПРС е прекратил, като неподсъдно нему като първа инстанция, производството по
висящото пред него гр.дело №11424/2018г. и го е изпратил за разглеждане на ПОС.
Ищецът В.Д.И., ЕГН **********,***, партер, адв.М.Н.,
е предявил срещу ответницата Д.В.И., ЕГН **********, ** Д.В. А., с регистриран
в страната настоящ и постоянен адрес *** /виж л.38 и л.39, ПОС/ и неизвестен за
ищеца неин адрес в чужбина /виж л.27, ПОС/, представлявана в процеса от
назначения и от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител адв.В.П.Б.,
с адрес: *** /виж л.48 и л.55/, иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД за разваляне на
договора за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен между тях на 08.04.93г., с н.а. №**, том **, н.д. №** на **Д.К., съставляващ
по КККР на гр.** самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.540.976.3.5, поради пълното му неизпълнение от приобретателката, която
нехаела за него, по никакъв начин не се интересувала от него и живеела при мъжа
си в **, а след смъртта на съпругата си преди две години, той бил останал
съвсем сам и без помощ.
Пледира по същество за уважаване на иска, като
договорът бъде развален, а имотът се върне в неговия патримониум. Не претендира
присъждане на разноски в производството нито с исковата
молба, нито с някоя от последващите молби, нито с пледоарията си по същество. Представляван е в процеса от адв.Н. безплатно-
на основание чл.38,ал.1, т.2 от ЗА /виж л.13, ПРС/, която заявява в с.з. от
04.06.18г. по повод евентуалното възражение на противната страна за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца, че претендира
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА, тъй като ищецът е социално слаб /виж
л.85гръб/.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, от адв.Б.,
назначена като особен представител на ответницата в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК, е подаден отговор на исковата молба с вх.№9390/22.03.19г. /л.58-л.59/, с
който е взето становище, че искът за разваляне на сключения договор в неговата
цялост е неоснователен, тъй като прехвърлител по сделката е бил не само ищецът,
а и неговата съпруга, както и че поради качеството си на особен представител не
е в състояние да вземе становище по твърденията на ищеца за това бил ли е изпълняван
договора от ответницата.
Адв.Б. пледира от името на ответницата за частично
уважаване на иска за разваляне на договора- до размер на ½ ид.част, тъй
като ищецът не е единствен прехвърлител по тази сделка, а с подадения отговор-
и за присъждане на разноски в полза на доверителката и, в случай, че искът бъде
отхвърлен и такива са направени /виж л.59/. Представя и писмени бележки вх.№17948/11.06.19г.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и
събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е частично
основателен и следва да се уважи, като договорът бъде развален до размер на ½
ид.част, а за другата ½ част искът се отхвърли, воден от следните
съображения:
І.По допустимостта.
Твърденията на ищеца, че е прехвърлил свой
недвижим имот на ответницата, срещу задължение за издръжка и гледане, който
иска да бъде развален, поради пълното му неизпълнение от приобретателката,
попада в хипотезата на чл.87,ал.3 от ЗЗД и прави иска допустим, а страните
–надлежно активно и пасивно процесуално легитимирани в производството, в което
се установи, че към датата на сключване на договора-08.04.93г., Д.В.И., ** Д.В.
А., е била със статус „неомъжена“, като бракът и с ** Х. А. А., е бил сключен
на ** /виж писмото на л.70/.
ІІ.По основателността.
1.С приетия по делото в с.з. от 04.06.19г. като
окончателен проект за доклад, съобщен на страните с Определение
№758/15.04.19г., съдът е очертал релевантните за спора факти и е разпределил
тежестта за доказването им в процеса между страните /виж : протокола на
л.84-л.86 и определението на л.72-л.73/.
2.В процеса се установи, че:
На 08.04.1993г., пред ** при ПРС Д.К., между В.Д.И.,
ЕГН ********** и Ц.Д.И., ЕГН ********** от една страна, и Д.В.И., ЕГН **********,
от друга страна, с н.а. №**, том **, дело**, е сключен договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, съгласно който В.И. и Ц. И.
са продали на ** Д.И. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент
***, със застроена площ от 68.29кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, заедно с
избено помещение №** и 2.001% ид.части от общите части на сградата, както и
2.001% от правото на строеж, срещу поето от купувачката задължение за гледане и
издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като същите си запазват
правото на ползване на имота до края на живота си /виж н.а. на л.8-л.9, ПРС и
удостоверение на л.17, ПОС относно площта на избеното помещение и номерацията
на апартамента/.
Имотът, предмет на продажба по н.а. №**, том **,
дело**, е заснет с КККР на **, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД
на АГКК-**, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.976.3.5
/виж схема №15-419913-25.06.18г. на СГКК-** на л.7, ПРС/.
С покана от неизвестна дата, за която няма данни
да е стигнала до знанието на ответницата, ищецът я е поканил да полага за него
системни грижи, както и да му осигурява издръжка от 400лв., защото поради
възрастта си се нуждае от повече средства, за да оцелява, и му е непосилно да
се издържа с пенсията си от 400лв. /виж поканата на л.10-л.11, ПРС/.
Считано от **, на ищеца е определена ежемесечна
пенсия в размер на 424.20лв. /л.23-л.24/.
На **, в **, е починала като омъжена Ц. Д. И.,
оставяйки за свои наследници съпруга си В.Д.И. и дъщеря си Д.В. А. /виж
удостоверението на л.82/.
Съгласно показанията на св.М. Д., без родство,
съседка на имота, предмет на спора, дадени в с.з. от 04.06.19г., още преди
2003г., но без свидетелката да помни точно откога, Д. била в чужбина- ходела с
нейна съседка да работи в ** и се връщала в страната, а от ***., когато
сключила брак, идвала всяка година за по месец-януари или февруари, като на
екскурзия, защото с нищо не помага на баща си, като гостенка, защото тя не
работи и няма средства, а мъжът и я издържал, а баща и поемал престоя и и това
винаги било така. А иначе, В. си живее сам след смъртта на съпругата му Ц.,
която починала през ***г., всичко си
върши сам- ходи да си купува храна в „**“, самичък си домакинства, пазарува, пере
си, всичко си плаща сам, като се издържа от пенсията си, а когато миналата
година помолил дъщеря си да му изпрати някакви средства, ако има възможност, да
си направи протеза, тя му отказала с думите „за кога ще правиш протези, аз не съм си направила зъбите“. Също
през миналата година, ответницита настанила баща си в хоспис, въпреки че той
нямал никакво заболяване, тъй като тя така била решила, без да е ясно как ще се
плаща таксата там, която била 800лв., плюс 100лв. за лекарства, а неговата
пенсия била 400лв. /виж л.84гръб-л.85гръб/.
3.Въз основа на тези установени факти, съдът
направи следните правни изводи по съществото на спора.
Когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, с
предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален
/чл.87,ал.1 от ЗЗД/, като може да заяви на длъжника, че разваля договора и без
да даде срок, ако изпълнението е станало безполезно поради забава на длъжника
или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време
/чл.87,ал.2 от ЗЗД/. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят вещни
права върху недвижими имоти, става по съдебен ред, а ако ответникът предложи
изпълнение в течение на процеса, съдът може според обстоятелстват ада даде срок
за това /чл.87,ал.3 от ЗЗД/, като разваляне не се допуска, когато неизпълнената
част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора /чл.87,ал.4
от ЗЗД/.
Договорът за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е двустранен възмезден договор, по силата на
който продавачът прехвърля на купувача със сключване на договора правото на
собственост върху недвижимия имот, предмет на договора /чл.24,ал.1 от ЗЗД/,
като вместо продажна цена, купувачът се задължава да престира насрещно на
прехвърлителя издръжка и гледане.
Ищецът е установил поставения в негова тежест факт
на наличие на сключен с ответницата договор, по силата на който тя е поела
срещу прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот, задължението
за неговата издръжка и гледане.
В тежест на приобретателя по алеаторния договор,
при иск за развалянето му поради неизпълнение, е да установи надлежното
изпълнение на поетите със сключения договор задължения.
В конкретния случай, за ответницата тази тежест е била
хипотетично разпределена, доколкото няма наведено от нейно име твърдение да е
изпълнявала задълженията си по договора, и като за изпълнението им от нейна
страна не са ангажирани доказателства, а изслушаните гласни такива, събрани по
инициатива на ищеца, са в подкрепа на твърденията му за пълно неизпълнение на
тези договорни задължения от страна на ответницата, за време най-малко от **,
когато ответницата се омъжила, до 11.07.18г., когато е подадена исковата му
молба за разваляне на договора.
Изпълнението на задължението за издръжка и гледане
по алеаторния договор, за което с договора няма поставени други условия, както
е и в процесния случай, се дължи от приобретателя ежедневно, от датата на
сключване на договора, без оглед дали кредиторът сам разполага със средства за
издръжка, чрез предоставяне непрекъснато на грижи и издръжка в натура на кредитора в обем, позволяващ да бъдат
задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни потребности, като длъжникът следва да престира изпълнението
по местожителството на кредитора, както това следва от естеството на поетите от
него задължения /чл.68 от ЗЗД/.
В конкретния случай, прехвърлителите, включително
ищецът, са запазили право на ползване върху продадания имот, поради което
нуждата от жилище на кредитора е била осигурена по силата на самия договор, и
се установи, че от датата на договора и до датата на исковата молба той е живял
и понастоящем живее в прехвърленото на ответницата жилище, но тя не установи да
е поела коя да е от другите негови ежедневни потребности, а се установи, че той
сам ги е поемал изцяло в същия период, със средствата от ежемесечната си
пенсия, както и че сам е осъществявал всички действия, свързани с битовите му
потребности- пазаруване, пране, поддържане на домакинството.
Поради така описаното естество на задълженията на
приобретателя по алеатория договор,
всяка форма на неизпълнение - частично, забавено или
неточно, се приравнява на пълно неизпълнение и е достатъчна за развалянето му, с оглед което недостигането на поканата, която
ищецът е отправил до ответницата, до последната, не съставлява пречка от гледна
точка изискването на чл.87,ал.1 от ЗЗД за отправяне на предварителна покана от
кредитора до длъжника за разваляне на договора, тъй като е приложима хипотезата
на чл.87,ал.2 от ЗЗД, че задължението е следвало да се изпълни непременно в
уговореното време- ден за ден, а поради забавата на длъжника от повече от 15
години, такава предварителна покана е станала безполезна. По същите причини,
макар и ответницата да не предлага изпълнение в хода на процеса, тази
възможност за нея също би била неприложима, предвид това, че неизпълнението на
задълженията и по договора е с продължителонст, която го прави значително с оглед
интереса на кредитора.
След горното, остава да се даде отговор и на
единствения повдигнат от особения представител на ответницата като спорен по
делото правен въпрос- може ли ищецът да иска разваляне на сключения договор
изцяло, след като не само той е прехвърлител по него, а имотът, предмет на
договора, е бил прехвърлен на ответницата като съсобствен между ищеца и
съпругата му, вече покойница, и като ответницата е наследник на майка си,
непоискала разваляне на договора преди смъртта си.
На този спорен правен въпрос съдебната практика по приложение на чл.87,ал.3 от ЗЗД е имала възможност да даде многократно отговор, като разбирането и е трайно през годините и гласи, че „Когато е поето неделимо задължение за гледане и издръжка към повече от един кредитор по алеаторен договор, преживелият прехвърлител може да иска разваляне на договора поради неизпълнение след смъртта на другия прехвърлител за частта, отговаряща на правата му в съсобствеността /респ. прекратената със смъртта СИО/, както и за частта, отговаряща на правата му на наследник на последния“ /виж: ТР №30/17.06.81г. на ОСГК на ВС; Реш.№615/09.03.10г. по гр.д.№3824/08г.-ІІ г.о. на ВКС; Реш.№467/18.06.10г. по гр.д. №1706/09г.-ІІІг.о на ВКС; Реш.№11/25.02.11 по гр.д. №1510/09г.-ІVг.о на ВКС; Реш.№346/04.10.11 по гр.д. №341/10г.о на ВКС/.
Горното дадено от съдебната практика трайно решение е продиктувано от съображенията, които и този състав изцяло споделя, че когато задължението за издръжка и гледане е поето към повече от едно лице и с договора не е уговорено разграничението му към всяко едно от тях по вид и обем, то следва да се смята, че поетото задължение е неделимо по волята на страните и че намерението на прехвърлителите е било приобретателят да изпълнява едновременно и неделимо задълженията си по отношение на всички правоимащи, като така създадената неделимост на задълженията по договора се прекратява със смъртта на някой от прехвърлителите, тъй като с настъпването и договорът прекратява действието си по отношение на този прехвърлител, но доколкото правото да се иска разваляне на договора, поради неизпълнението му, е имуществено и наследимо, то всеки от наследниците може да го упражни в обема на наследствената си част, при което договорът следва да се развали за съответната част.
Горните съображения, приложени към висящия пред този съд казус, имат следните измерения:
Макар да иска разваляне на договора изцяло, ищецът не е твърдял в хода на процеса неизпълнението му по отношение на покойната своя съпруга, а само неизпълнението му по отношение на самия себе си, като дори не е сочил, че прехвърлителите по договора са били двама, а че само той е прехвърлил недвижим имот на ответницата. Ето защо, договорът не може да бъде развален поради неизпълнението му от ответницата по отношение на ищеца, за повече от неговата собствена прехвърлена ½ ид.част от правото на собственост върху недвижимия имот, макар, като наследник на съпругата си, на основание чл.9,ал.1 във вр. с чл.5,ал.1 от Закона за наследството, заедно с ответницата, негова дъщеря, ищецът да разполага и с правото да иска разваляне на договора и за още ¼ ид.част, в качеството на наследник на починалата ***. своя ** Ц. И., при твърдяно неизпълнение на договора и по отношение на нея, преживе.
Затова възражението, повдигнато от ответницата чрез назначения и особен представител, че искът следва да се уважи до размер на ½ ид.част е основателно, и именно до този размер искът ще се уважи, а за разликата до останалата ½ ид.част ще се отхвърли.
Що се касае до искането на ищеца имотът, предмет на разваления договор да се върне в патримониума му, съдът не дължи произнасяне по него, тъй като същото се повдига едва с пледоарията му по същество, а съдебната практика отдавна се е произнесла категорично по въпроса, че връщането на разменените престации по алеаторния договор, след развалянето му, поради неизпълнение от длъжника, не настъпва автоматично и по този въпрос съдът не се произнася служебно, а следва да бъде надлежно сезиран за целта от страната с отделен иск по чл.88,ал.1 от ЗЗД /виж ТР №122/01.12.86г. на ОСГК на ВС/.
В частта за разноските.
Ищецът не претендира присъждане на разноски в производството, поради което, макар с частично уважаване на иска му, такива да му се следват по съразмерност и да е направил разноски в размер на общо 1110.31лв. /виж: л.27,ПРС; л.6, л.8, л.11, л.36, л.52 и л.67, ПОС/, съдът не му присъжда разноски.
Ищецът е бил представляван безплатно от адв.Н. в процеса /виж договора на л.13,ПРС/, поради което, с частичното уважаване на иска му, са налице и предвидените от чл.38,ал.2 от ЗА предпоставки за присъждане на възнаграждение на адв.Н.. Същото, определено в хипотезата на чл.7, ал.2,т.4 от Нар.№1/04г., при цена на иска 31 311.10лв., възлиза на 1469.33лв., а намалено по съразмерност до ½, тъй като именно именно за нея на ищеца се следват разноски от противната страна, е в размер на 734.66лв.
Ответницата претендира присъждане на разноски в производството, но такива не установи да е направила реално, тъй че, макар да и се следват разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска, такива не се присъждат.
С приключване на производството пред тази инстанция са налице предпоставките за плащане на възнаграждението, което е било внесено на разноски на ищеца за адв.Б. /виж л.52/, назначена като особен представител на ответницата в производството, тъй че следва да и се издаде РКО.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Уважава частично иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД, предявен от В.Д.И., ЕГН **********,***, адв.М.Н., срещу Д.В.И., ЕГН **********, ** Д.В. А., представлявана в процеса от назначения и от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител адв.В.П.Б., с адрес: ***,
Като разваля поради неизпълнението му по отношение на В.Д.И., до размер на прехвърлената от него ½ ид.част, договора, сключен на 08.04.1993г. с н.а. №**, том *, н.д. №** на ** при ПРС Д.К., между В.Д.И., ЕГН ********** и Ц. Д. И., ЕГН ********** от една страна, и Д.В.И., ЕГН **********, от друга страна, по силата на който В.И. и Ц. И. са продали на ** Д.И. следния свой собствен недвижим имот, съставляващ по КККР на ** самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.976.3.5, а именно: апартамент ***, със застроена площ от 68.29кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, заедно с избено помещение №* и 2.001% ид.части от общите части на сградата, както и 2.001% от правото на строеж, срещу поето от купувачката задължение за гледане и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като са си запазили правото на ползване на имота до края на живота си,
а за разликата до другата ½ ид.част отхвърля иска.
Осъжда Д.В.И., ЕГН **********,
** Д.В. А., с регистриран в страната настоящ и постоянен адрес ***, да заплати
на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА на адвокат М.Г.Н., ЕГН **********,***,
сумата от 734.66 -седемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и шест
стотинки- адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно
процесуално представителство на В.Д.И., ищец по гр.дело №2323/2018г. на ПОС.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се издаде на адв.Б. РКО за внесеното за нея
възнаграждение в размер на 735лв.
Окръжен
съдия: