Р Е
Ш Е Н
И Е № 740
гр.Пещера,09.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на дванадесети септември,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар:
Евелина Генинска
като
разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №836 по описа на Съда за 2018г.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез процесуален
представител юрисконсулт Н.А.С., е депозирал срещу Х.Л.Т., ЕГН ********** искова молба, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр.
чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и цена на иска 807.44 лева, в която твърди следното:
Доверителят ми е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ГД №
195/2018 г. по описа на Районен съд Пещера. Същата е връчена на Х.Л.Т. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД възниква
правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу него.
Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е
подписан Договор за кредит „Бяла карта“
с № 431370 от 14. 05. 2015 г. между„Аксес
Файнанс“ ООД като кредитор и Х.Л.Т. като
кредитополучател. Подписвайки договора за кредит кредитополучателят
удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил
от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от
името на доверителя ми, е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, Приложение № 1 към него от 9.11.2017 г. и
Потвърждение за сключена цесия между „Аксес
Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, по
силата на който вземането е прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С подписването на процесния договор, „Аксес Файнанс“ ООД, се задължава да
предостави на Х.Л.Т. револвиращ
кредит в максимален размер на 300
лева - главница, под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access Finance/iCard/Visa, a
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор.
Необходимо е да се уточни, че с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е
предоставена субективната възможност на кредитополучателя по всяко време да
усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка
настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от
Договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил
единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен
лимит.
Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на
кред и то п ол у ч ател я платежен инструмент - кредитна карта издадена от
„Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН
кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло
максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в
сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение №
1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access
Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за
дължимите такси за ползване на кредитна карта Access
Finance/iCardA/isa.
На 19 март
2016 г. страните са подписали Анекс към
Договор за „Бяла карта“ № 431370 за увеличаване на максималния размер на
револвиращия кредит на 450 лв.
Х.Л.Т. е усвоил сума в общ размер на
450.00 лева от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на
извършените операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена
главница е в размер на 425.67
лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от Договора върху
усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент
в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от
24 август 2015 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 6 април
2017 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките
за настъпване на същата са визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия
случай дължимата договорна лихва е в размер на 48.45 лева.В
чл. 16 от Договора страните са се съгласили, в случай че кредитополучателят не
заплати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3,
т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на
сключения договор, същият се задължава да предостави на кредитодателя в
3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство
при конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между
кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30
дни.
Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.
Съгласно чл. 21 от процесния договор при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до 5-то число),
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора.
Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в
случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение.
В конкретния случай на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, чийто размер към настоящия момент е 102.78 лева.
Съгласно чл. 12, ал.
1 от
Договора, в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на
посочения в договора падеж, същият е длъжен в 3- дневен срок от падежа да предостави
на кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както
и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задълженията му.
Съгласно чл. 22, ал.
4 от Договора при
забава за плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на
сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 (два
и 0.50) лева
за всеки ден, които се начисляват до заплащане на съответното текущо задължение
или на сумата по чл. 12, ал.
1.
В случай че
кредитополучателят не предостави обезпечението по чл. 16, но заплати 15% от максималния кредитен лимит,
същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи
неустойката по чл. 21 от Договора. Страните
са се споразумяли (чл. 22, ал.
5), че
при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер
на 120.00 лева, която включва дейността на служител/лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
кредитополучателя.
Съгласно чл. 22, ал. 4 и
ал. 5 от
Договора са начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, като за същите към настоящия момент Х.Л.Т. дължи
сума в общ размер на 197.5
лева. Следва да имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране
са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат
характер на неустойка.
Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения
от страна на ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо,
като предсрочната изискуемост е обявена на 6 ноември 2016 г.
Считано от тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от Договора Х.Л.Т. дължи
заплащането на лихва за забава/мораторна лихва върху главницата в размер на 33.04 лева за
периода от 07 април 2017 г. - датата на настъпване и респективно обявявяне на
предсрочната изискуемост до 31 януари 2018 г. - датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
През целия срок на валидност на договора, ответникът се е задължил да
заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния
месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Х.Т. продължава ВИНОВНО да не
изпълнява задълженията си.
Моля да
признаете за установено, че „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД има следните вземания срещу Х.Л.Т., произтичащи
от Договор за кредит „Бяла карта“ с № 431370 от 14. 05. 2015 г. сключен между Х.Л.Т.
и „Аксес Файнанс“ ООД, прехвърлен от „Аксес Файнанс“ ООД в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД с Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г., Приложение № 1 към него от 09.
11. 2017 г. и Потвърждение за сключена цесия:
425.67 лева главница;
48.45 лева договорна лихва за периода 24 август
2015 г. - датата на първата транзакция по картата до 06 април 2017 г. - датата
на настъпване на предсрочната изискуемост; 102.78 неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 06 септември
2015 г. до 06 септември 2017 г.; 197.50 лева разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава/мораторна
лихва върху непогасената главница в размер на 33.04 лв. за
периода от 07 април 2017 г. - датата на настъпване и респективно обявявяне
предсрочната изискуемост до 31 януари 2018 г. - датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Моля да осъдите Х.Л.Т. да ни заплати направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК
в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В хода напроцеса и в срока по чл.232 ГПК , с молба от 09.08.2018г. ищецът е
заявил оттегляне на иска за законна
лихва в размер на 33.04лв.Ето защо в тази му част производството по делото
следва бъбе прекратено.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Н.М. *** ,назначена за особен
представител на Х.Т.:
I. Относно допустимостта и основателността на иска.
Липсва надлежно уведомяване по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената цесия,
предвид на което извършената цесия не е породила действие по отношение на
ответника.
Считам, че исковете са неоснователни.
Оспорвам исковете - по основание и размер.
Оспорвам представените с исковата молба:
-Договор за кредит „Бяла карта" с № 431370 от 14.05.2015 г. и
Приложение № 1 към него;
Рамков договор за прехвърляне на парични задължение задъжения /цесия/ от
11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, Приложение № 1/9.11.2017 г. към него и
Потвърждение за сключена цесия;
Анекс към Договор за кредит „ Бяла карта" от 14.05.2015 г. с КИД
431370 / Договора/ от 13.03.2016 г.;
Уведомление
за цесията.
Съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда действие,
тъй като има ограничен кръг права за целите на процеса и не може да приема
материалноправни изявления, каквото е съобщението за цесията. Това следва от
разпоредбата на чл. 34, ал. ІІІ от ГПК,
който изисква за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото
представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение договорът за
цесия представлява разпореждане с едно право и получаване на съобщение за
цесията е част от възникването на това право и също изисква изрично
упълномощаване, за да може това съобщаване да бъде получено.
Съгласно чл. 29, ал.5 от ГПК - особеният представител може да извършва
действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда,
пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен
представител са необходими две неща - изрично съгласие на особения представител
да приеме това съобщаване / което ще е с оглед възможността на особения
представител да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия/ и
одобрение на съда. В случая вземането не е придобито от ищеца, тъй като не е
изпълнен целият фактически състав, който включва в себе си и съобщаване на
цесията. Предвид изложеното ищецът не е придобил правата, които претендира,
поради което искът му се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Освен това считам, че процесното вземане не е било прехвърлено с
представения договор по делото рамков договор, тъй като предмета на последния е
неопределен.Според уговореното в договора необходимо условие за настъпването на
предсрочната изискуемост е обявяването на кредитополучателя. Следователно, за
да може кредитодателя да се ползва от последиците на предсрочната изискуемост,
волеизявението му за това следва да е достигнало до знанието на ответника и то
по един от начините визирани в чл. 28 от договора.Ответника не е уведомен за
предсрочната изискуемост. Предвид на изложеното следва да се отхвърлят
исковете, като неоснователни.
Правя възражение за погасяване по давност.
С оглед на гореизложеното Ви моля, да отхвърлите изцяло предявените от
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЬЛЖЕНИЯ"ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул."Васил Левски" №114,
етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев, против Х.Л.Т., искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2,
чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД , и чл. 92 от ЗЗД, като неоснователни.
Пещерският районен съд, след като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр.
д. № 195/2018 г. по описа на Районен Пещера, Съдът е издал в полза на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД срещу отвметника Х.Т. Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми:
425.67 лева главница; 48.45 лева
договорна
лихва за периода 24 август 2015 г. до 06 април 2017 г; 102.78 неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 06 септември 2015 г. до 06 септември
2017 г.; 197.50 лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на 33.04 лв. за периода от 07
април 2017 г. до 31 януари 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Видно от
представения Договор за кредит
"Бяла карта" № 431370 от
14. 05. 2015 г. , същият
е сключен между между„Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и Х.Л.Т. като
кредитополучател. Кредиторът „Аксес Файнанс“ ООД е предоставил на Х.Л.Т. револвиращ
кредит в максимален размер на 300
лева - главница, под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access
Finance/iCard/Visa, a
кредитополучателят
се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Приложен е по делото и Анекс от
19.03.2016 към Договор за кредит "Бяла карта" № 431370 от 14. 05. 2015 г., с който размерът на кредита е увеличен до
450лв.,в сила от първо число на следващия месец, като страните са договорили,
че всички останали клаузи остават непроменени.
Представен е по делото рамков
договор от 11.11.2016 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между
"Аксес Файнанс" ООД и "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, като видно от извадка от Приложение 1 към
него, вземането на "Аксес Файнанс" ООД, произтичащо от Договор за кредит " Бяла
карта" № 431370 от 14. 05. 2015 г., с
длъжник Х.Т.,е прехвърлено на ищеца.
Приложено е по делото и Пълномощно,с нотариална
заверка на подписите от 29.12.2016г., с което "Аксес Файнанс" ООД
е упълномощило "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 11.11.2016
г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. В тази връзка липсват по делото
доказателства за извършено уведомление на ответника, преди образуване на
исковото производство, както и доказателства за надлежно обявена предсрочна
изискуемост/ не е такова докателство според Съда представена извадка за
изпратено тексотово съобщение на телефонен номер/.
По делото беше приета съдебно – счетоводна
експертиза на в.л. Ц.К., коята Съдът кредитира като компетенттно изготвена и
неоспорена от страните.
При така установеното от фактическа страна, Съдът от правна страна намира
следното:
Дружеството "Аксес Файнанс" ООД
представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. ІІ от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9 ал. ІV ЗПК.
Без съмнение процесният Договор за кредит
"Бяла карта" № 431370 от
14. 05. 2015 г.,попада под регулацията на Закона за потребителския кредит / в сила от
12.05.2010г/ , а по силата на чл.24 ЗПК
и на чл.143 -148 от Закона за защита на потребителите. За спазването на
всички тези норми Съдът следва да следи служебно.
Представеният по делото Договор за кредит "Бяла
карта" № 431370 от 14. 05.2015 г./
Договора/ установява наличието на възникнало облигационно правоотношение между заемодателя по него
"Аксес Файнанс" ООД и ответника Т., по силата на което ответникът е получил сумата в размер на 450 лева и се е задължил да я
върне, ведно с договорна
лихва в размер ,
уговорен по чл.4ал.Іт.2 от Договора, до всяко 2-ро число на текущия месец, съобразно чл.3ал.ІІ от
Договора, както и лихва за забава, уговорена с чл.22ал.ІІІ от Договора.
По делото липсват
доказателства за заплащане на горепосочените главница , договорна лихва и лихва за забава, а освен това и съдебно счетоводната
експертиза установи, че ответникът дължи непогасена главница в размер на
425.67лв., договорна лихва в размер на 48.45лв. – в рамерите, претиндирани от ищеца, и лихва
за забава в размер на 35.48лв. за
съответните периоди, както са претендирани от ищеца.Следва да се
отбележи, че пренцията за лихва за забава е в рамер на 33.04лв., т.е малко по
малко от изчислената от вещото лице сума от 35.48лв., като в тази си част исковата претенция е и
оттеглена.
Ищецът освен това претендира и неустойка в размер на 102.78лв., на
основание чл.21 от договора, във вр. с чл.16 , който предвижда задължение за
предоставяне на задължително обезпечение – поръчител, в случай на незаплащане
на текущото задължение на падежа,което пък от своя страна е визирано като
понятие в чл.3ал.ІІІ от Договора.
Косвено вредите, чието
обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано.
На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна
неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Ако има предварителна оценка,
че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се
отпусне преди да се предостави обезпечението.
В случая това изискване не е
спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка
финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе
легитимен интерес да претендира описаната неустойка.
Неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е
уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави –чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.
3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-2010 г., І т. о.; Р-702-2008 г. ІІ т. о.).
Допълнителен аргумент за
нищожността на клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде
изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че
заемодателят "Аксес Файнанс" ООД е финансова институция.
От член 8, параграф 1 от
Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността
на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора
да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели
да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася
за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става
ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се
приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.
В този смисъл и решение от
27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от
френски съд. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, което задължение става
изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с
целта на Директивата.
На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията.
По този начин на длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
ако не го направи, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта
е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика
би съответствало на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение
да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук
следва недължимост на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на
клаузата, с която е уговорена.
Нищожна е според Съда и клаузата, с която се предвижда такса за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение – чл.22ал.ІV и V от Договора, размерът на
която нараства с всеки ден забава. Макар вземането да е наименувано
"такса", то срещу тази такса не се дължи от кредитора никаква допълнителна
услуга , свързана с договора за потребителски кредит, по смисъла на чл.10а от ЗПК , като същата нараства с всеки ден забава. Изискуемостта на това вземане
следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Тази клауза на практика е неустойка за забава.
Съгласно чл. 33 ал. І ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче има предвидено в договора
и това е лихвата за забава,.Ето защо договорената между страните такса за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение противоречи пряко на императивната разпоредба на чл. 33 ал. І ЗПК и следва да се приеме за
нищожна, а
следователно е и недължима от ответника.
Съдът намира за неоснователни доводите на особения
представител на ответника за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената
цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост.
В приложенията мъм исковата молба се съдържа изрично Уведомление до ответника Т.
за прехвърляне на задълженията му на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, което Уведомление е връчено на особения
представител.Изявлението за настъпила пердсрочна изискуемост пък се съдържа в
самата искова молба.
Последиците от връчване на
книжа на особен представител са разгледани в решение № 198 от 18.01.2019 г. по
гр. д. № 193/2018 г. на ВКС, в което се приема,че следва да се счита за редовно
връчаването на особения представител на уведомлението за предсрочна изискуемост
на кредита.
В Решение № 249 от 1.07.2019 г. на ОС
Пазарджик по в. гр. д. № 368/2019 г. също е обсъдено Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.
д. № 193/2018 г. на ВКС , но от гледна точка
връчване на уведомление на особения представител за извършена
цесия.Прието е, че независимо, че в цитираното решение Решение №
198/18.01.2019 г на ВКС се обсъжда валидността на материалноправно
изявление за предсрочна изискуемост, връчено на особен представител, назначен при условията на
чл. 47, ал. 6 от ГПК, то мотивите на това решение на ВКС се отнасят в
пълна степен и за уведомление за
извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Тези разсъждения се споделят и от настоящият
съдебен състав.
На последно място, неоснователен е аргумента на
особения представител за изтекла погасителна давност относно претендираните от
ищеца суми.
В случая се
прилага общата 5 годишна давност по
чл.110 ЗЗД, като очевидно този срок не е изтекъл за която и да е претенциите,
приети от Съда като основателни.
Предвид гореизложеното, ответникът Т. дължи на ищеца следните суми: 425.67 лева главница; 48.45 лева договорна лихва за
периода 24 август 2015 г. до 06 април 2017 г. ,ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на
08.02.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Следва да се отхвърлят като неоснователни претенциите за 102.78 неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06 септември 2015 г. до 06 септември
2017 г. и 197.50 лева разходи
и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.
В заповедното производство ищецът е сторил
разноски от 25лв. ДТ, присъдени са 200лв. юрисконсултско възнаграждение; в
исковото производство е за платил 175лв. ДТ, 308.70лв. възнаграждение за вещо
лице и 300лв. разноски за особен представител.Освен това Съдът счита, че на
основание чл.78ал.VІІІ ГПК, с оглед характера и сложността на делото ,в тежест на ответника следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 350лв. , 50лв. по чл.13т.2 и
300лв. по чл.25 НЗПП.Общо сторенните разноски възлизат на 1358.70лв. Предвид на
обстоятелството, че два от исковете са уважени, а другите два иска на ищеца са
неоснователни, то ответникът Т. следва да заплати половината от сумата
1358.70лв. или 679.35лв.
Водим от горното, Пещерският районен съд
Р Е Ш И:
Признава за
установено по
отношение на Х.Л.Т., ЕГН
********** , че същият дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил
Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел
Янчев Кънчев,следните суми:
425.67 лева главница; 48.45 лева
договорна
лихва за периода 24 август 2015 г. до 06 април 2017 г. , ведно
със законната лихва върху главницата от 425.67лв. от 08.02.2018г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, по Договор за кредит „Бяла карта“ с
№ 431370 /14. 05. 2015 г.,сключен между„Аксес
Файнанс“ ООД и Х.Л.Т..
Отхвърля като
неоснователни
предявените от Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев искове срещу Х.Л.Т., ЕГН ********** за
съществуване вземането на 102.78 неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 06 септември 2015 г. до 06 септември
2017 г.; 197.50 лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение.
Осъжда Х.Л.Т., ЕГН ********** , да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев сумата от 679.35/ шестстотин седемдесет и девет
лева и 35 стотинки/ , представлява разноски по делото.
Прекратява производството по настоящесто
гр.д.№836/2018г. в частта за претенцията от лихва за забава
върху непогасената главница в размер на 33.04 лв. ,за периода от 07 април
2017 г. до 31 януари 2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
В прекратителната част решението е с характер на
определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: