№ 223
гр. Сливен, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Елена Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500165 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба депозирана от юриск.К.,
процесуален представител на ЗАД „А.“АД със седалище и адрес на
управление: ***, против решение № 113 от 15.02.2024 г. по гр.д. № 1535/2023г.
на Районен съд – Сливен, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на
П. П. К. ЕГН **********, от ***, сумите от:
14 310 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка Каско сключен на 22.06.2022 г., поради настъпило на
15.10.2022 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 26.04.2023 г. до окончателното
изплащане;
759.96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
1
до завеждане на исковата молба;
3 354.41 лв., представляващи разноски по делото.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Посочва
се, че то е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон, а
също така, че е необосновано.
Страната счита, че неправилно първоинстанционният съд е бил приел,
че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя
по имуществена застраховка „Каско“ на МПС. Съгласно договор между
страните т.10.11 от Общите условия застрахователят не обезщетява
уврежданията, които са причинени в резултат на умишлени действия или
извършени с груба небрежност. Страната посочва, че в хода на разглеждане на
претенцията пред него е била извършена експертна проверка, по която се
установила, че единствена и пряка причина за настъпване на вредите е
поведението на водача на автомобила Кристина К., която в тъмната част на
денонощието се движела със скорост значително по-висока от максимално
разрешената за населено място. Същата се явявала несъобразена с пътната
обстановка. Освен това водачът на МПС не бил упражнявал непрекъснат
контрол върху него, а отклонил вниманието си, поради което не е предприел
своевременни действия за аварийно спиране с цел предотвратяване на ПТП.
Неправилно първоинстанционният съд не бил уважил направените от
жалбоподателя доказателствени искания, а именно – за изискване на
административно-наказателна преписка, образувана във връзка с протокол за
ПТП № 1815356/15.10.2022 г., съдържащ неподправен снимков материал на
ПТП. Неправилно районният съд бил отхвърлил искането за издаване на
съдебно удостоверение, което да послужи пред Община Сливен за снабдяване
с информация дали към датата на ПТП 15.10.2022 г. е имало записващи
камери в района на гр. Сливен, бул. „Янко Съкъзов“ до бензиностанция
„Марешки“, за което страната е искала да се сдобие със запис за времето от
00:00 часа до 00:30 часа. В жалбата се посочва, че неправилно съдът не е
приел като доказателство представения на електронен носител снимков
материал, изготвен по преписка по щета № 30022030100468. Искането за
приемане на това доказателство било направено своевременно. Освен това,
съдът в нарушение на принципа за равнопоставеност не бил взел отношение
2
по въпроса, че при изготвяне на САТЕ вещото лице е ползвало предоставено
от ищеца флаш памет, въпреки че липсвало изрично произнасяне от страна на
съда, че приема въпросната флаш памет като доказателство по делото.
Неправилно съдът не бил уважил искането на жалбоподателя за назначаване
на повторна САТЕ. Страната посочва, че в приложения от нея снимков
материал са били видни спирачни следи от предно ляво колело върху
тротоара, което свидетелствало за това, че водачът на МПС е направил опит да
спре същото, но тъй като скоростта е била прекалено висока той не е успял.
Неправомерно първоинстанционният съд бил кредитирал показанията на
водача на МПС свид.К., тъй като същата била дъщеря на ищеца и
заинтересовано лице. Пред застрахователя свидетеля К. била посочила, че
ПТП е настъпило след поява на животно на пътното платно, а в исковата
молба било посочено, че е загубила съзнание.
В заключение жалбоподателят посочва, че в случая се касае за
съзнателно виновно противоправно поведение на водача на застрахования лек
автомобил, обективирано в нарушение на правилата за движение по пътищата
със скорост значително надхвърляща разрешените 50 км/ч и при
несъобразяване с пътните условия. Настъпилите щети по МПС били
вследствие на проявена груба небрежност от страна на водача. Предвид на
това счита, че не дължи изплащане на обезщетение по сключената
застраховка.
При условията на евентуалност жалбоподателят счита, че са налице
предпоставките на чл. 408 ал.1 т.3 от КЗ и е налице основание за отказ за
изплащане на обезщетението, тъй като е налице неизпълнение на
задължението на застрахования, уредени в чл. 395 ал.1 от КЗ и в общите
условия т.76.1, т.76.2 и т.76.14, като това неизпълнение е значително с оглед
интереса на застрахователя.
При условията на евентуалност жалбоподателят счита, че
застрахователят дължи обезщетение в намален размер, поради неизпълнение
на задълженията на водача на МПС по т.76.1, т.76.2 и т.76.14 от Общите
условия.
По отношение присъдената законна лихва жалбоподателят счита, че
началният и момент е неправилно определен. Ищецът бил посочил в молба от
01.12.2023 г., че регистрацията на МПС е била прекратена, поради тотална
3
загуба от 01.08.2023г., поради което акцесорният иск за лихва следвало да бъде
уважен от 01.08.2023г.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от адв.М. пълномощник на П. П. К., ЕГН **********, с който жалбата е
оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно.
Въззиваемата страна счита, че направените възражения за нарушаване
на принципа на състезателното начало и за равенство на страните в процеса е
неоснователно. По същество въззивникът бил твърдял, че в административно-
наказателната преписка се съдържа снимков материал на МПС и на
уврежданията на пътната инфраструктура, както и констатации на
контролните органи, които са решаващи при определяне на механизма на
ПТП. В тази насока по делото били събрани множество доказателства. С
исковата молба бил представен протокол за ПТП № 1815356/15.10.2022 г.,
както и наказателно постановление № 22-0804-004663/11.11.2022 г. От тези
документи били видни констатациите на органите на МВР. По отношение
снимковия материал ответникът бил представил такъв с отговора на исковата
молба – 20 бр. снимки и още 5 бр. снимков материал в рамките на откритото
съдебно заседание, проведено на 16.01.2024 г. Така представените
доказателства са били съобразени от вещото лице при изготвяне на приетата
по делото САТЕ.
На следващо място въззиваемата страна счита, че в случая не е проявена
„груба небрежност“ от водача на застрахования автомобил. В практиката си
ВКС приемал, че е налице „груба небрежност“ проявена от водачите на МПС,
когато действително правилата на движение са били нарушавани драстично –
управление в населено място на МПС със скорост 152 км/ч; заобикаляне на
автомобил в населено място при движение със скорост 80 км.ч. и други сходни
случаи, които са много различни от настоящия случай. Дори водачът на МПС
да е бил проявил някаква небрежност, тя в никакъв случай не била „груба
небрежност“. От друга страна не можело да се говори и за проявена от страна
на водача минимална грижа. От данните по делото е видно, че водачът нито е
4
бил употребил алкохол, нито е бил под влиянието на наркотични вещества.
Страната изтъква, че не всяко нарушение на правилата за движение означава,
че отпада отговорността на застрахователя. Неоснователни били твърденията
и за неполагане на грижа на добър стопанин по отношение на застрахования
автомобил. Настъпилото ПТП било по причини извън контрола на водача на
МПС, поради което липсвала причинно – следствената връзка между
причинените щети и поведението на водача на МПС.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат
присъдени съдебно – деловодни разноски.
В с.з. въззивната страна се представлява от процесуален представител
по пълномощие – юриск.К., която заявява, че поддържа въззивната жалба и
моли тя да бъде уважена. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява. Представлява
се от представител по пълномощно – адв.М., която заявява, че оспорва
въззивната жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор на
въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се
присъдят разноски.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК
настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия
препраща към него.
Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.
Към доказателствения материал по делото беше приобщено копие от АУАН серия
ЖА № - 742410/15.10.2022г. В преписката съдът не констатира допълнителен снимков
материал или други документи, които да не са били взети предвид при изготвянето на САТЕ
в РС.
От писмо на Общинска охрана и СОТ – Сливен, се установи, че към момента на
изготвяне на отговора, общинската фирма не разполага със запазени записи от
охранителните камери в района на настъпилото ПТП към момента на настъпването му.
По делото беше изготвена съдебно – техническа експертиза от вещи лица към НИК –
МВР, Център за експертни криминалистични изследвания, от която се установи че на
предоставения от въззиваемата страна запис на флаш памет се съдържа цифров презапис на
непрекъснат видеопоток, по който липсват данни от манипулация върху записаната
5
информация. Видеофайлът е с продължителност 10сек., създаден е с камера на мобилен
телефон на 28.07.2022г. ( преди датата на настъпване на ПТП) и показва светъл на цвят лек
автомобил със символи на предна рег.табела ***, по чиято предна дясна джанта има
наранявания, без такива да се установяват по самата гума.
В с.з. вещите лица посочиха, че поддържат депозираното заключение, както и че
нараняванията по джантата на застрахования автомобил съвпадат с тези установени във
видеофайла от 28.07.2022г.
Съдът намира, че заключението по изготвената СТЕ пред ОС е изготвено от
компетентни вещи лица, които по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото.
То е мотивирано и в унисон с отговорите дадени от ВЛ в с.з., поради което намира, че следва
изцяло да се възприеме при постановяване на съдебното решение.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Между страните няма спор относно обстоятелството, че през 2022 г. е
бил сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС за лек автомобил с рег.
номер ***. На 15.10.2022г., дъщерята на ищцата при управление на
автомобила самокатастрофирала, при което на застрахования автомобил са
били причинени значителни щети, които по своя размер били тотални (по
смисъла на чл.3.9.2 от ОУ). След приспадане стойността на частите, които
могат да бъдат използвани, размерът на причинените щети е 14 310.00лв.
Предявеният иск е с правно основание чл.405 от КТ, съгласно който при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да се уважи предявеният
иск е необходимо да се установи валидно застрахователно правоотношение,
наличие на застрахователно събитие и вреди, които да са настъпили в
причинна връзка със събитието.
В случая застрахователното правоотношение, застрахователното
събитие, причинените вреди и причинно – следствената връзка между вреди и
застрахователно събитие е налице. Спорен е въпросът дали е налице
поведение у водача на МПС, което да изключва отговорността на
застрахователя (чл.78 от ОУ) предвид разпоредбите на чл.76.1. ОУ (да пази
застрахования автомобил с грижа на добър стопанин), 76.2.ОУ (да не допуска
6
поведение, което води до повишаване на риска на застрахователя) и чл.76.14.
ОУ (да спазва правилата за движение).
Възраженията на застрахователя са във връзка с наличието на „груба
небрежност“, проявена от водача на МПС, която изключва отговорността на
застрахователното дружество (чл.10.11 от ОУ). Макар и да липсва легално
определение на понятието „груба небрежност“, в трайната си практика ВКС
приема, че тя е такова поведение, което и най-небрежния човек, зает със
съответната дейност при подобни условия не би положил.
Застрахователят основава твърдението си за наличие на проявена „груба
небрежност“ от страна на управляващото автомобила лице на заключение по
техническа експертиза изготвена по повод заведената щета, според която
водачът на застрахования автомобил го е управлявал в момента на настъпване
на ПТП със скорост значително надвишаваща допустимата по закон – около 74
км/ч. За да бъде изведен този извод, ВЛ изготвило частната СЕ се е
обосновало с обективни находки – увреждане на предна дясна джанта при
протриване на твърда повърхност, което според ВЛ е било причинено от
първоначален удар вдясно, който е намалил действителната скорост на
автомобила, поради което причинените впоследствие щети отговарят да са
причинени от по – ниска скорост.
От извършената в настоящата инстанция ТЕ на видеозапис от флаш
памет категорично се установи, че протриването по предна дясна джанта на
автомобила е било налично още в края на м.юли 2022г., поради което тези
увреждания по него не са причинени от ПТП настъпило на 15.10.2022г. Така
тезата на ответното дружество за механизъм на ПТП, при който е имало два
сблъсъка не се потвърждава. Извършената пред настоящата инстанция ТЕ
подкрепя заключението по извършената пред РС АТЕ, според която скоростта
на движение на автомобила към момента на настъпване на ПТП е била около
58 км/ч (при допустими 50 км/ч), което превишаване е незначително като се
има предвид, часа на настъпване на ПТП (00:05ч.) и че по това време на
денонощието движението на автомобили е незначително. Поради тези
съображения, съдът намира че в случая не може да се говори нито за проявена
„груба небрежност“ от водача на МПС, нито за такова поведение, което
значително да повишава застрахователния риск. Очевидно се касае за
случайно събитие породено от внезапното прилошаване на водача на МПС (
7
предвид свидетелските показания). Водачът нито е бил употребил алкохол,
нито е бил дрогиран. Съдът намира, че не са налице основания за изключване
на отговорността на застрахователя, както и такива, които да водят до
намаляване на отговорността му.
Съобразно изготвената по делото експертиза застрахователното
дружество дължи на въззиваемата сумата от 14 310.00лв. – застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „КАСКО“ от настъпило на
15.10.2024г.застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 26.04.2023г. до окончателното и изплащане.
На въззиваемата страна следва да бъде присъдена мораторна лихва
върху главницата от датата на настъпване на застрахователното събитие до
завеждане на исковата молба, предвид неизплащането на главницата в срока
по чл.405, ал1. от КЗ, в размер на 759.96лв., а не както претендира въззивната
страна от датата на прекратяване на регистрация на МПС, който факт е
несъотносим към правилата за присъждане на мораторна лихва.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с
тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По правилата на процеса, въззивната страна следва да бъде осъдена да
заплати всички деловодни разноски сторени от въззиваемата страна за
настоящата фаза на производството – 2922.00лв., от които 522.00лв. депозити
за вещи лица и 2400.00лв. възнаграждение за адвокат. По делото е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Пред въззивна инстанция са обжалвани
два иска с цена съответно – 14310.00лв. и 759.96лв. Макар и ориентировъчни
(съобразно последната практика на СЕС), правилата на Наредбата за
минимални адвокатски възнаграждения предвиждат адвокатско
възнаграждение в размер на 2087.90лв. ( чл.7, ал.2 , т. 1 и 3). Претендираното
от страната възнаграждение в размер на 1400.00лв. е значително по – малко от
този размер и напълно съответства на обема от извършената защита от
пълномощника на страната – отговор на искова молба, уважени
доказателствени искания, процесуално представителство в с.з. и т.н., поради
което претенцията за разноски следва да бъде уважена изцяло.
По тези съображения, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113 от 15.02.2024 г. по гр.д. № 1535/2023г.
на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“АД със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на П. П. К. ЕГН **********, от *** деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 2922.00лв., от които 522.00лв. депозити за вещи лица и
2400.00лв. възнаграждение за адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9