Р
Е Ш Е Н И Е
239/14.4.2020г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№1206 по описа за 2019 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са субективно съединени
искове, с правно основание чл.135 от ЗЗД.
В исковата си
молба до съда ищецът „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: ***, излага, че на 27.10.2010 г. е сключил с ответника
Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№ 3779/27.10.2010г. По силата на този договор ищецът предоставил кредит на
ответника в размер на 60 000 евро, който следвало да бъде върнат на банката в
срок и при условия, посочени в договора. От 25.02.2014 г. длъжникът Г.П.Г. преустановил плащането по кредита,
поради което, на 29.07.2014 г., кредиторът се е възползвал от правото си да
обяви цялата останала непогасена част от кредита за предсрочно изискуема.
Задължението към него момент било следното: 55 490,66 евро - главница; 11 923,
56 евро - дължими лихви и 122,49 евро - такси по договор. На 06.08.2015 г.
длъжникът бил надлежно уведомен за така упражненото от кредитора право, като
бил изрично поканен да изпълни доброволно задълженията си по договора. Изпълнение не е започнало, предвид което, ищецът инициирал
производство за принудително осъществяване на вземането си. По подадено, по реда на чл. 417 от ГПК, от банката
заявление, било образувано заповедно производство, по което били издадени срещу
длъжника заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На 20.11.2015 г.
било образувано и ИД №20157740400538 по описа на ЧСИ .Я.Д., като към тази дата
общо размерът на задължението в лева бил 153 060,60 лева. В молбата се излагат
и твърдения, че след преустановяване
на плащанията по кредита, длъжникът сключил увреждащ кредитора-ищец договор за дарение на
недвижим имот № 92, том XI, рег. № 15914,
дело № 1053 от 2018 г. по описа на нотариус М.А., с рег. № 709 в РНК, вписан по
ЗС ПВ с вх. № 7850, акт № 148, том 22, дело 4489/2018 г. от 28.11.2018 г, по
силата на който същият прехвърлил на втория ответник- П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, собствените си
идеални части от недвижим имот, находящ се в с. М., общ.Шумен, обл.Шумен,
представляващ поземлен имот с идентификатор 46053.34.1, с площ от 30 600
кв.м., в местността „К.С.“. Ищецът счита, че със сключването на горепосочената
сделка, ответникът е извършил действия, с които са засегнати правата му като
кредитор, тъй като длъжникът се е разпоредил с имущество, което може да послужи
за удовлетворяване вземането му по договора за кредит. Поради изложеното, моли
съда да постанови решение, по силата на което да се обяви за недействителна
спрямо ищеца „УниКредит Булбанк“ АД, извършената сделка, предмет на нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 92, том XI,
рег. № 15914, дело № 1053 от 2018 г. по описа на нотариус М.А., с рег. № 709 в
РНК, вписан по ЗС ПВ с вх. № 7850, акт № 148, том 22, дело 4489/2018 г. от
28.11.2018 г., представляваща дарение на недвижим имот, касателно 1/7 ид.ч. от
дарените общо 11/42 ид.ч., отнасящи се за сделката в частта между Г.П.Г., ЕГН **********
от една страна като дарител, и П.Г.Г.,
ЕГН **********, от друга страна като дарен. Ищецът претендира и
присъждане на извършените по делото разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответниците, представят писмен отговор, в който
заявяват, че считат исковете за неоснователни и недоказани, излагайки правни и
фактически доводи и възражения.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: Не се спори между страните, а се
установява и от приложените по делото писмени доказателства, че на 27.10.2010
г. между ищеца и ответника Г.П.Г., ЕГН **********, е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 3779/27.10.2010г., по силата на който ищецът предоставил кредит на
ответника в размер на 60 000 евро, който ответникът се е задължил да върне в
срок и при условия, посочени в договора. Не се спори, че от 25.02.2014 г.
длъжникът преустановил
плащането по кредита, в резултат на което, на 29.07.2014 г., кредиторът се е
възползвал от правото си да обяви цялата останала непогасена част от кредита за
предсрочно изискуема. Ответникът не оспори, че е надлежно уведомен за така
упражненото от кредитора право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо.
Длъжникът не оспори и, че в следствие неизпълнението му, кредиторът е подал
пред РС Шумен, по реда на чл.417 от ГПК, заявление, по което били издадени
срещу длъжника заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На
20.11.2015 г. е образувано и ИД №20157740400538 по описа на ЧСИ Я.Д., като към
тази дата общо размерът на задължението на първия ответник се равнявал на 153
060,60 лева. Няма данни към датата на приключване на устните състезания,
ответникът да е погасил задълженията си по процесния договор за кредит.
Ответниците признават, че на 28.11.2018 г. първият от тях Г.П.Г.
прехвърлил на втория П.Г.Г., ЕГН **********, собствените си идеални части от
недвижим имот, находящ се в с. М., общ.Шумен, обл.Шумен, представляващ поземлен
имот с идентификатор 46053.34.1, с площ от 30 600 кв.м., в местността „К.
С.“. Няма спор, а се установява и приложения по делото препис от Удостоверение
с изх.№94-00-2297/21.05.2019 г., издадено от Община Шумен, че между двамата
ответници има родствена връзка, тъй като първият е син на втория.
Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1,
изр.първо от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Сочената правна норма дава право на
кредитора да защити вземането си, в случай на извършени действия от страна на
длъжника, с които последният осуетява възможността на кредитора да удовлетвори
вземането си. Има две основни предпоставки за възникване правото на кредитора
по смисъла на цитираната разпоредба- обективни и субективни. Обективните
предпоставки са следните: съществуване на вземане на ищеца към ответника;
извършване на някакви правни действия от страна на длъжника, с които се
застрашава или осуетява удовлетворяване вземането на кредитора. Правното
действие трябва да има за предмет имуществено секвестируемо право, чието
упражняване да не зависи от строго личната преценка на длъжника. В резултат на
това правно действие имуществото на длъжника намалява, което пречи на кредитора
да удовлетвори вземането си. Вторите предпоставки са субективни и са в
зависимост от времето, когато е извършено увреждащото кредитора правно
действие- преди или след възникване на задължението. Ако правното действие
представлява едностранна сделка или безвъзмезден договор и е извършено след
възникване на задължението, достатъчно за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД е
знанието на длъжника, като без значение е субективното отношение на третото
лице, другата страна по сделката. Съгласно ал.2 на чл.135 от ЗЗД, знанието и на
третото лице се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В разглеждания казус
съдът приема, че са налице всички предвидени в закона предпоставки, даващи
основание за уважаване на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД. Безспорно се
установи, че ищецът има изискуемо и ликвидно вземане към първия ответник, за
чието събиране е инициирано и изпълнително производство. Установи се, че след
възникване на задължението на ответника към ищеца и след спиране плащанията по
договора, длъжникът е прехвърлил, чрез безвъзмездна сделка /дарение/ на втория
ответник, негов баща, свое имуществено, секвестируемо право. Безспорно по този
начин имуществото на длъжника, което би могло да послужи за удовлетворяване
вземането на кредитора се намалява, като без значение в случая е стойността на
това прехвърлено имущество. Законодателят не поставя изискване за съеизмеримост
между стойността на прехвърленото имуществено право и размера на задължението. На
следващо място, съгласно чл. 133 от ЗЗД, ответникът отговаря пред кредитора с
цялото си секвестируемо имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира
от кое имущество да се удовлетвори – с обезпеченото в негова полза имущество на
длъжника или с друго налично такова, поради което всяко действие на длъжника,
намаляващо имуществото му, се явява увреждащо кредитора. Ето защо стига до
извода, че така предявеният иск е основателен и доказан, и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
следва да се присъдят извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, в размер на 507.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо
„УниКредит Булбанк” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сключения между ответниците Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, договор за дарение на идеални части от
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №92,
том XI, рег. №15914, дело № 1053 от 2018 г. по описа на
нотариус М.А., с рег. № 709 в РНК, вписан по ЗС ПВ с вх. №7850, акт № 148, том
22, дело 4489/2018 г. от 28.11.2018 г., касателно 1/7 ид.ч. от дарените общо
11/42 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. М., общ.Шумен, обл.Шумен,
представляващ поземлен имот с идентификатор 46053.34.1, с площ от 30 600
кв.м., в местността „К.С.“, отнасящи се за сделката в частта между Г.П.Г., ЕГН **********
от една страна като дарител, и П.Г.Г.,
ЕГН **********, от друга страна като дарен.
ОСЪЖДА
Г.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на
„УниКредит Булбанк” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 507.00 лв. /петстотин и седем лева/, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: