Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.
Луковит, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 73 по описа на съда
за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подадена искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж“, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.С., п.к. ****, ж.к. М. 4, Бизнес Парк С.я, сграда **,
представлявано от Д. Д. - заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М., срещу
В.К.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 9 и чл. 11, т. 7, т. 11 от ЗПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – с цена иска 505.06
лева.
В исковата молба се твърди, че с Договор за
потребителски заем с номер CREX-******** от 21.11.2016 г., ищцовото дружество е
отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 1406.37 /хиляда четиристотин
и шест лева и 37 ст./ лева. Сумата, предмет на горепосочения договор е
изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ ЕАД е изпълнил задължението си по него.
Усвояването на посочената сума, ответникът В.К.Г. е удостоверила с полагането
на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на
чл. 1 от договора, за ответника възниква задължението да погаси заема на 18
месечни вноски - всяка по 95.00 лв., които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите 25.83 % и годишния лихвен процент 23.19 % , посочени в параметрите по
договора.
Твърди се, че ответникът В.К.Г. е преустановила
плащането на вноските по кредит номер CREX-******** на дата 20.01.2018 г., като
към тази дата са погасени 12 месечни вноски. Твърди се, че на основание чл. 3
от договора, вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. № ********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората пропусната месечни/а вноска. По този начин
ответникът следва да изплати остатъка по заема в размер на 475.91 лв.,
представляващ оставащите 6 броя погасителни вноски към 20.02.2018 г., към която
дата кредитът е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на
втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Сочи
се, че това принудило кредитора /ищеца/ да изпрати до длъжника /ответника/
покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за
изискуемо и го е поканил да го погаси. Посочва се, че поканата е изпратена на
адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл. 10 от същия, всички изявления
на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на
адреса, посочен в договора.
Алтернативно ищецът счита всички претенции за дължими,
на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по
съставения между страните погасителен план, която е била на 20.06.2018 г. -
тоест към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, по кредита е
изтекла и последната падежна дата, въз основа на което ищеца счита вземането си
за изискуемо на посоченото основание.
Излагат се твърдения, че ответникът В.К.Г. дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 29.15 лв.
/двадесет и девет лева и 15 ст./ за периода от настъпване на изискуемостта на
кредита - 20.02.2018 г. до 11.10.2018 г. – или към настоящия момент ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: главница - 448.64 лв.,
възнаградителна лихва - 27.27 лв., законна лихва за забава - 29.15 лв., или
общо сумата от 505.06 лева.
Също така се сочи, че ищецът БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег.№ ********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд - Луковит. По този повод e образувано ч.гр.д. № 681/ 2018
г. и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение, след което е
постъпило възражение от длъжника В.К.Г. срещу издадената заповед. На основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е предявил иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок.
Отправено е искане, съдът да постанови решение, с
което да признаете за установено, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж“,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България има следните вземания
срещу В.К.Г.: сумата в размер на: 448.64 лв., представляваща главница по
кредита, сумата от 27.27 лв. представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от настъпване на изискуемостта на кредита -
20.02.2018 г. до 11.10.2018 г., и сумата от 29.15 лв. представляваща законна
лихва за забава за периода от 20.02.2018 г. до 11.10.2018 г., ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на дължимите суми. Отправено е искане, съдът да осъди В.К.Г. да заплати на
ищеца съдебните разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лв. за
държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.,
както и да заплати държавната такса за завеждане на иск в размер на 125 лв. и
минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по настоящото
производство.
Отправено е доказателствено искане за прилагане по
настоящото дело – ч.гр.д. № 681/ 2018 г. по описа на Районен съд – Луковит.
Към исковата молба са приложени: Копие на договор за
кредит, който да послужи като доказателство за валидно сключен договор за
потребителски кредит и като доказателство, че сумата, предмет на договора е
усвоена от кредитополучателя (удостоверение на изпълнението на последна
страница от Договора), с което кредиторът е изпълнил задълженията си по него,
извлечение от погасителен план, като доказателство за размера на дължимите
суми, както и за датата на изискуемост и началото на забавата, екземпляр от
покана за доброволно изпълнение, удостоверение от куриерска фирма, което да
послужи като доказателство, че кредиторът е поканил изрично ответника да погаси
дълга, преди да предприеме съдебни действия и го е уведомил, че кредитът е изискуем,
квитанция за заплатена държавна такса, пълномощно, акт за оповестяване и копие
на последната покана за доброволно изпълнение.
Съдът е изпълнил
процедурата по чл. 131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен
отговор вх. № 2358/ 31.05.2019 г. от ответницата, чрез назначения от съда
особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Б.Л., в който са изложени твърдения, че предявения
установителен иск е процесуално допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди
се, че от приложените към исковата молба доказателства - копие на договор за
кредит № CREX-******** от 21.11.2016 г. и покана за предсрочна изискуемост,
изпратена с товарителница № ************* от 20.04.2018 г в 12:48 часа, е
очевидно, че въпросната „последна покана" отправена от кредитора към
ответника В.К., не и е връчена надлежно и очевидно не е достигнала до нея.
Видно от товарителницата, въпросната покана е връчена на длъжника на 24.04.2018
г. в гр.Луковит, ул. „Л." № *. Твърди се, че не става ясно защо ищецът
кредитор „БНБ Париба Пърсанъл Файненс" СА е избрал адрес ул. „Л." № 9
в гр. Луковит, за адрес за връчване на съобщения на кредитополучателя във
връзка с договора, след като в чл. 7, стр. З от договорът за потребителска
кредит е регламентирано, че „Всички съобщения с изявления на Кредитора,
отправени към Кредитополучателя се считат за получени и узнати от
Кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по факс
или на електронна поща, или съобщени по телефон предоставени от
Кредитополучателя". На стр. 1 от договорът за потребителска кредит CREX-********/
21.11.2016 г. като адрес на ответника - кредитополучател В.К.Г. е записан
адрес: ***. Твърди се, че ищецът не е приложил никакви доказателства, като
например допълнителни споразумения или приложения към договорът за
потребителска кредит CREX-********/ 21.11.2016 г., които да регламентират
уговорка между страните по договора за промяна на уговорените условия в чл. 7,
стр. 3 от него, т. е. кредитополучателят да е предоставил на кредитора, друг
адрес, различен от посоченият в договора /ул. „К.“ № **/ за получаване на
съобщения.
От страна на особения представител на ответника се
оспорва истинността и автентичността на подписа положен в товарителница № *************,
като се сочи, че дори неспециалист с просто око може да установи, че имената „В.К."
не са изписани собственоръчно от нея, а подписът в товарителницата е съвсем
различен от подписа на същата положен на страниците на договорът за кредит.
Излагат се аргументи, че съгласно общата търговска
практика, пратката се доставя на получателя на посоченият адрес, срещу подпис
върху екземпляр на товарителницата от получателя. Пратката се връчва лично на
получателя, който удостоверява самоличността си с лична карта. При отсъствие на
получателя пратката може да бъде предадена на друго лице, което се задължава
пред куриера да му я предаде, но това обстоятелства се отразява изрично върху
товарителницата. В конкретният случай е удостоверено връчване на пратката лично
на ответника В.К.Г., но това обстоятелство не се потвърждава от подписа положен
срещу името на получателя.
Посочва се, че относно твърденията на ищеца в исковата
молба на стр. 2, където ищецът моли „да се обърне внимание, че поканата е
изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл. 10 от същия,
всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако
бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.", ищецът твърди две
неистини: първо, че поканата е изпратена на адреса деклариран в договора,
защото в договора адреса на Кредитополучателя е гр.Луковит, ул. „К." № **,
а поканата е изпратена на ул. „Л." № * в гр. Луковит, и второ - в чл. 10
от договор за потребителски кредит № CREX-********/ 21.11.2016 г., изобщо не
регламентира начин за връчване и получаване на съобщения между страните във
връзка с изпълнение на договора, а съвсем други условия.
За установяване истинността на положеният подпис от В.К.Г.
в куриерска товарителница № *************, а от там и за установяване на
надлежното и съобщаване от страна на ищеца кредитодател, за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, е отправено искане да бъде допусната
графологична експертиза, от вещо лице специалист, което да установи авторството
на подписа на В.К.Г. и авторството на изписаните две имена на получател „В.К."
в куриерска товарителница № *************.
В тази връзка е отправено искане до съда, да изиска служебна
справка от Министерство на вътрешните работи на Република България и службите
за граничен контрол, за да се установи на дата 24.04.2018 г. дали В.К.Г. се е
намирала на територията на страната и какъв е бил постоянният и настоящият й
адрес. По този начин ще се установи, дали тя лично е получила връчената и
покана за доброволно плащане на дата 24.04.2018 г.
В съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не се представлява. Депозирана е молба вх. № 2945/ 03.07.2019 г.
чрез юрисконсулт П. П.
Ответникът, редовно призован, чрез
назначения от съда особен представител адв. Б.Л., се явява лично.
Съдът с определение постановено в о.с.з.
на 03.07.2019 г. прекрати допуснатата правна помощ под формата на особен
представителство в полза на ответника В.К.Г. и освободи адв. Б.Л. от качеството
й на особен представител на ответника В.К.Г..
В проведеното о.с.з. на 03.07.2019 г.,
ответникът В.К.Г. заяви, че наистина е сключила договор за кредит с банката и
лично е подписала договора, че е изплатила по-голямата част от вноските по
кредита, и че други документи освен договора за кредит не е подписвала, нито са
й връчвани други документи.
На основание чл. 195 от ГПК по делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице става
ясно, че договор за потребителски кредит CREX-********, е сключен на 21.11.2016
г. в гр.Плевен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* като
„кредитор“ и В.К.Г. ЕГН ********** като „кредитополучател“. Отпуснатият кредит
е в размер на 1 406,37 лв., цената на закупената стока е в размер на 1 249,00
лв., месечната погасителна вноска в е размер на 95,00 лв., кредитът следвало да
бъде изплатен на 18 месечни погасителни вноски, като общата стойност на кредита
е 1 710,00 лв. В параметрите по договора са посочени годишния размер на
разходите (ГПР) - 25,83%, както и лихвения процент - 23,19 %. Застрахователната
премия по групова полица „Сигурност на плащанията“ № 5/2008 е в размер на
157,37 лв. Погасителният план по договора за потребителски кредит съдържа:
номер по ред на погасителната вноска; падежна дата; размер на вноската и
оставаща главница в лева. Предвидено е първата вноска да е с падеж: 20.01.2017
г., последната - 20.06.2018 г. Усвояването на сумата в размер на 1 249,00лв. по
Договор за потребителски кредит от В.К.Г. е удостоверено с положен от нея
подпис в поле „Удостоверение на изпълнение“. На 21.11.2016 г., сумата от 1
249,00 лв. е преведена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по сметката на
Търговския партньор по договор CREX- ******** - „Технополис България“ ЕАД. По
Договор за потребителски кредит CREX-******** от В.К.Г. са извършвани плащания
в общ размер на 1 234,09 лв., като към 20.01.2018 г. В.Г. е погасила 12 месечни
вноски по кредита. С последната внесена погасителна вноска на 20.01.2018 г. е
изцяло покрита вноската по главницата на кредита в размер на 84,69 лв. и
частично е погасена лихвата по кредита в размер на 10,31 лв. и остатък
непогасената лихва по кредита в размер на 0,91 лв. Размерът на всяко от
претендираните вземания и общият размер на задължението на ответника към дата на
завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.10.2018 г. /главница, договорна
/възнаградителна/ лихва/, включително с обезщетенията за забава е: Главница - 448,64
лв.; Договорна /възнаградителна/ лихва 27,27 лв.; Лихва за забава (законна
лихва - върху непогасената главница) 31,41 лв. - за периода от 20.02.2018 г. -
датата, към която е станал изискуем кредитът в целия му размер до 29.10.2018г.
- датата на подаване на заявлението. Общият размер на задължението на ответника
към 29.10.2018 г. е 507,32 лв.
За изясняване на въпроси от значение за
делото, съдът допусна съдебно–техническа експертиза. Вещото лице след
запознаване с материалите по делото, както и с оригиналното кредитно досие,
предоставено от ищеца дава заключение, че Договор за потребителски кредит CREX-********
е написан със шрифт „Garamond“ и размер на шрифта 12; Условията по договора са
написани със шрифт „Garamond“ и размер на шрифта 12; Сертификат № CREX-********
и „Общи условия за застраховка “Защита на плащанията” на кредитополучателите е
написан със шрифт „Arial Narrow“ и размер на шрифта 6,5.
Съдът като взе предвид заключенията на
вещите лица и съобрази приетите по делото по съответния ред писмени
доказателства: Договор за кредит, който да послужи като доказателство за
валидно сключен договор за потребителски кредит и като доказателство, че
сумата, предмет на договора е усвоена от кредитополучателя (удостоверение на
изпълнението на последна страница от Договора), с което кредиторът е изпълнил
задълженията си по него; Извлечение от погасителен план, като доказателство за
размера на дължимите суми, както и за датата на изискуемост и началото на
забавата; Покана за доброволно изпълнение, удостоверение от куриерска фирма,
което да послужи като доказателство, че кредиторът е поканил изрично ответника
да погаси дълга, преди да предприеме съдебни действия и го е уведомил, че
кредитът е изискуем; Квитанция за заплатена държавна такса; Пълномощно; Акт за
оповестяване и копие на последната покана за доброволно изпълнение; Товарителница № *************;
Справка за пътуване на лице-български гражданин представена от РУ МВР –
Луковит, от която е видно, че в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. няма
данни ответникът В.К.Г. да е пътувала извън страната; ч.гр.д. № 681/ 2018 г. по
описа на Районен съд – Луковит, и от доклада по делото, приема за
установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация по
чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, чл. 240 от ЗЗД, чл. 33
от ЗПК и чл. 86 ЗЗД - положителен установителен иск за установяване със сила на
присъдено нещо, че в полза на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ ЕАД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер -
предмет на заповед № 457 от 30.10.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 681/ 2018 г.
по описа на РС - Луковит.
Нормата на чл. 422 от ГПК е процесуална
норма, относима към заповедното производство, установяваща специфичен
фактически състав за предявяване на разглеждания иск и той включва: издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, надлежно
осъществено възражение на длъжника в преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
Разпореждане на съда с указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявяване на иск по
чл. 422 в законоустановения преклузивен срок. Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл. 45, ал. 5 от ГПК, поради което е предявен настоящия иск
без да е налице възражение.
Разпределената доказателствена тежест изисква
при така предявения положителен установителен иск, ищеца да докаже възникването
и съществуването на спорното право, а ответника следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
Не се оспорва процесния договор, заетата
сума, дължимите суми /главници и лихви/, поради което съдът приема, че сумата е
усвоена от длъжника закупил мобилен телефон марка SAMSUNG, модел Galaxy s7,
който от своя страна не е изпълнил задължението си да погасява всички дължими
месечни вноски в съответния им размер – 95.00 лева и считано от 20.02.2018 г. е
в забава. Договорът е с действие от първата дължима погасителна вноска - 20.01.2017
г. до 20.06.2018 г. /последната вноска/. Безспорно е, че длъжникът е изпаднал в
забава за претендираната от ищеца сума като главница по договора и съответно
дължи и лихвите върху просрочените суми.
В хода на процеса ответната страна,
предвид разпределената тежест на доказване, не оспорва наличието на валидно
уведомление от страна на кредитора до длъжника за настъпилата изискуемост на
вземането, при което съдът приема, че процесното вземане е породила своето
действие по отношение на ответника. Налице е покана /стр.31/ за уведомяване на
длъжника, като са представени доказателства тя да е връчена на длъжника, от
което следва изводът, че волеизявлението - упражненото от кредитора субективно
право да се обяви договора за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника на
адреса в гр.Луковит, ул. „Л.“ № *, независимо от клаузите, че съобщенията ще се
считат връчени на обявения по договора адрес – гр.Луковит, ул. „К.“ № **, тъй
като при сключване на договора /в Сертификат № CREX-********/ е посочен и
адрес на длъжника - гр.Луковит, ул. „Л.“ № *.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установено, че кредиторът е изпълнил поетите с договора задължения,
като е предоставил на ответницата заемна сума в заявения от нея размер от 1 249.00
лв. С получаването на сумата за ответницата е възникнало задължение за връщане
на заема съгласно условията на Договора за кредит – на 18 месечни вноски, всяка
в размер на 95.00 лв., с първа падежна дата - 20.01.2017 г. и дата на последна
вноска – 20.06.2018 г. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, по договора е извършено погасяване от заемателя към „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД в размер на 1 234.09 лв., като
остатъкът на задължението което ответницата В.К.Г. дължи е 507.32 лв. и
включва: главница – 448.64 лв., договорни лихви – 27.27 лв. Вещото лице е
установило, че размерът на лихвата за забавено плащане до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 31.41 лв., но от страна на
ищеца се претендира лихва за забава в размер на 29.15 лв. за периода от
20.02.2018г. до 11.10.2018г.
От страна на ответника не се твърди, а и не са представени доказателства да е предложил изпълнение на задълженията по договора, за което носи доказателствената тежест в процеса с оглед твърдения от ищеца отрицателен факт.
По отношение на претендираната
възнаградителна /договорна/ лихва съдът съобрази т. 3 от Договора както и
обстоятелството, че процесния договор сключен при действие на ЗПК - /изм. и
доп. ДВ. бр. 59 от 29 Юли 2016 г./ В такъв случай, съгласно практиката /Решение
№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д. № 315/ 2005 г., ГО/, максималният размер
до който съглашението за заплащане на възнаградителна лихва е действително е,
ако тя не надвишава три пъти законната лихва, а в случая е уговорен лихвен
процент 23,19 %, което дава възможност на съда да приема, че в тази част е
основателна претенцията.
При тези съображения претенцията на ищеца
за заплащане на сумата от 448.64 лв. – главница, 27.27 лв. – договорна лихва за
периода от 20.01.2018 г. до 20.06.2018 г. и 29.15 лв. – лихва за забава за
периода от 20.02.2018 г. до 11.10.2018 г. по Договор за потребителски заем с
номер CREX-******** от 21.11.2016 г. се явява основателна и доказана и следва
да се уважи.
Ищецът е заявил искане за разноски. В
рамките на заповедното производството той е сторил разноски – 25.00 лв.
– д. т. и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение или общо 75.00 лева. В
исковото са посочени и 125.00 лв. – д. т., 100.00 лв. – минимално
възнаграждение, 300.00 лв. внесен депозит за СЧЕ и 100.00 лв. внесен депозит за
СТЕ /списък по чл. 80 от ГПК, стр.98/. Заплатени са и 300.00 лв. за особен
представител на ответника, като ищеца е депозирал и молба вх. № 1984/ 08.05.2018
г., в която е претендирано и последното.
С определение постановено в о.с.з. на
03.07.2019 г. съдът прекрати допуснатата правна помощ под формата на особен
представителство в полза на ответника В.К.Г. и освободи адв. Б.Л. от качеството
й на особен представител, като определи възнаграждение за особения представител
в размер на 150.00 лв., а за останалата сума от 150.00 лв. постанови да се
върне на ищеца.
В такъв случай следва да се осъди
ответната страна да заплати на ищцовата общо сумата от 850,00 лева –
разноски по двете производства.
Ответникът не е заявил искане за разноски,
на което съдът да отговори с решението по делото.
Предвид гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.К.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк С., сграда **, представлявано от Д. Д. - заместник управител, вземания в
размер на 448.64 /четиристотин четиридесет и осем лева и 64
ст./ лева – главница по Договор за потребителски заем с номер CREX-********
от 21.11.2016 г., ведно със законната лихва от 29.10.2018 г. до изплащане на вземането; 27.27 /двадесет и седем лева и 27 ст./ лева – договорна лихва за периода
от 20.01.2018 г. до 20.06.2018 г. и 29.15
/двадесет и девет лева и 15 ст./ лева – обезщетение за забава за периода от
20.02.2018 г. до 11.10.2018 г., за които е издадена Заповед № 457 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.10.2018 г. по ч. гр. д. № 681/ 2018
г. на Районен съд - Луковит.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК В.К.Г., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж“, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С, п.к. ****, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк С, сграда
14, сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева - сторени разноски в
настоящото и в заповедното производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата 150.00 лева от Районен съд – Луковит
на назначения от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Б.Л..
ДА
СЕ ВЪРНЕ сумата от 150.00 лева от Районен съд – Луковит на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ ЕАД внесена като депозит за особен представител на
ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила, препис
от същото да се приложи по ч. гр. д. № 681/ 2018 г. на РС - Луковит, за
съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: