Присъда по дело №3438/2020 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 6 |
| Дата: | 11 февруари 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.) |
| Съдия: | Сияна Генадиева Генадиева |
| Дело: | 20203110203438 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 27 август 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
на Варненския Районен Съд, 13 наказателен състав
Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран
от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Р. Р. К. , за
престъпление от общ характер по чл.197, т.3, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с
чл.194, ал.1 от НК за това, че на 03.07.2019 г. в гр. Варна, местност „Изгрев"
552 - 2 над Военна болница, от строителен обект, чрез използване на моторно
превозно средство -товарен автомобил марка „Форд", модел „Транзит" с peг.
номер В 9567 ВТ, отнел чужди движими вещи - машина за рязане на тухли
„JCW 600" със сериен № ********* с диск за рязане за рязане на тухли, на
стойност 1857,60 лева (хиляда осемстотин петдесет и седем лева и шестдесет
стотинки), собственост на търговското дружество „ В. в.К.В" ЕООД с ЕИК №
********* от владението на управителя В.Й.В., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционното производство открадната вещ била
върната.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
предявеното против подс. К. обвинение, счита че същото е доказано с оглед
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Прокурорът
анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели и
приобщените писмени доказателства, изразява становище, че следва да се
кредитира изцяло заявеното от тях като логично и последователно.
Представителят на ВРП счита, че всички доказателства събрани по делото
сочат, че подсъдимият е автор на деянието за което му е възведено обвинение.
Поради това и акцентирайки върху деянието, размера на причинената вреда,
както и данните за личността на подсъдимия, пледира той да бъде признат за
виновен, като за извършеното деяние да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” при условията на чл.54 ал.1 от НК към минимума
предвиден в санкцията на закона, което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Подс. К. участва в производството лично и се представлява се от
процесуален представител. Категорично не признава авторството на
деянието.
В хода на съдебното производство защитника на подс.К. счита, че няма
доказателства клиента му да е участвал в деянието, излага доводи, че веща му
е била връчена да я пази. Поради това и той решил да извърши с нея дейност
в свой интерес, след което отново да я върнал на работодателят си. Моли за
оправдателна присъда или деянието да се преквалифицира на такова по чл.
206 ал.5 от НК.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено
1
от фактическа страна следното:
Подс.К. работил в сферата на строителството. През лятото на 2019 г.
той започнал работа на строителен обект на адрес град Варна, местност
„Изгрев" 522-2 над Военна болница. Той не сключил трудов договор, а
постигнал договорка да му заплащат за свършена работа. На обекта започнал
работа още от изкопаване на основите на строящата се сграда. Строителният
обект бил ограден с телена мрежа и врати, като в него се изграждала
жилищна сграда. Свид.П. И П. били и ръководители на строежа. Двамата
свидетели закупували материали и определяли работниците между които и
подс.К. и свид.С., какви дейности следва да извършват на строежа. Основно
прякото ръководство на обекта ежедневно осъществявал свид. Р.П. Към юли
месец 2019 г. строителството на къщата било все още на етап груб строеж.
За нуждите на новостроящата се сграда свид.Р.П.поръчал 4 палета
тухли на представителя на търговското дружество „В. в.К.В" ЕООД
представлявано от свид. В.В.. Практиката на търговското дружество била при
продажбата на строителни материали да предоставя на купувачите и
машината за рязана на тухли. Тази машина се използвала от работниците на
съответните строежи, като след приключване на работата машината връщана.
Тъй като свид.П. закупил 4 палета тухли на него му била предоставена от
свид.В. машина за рязане на тухли. Двамата постигнали договорка машината
да се ползва на строежа за който са закупени тухлите и след отпадане на
необходимостта от нея да бъде върната на собственикът и. В следобедните
часове на 3.07.2019г. на строителният обект били доставени 4 палета с тухли,
ведно с машина за рязане на тухли марка „JCW 600", със сериен №
*********, с диск за рязане за рязане на тухли, на стойност 1857,60 лева
(хиляда осемстотин петдесет и седем лева и шестдесет стотинки). Тухлите и
машината били доставените от служители на търговското дружество „В.
в.К.В" ЕООД.
На 03.07.2020г. машината за рязане и 4 палета тухли били доставени в
строителния обект. Пристигналата стока била разтоварени от работниците
подс. Р. К. и свид. К. С.. В около 17.00 часа двамата работници приключили
работния процес, прибрали машината на първия етаж и заключили порталната
врата на строителната площадка, след което се отправили към домовете си.
След като си тръгнал от обекта подс.К. решил да вземе за себе си машината за
рязане на тухли. За да може да я пренесе до жилището си той се обадил на св.
Ц.Д. с когото се познавали покрай работата на строежите. Свид.Д. имал
микробус и се занимавал с превоз на товари. Подс.К. му обяснил, че трябва да
се транспортира строителна машина. Свид. Д. се съгласил, т.к. двамата се
познавали и друг път му е извършвал транспортни услуги, той притежавал
товарен автомобил марка „Форд", модел „Транзит" с peг. номер В 9567 ВТ. С
него отишъл до предварително посочения от подс.К. адрес на строителният
обект - град Варна, местност „Изгрев" 522 -2, над Военна болница.
2
След като пристигнал подс. К. натоварил машината за рязане на тухли
марка „JCW 600", със сериен № *********, с диск за рязане за рязане на
тухли в товарния автомобил марка „Форд", модел „Транзит" с peг. номер В
9567 ВТ. Свидетелят Д. не предполагал, че машината не е собственост на
подс. К.. Двамата се уговорили подсъдимия да се движи с неговия автомобил
пред свид.Д., за да посочи адреса, до който следва де се превози товара. След
като достигнали жилището на подс. К. в ж.к. Възраждане, бл.57, вх.З, ет.5,
ап.84, той платил на свид.Д. за транспорта и разтоварил машината, след
което я прибрал в дома си.
По-късно подс.К. се обадил на свои познат - свидетеля Теодор Т. и му
предложил за продажба машината за рязане на тухли. Свидетелят Т. му казал,
че ще помисли и ще му се обади по -късно. На следващата сутрин той
посетил строителната борсата на свид.В. и му казал, че са му предложили за
закупуване машина за рязане на тухли, като го посъветвал да провери дали
неговите машини дали са налични.
Сутринта на 04.07.2019г. свид. К. С. и подс. К. отишли на строителният
обект. Свид. С. установил, че машината за рязане на тухли липсвала. Подс.К.
не съобщил, че той я е взел. Поради това свид.С. уведомил прекия си
началник за липсващата машина. След като свидетелят пристигнал на обекта
подали жалба в полицията. На место пристигнали полицейски служители,
които провели разговор с работниците на обекта между които и подс. К. за
местонахождението на машината за рязане на тухли и записали имената на
работниците. Т.к. подсъдимия и свид. С. нямало как да работят без
въпросната машина, те си тръгнали от строителният обект и отишли на друг
обект, в близост до бензиностанция „Бенита", до „Вятърната мелница", град
Варна.
Докато работили подс.К. признал на свид. С., че вечерта откраднал
машината за рязане на тухли. Свид. С. му казал да я върне. Тъй като се
притеснил от стореното подсъдимия позвънил на св. Ц. Д. и поискал да
отново да транспортира машината. Подс. К. тръгнал към жилището си, а
свид.С. останал на строежа. Малко след това полицейски служители му се
обадили и поискали да се върне на строежа, от който била отнета машината.
Свидетелят Д. отишъл до жилището на подс.К., където предната вечер
разтоварили веща и там той инкриминираната машина за рязане на тухли в
товарния автомобил след което я върнали в строителният обект на адрес град
Варна, местност „Изгрев" 522 -2, над Военна болница. Междувременно
сутринта на 04.07.2019 г. свид. Р.П. след като научил, че липсвала
инкриминираната машина, провел разговор със свид. В. и му съобщил, че
била открадната машината за рязане на тухли. Свид. П. уведомил и
полицейски служители при 02 РУ - Варна за извършената кражба. Същите
предприели действия по установяване на извършителя на престъплението и се
свързали със свид. К. С.. Полицейски служители от 02 РУ - Варна, съвместно
3
със свидетелите К. С. и Р.П.отишли повторно на строителният обект на адрес
град Варна, местност „Изгрев" 522 -2, над Военна болница. Когато те
пристигнали на място, пристигнал и подс.Р. К., които върнал
инкриминираната машина за рязане на тухли марка „JCW 600", със сериен №
*********, с диск за рязане за рязане на тухли.
Видно от заключението на изготвената поделото съдебно-оценителна
експертиза, стойността на инкриминираната вещ машина за рязане на тухли
марка „JCW 600", със сериен № *********, с диск за рязане за рязане на
тухли е на стойност 1857,60 лева (хиляда осемстотин петдесет и седем лева и
шестдесет стотинки).
Съдът кредитира изцяло заключениято на назначената експертиза по
делото като дадено обективно, компетентно и пълно и неоспорена от
страните.
Подс. Р. Р. К. с ЕГН:**********, роден 11.06.1970 г. в град Д., българин,
българско гражданство, с постоянен адрес село Р. общ. Д., ул. „Четвърта" 97 и
адрес за призоваване град Варна, ж.к. „Възраждане", бл.57, вх.З, ет.4, ап.84,
неосъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателства по делото - от показанията на свид. С., В., Д.,Т. и П.
дадени в хода на съдебното следствие, свидетелство за съдимост, оглед на
ВД, и други, които са последователни, взаимно обвързани, допълващи се и
кореспондират изцяло както помежду си, така и с писмените доказателства
по ДП № 829/2019г. на 2 РУП - Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от
НПК- постановления на ВРП, справка за съдимост, и други, които са
последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. Съдът изцяло
кредитира показанията на разпитаните свидетели по делото, тъй като същите
се подкрепят от гласните и писмени доказателства по делото. По делото няма
спор, че подс.К. е взел вещта от строителния обект с помощта на товарен
автомобил, пренесъл я до жилището си, като в последствие след намеса на
полицейски служители я върнал в обекта. Основният факт, който следва да
бъде изяснен е вещта обект на разпореждане била ли е връчена в някакво
качество на подсъдимия или не с оглед направеното възражение от страна на
защитника.
Собственикът на машината свид.В. я е предал за ползване на Р.П. тъй
като той закупил от неговата борса тухли. Договорката между тях била
машината да се ползва известен период от време след което да се върне на
свид.В.. Свид.П., чийто показания са прочетени по реда на чл. 281 от НПК,
сочи че машината му е предоставена за ползване в обекта, чийто технически
ръководител е той.
4
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че подс.К. не е имал трудов договор за работа на обекта, бил е
нает от свид. П. за да извърши определена дейност. Тъй като машината е била
предадена от собственикът и на свид.П. и договорните отношения са били
сключени с него той е носел и финансовата отговорност при погиването или
изчезването и. Владението на веща е било предадено именно на него, макар
да не е бил сключен писмен договор между тях, въз основа на устна
договореност са били изяснени задълженията на всяка една от страните по
отношение на веща. Свид.П. от своя страна е предоставил машината единство
и само за извършване на определена дейност на намиращите се в строителния
обект работници. Машината не им е била поверявана да я пазят или да им е
била предадена във владение. Простото предоставяне на работници на
машини и инструменти за да извършат определена дейност не възлага върху
тях владение на вещта.
В своята защитна теза подс.К. сочи, че е взел вещта, за да извърши
определена дейност и в последствие да я върне на обекта. Излага твърдение,
че след установяване липсата на машината е съобщил на свид. Кр.С., че
машината е в него, но за този факт не е уведомил прекия си ръководител.
Извежда твърдение, че машината я е взел само за да извърши определена
дейност с нея, след което щял да я върне, като категорично отрича
намерението да се разпореди с нея във свой интерес – да я продаде.
Съдът намира така изложеното от подсъдимото лице за защитна теза,
която не се подкрепя от другите доказателства по делото. На първо място
нелогично е работник да вземе машина от строителен обект без да уведоми за
това своя ръководител.
Също така тук следва да бъдат прецени и показанията на свид. К. С.,
който сочи, че машината им е била предоставена за да режат с нея тухли на
обекта т.е. не им е била връчена да се разпореждат с нея. След края на
работния ден той и подсъдимия са прибрали машината в обекта и са си
тръгнали. На следващия ден след установяване на кражбата подсъдимия не е
споделил, че машината е взета от него, въпреки, че кражбата е била
установена още сутринта. Ето тук следва да се анализира поведението му
спрямо веща и ситуацията, липсата на уведомяване, че тя временно се намира
в него изключва формиран умисъл у него само за ползване навеща. Едва
по-късно след като полицейските служители са записали личните данни на
работещите в обекта и са си тръгнали от там подс. К. е съобщил на колегата
си, че той е взел машината. Подсъдимият е имал възможност на съобщи този
факт още сутринта при отиването си на обекта и установяване на липсата и,
още преди свид.С. да съобщи за това на прекия си ръководител. Също така
следва в тази посока да бъде обсъден и факта, че машината е взета от обекта
доста след приключване на работата в него, затварянето му от двамата
работници. За да я вземе от там подсъдимият се е върнал в обекта два часа по
5
–късно.
Ако вещта бе взета, за да се ползва, то този факт следваше да бъде
споделен още веднага след установяване на липсата и. Прикриването на този
факт, извежда извод за изрично формираното намерение за своене на веща.
Имено това му бездействие категорично опровергава защитната му теза, че
машината е взета за послужване. В продължение на почти целия ден подс. К.
не съобщава на никого за факта, че той е взел машината.
Също така в тази посока са и показанията на свид.В. който заявява, че
тази машина му е била предложена за закупуване и той имал информация, че
е отнета от работниците на обекта, но не посочва точно име.
Съдът напълно кредитира показанията на свид.В., тъй като те са
обективни и безпристрастни и кореспондират с другите установени по делото
писмени и гласни доказателства.
Съдът цени показанията на свид.С. с оглед изградените приятелски и
колегиални отношения с подс.К.. От неговите показания се установява, той
заедно с подсъдимото лице са работили на обекта и машината им е била
предоставена за рязане на тухли. Сутринта на следващия ден той е
констатирал липсата и се е обадил на ръководителят си. След това е била
уведомена полицията, като към него момент в обекта е бил подс.К. но не е
споделил за факта, че машината се намира у него. След като на обекта са
дошли полицейски служители и са записали личните данни на двамата
работещи те са отправили към друг строеж. Едва там подс.К. е споделил
факта, че е взел машината. Той е накарал подсъдимото лице да я върне и е
уведомил прекия си ръководител за факта, че машината е у подс.К..
По искане на страните съдът допусна до разпит и свид. П., чийто
показания съдът напълно кредитира. Свидетелят сочи, че е бил технически
ръководител на обекта и е предоставил за извършване а определена дейност
на двамата работници машината за рязане на тухли. Отговорност за машината
носил той и колегата му П., но не и работниците – С. и К..
Следва да се посочи, че изискуемото от закона намерение за своене
трябва да съществува при самото отнемане на вещта, тъй като по принцип
намерението за противозаконно присвояване, което е възникнало след
извършване на отнемането, не изпълнява състава на престъплението кражба.
Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на дейност,
насочена към определена последица, поради което е изключено
осъществяване на подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това
намерението на дееца трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и
неговото изясняване може да стане единствено чрез анализ на фактите. В
случая намерението за своене на вещта само у подсъдимите се доказва с
действията им, което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно
6
във времето упражняване на правата на собственика на дадена вещ да я
държи, ползва и да се разпорежда с нея. Т. е. противозаконното отнемане по
дефиниция ангажира отнемане на вещта от пострадалия и упражняване върху
нея съвкупността от права, които упражнява собственика. В конкретния
случай вещта е отнета от подсъдимия К., след което двамата подсъдими са
отдалечили чакалнята на гарата, предприемайки придвижване в друга посока
с цел отдалечаване, като дори и да не е извършил активни подс.К. се е
съгласил с извършеното от другия подсъдим отнемане и е приел последиците
му. Действително намерението за противозаконно присвояване се явява
субективен признак и не е необходимо да бъде изпълнено на всяка цена, за да
се приеме, че е налице довършено престъпление. Но в случая събраните
доказателства, въз основа на които може да се основе извод, че у
подсъдимите е налице намерение противозаконно за присвои вещта, се
изведоха именно от техните умишлени действия при отнемане на веща и
разпореждането им с нея. Именно поради това съда, счете, че е осъществен
състава на престъплението кражба.
Квалифициращият съставомерен признак по чл. 195, ал.1, т.4 от НК -
чрез използване на моторно превозно средство, се обосновава от
обстоятелствата, че при извършване на деянието е бил използван товарен
автомобил марка „Форд", с peг. номер В 9567 ВТ, за да може подсъдимият да
се отдалечи от местопроизшествието и да установи трайна фактическа власт
върху инкриминираната вещ.
Привилегированият съставомерен признак по чл.197, т.3 вр. с чл.195,
ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК прокурора е обосновал с факта, че още на
следващия ден подс.К. доброволно е върнал веща.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Подс. Р. Р. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.197, т.3, вр. с чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК, за
това, че на 03.07.2019 г. в гр. Варна, местност „Изгрев" 552 - 2, над Военна
болница, от строителен обект, чрез използване на моторно превозно средство
-товарен автомобил марка „Форд", модел „Транзит" с peг. номер В 9567 ВТ,
отнел чужди движими вещи - машина за рязане на тухли „JCW 600", със
сериен № *********, с диск за рязане за рязане на тухли, на стойност 1857,60
лева (хиляда осемстотин петдесет и седем лева и шестдесет стотинки),
собственост на търговското дружество „В. в.К.В" ЕООД с ЕИК № *********,
от владението на управителя В.Й.В., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие
в първоинстанционното производство открадната вещ била върната.
Обсебване е налице, когато лице (вкл. и „длъжностно”, но вън от кръга на
служебните му правомощия) получи на някакво правно (определено
7
конкретно - било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо
предаване) основание чуждо имущество (вкл.парични средства) да го владее
или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане
в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира
недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое. В този
смисъл са и ТР № 50/1980 г. и ТР № 81/1985 г. на ОСНК на ВС, тълкуващи
разграничението му от длъжностното присвояване. Обратно, когато деецът
осъществи нерагламентиран достъп до чужди движими вещи, които не са му
предоставени да владее или пази и се разпореди с тях без съгласието на
владелеца или държателя им, ще е налице кражба, а не обсебване.
В настощят случай на подсъдимото лице е била предоставена за
изпълнение на работни задачи веща и в този смисъл законосъобразно
поведението му е било квалифицирано като кражба, а не като обсебване, тъй
като по отношение на отнетата вещ той не е упражнявал фактическа власт и
не му е била връчена да я пази. Нерегламентираният достъп до вещи не
означава, че те са предоставени за владеене или пазене, поради това, когато
някой, имайки такъв достъп до вещи, извърши с тях разпоредителни действия
без съгласието на собственика им и когато това е с цел за присвояване, ще е
налице кражба, а не обсебване по чл. 206 НК. В случаят подсъдимият не е
страна по сключения между пострадалия и трето лице устен договор за наем,
от което следва, че на него не са била предоставена за владение или пазене
веща, предмет на наемния договор. Предвид данните по делото факта на
изнасяне на машината от обекта извън работно време , разпореждането с нея
и укриването на тази информация от ръководителят на строежа, би могло да
се приеме, че е изнесена от строителния обект без съгласие на владелеца и,
като това подсъдимият е извършил с цел да я присвои, и деянието му би
следвало да се квалифицира като кражба по чл. 194, ал. 1 НК, а не като
обсебване по чл. 206, ал. 1 НК.
Ноторно известна и неоспорима е практиката на съдилищата, е че стоки,
материали, инструменти и други вещи, които са дадени на служители или на
работници за да работят с тях, но които не са им конкретно поверени, не се
намират във владението на тези лица. Това имущество е поверено за пазене и
управление на съответното длъжностно лице, което е материално отговорно
за тях. Затова практиката приема, че служители и работници които отнемат
такива вещи извършват кражба, а не обсебване. Поради това е съдът приема,
че процесната машина е била поверена за пазене и управление на
ръководителят на обекта, а от него е била предоставена на двамата работници
единствено да я ползват при извършване на работата си. Именно затова и
съдът приема, че деянието е правилно квалифицирано по чл. 195 от НК, и
липсва правна възможност да се приеме, че извършеното от подсъдимото
лице деяние е съставомерно по чл. 206 от НК, тъй като веща не му е връчена
да я владее или пази.
8
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и
на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимият чрез действие – вземане на машината, товарене на микробус и
пренасяне до жилището му, след което е установил фактическата власт
върху веща. С това е реализирал вредоносния резултат, с който
престъплението е довършено.
От субективна страна при осъществяване на деянието подсъдимият е
действал при форма на вината пряк умисъл. Той добре е осъзнавал, че
инкриминираната вещ е чужда собственост, както и че предприема действия с
цел да се лиши собственика/владелеца от фактическата власт, като при това е
предвиждал и пряко е целял установяването на негово владение върху нея.
Съзнавалие общественоопасния характер на деянието, т.е. желал е неговото
извършване, като и е предвиждал настъпването на съставомерните последици.
Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложение
на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени
обстоятелствата, които изключват обществената опасност на деянието и
респективно сочат, кога едно деяние е с явно незначителна обществена
опасност. Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.195 ал.1 т. 4 от НК.
Престъплението, за което деецът е подведен под наказателна отговорност се
намира в раздел престъпления собствеността, и е свързано с обществените
отношения, гарантиращи правото на собственост на гражданите. Настоящата
инстанция намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на малозначителност или явна незначителност, особено
като се има предвид характерът на този вид престъпление.
Съдът намери, че правилно е била приложена разпоредбата на чл.197 от
НК по отношение на подсъдимия, т.к намалената наказателна отговорност
при кражбата намира приложение само когато отнетата вещ бъде върната или
заместена от дееца или с негово активно съдействие. В конкретният случай
отнетата машина е върната доброволно от подс.К. преди намесата на
полицията, с което е осъществен състава на престъплението по чл. 197 от НК.
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против
подсъдимия обвинение в тази му част е доказано по несъмнен начин по
см.чл.303 ал.2 от НК със събраните в съдебното производство доказателства,
съдът призна подс. К. за виновен в извършването на престъплението по което
9
му е възведено обвинение.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Съдът не установи отегчаващи вината обстоятелства.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като то бъде
определено при наличието на констатираните по-горе отегчаващи
отговорността обстоятелства:
Предвиденото наказание за престъплението по чл.197 т.3 от НК е
лишаване от свобода до осем години. Преценяйки всички обстоятелства от
значение за реализацията на наказателната отговорност в тяхната им
съвкупност настоящата инстанция прие да приложи по отношение на
подсъдимия привилегията на чл.55 от НК, тъй като счете, че са налице
многобройно смекчаващи отговорността обстоятелства и най–лекото
предвидено наказание /в случая лишаване от свобода дори и в минималния си
размер от три месеца/ се оказва несъразмерно тежко. Като такива смекчаващи
отговорността обстоятелства се приеха изразеното съжаление за
извършеното, ниска възраст – с незавършено още средно образование, липса
на криминални регистрации за други противообществени прояви, съдействие
в хода на воденото наказателно производство и връщане на веща. Именно
зарадитова съдът прие, че предвиденото за престъплението по чл.197 т.3 вр.
чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК наказание лишаване от свобода дори и в
минималния си размер съобразно чл.39 ал.1 от НК ще се окаже несъразмерно
тежко на осъщественото инкриминирано деяние. За това и като по –
благоприятна за дееца съдът приложи разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като
приложението на чл.55 – в случая по чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК дава възможност
на замяна на предвиденото наказание лишаване от свобода без предвиден
минимален размер с друго по – леко по вид наказание – пробация. Водейки се
от горното, съдебният състав прие да определи на подсъдимия К. наказание
„Пробация“ в размер на шест месеца, изразяваща се в пробационните мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес изразяваща се в явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационнен служител или определено от
него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, и задължителни
периодични срещи с пробационен служител. Това наказание в този му размер
и при тези пробационни мерки се счита за най – справедливо и съответстващо
на обществената опасност на деянието и дееца, което наказание в най – пълна
степен би постигнало своите цели, да поправи и превъзпита извършителя
така, че да може да насочи своето поведение към спазване на законите и да не
извършва за в бъдеще на подобни прояви. Така определено и наложено
наказанието се прие за законо – и целесъобразно.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
10
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. К. да заплати
направените по делото разноски в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна и в
полза на Районен съд Варна.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане
на установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
11