№ 120
гр. Кюстендил, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500401 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивната жалба на В. Р. К., ЕГН
**********, от с.Радловци, общ.Кюстендил, с настоящ адрес: гр. Кюстендил,
ул.„***“ №20, вх.Г, ет.4, ап.32 и служебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ №
35, ет. 2, адв.Р.Б., насочена срещу решение №260407 от 30.06.2021г.,
постановено по гр.д.№2080/2020г. по описа на Районен съд - Кюстендил.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС - Кюстендил е
изменил сключената между А.. П. Б. и В. Р. К. и одобрена с протоколно
определение от 15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 543/2018 г. на КРС
съдебна спогодба, както следва: Предоставил е упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете Б.А.П. на неговия баща А.Б.,
като е определил местоживеенето му при последния в с.Крушовица, общ.Бяла
Слатина, обл.Враца; определил е режим на лични контакти между майката и
малолетния й син - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето
от 18.00 часа в петък до 17. 00 часа в неделя, с две преспивания, със
задължение да взима и връща детето по местоживеенето на бащата, както и 30
дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата, да взема детето при себе си за новогодишните празници през
нечетните календарни години, във времето от 10.00 часа на 24 декември до
17.00 часа на 31 декември; осъдил е В.К. да заплаща на малолетния си син
1
Б.П., чрез неговия баща и законен представител А.Б. месечна издръжка в
размер на 162.50 лева, платима до 5-то число на текущия месец, ведно със
законна лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване и е постановил на
основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в
частта по присъдената издръжка; осъдил е В.К. да заплати на А.Б. 600 лева,
направени от последния разноски в производството, както и да заплати по
сметка на КнРС 234 лева държавна такса по присъдената издръжка, както и
5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение изцяло като
релевира доводи за неговата неправилност поради незаконосъобразност,
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост.
Твърди, че в случая не било налице настъпило изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК. Счита, че с оглед преценката
на най-добрия интерес на детето, родителските права следва да се упражняват
от майката, тъй като тя би осигурила по-голяма степен правилното
възпитание и отглеждане на детето, както и тя осигурявала поддържане на
контакт на детето с бащата, което не се отнасяло за последния. Подчертава, че
по делото не било установено дали детето се чувствало добре при условията,
при което се отглеждало. Твърди, че бащата не можел да полага грижи за
детето, тъй като работата му била свързана с ненормирано работно време и
работно място, което не било конкретно определено, като счита за
неподкрепени с писмени доказателства твърденията на св. А. – майка на
ищеца, че бащата работел в близост до детето. Подчертава, че обичайната
среда на живот на детето била при бабата в с.Крушовица, като категорично се
противопоставя детето да се отглежда и възпитава от нея. Твърди, че съдът
бил длъжен служебно да събере доказателства относно трудовата заетост и
месечния доход на бащата с оглед преценката съгласно чл.59 ал.4 от СК.
Сочи като допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила
неназначаването от съда на комплексна съдебно-психологична експертиза от
експерт по детска психология за установяване действителното състояние на
детето. Твърди, че обществената среда (детски градини и центрове, читалища
и библиотеки, болница, социални служби) и възможностите за развитие и
обучение на детето в с.Крушовица и в гр.Кюстендил били несъпоставими.
Счита, че не може да се дава предпочитание на някой от родителите предвид
пола на детето, тъй като то се нуждаело от ежедневна майчина грижа и ласка,
а не от грижите на бабата. Подчертава, че показанията на разпитаните в
производството свидетели по искане на ищеца относно отношенията в
семейството на въззивницата, били предварително подготвени, като счита, че
независимо от спречкванията между родителите й, те били добри, грижовни
хора. Твърди, че след изслушването на родителите на детето, районният съд
бил направил невярна преценка относно моралните и възпитателни качества
на бащата, като постановеният от него съдебен акт не съответствал на
2
доказателствата по делото. Акцентира, че не била прекъсвала връзката между
бащата и детето, а след като той взел детето на 20.09.2019г. нямал намерение
да го връща и започнал да отправя заплахи към нея, проявявал грубо
поведение, за което била сезирала надлежните органи.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново решение, с което се отхвърли предявения иск с правно основание чл.59
ал.9 от СК относно предоставяне упражняване на родителските права спрямо
малолетното дете на бащата и определяне на местоживеенето при него, и бъде
потвърдена сключената и одобрена от съда съдебна спогодба в
производството по гр.д.№543/2018г. на КнРС досежно упражняване на
родителските права, местоживеенето и издръжката на малолетния Б.П.,
режима на лични контакти. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна А.. П. Б., чрез пълномощника адв.М.М., в който
се излага становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба
и се оспорват изложените в нея твърдения. Въззививаемият твърди, че е
налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК.
Подчертава, че повече от 2 години отглеждането и грижите за детето се
полагали единствено и само от бащата в с.Крушовица, където имало
благоприятна среда, а от страна на майката било налице само формално
изявление, че иска да се грижи за детето, неподкрепено от фактически
действия, насочени към полагане на грижи и общуване с него. Възразява
срещу твърденията на майката, че бащата бил причина за липсата на контакт
на майката с детето и сочи, че от предявяване на иска до момента на подаване
на отговора същата не била осъществила нито един контакт с детето. Сочи
като сериозна опасност за развитието на детето нездравата среда при
ответницата с оглед заобикалящия я семеен и приятелски кръг, както и
нездравите отношения между майката и новият й партньор, от когото имала
друго дете. Твърди, че той като баща разполага с добър родителски
капацитет, имал изградена силна връзка със сина си, задоволявал
потребностите му в емоционален и битов план, и разполагал с подкрепяща
среда в грижите за детето в лицето на своите родители, с които детето също
имало изградена силна емоционална връзка. Счита, че евентуална промяна и
устройване на детето в друго населено място и попадане в неблагоприятната
там среда ще се отрази негативно на развитието му. Възразява като
несъстоятелни срещу твърденията на въззивницата, че не можел да изпълнява
родителските си задължения, тъй като работел и подчертава, че това било
показател само за финансовата му стабилност и отговорност към детето.
Акцентира върху пола и възрастта на детето, както и готовността на бащата
да общува с него.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване
на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и
3
горепосочените въззивна жалба и отговор, намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок, от страна, която има
право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
При съобразяване на приетите пред РС-Кюстендил доказателства и на
тези, допуснати и приобщени в рамките на въззивното производство,
Окръжен съд-Кюстендил приема за установена следната фактическа
обстановка:
А.. П. Б. и В. Р. К. са съжителствали на съпружески начала от
началото на 2016г. В периода на фактическото им съжителство се е родило
детето им Б.А.П., родено на 28.03.2016г., с ЕГН **********. Живеели в
с.Крушовица, общ.Мизия в жилище, собственост на родителите на Б.. През
месец януари 2018г. страните се разделили, след като В.К. заедно с детето
напуснала общия дом и отишла да живее в с.Радловци, общ.Кюстендил при
своите родители.
На 13.03.2018г. К. подала пред РС-Кюстендил искова молба,
съдържаща искания за решаване на въпросите относно мерките за
упражняване на родителските права по отношение на детето. По така
образуваното гр.д.№543/2018г. по описа на КнРС родителите постигнали
съдебна спогодба от дата 15.05.2018г., с която се съгласили родителските
права по отношение на малолетното дете Б.А.П. да се упражняват от майката,
при която детето да живее на адрес в гр.Кюстендил ул.„***“ №20, определен
е режим на лични отношения с бащата, както и издръжка, която последният
да заплаща ежемесечно в размер на 140.00 лева, платима до 15-то число на
текущия месец.
Известно време след раздялата В.К. е заживяла на съпружески начала
с Н.С.В.. На 04.01.2019г. К. е родила дете Я. Н.В., което е припознато от
съжителстващия с нея Н.В..
Видно от приобщената от КнРС справка за съдимост в периода от
2012г. до 2015г. Н.В. е осъждан четири пъти за престъпления против
собствеността, в това число и му е било налагано наказание „лишаване от
свобода“, последното – изтърпяно на 22.09.2015г.
Според показанията на част от разпитаните по делото свидетели –
Н.И.Т. и Б.Д.А., имало е случаи А.Б. да пристигне в с.Радловци, идвайки от
с.Крушовица, за да види детето, а майката К. да се скрие и той да не може да
осъществи контакт, при което се е налагало свидетелите да приютяват Б. да
спи в дома им, с оглед голямото разстояние до с.Крушовица. Пак, според
показанията на тези двама свидетели, които живеят в с.Радловци, когато К.
заживяла в селото, след като напуснала ищеца, същата не се грижела добре за
детето – то било с лош външен вид, не добре облечено, ненахранено, мръсно,
неизкъпано, ходело с несъразмерно големи спрямо краката му обувки или без
обувки. Свидетелите твърдят, че майката на К. е злоупотребявала и
злоупотребява с алкохол, както и, че са очевидци на упражнявано от нея
физическо насилие – нанесла побой на детето, защото се разплакало, че иска
4
сладолед.
Друг свидетел – В.К., съсед на дядото и бабата на В.К. в с.Радловци,
твърди, че никога не е виждал детето боси, винаги било задоволено, купували
му лакомства и майката се грижела добре за него. В подобен смисъл са и
показанията на свидетелите Н.В., с когото К. съжителства и на В.Н., нейна
майка, като последната отрича някога да е удряла внука си.
На 27.07.2019г., според А.Б., или на 20.09.2019г., според В.К., Б., след
като взел детето от с.Радловци при себе си в с.Крушовица, не го върнал. От
този момент детето се намира при него.
Майката е предприела действия в посока връщане на детето на
31.10.2020г., депозирайки жалба в полицията в гр.Кюстендил, а на
22.11.2020г. заедно с майка й и с Н.В. отишла в с.Крушовица, с намерение да
вземе детето, но бащата отказал да го предаде.
Според свидетелите В.К. и П.М., когато бащата отвел детето в
с.Крушовица, детето било в „окаяно“ състояние – слабо, мръсно, уплашено,
занемарено. Според тези свидетели, които живеят в с.Крушовица, промяната
в детето откакто живее при баща му е видима – весело, спокойно, добре
гледано, живо и общително. Същите считат, че всички негови потребности са
задоволени и сочат, че бащата работи, а неговата майка – бабата на Б., го
подпомага активно в отглеждането и възпитанието на детето. За наличие на
промяна в състоянието на детето твърдят и свидетелите Т. и А., които
заявяват, че са гостували на Б. в с.Крушовица след като взел детето при себе
си.
В периода от време, в който детето е при бащата няколко пъти
майката се е срещала със сина си след уговорка за това, но срещите са се
осъществявали в гр.София на обществени места, като Б. и неговата майка не
са позволявали К. да остане насаме с детето. Свидетелите Н.В. и В.Н.
твърдят, че А.Б. е пречел на контактите между Б. и майка му, дори и по
телефон, като е отправял заплахи към К.. От показанията на тези свидетели и
на свидетелката Петя Васева, която е майка на Н.В., се установява, че детето
Б. е било добре прието, както от съжителстващия с К. Н.В., така и от неговата
майка Петя Васева.
Понастоящем В.К. и Н.В. живеят в гр.Кюстендил в жилище,
собственост на родителите на Васев, находящо се на ул.„***“ №20.
От изискана от РС-Кюстендил справка от Дирекция „Национална
система 112“, Районен център – София се установява, че за периода от месец
януари 2018г. до месец юли 2020г., т.е. време, включващо периода, в който
детето е било при майката и след това са постъпили общо 16 сигнала от или
против лицата В.К., В.Н. и Н.В., повечето от които са за домашно насилие,
хулиганство или е искана консултация, сред които – подавани сигнали от
В.К., за това, че приятелят й се намира на адреса в гр.Кюстендил, ул.„***“,
агресивен е и отказва да напусне; за адреса в с.Радловци – че майка й е
агресивна и иска да се саморазправя с нея; подавани сигнали от Е.Д. за адреса
5
в с.Радловци – че Н.В. е агресивен след употреба на алкохол и заплашва със
саморазправа; от В.Н. за адреса в с.Радловци – че Р.К., баща на ответницата,
тормози дъщеря си и внука си, крещи, обижда, заплашва; от Р.К. за
с.Радловци – че приятелят на дъщеря му е разбил вратата и я тормози; друг
път – че същият е притесняван от гостенка в дома му, която отказва да
напусне. Регистриран е и сигнал от лице от женски пол, което не е съобщило
името си, но телефонният номер, от който е извършено обаждането, е
идентичен с този, от който други пъти е звъняла В.К., като в системата е
отразено, че обаждането е от жена, до нея плаче дете, до него крещи мъж,
жената успокоява детето, но разговора, както и опита за обратна връзка не са
осъществени.
Както пред районният съд, така и пред въззивната инстанция е
възложено изготвянето на социални доклади, констатациите и изводите в
които са сходни по своята същност.
В социалния доклад, изготвен от ДСП – Оряхово, приет от настоящия
съд, е констатирано, че детето Б.П. има личен лекар с практика в гр.Мизия,
детето е физически и психически здраво, редовно имунизирано. Социално-
битовите условия, при които детето се отглежда в с.Крушовица са добри.
Жилището представлява масивна къща, в добро състояние, състои се от
антре, коридор и три стаи, едната от които се ползва за кухня. Стаите са
подходящо обзаведени, според предназначението, почистени, подредени и
застлани са. Хигиената в жилището е на добро ниво. Детето има осигурен
интернет, телевизия. Същото е под постоянно наблюдение от възрастен.
Бащата, който работи в гр.София, се подпомага в отглеждането на детето от
своите родители, с които живее в общо домакинство. Между детето и
неговите баба и дядо по бащина линия е установена емоционална
привързаност. Установено е, че детето посещава детска градина, но често
отсъства, а в дните, в които не отсъства рядко остава за целия ден, като го
прибират на обяд. От началото на месец януари 2022г. до 20-ти януари 2022г.
детето има само един присъствен ден, като за 19-ти и 20-ти януари не е
представило извинителна бележка. Тези констатации са обективирани и в
приета по делото справка, направена в детското заведение. Във връзка с това
и предвид навършването на 5-годишна възраст бащата е бил консултиран
относно задължителното целодневно посещаване на ДГ с цел изграждане на
дневен режим и формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене, с
оглед посещаването на училище и бъдещото му развитие. Направен е извод,
че основните нужди и потребности на детето са задоволени, като са осигурени
добри условия за неговото развитие и възпитание, както и, че бащата
притежава нужния капацитет за отговорно и сигурно родителстване и е в
състояние да полага адекватни грижи за сина си.
В социалния доклад, изготвен от ДСП-Кюстендил е посочено, че
докато детето се е намирало при майка си същото е имало личен лекар, както
и е посещавало детска градина. При провежданите социални проучвания е
установено, че майката има умения и възможност да задоволява на
6
необходимото ниво базовите потребности на двете си деца, както и да им
осигури подходящ режим на отглеждане. Съжителстващият с нея Н.В. и
неговата майка й оказват помощ и подкрепа. Майката на К. – В.Н. също би
могла да оказва помощ и подкрепа, според възможностите си. Установено е,
че понастоящем В.К. живее в жилище на майката на Н.В., което се намира в
гр.Кюстендил, ул.„***“ №20, вх.Г, ет.4, ап.32, близо до центъра на града, и
представлява апартамент, състоящ се от хол, коридор, спалня, кухня, баня с
тоалетна и две тераси, от които едната е остъклена, а другата – открита. В, Н.
и Я. ползват две стаи. Домът е обзаведен с подходящи мебели, оборудван с
нужните електроуреди; чист, подреден и обезопасен е. По данни на К., същата
работи като камериерка в хотел „Руен“, с дневна надница от 45 лева,
получава и помощ по чл.7 от ЗСПД за детето Я. в размер на 45 лева месечно.
Н.В. работел в сферата на дърводобива, без трудов договор с дневна надница
от 50 лева. Живущата в жилище под наем в гр.Кюстендил В.Н., майка на В.К.,
е декларирала готовност на помага на дъщеря си в грижите за Б., а баща й –
Р.К., който живее в с.Радловци я подпомага финансово, според
възможностите си. Направен е извод, че В.К. има готовност, желание и
възможности да упражнява родителските права по отношение на сина си Б.,
като разполага с подходящите условия и подкрепяща среда за осигуряване на
правилното израстване и развитие и на двете си деца.
Прието е по делото заключение по назначена съдебно-психологична
експертиза, изпълнена от вещо лице С.М.. Експертът, след съответните
събеседвания, наблюдения и тестове, е констатирал, че малолетният Б.П.
функционира на адекватно за възрастта ниво на когнитивна и емоционално-
социална зрелост, което дава основание да се кредитират като обективни и
значими неговите желания за взаимоотношения с родителите. Според вещото
лице, детето показва емоционално позитивна връзка и с двамата си родители,
но в процеса на развиващата се „война“ между тях и вербално агресивните
епизоди на бащата и бабата по отношение на майката постепенни се чувства
несигурно в техните позиции и се фиксира към относително по-устойчивата и
сигурна в емоционален план да остане там, където е свикнал заедно с бащата
и в неговото жилище, при когото се чувства единствен и значим, обгрижван и
протектиран от цялото му семейство. В заключението се сочи, че детето ясно
заявява изградена емоционално значима връзка с бащата, подкрепена от
спокойствие и комфорт, същевременно детето изпитва естествена
привързаност и обич към майката, както и от нейната ласка и грижа.
Преживяването на комфорт и сигурност с бащата и изказаното желание да
живее с него са следствие както от досегашния му социален и емоционален
опит, така и от факта, че в момента детето възприема себе си като единствен
и най-важен за баща си, докато при майката има друг мъж, който се
конкурира с образа на бащата и по-малко дете, предизвикващо естествена
ревност за вниманието на майката. Според вещото лице, отсъствието на
майката и фактът, че на детето не са обяснени причините за това отсъствие на
разбираемо за него ниво го карат да се притеснява и страхува от непознатото
7
и неизвестното и с по-голяма сила да се стреми да поддържа досегашната
социална ситуация. В същото време детето се наслаждава на общуването с
майката и вещото лице заключва, че периодична промяна на досегашния
жизнен стил не би довела до нарушаване на психичния хомеостаз и
равновесие на детето и няма да бъде предпоставка за преживяване на
емоционална криза. Експертът счита, че за 6-годишното дете от съществено
значение са не толкова комфортните битови и жизнени условия, а
емоционалната връзка с двамата родители, даваща сигурност и гаранции, че е
обичано и желано в живота и на майката, и на бащата. Констатирано е, че за
детето липсва адекватен на социалната роля „майка“ модел за наблюдение,
което е важно за социалното и психично израстване на същото. Детето е
започнало да изгражда негативно отношение към бабата по бащина линия,
чиито правила доминират към момента в неговото отглеждане и възпитание.
Експертът не е констатирал наличие на симптоми, характерни за родителско
отчуждение към някой от родителите; същото не изпитва напрежение и
тревожност, функционира добре в среда от връстници, но заявява потребност
да се вижда и да бъде и с майката, да има своето място в живота й. Б. не може
да си спомни името на настоящия партньор на майката, идентифицира го с
нейния брат и го нарича вуйчо, но когато говори за мъжа, с когото майка му
съжителства не изразява негативно отношение. Споменът му за по-малкото
дете е неясен и при работа с проективен тест се наблюдава естествена ревност
на по-голямо дете към по-малко, а при тест „Омагьосаното семейство“ винаги
оприличава Я. на животни, които харесва „малко конче“ или „зебра“.
Според експерта, бащата А.Б. психомоторно е спокоен, адекватен,
критичен, ориентиран. Емоционално и волево е съответен и рецептивен.
Мисловният му процес е правилен по форма, протичане и съдържание. Няма
данни за психоза и налудни идеи, апсихотичен е; с памет и интелект в норма и
съответни на социалния опит и образование. С поведенчески стереотипи и
жизнен стил, изразено подчинени на правилата на общността, в която живее,
с подчертано съобразяване с правилата на семейството си и на авторитетите
на родителите си.
Майката В.К., според вещото лице е интензивно напрегната,
подозрително обвинителна по отношение намеренията и действията на А.Б.. С
повишена тревожност – в по-голяма степен за детето си и в по-малка за себе
си. Функционира с повишен самоконтрол, но с подчиняем ролеви стил на
поведение и по инфантилни тенденции, свързани с отговорностите и
задълженията на социалната роля „майка“. Емоционално е интензивно
тревожна и вътрешно напрегната по време на психологичното изследване;
счита, че детето не трябва да прекарва продължително време далеч от майка
си. Има реална оценка за емоционалната връзка между Б. и баща му и за
уменията на последния да се справя с отглеждането и възпитанието на детето,
но държи и настоява за правото си да вижда детето за по-продължителен
период от време. Повишената тревожност и тъгата и липсата на детето й,
според вещото лице, й пречат рационално и автономно да взима решенията
8
си, което е предпоставка да търси помощ от съжителя си, неговата майка и
родителите си.
Вещото лице е заключило, че зрялото и отговорно отношение на
бащата към родителстването е предпоставка детето да се чувства спокойно и
сигурно и да иска да съхрани досегашната житейска ситуация („Искам да съм
при тате.“), още повече, че партньорът на отсъстващия родител, в случая
майката се възприема като конкурентен образ на бащата и възпрепятстващ
пълноценната връзка с майката . спазването на режима на срещи и даването
на възможност детето да преспива при майката, според вещото лице, ще
удовлетворят потребността му от общуване с нея, а така също и с по-малкото
дете, което е важно за правилното емоционално и социално развитие на Б..
От изслушването на родителите пред въззивния съд става ясно, че
след постановяване на първоинстанционното решение майката не е виждала
детето, според нея А.Б. и майка му осуетяват дори възможността да разговаря
с детето по телефон и изразява несъгласие детето й да се гледа от неговата
баба, тъй като реално бащата не полага грижи за него. Твърди, че
отношенията й с мъжа, с когото съжителства и със собствената й майка са
добри и отрича да е търсила съдействие от полицията във връзка с пререкания
с някой от тях двамата. Бащата твърди, че работата му е свързана с пътуване –
преди до гр.Козлодуй, сега до гр.София и разчита на помощта на родителите
си при отглеждането на Б.. Счита, че откакто е взел детето майката е
престанала да се интересува от него. Отрича да създава пречки майката да го
вижда или да разговаря с него по телефон.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на
ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
По отношение на обжалваното решение:
1. Относно валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-
Кюстендил е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Решението на РС-Кюстендил, в частта, в която съдът е изменил
мерките относно упражняването на родителските права, определени със
сключената и одобрена съдебна спогодба, като е предоставил упражняването
на родителските права по отношение на детето на бащата и е определил
местоживеенето му при него се явява правилно и следва да се потвърди,
поради следното:
Настоящата въззивна инстанция счита, че мотивите на районния съд
съдържат задълбочен анализ на доказателствата по делото и обсъждане на
9
всички относими към извършване на дължимата преценка факти, в резултат
на което съдът е формирал правилен и обоснован правен извод, че най-
добрият интерес на детето на този етап изисква същото да остане под
непосредствените грижи на бащата, комуто да бъдат предоставени за
упражняване родителските права, като именно бащата и занапред да се грижи
за неговото отглеждане и възпитание и при когото детето да живее.
Въззивният съд се солидаризира изцяло с изложените от районния
съд съображения в подкрепа на горните правни изводи, приемайки, че във
въззивното производство не се събраха доказателства, опровергаващи
правилността на същите, като намира за потребно да отбележи следното:
Бащата А.Б. е заявил искането си за промяна на мерките, като на него
се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето
Б.П., който понастоящем е на 6 години. Според действащата одобрена от съда
спогодба по гр.д.№543/2018г. родителските права са предоставени за
упражняване на майката, която в рамките на производството заявява
категоричното си желание да продължи занапред да упражнява родителските
права по отношение на детето. Така, търсейки отговор на въпроса дали е
налице промяна на обстоятелствата, налагаща изменение на постановените
по-рано мерки, съдът трябва отново да изследва всички факти и
обстоятелства, установени по делото и въз основа на същите да прецени кое
разрешение ще способства в максимална степен за защита интересите на
детето, отново при прилагане на предвидените в чл.59 ал.4 от СК критерии.
Интересът на детето е обективна категория и следва да се преценява от
гледна точка повелите на морала и правните принципи. Съгласно чл.59 ал.4
от СК, интересите на детето изискват обсъждане на следните обстоятелства:
1) възпитателски качества на родителите; 2) полаганите до момента грижи и
отношение към детето; 3) желанието на родителите; 4) привързаността на
детето към родителите; 5) пола и възрастта на детето; 6) възможност за
помощ от трети лица – близки на родителите; 7) социалното обкръжение и 8)
материалните възможности. Детето има интерес упражняването на
родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед
възрастта, пола и степента на развитието му е по-способен да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро възпитание и
изграждане като личност. Този интерес предпоставя не само адекватните
грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски
надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което
е нужен авторитет.
В настоящия случай, двамата родители разкриват добри качества като
такива и по отношение на част от подлежащите на преценка критерии те са
равнопоставени – притежават необходимия морален и личностен ресурс, за да
дадат добро възпитание на детето; заявяват готовност да се ангажират с
отглеждането и възпитанието му; детето е привързано и към двамата си
родители, макар спрямо бащата, с оглед изминалия период от време, през
който се намира при него, да е изградена по-дълбока емоционална връзка.
10
Налице са сравнително равни възможности на родителите в социално – битов
план.
При все това, следва да бъдат отчетени няколко значими
обстоятелства, които определят бащата като по-пригодния родител от гледна
точка интереса на детето. На първо място, несъмнен е фактът, че детето не е
вече в невръстна възраст, а в ученическа такава, в която, с оглед пола му,
ролята на бащата е от съществено значение за правилното му изграждане и
развитие. На следващо място – от заключението на вещото лице става ясно, че
детето се чувства комфортно, спокойно, обгрижвано и задоволено в средата,
в която се намира от почти три години, като от свидетелските показания е
видно, че за детето се полагат всички необходими грижи, без каквито и да
било данни за липса на отговорно и пълноценно изпълнение на родителския
дълг от страна на бащата. На следващо място, до момента бащата няма брачен
партньор и не е във фактическо съжителство, което поставя детето в
значително по-леката ситуация да не се налага да се адаптира към друг човек,
като същевременно, по отношение на майката възниква такава потребност с
оглед фактическото й съжителство с друг мъж. Съществен факт, който
представлява преимущество за бащата е доказаната възможност същият да
получава помощ от трети лица, а именно от неговите родители, с които се
установи, че живее в едно домакинство и на чиято подкрепа може да разчита
при отглеждането на детето и при неговото възпитание. Майката заявява, че
може да получава подкрепа от мъжа, с когото съжителства и от неговата
майка, но тези лица, както стана ясно по делото, са непознати към настоящия
момент за Б. – той не може да си спомни кой е Н.В. и го бърка с брата на
майка си, а въобще няма данни да познава неговата майка. Що се отнася до
родителите на В.К. у съда се затвърди впечатлението, формирано на база
приложената справка от Дирекция „Национална система 112“ и на част от
свидетелските показания, че същите създават и/или участват периодично в
конфликтни ситуации, често съпроводени и с употреба на алкохол, налагащи
намесата на полицията, което не може да се окачестви като подходяща среда
за малолетното дете. Съдът държи да отбележи и обстоятелството, че от
справката от Дирекция „Национална система 112“ е видно, че някои от
подаваните сигнали касаят агресивно поведение, осъществявано от
съжителстващия с К. Н.В., основно спрямо нея, включително и с данни за
прояви след употреба на алкохол; същият е осъждан неколкократно, търпял е
наказания „лишаване от свобода“ . Тези данни несъмнено създават негативен
облик на семейната среда, в която детето би живяло при майката и
категорично са в разрез с неговите интереси.
Следва да се отчете, че и материалните възможности на родителите
също не могат да се окачествят като еквивалентни, тъй като майката няма
постоянен доход, участва в издръжката на още едно дете, а по отношение на
съжителстващия с нея не се установи категорично какви по размер доходи
получава. Съдът прави извод, че материалните възможности на бащата биха
позволили по-пълноценно при упражняването на родителските права спрямо
11
детето да бъдат задоволявани в нужната степен неговите потребности.
Горните обстоятелства следва да дадат превес при избора на бащата
като родител, който е значително по-подходящ да упражнява занапред
родителските права по отношение на детето, който по-пълноценно на този
етап може да полага адекватни грижи, както за задоволяване на базовите му
нужди, така и за неговото добро възпитание и изграждане като личност.
По повод доводите на въззивната страна в посока, че гр.Кюстендил
би предоставил по-добри възможности за социално, образователно и друго
развитие на детето в сравнение със с.Крушовица, следва да се посочи, че
макар това несъмнено да е така, няма как да се пренебрегнат установените
дефицити в по-тясната семейна среда, които биха могли в значително по-
голяма степен да са във вреда на детето, отколкото ползата, предоставяна от
социалния и културен живот в града. Интересът на детето изисква преди
всичко то да живее в спокойно и стабилно семейство, да получава адекватни
грижи, подходящи напътствия и добър пример.
Установи се по делото, че живеейки при бащата детето активно е
обгрижвано от неговата баба по бащина линия. Стана ясно, че това се налага
от обстоятелството, че бащата пътува, тъй като работата му е свързана с
полагане на труд в друго населено място. Съществено в случая е това, че
данните по делото сочат, че грижите, които бабата полага за детето са
адекватни и пълноценни, нейното отношение към детето не е
компроментирано – свидетелите сочат, че детето е добре облечено, възпитано,
а нуждите му са задоволени. Несъмнено, не могат да бъдат позитивно
оценени опитите за формиране на негативно отношение у детето спрямо
майката, данни за каквито се съдържат в заключението на вещото лице, като в
тази посока е от значение ролята на бащата, който би следвало, воден от
интереса на детето, да прояви нужната отговорност и да предприеме действия
по преустановяване на това поведение, отразяващо се неблагоприятно върху
психиката на детето.
Данните по делото индицират, че макар по време на предучилищното
образование да са били допускани неизвинени отсъствия на Б. от детското
заведение, това не би било практика след като детето тръгне на училище, като
съдът отчита, че приетата справка за присъствени дни касае един динамичен
период в пандемична обстановка в страната и не е показателна непременно за
безотговорно отношение към образованието на детето.
При всичко изложено и с оглед установеното по делото, че детето е
много добре адаптирано понастоящем в средата, в която се намира,
въззивният съд ще потвърди обжалваното решение в частта, в която
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено
на бащата и е определено местоживеенето му при него.
- Определеният с решението на КнРС режим на лични отношения на
бащата с детето въззивният съд намира за отчасти неправилен, поради което в
тази част обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови друг
12
режим, поради следното:
В тази му част решението на районния съд е неправилно, тъй като
определеният режим се нуждае от известно разширяване. По начало
несъмнено е, че интересът на детето предполага да поддържа възможно най-
пълноценна връзка с родителя, на когото не е възложено упражняването на
родителските права спрямо него, в случаите, в които неговите родителски
качества не са компроментирани.
С обжалваното решение, КнРС е определил режим на лични
отношения на майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, за времето от 18.00 часа в петък до 17. 00 часа в неделя, с
две преспивания, със задължение да взима и връща детето по местоживеенето
на бащата, както и 30 дни през лятото, което време да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата, да взема детето при себе си за новогодишните
празници през нечетните календарни години, във времето от 10.00 часа на 24
декември до 17.00 часа на 31 декември.
Въззивният съд намира, че при данните по делото за запазена
привързаност на детето към майката и несъмнена потребност да общува с нея,
определеният от районния съд режим следва леко да бъде разширен и
конкретизиран. Следва да бъде отчетено, че и бащата не трябва да бъде
ощетяван откъм общуване с детето си и през почивните дни. В случая следва
да бъде съобразено, че независимо от данните, касаещи тесния семеен и
роднински кръг на К., същата е родител с добър родителски капацитет и
възможности да полага грижи за детето, има желание да участва възможно
най-пълноценно в отглеждането и възпитанието му. Предвид съвкупната
преценка на доказателствата, въззивният съд намира, че по - разширен режим
на лични контакти на майката с детето би бил в изключителен интерес на
детето. Такъв е и духът на закона.
Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и
контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява
конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на
детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност
детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата
родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува
и с двамата си родители. По тази причина, по начало мерките за лични
отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между
детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. Независимо от това на кого е предоставено
упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени,
като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и
подпомагане развитието на детето.
Имайки предвид всички обстоятелства по делото, местоживеенето на
страните в различни и сравнително отдалечени населени места,
13
местоработата им и характера й и най-вече, ръководен от изключителния
интерес на детето, настоящият състав намира за подходящ следния режим на
лични контакти на майката с детето: всяка перва и трета седмица от месеца с
преспиване от 17.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден; по
Коледните и Новогодишни празници на всяка четна година от 10.00 часа на
първия ден – 24-ти декември до 18.00 часа на последния ден – 1-ви януари; по
Великденските празници /петък, събота и неделя/ на всяка нечетна година от
10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; на рождения ден на
детето всяка нечетна година от 11.00 часа до 17.00 часа, ако е почивен ден, а
ако е делничен ден – от 17.00 часа до 20.00 часа; 30 последователни
календарни дни през лятото /юни, юли или август/, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на бащата, ако ползва такъв за съответната година. Вземането
и връщането на детето трябва да става от и до дома на бащата.
Съдът намира, че така определения режим на лични отношения най-
адекватно към настоящия момент би защитил правото на детето да
контактува и да не губи връзката с другия родител, комуто не са
предоставени за упражняване родителските права, както и правото на този
родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и
привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да
участва във възпитанието му. Разбира се, следва да се отбележи и това, че
при промяна в обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в
определения режим на лични отношения. Освен това личните контакти на
детето с родителя, неупражняващ родителските права, биха могли да бъдат и
с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при
възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните, в
каквато посока същите следва да положат нужните усилия.
Според приложимия и в настоящия случай чл.59 ал.3 от СК,
определянето на режима на личните отношения между родителите и децата
включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда
и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните
празници и личните празници на детето, както и по друго време. Отчитайки
посоченото и вече определения режим, съдът намира за нужно да отбележи,
че въпросът за училищните ваканции на детето не стои с оглед
обстоятелството, че горният режим всъщност би обхванал време от зимната,
пролетната и лятната училищни ваканции.
Решението на КнРС следва да бъде отменено в разглежданата част и
да се постановят горепосочените мерки на лични отношения.
- Решението на КнРС относно присъдената издръжка, която майката
ще следва да дължи за детето следва да се потвърди. Въззивният съд споделя
напълно мотивите на първоспетенния такъв и на основание чл.272 от ГПК,
препраща към тях. Конкретни възражения в жалбата относно дължимостта и
размера на определената издръжка не са наведени.
Относно разноските:
14
Жалбоподателката е сторила разноски в размер на 585.50 лева, от
които 117.00 лева за държавна такса, 200.00 лева за адвокатско
възнаграждение и 268.50 лева за вещо лице.
Въззиваемият е сторил разноски, както следва: за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева и 268.50 лева за вещо лице, но в хода
на устните състезания изрично е заявил, че претендира разноските, включени
в списъка по чл.80 от ГПК, като в този списък са посочени само разноските,
заплатени за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, което
негово изявление следва да бъде зачетено и при решаване на въпроса за
отговорността за разноски следва да бъде разпределяне само сумата от 600.00
лева.
Тъй като с въззивното решение са разрешени три групи въпроси: 1/ за
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето; 2/ за
режима на лични отношение и 3/ за издръжката, а жалбата е намерена за
основателна само по отношение на един от тези аспекти – относно личните
контакти, то отговорността за разноски следва да бъде разпределена между
страните при така посоченото съотношение (жалбата е основателна за 1/3 от
исканията и неоснователна за 2/3). Така, въззиваемият ще следва да заплати
на К. сумата от 195.17 лева, съразмерно с уважената част от жалбата, а К. ще
следва да заплати на Б. сумата от 400.00 лева, съразмерно с неоснователната
част от жалбата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №260407 от 30.06.2021г.,
постановено по гр.д.№2080/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил, В
ЧАСТИТЕ, в които съдът: 1/ е изменил мерките относно упражняването на
родителските права по отношение на детето Б.А.П., с ЕГН **********,
определени със сключена между А.. П. Б. и В. Р. К. и одобрена с протоколно
определение от 15.05.2018г., постановено по гр.д.№543/2018г. на КРС
съдебна спогодба, като е предоставил упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете Б.А.П. на неговия баща А.. П. Б. с ЕГН **********
и е определил местоживеенето му при последния в с.Крушовица, общ.Бяла
Слатина, обл.Враца; 2/ е осъдил В. Р. К., ЕГН **********, от с.Радловци,
общ.Кюстендил, с настоящ адрес: гр. Кюстендил, ул.„***“ №20, вх.Г, ет.4,
ап.32 да заплаща на малолетния си син Б.А.П., с ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител А.. П. Б. с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 162.50 лева, платима до 5-то число на текущия месец,
ведно със законна лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване; 3/ е осъдил
В. Р. К., ЕГН ********** да заплати на А.. П. Б. с ЕГН ********** сума в
15
размер на 600 лева, направени от последния разноски в производството, както
и да заплати по сметка на КнРС сума в размер на 234.00 лева държавна такса
по присъдената издръжка, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
О Т М Е Н Я решение №260407 от 30.06.2021г., постановено по гр.д.
№2080/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил, В ЧАСТТА, в която
съдът е определил режим на лични отношения на майката В. Р. К., ЕГН
********** с малолетния й син Б.А.П., с ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 18.00 часа в петък до
17. 00 часа в неделя, с две преспивания, със задължение да взима и връща
детето по местоживеенето на бащата, както и 30 дни през лятото, което време
да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, да взема детето при себе
си за новогодишните празници през нечетните календарни години, във
времето от 10.00 часа на 24 декември до 17.00 часа на 31 декември, и вместо
това П О С Т А Н О В Я В А:
О П Р Е Д Е Л Я режим на лични отношения на майката В. Р. К., ЕГН
********** с малолетния й син Б.А.П., с ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца с преспиване от 17.00 часа на петъчния ден
до 18.00 часа на неделния ден; по Коледните и Новогодишни празници на
всяка четна година от 10.00 часа на първия ден – 24-ти декември до 18.00 часа
на последния ден – 1-ви януари; по Великденските празници /петък, събота и
неделя/ на всяка нечетна година от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден; на рождения ден на детето всяка нечетна година от 11.00 часа
до 17.00 часа, ако е почивен ден, а ако е делничен ден – от 17.00 часа до 20.00
часа; 30 последователни календарни дни през лятото /юни, юли или август/,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата, ако ползва такъв за
съответната година, като вземането и връщането на детето става от и до дома
на бащата.
ОСЪЖДА А.. П. Б. с ЕГН ********** да заплати на В. Р. К., ЕГН
********** сумата от 195.17 лева (сто деветдесет и пет лева и седемнадесет
стотинки), представляваща сторени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В. Р. К., ЕГН ********** да заплати на А.. П. Б. с ЕГН
********** сумата от 400.00 лева (четиристотин лева), представляваща
сторени разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17