№ 82
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ДОБРОМИРА СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110112129 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ..,
представляван от изпълнителния директор, гр.С/адрес/ спрямо М. А. М.,
ЕГН ********** с адрес в С/адрес/ и И. А. Б. ЕГН: ********** гр. С.К
/адрес/ .. за установяване на следните суми – за всеки един от ответниците
сумата от по 614,10 лева като вземане за топлоенергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. ведно със законна лихва от 27.09.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2019г. до
09.09.2021 г. в размер на по 88.25 лева, сумата от по 10.52 лева като цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2018г. до 30.04.2020г.
ведно със законна лихва от 27.09.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 01.10.2018г. до 09.09.2021г. в размер на по 2,21 лева, за
които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 30.09.2021г.
по гр.дело с № 55474/ 2021г.
Поддържа се, че ответниците, с абонатен № .., са собственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр. С..к. „/адрес/ и са използвали доставяна
от дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2018г. до месец
април 2020г., които не са заплатени. Излага се още, че сградата - етажна
собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т..“ ООД,
което дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при
1
правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Моли се да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено, че ответниците дължат
претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор. Оспорва се наличието на
облигационно правоотношение като се излага, че не те ползват имота. Прави
се възражение и за давност. Не се оспорват исканията за ССчЕ и СТЕ.
Претендират разноски.
Третото лице не взема становище, представя доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3, т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорно
обстоятелството, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до имота,
находящ се в гр.С..к. „/адрес/, е доставена топлинна енергия на стойност от
1228.20 лв.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните нямат спор по фактите, а и те се установяват от събраните по
делото доказателства. В този смисъл стореното възражение на ответниците,
че не са в облигационна връзка с ищеца при неползването на имота от тях е
неоснователно. Те са собственици на основание наследство от техните
2
родители на исковия имот и това, че не живеят в него като имотът се ползва
само от третия длъжник по заповедта – Р.., не ги прави нематериално
легитимирани в отношенията си с Т.. тъй като съгласно цитираната по – горе
разпоредба те са носители на вещно право върху имота и ex lege са клиенти на
дружеството.
Досежно възражението за давност съдът приема, че исковите суми са
дължими за периода, извън покрития с давност такъв, като покрити с давност
следва да са претенциите за периода от 01.05.2018г. до 27.09.2021г. –
заявлението по чл.410 от ГПК е входирано в съда на 27.09.2021г. и давност
ще е налице за всички суми в периода извън трите години преди сезиране на
съда. От представените съобщения за фактури на л.24 до 27 от делото се
установява, че за подгряване на водата и за отопление за периода от
01.05.2018г. до 30.09.2018г. стойността на топлоенергията е сума от 36 лева.
Или за сумата от 36 лева искът за главница като погасен с давност следва да
бъдат отхвърлен и да се уважи за сумата от 1192.20 лева. Лихвата е дължима
изцяло като начислена след 15.08.2019г. и то в размер на 176.50 лева.
Услугата за стойност на дялово разпределение не е покрита с давност и се
дължи в пълен размер от 21.03 лева, като и сумата от 4.42 лева за лихва
върху нея.
Исковите суми се разпределят поравно на основание чл.5, ал.1 от ЗН –
или от главницата всеки един от ответниците дължи сума от по 596.10 лева
за главницата и при равни квоти за останалите претенции.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски
съобразно уважената част на исковете или в общ размер на 280 лева, което е
редуциран сбор на разноските за сумата от 163.60 лева за държавна такса –
135 лева по исковото и 28.60 лева по заповедното, 100 лева за
възнаграждение на юрисконсулт в исковото и 25 лева в заповедното.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците също имат право на
разноски за възнаграждение на адвокат съобразно отхвърлената част от
исковите претенции или от 20 лева като част от платеното по делото
възнаграждение за адвокат.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че М. А. М., ЕГН
********** с адрес в С/адрес/ и И. А. Б. ЕГН: ********** гр. С/адрес/
дължат на “Т...” ЕАД, ЕИК .. , представлявано от изпълнителен директор,
със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ следните суми – за всеки
един от ответниците сумата от по 596.10 лева като вземане за топлоенергия
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. ведно със законна лихва от
27.09.2021г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
до пълния размер от по 614.10 лева, мораторна лихва за периода от
15.08.2019г. до 09.09.2021 г. в размер на по 88.25 лева, сумата от по 10.52
лева като цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2018г.
до 30.04.2020г. ведно със законна лихва от 27.09.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 01.10.2018г. до 09.09.2021г. в размер на по
2,21 лева, за които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от
30.09.2021г. по гр.дело с № 55474/ 2021г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** с адрес в С/адрес/ и И. А. Б.
ЕГН: ********** гр. С/адрес/ да заплатят поравно на “Т...” ЕАД, ЕИК .. ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 280 лева
– съдебно-деловодни разноски по гр.дела с № 12129/2022г. и с №
55474/2021г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА “Т...” ЕАД, ЕИК .., представлявано от изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на М. А. М., ЕГН ********** с адрес в
С/адрес/ и И. А. Б. ЕГН: ********** гр. С/адрес/ сумата от 20 лева като
разноски по гр.дело с № 12129/ 2022г. по описа на СРС.
Решението е поставено с участието на трето – лице помагач на ищеца
– „Т..“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4