№ 208
гр. Враца, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А.Л.П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420102048 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Делото е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петров-Казанджията“ № 4-6 срещу З.А.Л. с ЕГН ********** и адрес *******.
Ищецът поддържа в исковата молба, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД с
ЕИК ********* (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД) и ответника З.А.Л.
съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за потребителски
кредит № FL481642 от 08.06.2009 г., в изпълнение на което „Юробанк И Еф Джи България“
АД е предоставило на ответника потребителски кредит за текущи нужди в размер на 3
010,00 лева. Съгласно погасителния план, неразделна част от договора за кредит,
задължението следвало да бъде погасено от ответника на 91 равни анюитетни месечни
вноски, всяка в размер на 58,09 лева, като крайният срок за погасяване на кредита бил
08.01.2017 г., поради което задълженията по договора не били обявявани за предсрочно
изискуеми. Ответникът погасил част от месечните вноски съгласно договора и погасителния
план, след което преустановил плащанията си. С договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него задължението на ответника З.А.Л. към
„Юробанк И Еф Джи България“ АД било изкупено от ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД.
Ищецът поддържа, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с
1
писмо с изх. № 895/24.11.2020 г.
Поради неизпълнението на ответника, на 14.01.2021 г. ищецът подал срещу
ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело
№ 67/2021 г. на Районен съд гр. Благоевград, впоследствие изпратено по подсъдност и
образувано като ч. гр. дело № 712/2021 г. на Врачански районен съд, като по последното
съдът уважил заявлението и издал заповед № 260452 от 19.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Ответникът подал в срок възражение по чл. 414 от
ГПК.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата 2 712,40 лева-главница по договор за потребителски кредит № FL481642 от
08.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2021 г., за която сума е
издадена заповед № 260452 от 19.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 712/2021 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски както
по исковото, така и по заповедното производство.
Ответникът З.А.Л. не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е взел
становище по иска.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 712/2021 г. на Врачанския районен съд е
подадено с вх. № 264222/10.03.2021 г. от длъжника З.А.Л. възражение по чл. 414 от ГПК, с
което е направено възражение с правно основание чл. 110 от ЗЗД, че претендираната сума е
погасена с изтичането на общата петгодишна давност.
Ответникът, редовно призован за съдебното заседание на 07.10.2021 г., не се явява и
не се представлява.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед
наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът намира за основателно искането за постановяване на неприсъствено решение,
тъй като ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като на ответника е указано с връчването на исковата молба, че при
непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждането му в отсъствие на него и негов представител може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за
вероятна основателност на разглежданата искова претенция, която следва да бъде уважена.
При извършване на преценката за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника съдът прецени подаденото от длъжника в
заповедното производство възражение с вх. № 264222/10.03.2021 г. с правно основание чл.
110 от ЗЗД за неоснователно поради следното:
При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема
на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
2
представлява частични плащания по договора. Приложим за главницата е общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В този смисъл: решение № 28/05.04.2012 г. по
гр. дело № 523/2011 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290
ГПК. По отношение вземанията за главницата, заемните такси и разноските по договор за
кредит, същите суми се дължат на основания, непопадащи в изключенията на чл. 111 от
ЗЗД, поради което по отношение на същите е приложим общия давностен 5-годишен срок,
който в случая започва да тече от настъпването на падежа на всяка месечена анюитетна
вноска съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора. С исковата
молба по чл. 422 от ГПК се претендира само главница, а видно от погасителния план към
договора за кредит към датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 14.01.2021 г., за
нито една от погасителните вноски не е бил изтекъл срокът на петгодишната давност по чл.
110 от ЗЗД, считано от датата на падежа на съответната вноска и следователно
възражението за погасителна давност е неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение, дадено с т.
12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГКТ на Върховния
касационен съд, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски, съразмерно с частта от заявлението по чл. 410 от ГПК, за която е предявен иск по
чл. 422 от ГПК и същият е уважен, както следва: по заповедното производство сумата 78,41
лева-разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
направените по делото разноски: сумата 26,09 лева-разноски за внесена държавна такса.
Съразмерността на присъждане на разноските произтича от това, че липсват наведени от
ищеца твърдения да са налице независещи от волята на ищеца обстоятелства, поради които
не са предявени останалите искове, които са били предмет на заповедното производство.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на
З.А.Л. с ЕГН ********** и адрес *******, че дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петров-Казанджията“ № 4-6 сумата 2 712,40 лева-главница по договор за потребителски
кредит № FL481642 от 08.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от
14.01.2021 г., за която сума е издадена заповед № 260452 от 19.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 712/2021 г. на Врачански районен
съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З.А.Л. с ЕГН ********** и адрес
******* да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6
сумата 78,41 лева-разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство-ч. гр. дело № 712/2021 г. на Врачански районен съд, както и
3
сумата 26,09 лева-разноски за внесена държавна такса по гр. дело № 2048/2021 г. на
Врачанския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4