№ 3983
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина А.
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Валентина А. Въззивно гражданско дело №
20221100500644 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 20200085/19.10.2021 г., постановено по гражданско дело №
10643 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80 състав, е изменен
размера на определената с решение № 4235 от 11.04.2016 г., постановено по
гражданско дело № 38121/2015 г. на СРС, 92 състав, в сила от 07.05.2016 г., в
полза на А. П. П. месечна издръжка в размер на 200 лева, като П. Г. П. е осъден да
заплаща на малолетното дете А. П. П., чрез неговата майка и законен
представител С. Б. К. месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от влизане
в сила на настоящото решение до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, като допуснал предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка; осъдил П. Г. П.
да заплати на А. П. П., чрез неговата майка и законен представител С. Б. К. сумата
от 300 лева-разноски по делото, а на СРС сумата от 432 лева държавна такса.
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в
първоинстанционното производство П. Г. П. (въззивник в настоящето
1
производство), който обжалва изцяло. Излага съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението, които подробно мотивира.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
Първоинстанционният съд, като отхвърли предявеният иск, а при евентуалност-да
намали размера на увеличената издръжка съобразно нуждите на детето.
В хода на съдебното дирене, не се явява и представяла, като с молба, вх. №
68328/20.10.2022 г., заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за
нейното уважаване.
В срока по чл. 263 от ГПК ищецът в първоинстанционното производство
малолетният А. П. П., действащ чрез своята майка С.Б. К., не е депозирал писмен
отговор по въззивната жалба, подадена от ответника.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да
потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира разноски по представен списък.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на
изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с предявен от
малолетния А. П. П., действащ чрез своята майка и законен представител С. Б. К.,
срещу П. Г. П., иск, с правно основание чл. 150 от СК-за увеличаване на
издръжката, дължима му от ответника от 200 на 500 лева, считано от датата на
влизане в сила на решението. Поддържал, че е малолетен син на ответника, като
обстоятелствата, при които била определена издръжката му от него съществено и
трайно се изменили-с порастването му се увеличили нуждите му, както и
средствата, необходими за задоволяването им, като се увеличили и възможностите
на ответника да участва в издръжката му. Претендирал разноски.
Ответникът оспорвал иска по основание и размер, като го считал за
неоснователен и недоказан. Намирал за неустановено увеличаването на нуждите
на ищеца от издръжка в претендирания размер, като сочел, че е сключил втори
граждански брак. Претендирал разноски.
За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски
районен съд приел за установена следната фактическа обстановка :
2
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства-
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0704/13.11.2014 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние при
Община „Красно село“, гр. София, се установявало, че ищецът А. П. П., роден на
06.11.2014 г. е малолетен син на ответника.
С решение № 4235 от 11.04.2016 г., постановено по гражданско дело №
38121/2015 г. на СРС, 92 състав, влязло в сила на 07.05.2016 г., П. Г. П. бил осъден
да заплаща на детето си А. П. П. чрез неговата майка С. Б. К. месечна издръжка в
размер на 200 лева, считано от влизане в сила на решението в частта относно
местоживеенето на детето, до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване.
Към момента на влизане в сила на горното решение, малолетният ищец бил
на ниска възраст, като от тогава до приключване на устните състезания по
настоящото дело изминал дълъг период от време (пет години и пет месеца), през
което време ищецът пораснал и дефинитивно на това нуждите и средствата,
необходими за тяхното задоволяване също се увеличили, като не можели да бъдат
задоволявани с издръжка в посочения размер. През учебната 2020/2021 г. ищецът
бил записан и посещавал Детска градина № 93 „Чуден свят“ – група
„Вълшебство“, а през учебната 2021/2022 г. бил записан за редовен ученик в
първи клас в 34 ОУ „Стою Шишков“. Отделно от това, детето посещавало
извънкласни занимания-уроци по английски език.
Бащата бил в работоспособна възраст и бил трудоспособен, като по делото
се установило, че за периода месец април 2017 – месец март 2021
средномесечният му облагаем доход надхвърля 8000 лева месечно и няма данни
за прекъснато трудово правоотношение.
За периода 01.02.2020-31.01.2021 г. брутният доход на майката е в общ
размер от 12450 лева, а от заключението на допусната съдебно – счетоводна
експертиза, която първоинстанционният съд кредитирал в цялост, се установило,
че по счетоводни данни за д-р С. К.-Амбулатория за индивидуална практика за
първоначална медицинска помощ ЕООД няма разпределение на дивиденти от
реализирана печалба за 2018, 2019 и 2020 г., като няма декларирани доходи от
наеми.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за сключен граждански брак № 0044/20.04.2019 г., съставен в гр.
София, Район „Оборище“, се установявало, че на 20.04.2019 г. ответникът П. Г. П.
3
сключил граждански брак с К.В.В..
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд постановил
обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни
инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и
съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :
Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство
фактическа обстановка, като същата се установява от събраните писмени и гласни
доказателства.
Въззивният съд също приема заключението на допуснатата в
първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза като дадено
обективно, компетентно и безпристрастно, като го кредитира в цялост.
Горната фактическа обстановка следва да се допълни с анализ на Решение
№ 4235 от 11.04.2016 г., постановено по гражданско дело № 38121/2015 г. на СРС,
92 състав, относно доходите на въззивника към момента на определяне на
първоначалната издръжка за малолетния А.. Съобразно приетите от съда
обстоятелства през 2015 г. въззивникът работел по трудово и гражданско
правоотношение, като нетният му доход варирал от 1305,39 лева през месец
ноември 2014 г. до 5236,11 лева за месец април 2015 г., а обичайно получавал
около 2500 лева месечно. Към този момент-07.05.2016 г. (влизане в сила на
решението в частта относно местоживеенето на детето, от който момент
въззивникът му дължи издръжка в посочения размер от 200 лева), детето А. било
на възраст от една година и шест месеца, а майката ползвала отпуск по
майчинство, като получавала обезщетение в размер на 350 лева месечно.
Във въззивното производство са приети писмени доказателства, а именно –
удостоверение за доходите на С. К., 3 броя фактури и касов бон. От анализа на
тези документи се установява следното :
За периода 01.10.2021 г. – 30.09.2022 г., С. Б. К. като управител на „Д-р С.
К.-АИППМП“ ЕООД получила брутен доход в размер на общо 12540 лева,
респективно средномесечен такъв в размер на 1045 лева.
До 04.06.2022 г. С. К. следвало да заплати в полза на Образователен център
Б. ООД сумата от 1392,55 лева, за обучение на малолетния въззиваем по чужд
език, както и сумата от 131 лева за учебни пособия и помагала. На 05.10.2022 г. К.
заплатила в полза на Езиково студио Д. ЕООД сумата от 120 лева за четири часа
4
езиково обучение на малолетния А..
Въззивникът не се е ползвал от дадената му възможност да ангажира
доказателства за доходите си.
Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани
във въззивното производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи
от правна страна :
По подадената въззивна жалба :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към
обжалвания съдебен акт, не счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях
на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното :
Изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковата
претенция са правилни, кореспондират на доказателствената съвкупност, и се
споделят от настоящият съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК,
за да бъде уважен предявеният иск за изменение на дължимата издръжка, като в
настоящият случай се иска увеличението й, е необходимо да настъпи изменение в
някое от обстоятелствата, въз основа на които е бил определен размерът й-
нуждите на лицето, имащо право на издръжка, или доходите на задълженото за
издръжката лице, като не е необходимо тези обстоятелства да съществуват в
кумулативна наличност. Според нормата на чл. 142 от СК този размер се обуславя
от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка и
възможностите на задълженото лице-величини, които не са константни, а търпят
промяна във времето. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, ищецът в първоинстанционното производство е следвало, посредством
пълно и главно доказване, да изясни основния факт на доказване, а именно, че
след влизане в сила на решението, с което е определена издръжката му, е
настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 от СК-нарастването на
собствените му потребности и/или нарастване на материалните възможности на
родителя, от когото се търси издръжката. Следва да се отбележи, че липсва
законово изискване тези изменения в потребностите на имащия право на
издръжка и възможностите на задълженото за издръжка лице да бъдат установени
кумулативно. Достатъчно за уважаването на иска по чл. 150 от СК е да се
5
установи изменение само на едно от тези обстоятелства.
В случая по делото са установени трайни и съществени изменения в
потребностите на правоимащото лице и във възможностите на задълженото за
издръжка лице. На първо място, е установено нарастване на обичайните
потребности на въззиваемия. Несъмнено е, че от определянето на първоначалната
издръжка с посоченото решение, тя останала непроменена в продължение на
повече от пет години. Следва също да се отчете, че към момента на
първоначалното определяне на издръжката, въззиваемия бил на ниска възраст, на
около година и половина, докато понастоящем е навършил осемгодишна възраст и
подлежи на задължително обучение. Горното е достатъчно да се приеме, че
нуждите му съществено и трайно са се изменили и като ученик в началната степен
на своето образование нуждите на малолетния не могат да бъдат задоволени с
присъдената в тежест на бащата издръжка. Ноторно известно за съда, а поради
това и неподлежащо на отделно доказване е, че като ученик обичайните нужди на
малолетния въззиваем се променят, той има нужда от съответно облекло за
училище, включително спортно такова, отговарящо на определени от училищната
управа изисквания, учебни помагала, налагат му се транспортни разходи, а също и
такива за участието му в културни и социални събития, свързани с обучението му,
както и въобще със социализацията му. Същевременно, нуждите му от храна,
облекло, медицинско обслужване, културни мероприятия и прочее, са значително
променени в сравнение с времето, когато е бил под двегодишна възраст. Също
така, от събраните в първоинстанционното производство доказателства е видно,
че за малолетният се правят допълнителни разходи за чуждоезиковото му
обучение към Образователен център Б., с годишна такса от 686 евро и
допълнително заплащане на необходимите учебни помагала в размер на 133 лева,
като не е спорно, че на 09.07.2021 г. С. К. заплатила същото обучение,
превеждайки сума от 1341,70 лева, а на 01.10.2021 г. въззивникът й превел сумата
от 737,35 лева, представляваща половината от този разход. Противно на
посоченото в жалбата, за настоящият съдебен състав е несъмнено, че поради
израстването на детето са налице трайни и съществени изменения в потребностите
му (за задоволяване на базисните му нужди от храна, облекло, транспорт,
медицинско обслужване, образователни, социално - културни и други), както и на
необходимите за задоволяването им средства. Тези факти (изменените
потребности на детето и необходимите за задоволяването им средства), както се
посочи и по-горе, настоящият съдебен състав намира за ноторно известни и
неподлежащи на доказване. Предвид изложеното, налага се извода, че са налице
6
трайни и съществени изменения на нуждите на въззиваемия, обуславящи
основателност на исковата му претенция. Доводите, че тези изменения не са в
размера на допуснатото увеличение са най-малкото несериозни. Понастоящем
малолетният е друга възрастова група и се намира в качествено нов етап от
живота си, започвайки своето обучение в началната степен на образованието си.
Тези промени са значими и трайни по своя характер, доколкото детето подлежи на
задължително обучение поне до навършване на 16-годишна възраст. В тази връзка
следва да се отбележи, че доводите, основани на минималния размер на
издръжката, както и по аргумент на чл. 49, ал. 2, т. 2 от ППЗЗДт, въззивният съд
намира за изцяло несъстоятелни. При реализираните от двамата родители доходи,
надхвърлящи средната за страната заплата, определянето на нуждите на
малолетния им син съобразно предвидения в закона минимум или съобразно
гарантираният минимален месечен доход от 75 лева, противоречи на правната и
житейската логика.
От друга страна, в случая е налице и съществено изменение на
материалните възможности на въззивника да участва в издръжката на малолетния,
в посока увеличаването им. Следва да се отбележи, че в сравнение с доходите,
получавани от въззивника към момента на определяне на първоначалната
издръжка на малолетния въззиваем, доходите му установени за него в
първоинстанционното производство са се увеличили повече от три пъти и са с
повече от седем пъти по-високи от тези на майката, която освен това полага и
непосредствените грижи за отглеждането на детето. Респективно на изложеното и
независимо от сключването на брак от въззивника, собствената му възможност да
участва в издръжката на малолетния си син се е увеличила повече от три пъти,
съответно, той не бил затруднен да му предоставя и по-голяма по размер
издръжка от увеличената с обжалвания съдебен акт. Следва да се отбележи, че и
след заплащане на така увеличената издръжка за детето А. въззивникът ще
продължи да разполага с повече от 7500 лева от средномесечния си облагаем
доход. Горната сума е напълно достатъчна за осигуряване на собствените му
нужди и за издръжката на новото му семейство, в което все още няма низходящи.
Касае се за негово алиментно задължение, а освен това, въззивникът е освободен
от непосредствените грижи за детето, които често налагат значителни и
непредвидени разходи за родителя, натоварен с тях. В случая, въззивният съд
намира, че месечно необходимата сума общата издръжка на детето е в размер на
750 лева, като и участието на въззивника в нея е правилно определено. Отделно от
това, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за това, че
7
въззивникът е трудоспособен, здрав и не е носител на алиментни задължения за
издръжката на други лица, като реализирания от него средномесечен облагаем
доход е около 840 лева месечно. С оглед обстоятелството, че доходът му е по-
висок от минималната работна заплата за страната, не е оправдано даваната от
него издръжка за малолетният му син да е в размер, близък до определения
законов минимум, обичайно дължим от родители, останали трайно без доходи или
реализиращи такива в минимален размер. Ето защо настоящият съдебен състав,
намира, че са налице предпоставките на чл. 150 от СК, в частност налице са
трайно изменени нужди на малолетния, както и материална възможност на
въззивника да престира посочената сума за издръжката на ищеца. С оглед
жалбата, следва да се отбележи, че предоставяната от въззивника издръжка следва
да е в такъв размер, който да обезпечи оптимални условия за развитието на
детето, като кореспондира и на сумите, които той би предоставял, ако обитава
едно домакинство с детето, на които условия присъдената първоначална издръжка
от 200 лева, респективно друг размер по-нисък от увеличения размер на
издръжката на 500 лева не отговаря. Заплащаната от въззивника първоначална
издръжка не би могла да обезпечи самостоятелно най-елементарни нужди на
детето.
В хода на въззивното производство не се събраха такива доказателства,
които да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на обжалваното
решение. Решението е валидно и допустимо. Съдът не констатира противоречие
на същото с материалния закон, както и съществени процесуални нарушения,
допуснати в производството пред Първоинстанционния съд. Решението е
мотивирано, като правните изводи кореспондират на установените фактически
обстоятелства. Събраните доказателства са обсъдени в своята съвкупност и с
оглед относимостта си към предмета на доказване.
Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав
намира, че първоинстанционното Решение следва да бъде оставено в сила в
обжалваната част.
По разноските :
Претенции за присъждане на сторените деловодни разноски има от само от
страна на малолетния въззиваем, като с оглед изхода на делото, същата се явява
основателна. Съобразно представените списък на разноските и договор за правна
защита и съдействие, С. К. е сторила 300 лева разноски за процесуалното си
8
представителство по делото, като тази сума следва да се възложи в тежест на
въззивника.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение,
-ри
IІ брачен въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20200085/19.10.2021 г., постановено по
гражданско дело № 10643 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80
състав.
ОСЪЖДА претенцията на въззивника П. Г. П., с ЕГН **********, да
заплати на въззиваемия А. П. П., с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител С. Б. К., с ЕГН **********, сумата от 300 лева за
процесуалното им представителство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно
разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9