М
О Т И В И
към
присъда № 76 от 30.04.2018 г. по НОХД № 82/2017
г. на СлРС
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против
подсъдимия Р.А.И. за престъпление по чл.343В, ал.2 от НК.
В с.з.
представителят на РП – Сливен поддържа обвинението по чл.343В, ал.2 от НК, така
както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година,
което да изтърпи при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 500 лева.
В с.з.
подсъдимия, нередовно призован не се явява. Вместо него се явява надлежно
упълномощен защитник. Съдът даде ход на делото в отсъствие на подсъдимия, като
прие че са налице условията на чл.269 от НПК. Същият е призован на посочения от
него адрес, като първоначално е получил призовката лично. Въпреки това в
първите с.з. не се явява, депозирайки медицински документи за психично
заболяване. Поради тази документация и по изричното искане на неговия защитник,
съдът назначи съдебно-медицинска експертиза, която
обаче даде заключение, че подс. И. е вменяем и няма пречки да участва в наказателното
производство. В последствие, след изслушване на експертизата, подсъдимият не е
бил открит на посочения от него адрес, като видно от приложената справка се
намира извън пределите на страната. Доколкото се явява упълномощения от него
защитник и доколкото обвинението срещу него не е за тежко умишлено
престъпление, съдът даде ход на разпоредителното заседание и на делото в негово
отсъствие. Упълномощеният от него защитник моли съда да му наложи наказание под
предвидения в закона минимум и на основание чл.55, ал.3 от НК да не налага
наказание глоба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка :
Подс. И. е български гражданин, със средно образование, не женен,
осъждан.
Подсъдимият
притежавал свидетелство за управление № ********* от 16.03.2009 год., категории
"В", "М" и "АМ". През 2014 год. загубил документа
и на 12.08.2014 год. пред ОД МВР - Варна, сектор "Пътна полиция"
подал декларация по чл. 17/27/, ал.1 от ПИБДС, в която отразил посоченото
обстоятелство. Със същия документ подсъдимия бил уведомен, че СУМПС-то ще бъде
обявено за невалидно. Декларацията била регистрирана под № 125 на 20.08.2014
год. и от този момент документа бил обявен за невалиден.
На 21.08.2016 год. подсъдимият предал доброволно СУМПС с протокол на
летище Варна. На 29.08.2016 год. свидетелството за управление на МПС №№
*********/ 16.03.2009 год. било изпратено в сектор ОД МВР-Варна със съпроводително
писмо от 23.08.2016 год. на ГПУ Летище Варна, където същото останало на
съхранение до заплащане на дължимите от подсъдимия глоби. На 10.09.2016 год. на
подсъдимия му била връчена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 16-0324-000197 от 01.09.2016 год., с която свидетелството за управление
му е временно отнето.
С НП № 16-0324-000135/27.04.2016 год. на
Началник група при ОД МВР-Варна, РУ „Провадия", влязло в сила на
27.07.2016 год. и НП № 16-0324-000136/27.04.2016 г. на Началник група при ОД
МВР-Варна, РУ „Провадия", влязло в сила на 31.08.2016 год. подсъдимият бил
наказан по административен ред за нарушение по чл.177 ал.1 т.2 предл. 1 от ЗДвП.
На 01.10.2016 г., в близост до пътен възел "Петолъчка",
на път 1-6, км.
418, посока от гр. Сливен към гр. Бургас, в землището на гр. Сливен, служители
от "Пътен контрол" при ОД МВР- Сливен - свид.
Ц.Г. и свид. Ж.З. изпълнявали служебните си
задължения. Около 16.00 ч. св. Ж.З. спрял за проверка движещ се за гр. Бургас
лек автомобил м. "БМВ 525" с рег.№ В 47 48 КР. Представил се и
разпоредил на водача с личните си документи да се придвижи до служебния
автомобил за проверка. Установил самоличността му, а именно подсъдимия Р.И..
При извършената проверка, подсъдимият не представил свидетелство за управление,
като заявил че го е загубил, а след намирането му го предал на летище Варна.
Полицейските служители извършили справка с ОДЧ и установили, че водача е
неправоспособен. Съставили му акт за административно нарушение серия "Г"
№582179 от 01.10.2016 год., който подсъдимия подписал без възражения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото. Съдът кредитира
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Г. и З., тъй
като същите са безпротиворечиви и относими
към предмета на делото.
Съдът по реда
на чл.283 от НПК присъедини към
доказателствата по делото и
всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни
изводи:
С деянието си подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК, тъй като на
01.10.2016 г. в землището на гр.Сливен, на път 1-6, км. 418, посока от гр.
Сливен към гр. Бургас, управлявал МПС л.а. "БМВ-525", с рег. номер В
47 48 КР, без съответно СУМПС, като деянието е извършено в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление - с НП № 16-0324-000135/ 27.04.2016 год. на Началник
група при ОД МВР-Варна, РУ "Провадия", влязло в сила на 27.07.2016
год. и НП № 16-0324-000136/27.04.2016 г. на Началник група при ОД МВР-Варна, РУ
"Провадия", влязло в сила на 31.08.2016 год.
Деянието си, подсъдимият е извършил умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът прие младата му възраст, тежкото семейно и материално положение, обстоятелството,
че все пак подсъдимият е притежавал СУМПС и към момента е неправоспособен не
защото никога не се е явявал на курсове и не е преминал през съответните
изпити, а защото е обявил СУМПС за изгубено и оттам същото е било обявено за
невалидно.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието. Съдът определи наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като
констатира многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да
изтърпи при първоначален общ режим. Доколкото наложи наказание по чл.55 от НК,
съдът приложи разпоредбата на ал. 3 и не наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото наказание глоба.
Така
наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо
в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Съдът
констатира, че не са налице законовите предпоставки за прилагането на чл.66 от НК, тъй като подс. И. е осъждан и не е настъпила
реабилитация, а самото деяние, предмет на настоящото производство, е извършено
в изпитателния срок на предишна присъда.
На основание чл.68 от НК съдът приведе в изпълнение наложеното наказание
по НОХД № 352/2014 г. на РС - Провадия, а именно лишаване от свобода за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, което следва да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим и ОТДЕЛНО от
наказанието по настоящата присъда.
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в размер на 823,39 лв. за експертизи, както и сумата от 50,91
лв. за пътни разноски, по бюджета на държавата по сметка на СлРС.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: