№ 125
гр. Видин, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20231320200056 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от
Министерство на образованието и науката/МОН/ с адрес гр. София, бул.
„Княз Дондуков“ №2А против Наказателно постановление № СТ-84-
291/24.11.2022г. издадено от Министъра на културата, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 221а
ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ „имуществена санкция“ в
размер на 5000 лв. за извършено нарушение по чл.161, ал. 1 от ЗКН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не изпраща
представител в проведено с.з на 28.02.2023г. В депозираната пред съда жалба
се релевират оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на издаденото НП. Моли се съда да постанови решение, с
което да отмени обжалвано наказателно постановление, а в условията на
алтернативност – да приложи чл. 28 ЗАНН, тъй като липсата на вредни
последици предполага нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, се
явява в съдебно заседание. Поддържа, че не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила по установяване на нарушението и
налагане на наказанието, нарушението е извършено именно от лицето ,
посочено в АУАН и НП и че не са налице данни, които да характеризират
деянието като „маловажен случай“. Моли се съда да потвърди издаденото
наказателно постановление като правилно и законосъобразно, претендира се
и юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 04.05. 2022г. свид.- Н. И. – инспектор в РИОКН-Враца, ГД ИОКН на
Министерство на културата/МК/ извършила проверка в Професионална
гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев„ в гр.Видин, находяща се на ул.
„Гладстон“ № 30. Било установено, че във вр. с изпълнение на инвестиционен
проект на жалбоподателя, в гимназията били изградени външен асансьор и
евакуационно стълбище. В хода на проверката било установено още, че
поземления имот в който се намира и Професионална гимназия по туризъм
„Михалаки Георгиев„ е с идентификатор 10971.501.110 по кадастралната
карта на гр.Видин, като същият попада в границите на археологическа
недвижима културна ценност „Римска и късноантична крепост "Бонония",
обявена със Заповед №РД-090803/16.10.2017г. на Министъра на културата.
Свид. И. констатирала също така, че при изпълнението на самия
инвестиционен проект/възложител по който било МОН/, преди започването
на изкопните работи не били изпълнени условията заложени в Становище №
СТ-84-291/21.01.2022г. на Министерство на културата съгласно което, на
основание чл. 161 от ЗКН е следвало да се проведе спасително теренно -
археологическо проучване в границите на строящият се обект – външен
асансьор и евакуационно стълбище, като резултатите от проучванията е
следвало да се приемат от специална комисия, съобразно разпоредбата на чл.
158а от ЗКН.
С оглед на констатираното от страна на свид. И. е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 17/03.08.2022г., като същият
е връчен на МОН чрез техен представител, във вр- с което е оформена
разписка, приложена по преписката. В последствие са постъпили възражения
срещу АУАН, които са взети предвид от страна на АНО при издаването на
процесното НП.
Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на МОН е наложено посоченото по - горе
административно наказание.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства съдържащи се в административно-
наказателната преписка, както и приобщените гласни доказателства –
свидетелските показания на актосъставителя Н. И.. Съдът кредитира изцяло
показанията на актосъставителя И., като ги намери за последователни,
безпротиворечиви и кореспондиращи с приложените по делото писмени
доказателства
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата и с оглед задължението си в качеството
си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН, вр. с чл. 314, ал.1 от НПК, намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в ЗДДС, за което е санкциониран по административен
ред.
2
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирана страна
(срещу която е издадено атакуваното НП) – при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Видински
районен съд. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Министъра на културата. В случая АУАН е съставен от инспектор в
Регионален инспекторат за опазване на културното наследство –Враца,
Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство към
Министерство на културата. Както в АУАН, така и в НП нарушението ,
вменено във вина на жалбоподателя е описано пълно, с всички обективни
признаци и допълнително относими обстоятелства, предвид което не е
налице неяснота и противоречие относно неговата същност. Налице са всички
изискуеми реквизити на АУАН и НП. Посочени са правилно нарушената и
санкционната норма, индивидуализиран е нарушителят. Поради изложеното
съдът не намира за основателни възраженията в жалбата относно допуснати
съществени процесуални нарушения във вр. с чл. 42, ал.1, т.7 и чл.57, ал. 1, т.
13 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира възражението на жалбоподателя във
връзка с неправилната преценка на АНО относно приложимостта на чл. 28 от
ЗАНН за неоснователно. От значение за налагане на имуществена санкция е
само обстоятелството, че законодателят е възложил на определено
юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с което е
създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние. Ето защо
и процесният случай не може да се квалифицира като маловажен по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, тъй като характеристиките, начина на извършване и
обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват
хипотеза, при която визираното деяние да се отличава с липса на обществена
опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с
други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва правно обоснована
възможност изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното
постановление на това основание. С оглед формалността на
административното нарушение, ако следва да се отчете като маловажност
липсата на щета за фиска и ако това има значение за съставомерността на
деянието, то тогава би следвало да липсва нарушение. Но не това е имал
предвид законодателят, като е предвидил съответната държавна принуда, чрез
визираната по – горе санкционна норма противоправното поведение на
жалбоподателя, явяващо се предмет на разглеждане по настоящето дело.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Нарушението е описано с необходимата конкретика, а
именно: посочени са датата, на която е установено, неговите обективни
характеристики, съотнесени към конкретни правни норми. Нарушението, за
което МОН е санкционирано, е формално, за неговата съставомерност не се
3
изисква настъпване на вреди, а и обществената му опасност не е по-ниска в
сравнение с останалите нарушения от този вид. Поради това и не са налице
обективни предпоставки въз основа на които процесният случай да бъде
приет за маловажен.
За извършеното нарушение на чл. 161, ал.1 от ЗКН, АНО правилно е
наложил наказание на основание чл. 221, ал.1 от съшия закон. Съдът намира,
че наказващият орган е наложил имуществена санкция справедливо в
предвиденият й минимален от закона размер от 5000 лв., тъй като по делото
не се събраха данни за отегчаващи отговорността обстоятелства. Правилно
наказанието е определено именно в този размер, който е съобразен не само с
приложените по делото доказателствата в административното производство,
така и с предпоставките по чл. 27 от ЗАНН и според настоящият съдебен
състав именно това наказание ще способства за реализиране и постигане
целите на същото по чл. 12 от ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП СТ-84-291/24.11.2022г. издадено от Министъра
на културата, с което на жалбоподателя Министерство на образованието и
науката с адрес гр. София, бул. „Княз Дондуков“ №2А е наложено
административно наказание на основание чл. 221а ал.1 от Закона за
културното наследство /ЗКН/ „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. за
извършено нарушение по чл.161, ал. 1 от ЗКН.
На основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал.1 от ЗАНН Съдът Осъжда
Министерство на образованието и науката с адрес гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ №2А да заплати на Министерството на културата сумата от 150
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4