№ 1736
гр. Пазарджик, 07.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220101983 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът Б. Х. Б. се явява лично, редовно призован и с адв. Л., редовно
упълномощен да го представлява с пълномощно приложено по делото.
Ответникът С. И. Б. не се явява, редовно призован. За него се явява адв.
К., редовно упълномощен да го представлява, с пълномощно приложено по
делото.
Не се явява вещото лице М. К., редовно призована.
Съдът докладва постъпилото по делото заявление от вещото лице М. К.,
с вх. № 23551/09.10.2023 г., с което уведомява съда, че предвид приетото с
определението за назначаването й за вещото лице, че експертизата следва да
бъде изготвена, след изслушване показанията на свидетелите по делото, не е
възможно да спази определения едноседмичен срок преди заседанието. Моли
срокът за изготвяне на експертизата да бъде удължен и така възложената й
експертиза да бъде изслушана в следващо съдебно заседание, след разпит на
допуснатите свидетели.
Съдът докладва постъпилото по делото писмо с вх. № 19790/2023 г., с
което е изпратено за прилагане НОХД № 1305/2022 г. по описа на РС –
Пазарджик.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
1
от фактическа страна.
АДВ. Л.: Поддържам подадената искова молба. Няма да правя
уточнения и допълнения.
АДВ. К.: Поддържам подадения писмен отговор, така както е
депозиран.
АДВ Л.: Запознат съм с молбата на вещото лице, както и постъпилото
НОХД. Да се приеме.
АДВ. К.: Да се приеме постъпилото НОХД по настоящото дело.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, с която са предявени искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД – за обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди и по чл.86 от ЗЗД.
В подадената искова молба се твърди, че на 24.05.2022 г. около 11 часа
ищецът Б. Х. Б. се движил с автомобила си по улица в с. Карабунар, когато
бил настигнат от ответника С. И. Б., който го догонил отзад с буса си с per. No
PA ****** ВА, като започнал да присветва с фарове и да свири с клаксона.
Ищецът спрял и слязъл от колата си, но неочаквано и изненадващо
ответникът С. Б. се насочил към него с голям кухненски нож в ръка и изрекъл
думите: “Сега вече ще те трепа и ще те лежа”. След това ответникът,
посягайки с ножа, наранил доверителя ми в областта на шията вляво, в
долната й част, и веднага след това насочил удар с нож в областта на главата
на Б. Б., като последния успял подлагайки дясната си ръка частично да парира
и смекчи удара, но независимо от това получил порезно нараняване и обилен
кръвоизлив от раната. Наред с това ищецът получил и масивни
кръвонасядания - 14х 11 см и 9 х 7 см в областта на външна и вътрешна
повърхност на дясната си ръка, които били последица от усилията му да
парира и да се предпази от ударите с ножа, които били насочени към
жизненоважни части на тялото - шия и глава.
Сочи, че видно от съдебно-медицинско удостоверение № 81/25.05.2022
г., като последица от ударите с ножа, нанесени от С. Б. на ищеца Б. Б., в
лявата му челно-теменна област на главата, над ушната мида в окосмената
част е бил причинен оток и кръвонасядане с размери 4x2 см., всред които и
порезна рана с размери 3 х 0,2 см, както и драскотина в областта лявата долна
част на шията с размери 4 х 0,4 см.
Твърди, че с описаните по-горе действия, С. И. Б. е извършил
престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК, като замахвайки и нанасяйки на Б. Х. Б.
удари с нож му се е заканил с убийство, като тази негова закана подкрепена и
с описаните действия и причинени наранявания е възбудила у Б. основателен
страх за осъществяването й.
Сочи, че във връзка с цитираното по-горе събитие, ищецът Б. Х. Б. е
депозирал жалба първоначално в Окръжна прокуратура - Пазарджик /рег. №
2
1411/2022 г./, която е изпратила преписката по компетентност в Районна
прокуратура - Пазарджик, където е била регистрирана с вх. № 2868/2022 г., по
която в Районно управление на МВР - Септември било образувано досъдебно
производство № 170/2022 г.
Сочи, че в хода на разследването било установено, че действително с
деянието си С. И. Б. е осъществил признаците на престъпление по чл. 144 ал.
3 във вр. с ал. 1 от НК, каквото обвинение му било и повдигнато.
За посоченото престъпление против ответника в Районен съд -
Пазарджик е било образувано НОХД № 1305/2022 г., което е приключило на
26.09.2022 г. със споразумение, имащо силата на влязла в сила присъда, като
С. И. Б. е признат за виновен в извършване спрямо Б. Х. Б. на престъпление по
чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл. 66 ал. 1
от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години.
Твърди, че по цитираното наказателно производство не е бил
предявяван за разглеждане граждански иск, тъй като същото е приключило
без участието на ищеца.
Твърди се, че в резултат на гореизложеното събитие - закана с
убийство, отправена от страна на ответника С. И. Б. по отношение на ищеца
Б. Х. Б., последният претърпял значителни неимуществени вреди, които се
изразяват във физически болки и страдания в резултат на телесни
наранявания, и в силен моментен психически стрес, който е последица от
пряката словесна закана с убийство „Сега ще те трепа и ще те лежа“,
подкрепена със замахване и удари с нож, както и страхови изживявания за
отнемане на живота, по време и след извършване на деянието.
Твърди се, че като последица от преживяното, ищецът получил
нарушения на съня и за известен период от време стана напрегнат и
раздразнителен, като загубил самочувствие, психическо равновесие и апетит.
Станал апсихотичен и емоционално неустойчив, като потърсил
специализирана лекарска помощ и адекватна терапия. Във връзка с
последното на 28.06.2022 г. бил прегледан и консултиран от специалист -
психиатър д-р Д. Т. А., като му било назначено и проведено лечение с
медикаменти - Depakin chr 300 mg.
Сочи се, че причинените на Б. Х. Б. неимуществени вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с извършеното от ответника С. И. Б. и цитирано
по-горе престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за което е налице
влязла в законна сила присъда, и за действията си причинителят на вредите
носи гражданска отговорност с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Искането към съда е да постанови съдебен акт, с който на основание чл.
45, във вр. с чл. чл. 51, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника С. И. Б., с
адрес: с. Карабунар, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „******, да заплати
на ищеца Б. Х. Б. за причинените му неимуществени и имуществени вреди
парично обезщетение, както следва:
3
- В размер на 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в силен моментен психически стрес и страхови изживявания,
съпроводени с физически болки и страдания в резултат на телесни
наранявания по време и след извършване на деяние квалифицирано като
престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК, ведно със законните лихви, считано от
24.05.2022 г.
- В размер на 1 036 лв. за причинени имуществени вреди, от които 1000
лв. по договор за правна защита и съдействие бланков № 002330/19.07.2022 г.,
за адвокатско възнаграждение платено по досъдебно производство №
170/2022 г. по описа на РУ - Септември, и 36 лв. платени за снабдяване със
съдебномедицинско удостоверение № 81/25.05.2022 г. с фактура №
**********/25.05.2022 г. в полза на „МБАЛ-Пазарджик“ АД.
Моли съда да има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Моли да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ищецът не дължи такси и разноски по настоящото производство.
Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който е взето
становище, че счита предявения иск за допустим, тъй като ищецът се
легитимира като - пострадал от престъпление с правно основание чл.45 от
ЗЗД, налице е правен интерес, но счита същият за изцяло неоснователен и
недоказан.
Не възразява и не оспорва, че НОХД № 1305/2022 г. по описа на PC-
Пазарджик, е приключило на 26.09.2022 г. с одобрено споразумение, чрез
което на ответника му е наложено наказание, за извършено престъпление по
чл.144, ал. 3 от НК.
Ищецът е посочил, че по цитираното наказателно производство не е бил
предявяван за разглеждане граждански иск, тъй като същото е приключило
без негово участие.
Сочи се, че първоначално ищецът е бил депозирал жалба в Окръжна
прокуратура-Пазарджик, с peг. № 1411/2022 год. която е изпратила
преписката по компетентност в Районна прокуратура- Пазарджик, която е
регистрирана с вх. №2868/2022 год. чрез която в РУ-Септември е образувано
и приключило ДП №170/2022 год. В хода на разследването било установено,
че действително с деянието си С. И. Б. е осъществил признаците на
престъплението по чл.144, ал. 3 във връзка с ал.1 от НК. каквото обвинение
му е било повдигнато. Ето по този начин накратко ищецът заявявал правния
4
си интерес от предявяване на настоящия иск.
Сочи се, че на обезщетяване в производството, образувано по
настоящата искова молба, подлежат единствено тези неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, понесени от ищеца във връзка с
настъпилите увреждания на неговото здраве, чийто обхват се ограничава до
посоченото от самия ищец в обстоятелствената част на исковата молба, а
именно до причинената в резултат на неправомерното деяние лека степен на
телесно увреждане, което се потвърждава от представената по делото
медицинска документация. Други освен посочените увреждания на здравето
на ищеца не следва да бъдат съобразявани, след като за такива няма изложени
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, като на обезщетяване
по делото подлежат единствено причинените му болки и страдания,
настъпили в резултат на описаните в исковата молба и установени по делото
увреждания на здравето му. Доколкото понесените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на обезвреда, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост с оглед на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са
характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата при които е
извършено, евентуално допълнителното влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността
на увредения за нормален живот, продължителностга на страданието във
времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително
пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства. Съгласно трайната
съдебна практика, обективирана освен в ППВС№4/68год. и в решения на
ВКС/решение № №749/05.12.2008г. по т.дело № 387/2008год. на II ТО,
решение №124/11.11.2010 г. по т.дело №708/2009г. на II ТО, решение
№66/03.07.2012 г. по т.дело № 619/2011 г. и решение №31/25.03.2014г. по
т.дело № 1203/2013 г. на ТО и др./, понятието „неимуществени вреди“
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време. Като критерият за справедливост с
оглед който се определя обезщетението за неимуществени вреди, поради
паричния израз на обезщетението всякога е детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
5
даден етап от развитието на обществото в конкретната държава. До пълния
претендирай размер, предявеният иск като неоснователен и недоказан следва
да се отхвърли. При обсъждане на доказателствата в съвкупност, по
отношение на претендираното обезщетение възлизащо на 10 000 лв.,
категорично е в особено завишен размер, тъй като същото не отговаря на
характера и интензивността на понесените от ищеца болки и страдания, за
които се установява да са настъпили по делото, но също така не се
установяват претърпени болки и страдания над обичайните такива в подобни
случаи, както и това, че ищецът продължава да търпи такива. Съгласно чл.52
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на
ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост“ не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. Изхождайки от обстоятелствата,
при които са причинени уврежданията, от техния вид, характер и
времетраене, както и предвид обичайните присъжданите обезщетения в
аналогични случаи, справедливото обезщетение в настоящият случай е 1000
лв. Определяне на по- висок размер на обезщетението е несправедливо, в
предвид преживените от ищеца болки и страдания вследствие телесните
увреди. Определяне на по-висок размер на обезщетението, ще бъде
несъобразено с характера на причинените телесни повреди, а именно - леки
телесни повреди и за краткия срок, необходим за възстановяване на същите.
Видно от петитума на исковата молба обезщетение се претендират само за
телесни увреди, а и отделно от това, не се представени категорични
доказателства за продължителен стрес, страх и други негативни психични
изживявания, освен краткотрайните такива в момента на побоя и
непосредствено след това, които са естествена реакция на всеки нападнат
човек. Съвсем видно е, че предявеният граждански иск е несъразмерно висок
и не съответства на претърпените страдания. По тези съображения и съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, за справедливо следва да се счете, че следва
частично да се уважи предявеният граждански иск - за сума в размер на 1000
лв., а в останалата му част до пълния предявен размер, следва да се отхвърли
като - неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски. Към отговора е приложено пълномощно и
Договор за правна защита и съдействие.
С Определение № 2006/29.07.2023 г., постановено в производството по
делото, съдът е приел представените от страните и съответно приложени към
исковата молба на ищеца и към писмения отговор на ответника писмени
доказателства. Произнесъл се е по доказателствените искания на страните.
6
Дал е правна квалификация на предявените искове. Указал им е
разпределението на доказателствената тежест в производството и съответно
подлежащите на доказване елементи на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
АДВ. Л.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба на ищеца и към писмения отговор на ответника писмени
доказателства.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към настоящото дело НОХД № 1305/2022 г. по
описа на РС – Пазарджик.
Съдът приканва страните към спогодба.
АДВ. Л.: На този етап не можем да се спогодим.
АДВ. К.: Считам, че размерът е прекалено голям.
АДВ. Л.: Водим трима свидетели, а именно Х. Б. Б., К. И. Г. и Р. Б. Б.а –
бащата майката и съпругата на ищеца.
АДВ. К.: Нямам против да бъдат разпитани днес допуснатите
свидетели. С оглед разпита на свидетелите от ищцовата страна правя искане
за следващото съдебно заседание, при режим на довеждане да бъдат
допуснати двама свидетели, чрез които ще оборим фактите и обстоятелствата,
които са изложени в исковата молба. Изпуснал съм в отговора да ги поискам,
но все пак трябва да има равнопоставеност. Свидетелите ги искаме, за да
установим състоянието на пострадалия, тъй като се твърди, че има силен
психически стрес, страхови изживявания. Ще установяваме факти и
обстоятелства след извършване на престъплението. Твърди се в исковата
молба, че ищецът е изпаднал в такова психическо състояние, че лечението му
е продължило много дълъг момент. Тези твърдения ги оспорваме
категорично.
АДВ. Л.: Госпожо съдия, моля да приемете, че искането е преклудирано
и да не го уважавате.
Съдът по искането на адв. К. за допускане до разпит на двама свидетели,
счита следното: Искането на пълномощника на ответника е направено в
днешното съдебно заседание, т.е. извън срока по чл. 131 от ГПК за отговор на
исковата молба. Направено е след даване ход на делото и неговото
докладване по реда на чл.146 от ГПК и след направеното разпределение на
доказателствената тежест още с определението на съда по чл.140 от ГПК. С
оглед на това съдът намира искането за преклудирано и същото следва да се
остави без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. за допускане до разпит
7
на двама свидетели на ответната страна, което да се проведе в следващото
съдебно заседание по делото.
Съдът намира, че ще следва да се допуснат до разпит като свидетели
посочените от пълномощника на ищеца лица, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна лицата Х. Б.
Б., К. И. Г. и Р. Б. Б.а.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Х. Б. Б. – роден на ****** г. в с. Карабунар, живущ в с. Карабунар,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, ищецът по делото ми е
син, с основно образование, работи като строител когато има работа. Желая
да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Б.: На 24.05.2022 г. се случи инцидент с моя син и с участието на
съседа С. Б.. На 22-ри май, два дни преди инцидента, снахата беше вънка с
внучето – на Б. сина. На С. Б., неговото малко момче мина покрай нас и
закача нашето внуче, удари го и нашето го бутна. Аз бях вънка, на пейката, на
портата а С. отсреща, при съседите. Вика „ей, това дете ще го прасна на
земята“, но с ярост го вика. Викам „децата са малки“ и той вика колкото може
„не, ще го прасна“. Б. се показа от терасата и вика „защо викате, на кой детето
ще праснеш, защо“. Той вика „е пък ще го прасна и теб ще те хвана и ще те
пребия“. Това беше. На 24-ти май отиваме да празнуваме с децата в
училището, всичките бяхме. Видяхме празненството и се връщаме, аз си
работех в двора и бетонирах. Като се върнах след празненството, викам „Б.,
съблечи се да си доработим“. Обаче, той тръгна с колата за цигари и аз
излизам от вратничето навъка по него и гледам С. Б. се качва в буса и като
видя, че Б. тръгна започна да кара с бясна скорост по него. Викам си, дали
няма да направи нещо на сина ми. И викам чакай да ходя да видя, дали нещо
няма да стане. Сприпнах се надолу. Имаме две улици, една надясно и една
направо. Докато стигна, Б. - синът ми вече беше спрял колата и гледам С. Б.
се връща и завива за центъра, а неговата съпруга и детето бяха на центъра.
Той ги забира и избяга. След като завих и видях на сина, че колата е спряла и
видях буса, че го е затиснал и видях че С. замахва върху сина ми. Припкам,
но не мога да стигна. Като пристигнах, заварих сина, в колата, целия в кръв
/свидетелят сочи задната част на главата/, по главата и врата. Той беше
неадекватен и уплашен. Хвана се за главата и в едната му ръка беше
телефона. Викам „какво стана, какво стана“. Той вика „наръга ме с нож“.
Докато го е ръгал, С. е казал „сега ще те трепа и ще те лежа“. След като
търчах по него, не можах да го заловя, връщам се при Б.. Той звънна и дойде
линейка. През това време се прибираме в къщи, жената и снахата бяха в
8
кухнята и двора и като видяха сина, майка му припадна „оле, какво стана“,
казах „С. го наръга с нож и избяга“. Пристигна полиция и линейка. Искаха да
го закарат в Бърза помощ. Синът ми вика „не, не“. Казах на доктора да го
превържат на място. Залепиха и обработиха раната. С. избяга и може би 8-10
дни не се прибра. Полицията го търси. След този случай синът ми беше в
пълен стрес и уплаха. Беше го страх, че С. се е заканил да го убие. Казал е
„ще те лежа“. Синът ми това ми го каза впоследствие. Викам „Б., спокойно“,
но той е неадекватен стресиран не ми отговаря, в стрес. Не ми говори. Много
болки имаше. Постоянно се оплакваше от главоболие, дори децата си не
можеше да трае. Децата също много се уплашиха. Ние с майка му също сме
неспокойни. В продължение на месец го гледам, че той е неадекватен,
стресиран, уплашен, не яде, не контактува, не излизаше дори от портата. В
продължение на месец го наблюдавам и казвам на майка му да го заведат на
психолог. Снахата и майка му го заведоха на специалист. Изписаха му
лекарства, но в продължение на месец, два виждам, че е същият. За да го
успокоя викам „всички заминаваме при дъщерята в Англия“. Стояхме осем
месеца в Англия и се върнахме. През тези два месеца, докато бяхме в къщи,
синът ми го беше страх да излиза. След 10 дни С. като се върна излиза на
пътя и се хили и пери. Защото, те са голяма рода, а ние сме си само ние и го
отбягваме. Ние живеем през една къща. Той се прави на герой, че е силен и че
има силна фамилия. След инцидента пак се заканва „яд ме е не можах да си
свърша работата“. Не знам за какво го е направил. Предполагам, че е заради
случилото се на 22-ри. Той на 22-ри се е заканил „аз ще те хвана“. Синът ми
не го е предизвикал. Той тръгва за цигари и той го гони присветкал му е с
фарове. Той със слизането, взима кухненски нож - голям и замахва по главата.
Добре, че Б. се е прикрил с ръце. За момента синът ми не отиде в болница,
след това ходихме да обработват раната - зашиха ли я, лепиха ли я, не си
спомням. От тогава Б. не е същият човек, психически не е добре. Затвори се в
себе си, не говори много, не контактува с хора.
След инцидента, автомобила синът ми го върна вкъщи. Линейката
дойде вкъщи. Не знам откъде дойде медицинския екип, може би от
Септември. Дойдоха и двама полицаи с една полицайка. Полицаите отидоха
да търсят С. Б., но в тях нямаше никой. Той буквално избяга. Депозирахме
жалби цялото семейство в полицията, но след ден два. Същия ден не си
спомням дали сме ходили в полицията в Септември, защото всичките бяхме в
стрес и паника. За момента Спешната помощ му обработиха раните. Мисля,
че на следващия ден ходихме за лекарската помощ. Мисля, че ходихме в
Спешната помощ в Пазарджик. Това си спомням. Дали не беше на същия ден
или на другия ден. Не си спомням. Към датата на инцидента синът ми не
работеше. Аз работех някъде, след Брацигово – Равногор, в една къща. Него
го оставих няколко дена, след което го взимах с мен, за да не остава сам.
Ходехме с автомобила, той караше.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
К. И. Г. – родена на 13.07.1998 г. в гр. Пазарджик, живуща в с.
9
Карабунар, българка, българска гражданка, живее на съпружески начала с
ищеца, неосъждана, с основно образование, безработна. Желая да бъда
свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Г.: По време на инцидента бях в дома си заедно със свекърва ми
и децата. Свекърът влизайки вътре каза „Б. е наръган в главата“. Б. влиза
вътре, целия беше в кръв, от главата по тениската. Линейката дойде и
полицията също. Имаше доста народ в двора. Лекарката направи нужното,
което трябваше да се направи. Всичките изпаднахме в шок. Полицаите бяха
двама мъже и една жена. Бях в шок и не можех да се погрижа за децата.
Благодарение на полицайката, която успокои децата. Той беше с кръв и бяла
тениска. Детето каза „тати какво е това? Кръв?“. Разбрахме, че го е наранил
С.. Този период, оттам нататък беше, както коварно за него, така и за нас. С.
отне усмивката, радостта и щастието на Б., на децата ми, и на семейството ми.
С. се чувстваше унижен, уплашен, не излизаше, не играеше с децата. По
няколко пъти през нощта се стряскаше и ставаше да пуши и аз ставам и викам
„Б., какво ти е?“. Понякога казваше нещо. Не се хранеше, отказваше да играе
с децата, отказваше да излиза. Беше нормално да е изплашен. Знам, че С. му е
казал, че не си е довършил работата и когато го е наръгал му е казал, че ще го
трепе и ще го лежи. Това го разбрах от Б.. Във връзка с тази закана съпругът
ми го беше страх от това. Той не беше спокоен дали ще го повтори. Това
продължи доста време. Това се отрази естествено и на нас и на децата ни. Б.
ходи на психиатър. Изписаха му лекарства. Пи лекарства. Ходил е с майка си
на психиатър и казаха, че това нещо иска лечение. Лекарствата са били
антидепресанти от три до шест месеца. Той ги пи първо три месеца, после
почивахме, после ги продължи отново. Сега вече ги е спрял. След този
инцидент, ние със С. сме през една къща, той винаги дразни Б.. Гледа го в
очите и му се усмихва. Никакви извинения не му е отправил. Ходихме във
Великобритания, защото Б. не беше добре, не можеше да търпи да го гледа,
защото сме през една къща. Беше доста и страхът и унижен също. И
отидохме, за да може да отмине малко това нещо. Във Великобритания
останахме почти година. Моят съпруг работи в Пазарджик и навсякъде. Той
работи изолация. Точно къде е работил тогава не мога да кажа. Дните преди
инцидента той работеше. След инцидента не продължи да работи веднага. Не
мога да кажа, че бяха дни, защото не беше толкова лесно, че да тръгне
веднага на работа. Помагал е на свекър ми със строителна работа в Равногор.
И миналата година и всяка година. Те работят навсякъде. Пътуват с колата на
Б.. Б. управлява колата. Докторите са превързали главата му. Ние бяхме в
шок. Не мога да кажа с точност, че помня абсолютно всичко. Дойдоха
лекарите промиха и превързаха. Той има белег на главата. След това
лечението беше промиване на раната, после аз го правих това нещо. Раната
заздравяваше близо 30 дни, сменяхме марлите. Имаше болки. Постоянно
главата го болеше. С. и Б. се засичат на пътя, но от наша страна няма
10
проблеми. Той нищо не прави, но като минава Б., той започва да му се
усмихва и го гледа в очите, за да го дразни. Излиза вънка с родата си, пие
насреща, пуска музика, ние живеем през една къща и го гледаме. След
инцидента отидохме в Септември, подадохме жалба. С. го нямаше, беше
избягал. После не знам дали е бил задържан, но се прибра у тях си. До
Септември отидохме с вуйчо му, Б. и свекър ми. Там дадохме писмени
обяснения по случая. Това мисля, че стана в деня на инцидента.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Р. Б. Б.А – родена на ****** г. в гр. Панагюрище, живуща в с.
Карабунар, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с основно
образование, безработна, Б. ми е син. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Б.А: На 22.05.2022 г. внучето ми и на С. неговата внучка са се
скарали, но от това нещо започнаха кавгите. Яростно С. се е заканил на
малкото ми внуче, че ще го прасне в земята и тогава синът ми от терасата е
чул и се е скарал със С., защо трябва на три годишно дете така да се заканва.
Той се е заканил на сина ми, че ще го трепе и че ще лежи в затвора. На 24-ти
май синът се върна вкъщи окървавен. Ние бяхме със снахата вкъщи и
готвехме. Видях, че е окървавен отзад, така на врата. Разбрах, че е ударен с
нож. От съпруга ми разбрах това. Разбрах, че е ударен с нож от С. Б.. Дойде
линейката, полицията, бяха двама полицаи и полицайка. Когато синът ми
слезна от колата беше пребледнял от страх и неадекватен. Полицайката взе да
успокоява децата. Имам внучка на 8 години, на която й прилоша. Тогава
почувствах болка. Много се уплаших за живота на сина ми. Той ни разказа, че
С. му е посегнал с голям кухненски нож в главата, не един път – два пъти.
Казал му, че не си е свършил работата. Заканвал му се е, че ще го трепе и ще
лежи в затвора. Това ми го каза синът ми. Следващите дни си бях в къщи.
Синът ми от тази дата нататък преживява голям стрес. Аз съм му майка и
усещам детето си. Той е неадекватен, не иска да общува с хората, не иска да
излиза навън. Не контактува с децата си. Неговата съпруга ми разказва, че
през нощта се стряска. Става пуши през нощта, неспокоен е. Постоянно има
главоболие. Много зле това се отрази на моят син. Ние живеем в обща къща,
храним се заедно. Той не се хранеше както преди. Не искаше да се храни.
Някъде към месец време след инцидента ходихме на лекар. Гледам
поведението на сина ми, че не е добре, че е депресиран, разтревожен и
отидохме на психиатър д-р Д. А.. Тя му даде да пие лекарства. Каза, че
емоционално не е добре. Тези лекарства не знам колко време ги пи. Съпругата
му знае. Това става октомври месец, три месеца по-късно, ние живеем през
една къща със С. и при всяко излизане той се усмихваше, пускаше високо
музика, ние се свивахме в двора и синът ми го беше страх да не му посегне
пак. Ние решихме да напуснем България, да избягаме с една дума, за да се
успокои Б. от самия стрес. Страх го беше да ходи до магазинчето. Решихме да
11
отидем във Великобритания, шест месеца стояхме и се върнахме, понеже
дядото е с раково заболяване и трябва да се грижим за него. Сега има малко
промяна, но все пак има още, и всичките го имаме това нещо – травма. Той
все още изпитва, така мисля аз като майка, някакъв вътрешен гняв. Не обича
много да излиза. Някак си егото му е наранено. Като майка това виждам аз в
сина ми. След инцидента Б. не е ходил на работа. След това - да. Не си
спомням колко време след инцидента не е ходил на работа. Ходи на работа с
баща си. Ходят на работа с Ауди-то. Това е колата на сина ми. Синът ми я
управлява. Видях нараняванията на сина ми. Видях, че е прорезан в главата и
то доста и кръвта видях и раната видях. Нямаше конци. Лепен беше.
Поведението на моя син, след инцидента, беше, че се криеше вътре, а С. се
усмихваше срещу нас. Сега като се видят на улицата реакцията на сина ми -
крие се. Той не ходи пеша когато колата му е вънка. Това е реакцията на сина
ми.
АДВ. Л.: Нямам искания за днес.
АДВ. К.: С оглед разпита на свидетелите моля да бъде изискана
медицинската документация от ЦСМП - Септември и ЦСМП – Пазарджик, с
оглед извършения медицински преглед на ищеца Б. Х. Б., както и да бъде
изискана преписката образувана в РП – Септември, във връзка с този битов
инцидент. Това ми е необходимо, за да съпоставя свидетелските показания на
казаното от свидетелите в днешното съдебно заседание и ако има писмени
обяснения да видим какво са казали, веднага след инцидента и това, което
казват днес. Оттеглям искането. Обясненията са в ДП. Във фиша за спешна
медицинска помощ отразяват какво е общото състояние на пациента
пострадалото лице, за да се види в какво състояние е, освен физическите
наранявания, какво му е емоционалното състояние, докато това нещо в
експертизата го няма.
АДВ. Л.: Считам, че искането е неотносимо и моля да го оставите без
уважение. Налице е постигнато споразумение, което има силата на влязла в
сила присъда по отношение на определеното деяние. Ние не изследваме дали
е извършено това деяние. Налице са условията на чл. 300 от ГПК. Нашата
претенция се основава на твърденията ни за състоянието на ищеца в резултат
на нараняването, което е установено по безспорен начин и съпътстващите го
болки и страдания, както и последиците в психологически план. Има влязла в
сила присъда за закана за убийство. Не смятам, че в този фиш някой е
установил емоционалното състояние на ищеца.
АДВ. К.: Лишени сме по този начин от защита. Това е индикатор какво
е било емоционалното състояние на ищец към онзи момент.
По искането на пълномощника на ответника, съдът счита следното:
Искането е с правно основание чл.192 от ГПК, а именно за изискване на
документи от трето неучастващо по делото лице. Същото се прави устно в
днешното съдебно заседание, като съдът счита, че на ответната страна ще
следва да бъде даден едноседмичен срок от днес, в който да приведе искането
12
си в съответствие с разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ГПК, като го заяви в
писмен вид и да представи препис за третото неучастващо лице, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА на ответната страна едноседмичен срок, от днес, в който да
приведе искането си с правно основание чл. 192 от ГПК в съответствие с тази
разпоредба като представи писмена молба, с препис за третото неучастващо
по делото лице.
АДВ. Л.: Нямам други искания за днес.
АДВ. К.: Нямам други искания за днес.
СЪДЪТ счита, че следва да отложи делото за друга дата за изслушване
на СПЕ, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 23.01.2024 г. от 14:30 часа, за
която дата и час страните уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М. К..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:44 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13