Решение по дело №1732/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 514
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20191630201732
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 514 / 30.12.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 30.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.…….…...трети наказателен състав в публично

заседание на 18 декември.…………..………….……………………………….

през две хиляди и деветнадесета година........….……………………в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря Т.Владинова........................………....……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова………………………..…....……....АН дело 1 732 по описа

за 2019г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 19-0996-003436/ 11.10.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на В.Е.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.179 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.Е.П., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 27.02.2019г. на жалбоподателя бил съставен АУАН, за това, че на същата дата в 17.35 часа в село Лехчево, обл.Монтана, на ул.”Георги Димитров”, срещу спортен комплект управлявал товарен автомобил „Ф. Т.” с ДКН  XXXX  , като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 04.12.2018г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДВП.

          По случая в Районна прокуратура – Монтана била образувана прокурорска преписка № 1269 по описа за 2019г. С Постановление от 07.10.2019г. РП е отказала да се образува досъдебно производство, а материалите по преписката били изпратени на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана.      

На 11.10.2019г. въз основа на материалите по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

          Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства събрани в хода на производството, а и събраните гласни такива на свидетеля Ц.И.-актосъставител.   

          От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

         При извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП съдът констатира следното:

         При издаването на обжалваното наказателно постановление са смесени общата хипотеза за издаване на НП след съставянето на АУАН и изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН, когато НП се издава без съставянето на АУАН, като последният се замества от постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство. В случая административнонаказателното производство е било образувано по правилата на чл.36 ал.1 ЗАНН, като АУАН е бил съставен още при констатирането на нарушението. В последствие материалите са изпратени на прокурор, поради което административнонаказващият орган е трябвало да упражни правомощието си по чл.33 ал.2 от ЗАНН и да прекрати производството пред себе си, което той не е сторил. В хода на прокурорската проверка прокурорът е приел, че макар формално извършеното деяние да осъществява състав на престъпление, с оглед конкретната си степен на обществена опасност деянието не е престъпно, а представлява административно нарушение и е изпратил материалите на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана с оглед реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето.  

          Тези си изводи обективирал в Постановление от 07.10.2019г. за отказ да се образува досъдебно производство. След получаване на постановлението и в съответствие с разпоредбата на чл.36 ал.2 ЗАНН административнонаказващият орган издал обжалваното НП. В обстоятелствената част на постановлението АНО се е позовал на прокурорското постановление за отказ да се образува наказателно производство, но основателно жалбоподателят посочва, че препращане е направено и към съставения АУАН от 27.02.2019 г. от актосъставителя Ц.И.. В уводната част на НП наказващият орган е посочил, че е взел предвид и така съставения АУАН. В настоящия случай АУАН е бил съставен на 27.02.2019г., постановлението за отказ да се образува наказателно производство от 07.10.2019г, а наказателното постановление е било издадено на 11.10.2019г. В хипотезите на чл.36, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление следва да се издаде в шест месечен срок от получаване на материалите по преписката от наказващия орган. Тъй като в настоящата хипотеза производството, образувано със съставянето на АУАН, не е било прекратено, а в последствие не е било образувано и наказателно производство, то съдебната практика приема, че давностният срок по чл. 34 ЗАНН за издаване на НП не е бил спрян, нито прекъснат и тече по общите правила – от съставянето на АУАН. Следователно не са  спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН за издаване на НП.

            Съдът споделя възраженето на административнонаказания за изтекъл давностен срок на органа да издаде наказателното постановление, считано от съставяне на АУАН. В конкретният случай АУАН бил съставен на 27.02.2019г. и наказателното постановление следвало да бъде издадено най-късно до 27.08.2019г. Санкционният акт обаче бил издаден едва на 11.10.2019г. и следователно срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН не бил спазен.

           Срокът посочен в чл.34 ал.3 от ЗАНН е давностен, но административнонаказващият орган би могъл да издаде законосъобразно наказателно постановление само до изтичането му. Неспазването на този срок и издаване на НП въпреки наличието на предпоставки за прекратяване на административнонаказателното производство, винаги води като последица до отмяна на наказателното постановление.

           В конкретният случай не може да се приеме, че давността за издаване на НП е била прекъсната поради извършваната  прокурорската проверка с оглед наличие на данни за извършено престъпление от общ характер.  Единствено възбуждането на наказателно преследване прекъсва давността по чл.34 от ЗАНН. Възбуждането на наказателно преследване,   съобразно НПК, става с факта  на образуване на наказателно производство  с постановление на прокурор от съответната компетентна прокуратура, но не и с факта на постановена  проверка  по  реда на ЗСВ.  В този смисъл е и ТР№ №112 от 16.12.1982г по н.д. № 96/1982 година на ОСНК на ВС, в което изрично е посочено, че давността по чл.34 от ЗАНН спира  докато продължава  производство.

          Неспазването на императивното правилно на чл.34 ал.3 от ЗАНН безспорно представлява нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на санкционният акт само на това основание. В този смисъл е и решение 173/ 03.06.2016г. на Административен съд – Хасково  КАНД №  104 по описа за 2016 година.

         Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                         

        

         ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0996-003436/ 11.10.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на В.Е.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.179 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: