Решение по дело №11306/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261099
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия: Орлин Руменов Чаракчиев
Дело: 20193110111306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

№ ..................../29.03.2021 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                            

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 11306 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на  чл. 250 от ГПК.

          Образувано е по молба вх. № 276165/04.03.2021 г. на ответника А.М.В., чрез адв. Пламен Пенев за допълване на Решение № 260335/04.02.2021 г., постановено по гр. д. № 11306/2019 г. по описа на ВРС, ХХ състав, за произнасяне по валидността и истинността на счетоводното извлечение приложено от ищеца, с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.

          В молбата за допълване ответникът сочи, че още с отговора на исковата молба е поискал обезсилване на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д. № 11611/12 г. на ВРС тъй като е издаден въз основа на неистински документ – счетоводното извлечение, според което крдитът бил предсрочно изискуем. В тази връзка сочи, че не е изпадал в забава за повече от 90 дни в плащанията по кредита. Излага, че в съдебно заседание на 29.06.2020 г. поискал откриване на производство по чл. 193 от ГПК за установяване неистинността на извлечението, но съдът оставил исканетo без уважение, като не взел становище по него и в мотивите си. Моли за разглеждане на молбата в открито заседание.

          Насрещната страна „О.Ф.Б.” ЕАД, редовно уведомена, е депозирала отговор в срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК, в който поддържа становище за неоснователност на искането.

          За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

          Молбата за допълване е подадена в срока по  чл. 250, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество молбата се явява неоснователна.

          Производството по чл.193 от ГПК е способ за страната да се защитава срещу представените доказателства и тяхната доказателствена стойност, тъй като успешното провеждане на тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се отрича неговата доказателствена стойност.

          В практиката както и в теорията обаче липсва какъвто и да е спор по въпроса, че производство по чл. 193 от ГПК се открива само по отношение оспорване верността на официалните свидетелстващи документи, тъй като частните свидетелстващи документи нямат материална доказателствена сила и защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 от ГПК, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.

В тази връзка не подлежи на разумно съмнение изводът на съда, че представеното по ч.гр.д. № 11611/2012 г. на ВРС извлечение от счетоводните книги на „Б. Д.“ ЕАД не представлява официален свидетелствуващ документ, спрямо който единствено се открива производство по чл.193 от ГПК при оспорване на съдържанието.

Именно по горните съображения и искането на ответника за откриване на нарочно производство по чл. 193 от ГПК във връзка с оспорването верността на визираното счетоводно извлечение е оставено без уважение в о.с.з. от 29.06.2020 г.

По-важното обаче за настоящото произнасяне на съда е, че в процедурата по чл.193 от ГПК съдът се произнася само с определение дали следва да се изключи документа от доказателствата, но производството по чл. 193 от ГПК не представлява част от спорното право или отделен иск, по който съдът дължи произнасяне с диспозитив, противно на твърденията на молителя.

          В случая е налице изрично произнасяне от страна на съда по всички искания на страните, които могат да намерят отражение в диспозитива на съдебното решение. Следователно не са налице предпоставки за допълване на постановеното по делото решение, а молбата по  чл. 250 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

          Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А.М.В., ЕГН **********,***76165/04.03.2021 г. за допълване по реда на  чл. 250 ГПК на Решение № 260335/04.02.2021 г., постановено по гр. д. № 11306/2019 г. по описа на ВРС, ХХ състав, с произнасяне по валидността и истинността на счетоводното извлечение приложено от ищеца, с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                    

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: