Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 28. 06. 2021 г.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - Д
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове: 1. Силвана Гълъбова
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов ч. гр. д. № 431 по описа на Софийския градски съд за 2021
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 463, ал. 1 във връзка с чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила
жалба от „Р./БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** 2000, бул. „********(жалбоподател и присъединен
взискател в
изпълнителното производство) чрез процесуалния представител юрисконсулт
М.Т.срещу
разпределение
от 26. 11. 2020 г., постановено от частния съдебен изпълнител Г.Д., регистрационен номер 781, район на действие Софийския градски съд, по
изпълнително дело № 20137240400844 (обжалвано
разпределение). Жалбоподателят твърди, че е присъединен взискател. Заявява, че
е постъпила сума в размер на 396 075 лева и 4 стотинки от запор на вземане
на община Велинград по банковите ѝ сметки в „Общинска банка“ АД, като от
постъпилата сума съдебният изпълнител е заделил дължимите такси по ТТРЗЧСИ, а
останалата сума в размер на 383 290 лева и 24 стотинки е разпределил в
полза на Националната агенция за приходите (НАП). Жалбоподателят поддържа, че
липсват мотиви и че обжалваното разпределение е неправилно. Твърди, че е
сключил договор за дългосрочен револвиращ банков кредит с община Велинград,
вземането по който е било обезпечено с договор за залог върху всички настоящи и
бъдещи вземания от собствени приходи на община Велинград, както и наличностите
по сметка на общината в „Р./БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД. Заявява, че заложното право е
било вписано като първо по ред по партидата на залогодателя в Централния
регистър на особените залози (ЦРОЗ) през 2012 г. Твърди освен това, че
вземането е било обезпечено и с втори договор за залог, по силата на който
община Велинград е заложила всички настоящи бъдещи вземания от собствени
приходи на общината, както и наличностите по сметка на общината в „Общинска
банка“ АД. Заявява, че заложното право е било вписано като второ по ред по
партидата на залогодателя в ЦРОЗ през
2017 г. Твърди, че на 11. 12. 2018 г. съдебният изпълнител е вписал в по
партидата на залогодателя и длъжник в ЦРОЗ запор върху вземания. При тези
твърдения поддържа, че единствено запор, вписан в ЦРОЗ преди учредените и
вписани в ЦРОЗ залози би могъл да подкрепи извод за непротивопоставимост на учредените
в полза на жалбоподателя заложни права по смисъла на чл. 451 и чл. 452 ГПК.
Заявява, че след като запорът е бил вписан в ЦРОЗ едва през декември 2018 г.,
то той е непротивопоставим на жалбоподателя, в чиято полза са вписани заложни
права. Твърди, че учредените през 2012 г. и 2017 г. залози на вземания от
собствени приходи в полза на жалбоподателя са едно и също право, защото
насочването и постъпването на тези вземания по конкретна банкова сметка ***я
произхода и първоизточника на заложените средства. Заявява, че съдебният
изпълнител не е съобразил, че с предходно негово разпределение задължението на
НАП се е изчерпало. Иска от Софийския градски съд да постанови съдебен акт, с
който да отмени обжалваното разпределение на постъпила сума и вместо него да
постанови ново, с което да разпредели в негова полза сумата в размер на
383 290 лева и 24 стотинки. Алтернативно иска от съда да отмени
обжалваното разпределение и да задължи съдебния изпълнител да изготви ново
разпределение, като вземе предвид предходно негово разпределение и да разпредели
сумата от 201 087 лева и 69 стотинки между всички хирографарни кредитори.
В тридневен срок от връчването на
преписа от жалбата (чл. 60, ал. 5 и ал. 6 ГПК) е постъпило становище от длъжника в изпълнителното
производство община Велинград, юридическо лице с БУЛСТАТ *********, седалище и
адрес ***, съдебен адрес ***, партер, чрез пълномощника адвокат Георги
Босев, член на Пловдивската адвокатска колегия. Оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди, че договорът за особен залог върху вземания е сключен
след налагането на запор върху вземанията на община Велинград по откритата в
„Общинска банка“ банкова сметка. ***, че действието на запора е уредено в ГПК и
с оглед на последиците от налагането му не е необходимо вписването му в ЦРОЗ,
за да се приеме, че е противопоставим на правата на заложните кредитори, дори и
да са вписани преди него. Позовава се на
чл. 451, ал. 1 ГПК, според който от момента на налагането на запора длъжникът
се лишава от правото да се разпорежда с вземането, следователно учреденият след
тази дата особен залог е непротивопоставим на правата на взискателите, в чиято
полза е наложен запор преди вписването на залога в ЦРОЗ. Твърди, че не се касае
за едно и също заложно право, тъй като претенцията на жалбоподателя за
предпочтително удовлетворяване „не е основана на особена привилегия, каквато е
тази по договора за залог“ (чл. 136, ал. 1, т. 3 от Закона за задълженията и
договорите), а особените привилегии не се отнасят до цялото имущество на
длъжника, а само до конкретно такова – заложеното имущество, както е в случая.
Развива доводи, че съдебният изпълнител неправилно е изготвил обжалваното
разпределение, при положение че са налице обжалвани предходни разпределения,
които все още не са влезли в сила. Иска от Софийския градски съд да спре делото
по обжалваното разпределение, като укаже на съдебния изпълнител, че следва да
направи разпределение на постъпилите суми след влизане в сила на обжалваните
предходни разпределения по делото.
По делото не
са постъпили възражения или становища от останалите страни в изпълнителното
производство: „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***
(първоначален взискател), държавата чрез НАП, „Е.“ ЕООД, ЕИК ********и
„Е.-П.-1“ ЕООД, ЕИК ********, и двете дружества със седалище и адрес на
управление седалище и адрес на управление ***, С.Н.М.и „Фонд Ф.“ (предходна
фирма „ФОНД ЗА ОРГАНИТЕ НА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ-Ф.“) ЕАД, ЕИК ********,
седалище и актуален адрес на управление *** (присъединени взискатели) и С.Н.М..
По делото са представени също така и мотиви от
съдебния изпълнител. Твърди, че жалбата е процесуално
допустима, но неоснователна. Описва предмета и развитието на изпълнителното
дело. Изброява непогасените към настоящия момент изпълнителни листове.
Поддържа, че правилно и в съответствие с чл. 136 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) е разпределил сумата от 396 075 лева и 4 стотинки, като
първо е погасил разноските по изпълнението, а остатъкът е заделил в полза на
НАП. Заявява, че предмет на договора за залог от 2012 г. не са наличностите по
сметки на община Велинград в „Общинска банка“ АД, а само такива от
„Райфайзенбанк“. С обжалвания акт са били разпределени суми, постъпили не от
сметки на длъжника в „Райфайзенбанк“, а от „Общинска банка“ и добавя, че
претенцията на жалбоподателя за предпочтително удовлетворяване се основава на
особена привилегия и се отнася не за цялото имущество на длъжника, а само до
заложеното. Що се отнася до втория договор за залог върху вземания от 2017 г.,
в чийто предмет са включени наличностите по сметки на общината в „Общинска
банка“ АД, заявява, че по молба на първоначалния взискател е бил наложен запор
на вземанията на длъжника към „Общинска банка“ АД още на 06. 12. 2016 г., за
което длъжникът е бил уведомен на 08. 12. 2016 г. Развива доводи, че особен
залог на вземане, учреден след наложен запор върху него, е непротивопоставим на
взискателите, включително на присъединените, тъй като длъжникът е нарушил
забраната на чл. 451, ал. 1 ГПК. Твърди, че сключването на договора за залог на
въпросните вземания между жалбоподателя и община Велинград, след като те са
били запознати, че вземанията са запорирани, е недобросъвестно поведение. Във
връзка с довода на жалбоподателя, че с разпределение от 03. 02. 2020 г.
частично са били погасени вземания на НАП със сумата от 325 536 лева и 71
стотинки, заявява, че разпределението е било обжалвано и че до момента на
изготвянето на мотивите по изпълнителното дело не са постъпили данни за влязъл
в сила акт на съда, поради което сумите все още не са реално разпределени.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на жалбоподателя, становището на длъжника, мотивите на съдебния изпълнител и данните по делото,
направи следните фактически и правни изводи.
Изпълнителното дело е образувано по молба от „Е.-Т.“ ЕООД въз основа на
изпълнителен лист срещу община Велинград за сумите от 99 654 лева и 19
стотинки (главница), 4 894 лева и 36 стотинки (мораторна лихва),
2 100 лева (разноски) и законова лихва, издаден от Велинградския районен
съд по ч. гр. д. № 46 по описа за 2013 г. Образувано е под номер 20137240400844
по описа на частния съдебен изпълнител В.Т., регистрационен номер 724, район на
действие Видинския окръжен съд. Впоследствие по искане на първоначалния
взискател на 02. 11. 2016 г. изпълнителното дело е било изпратено на частния
съдебен изпълнител Г.Д. (л. 999), който го е преобразувал под номер
20167810400920. След образуването на делото през 2013 г. от първоначалния
взискател въз основа на първия изпълнителен лист по делото са били представени
още общо 25 изпълнителни листа. Към момента на подаването на разглежданата
жалба присъединени взискатели са държавата чрез НАП (по право
на основание чл. 458 ГПК и чл. 191, ал.
3 ДОПК, л. 941), жалбоподателят (по право на основание чл. 10, ал. 3 ЗОЗ, л.
1 618), „Фонд Ф.“ (предходна фирма „ФОНД ЗА ОРГАНИТЕ НА МЕСТНОТО
САМОУПРАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ-Ф.“) ЕАД (по право на основание чл. 10, ал. 3 ЗОЗ, л.
1 690), „Е.“ ЕООД и „Е.-П.-1“ ЕООД (по молба и представени изпълнителни
листове, л. 2 252). В обжалваното разпределение като присъединен
взискател е записана и С.Н.М..
Според
мотивите на съдебния изпълнител към момента на подаването на разглежданата
жалба са налице непогасени суми по 12 изпълнителни листа в полза на първоначални я взискател. Освен това не са погасени:
публични вземания на държавата чрез НАП в размер на 507 739 лева и 26
стотинки; вземания на жалбоподателя в размер на 3 519 622 лева и 32
стотинки; вземания на „Фонд Ф.“ ЕАД в
размер на 579 036 лева; и вземания на „Е.“ ЕООД и „Е.-П.-1“ ЕООД в общ
размер на 117 363 лева и 85 стотинки.
Съдебният изпълнител е наложил запор на вземанията по банкови сметки на
длъжника община Велинград в „Общинска банка“ АД на 06. 12. 2016 г. (л.
1 681). В обжалваното разпределение е констатирал постъпването на сума от
запор на банкови сметки от „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД в размер на 396 075 лева и
4 стотинки (л. 2 430), като в тази част документът е официален
удостоверителен и се ползва с материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК). С
разпределението след приспадането на сума за разноски целият остатък от
постъпилата сума, който остатък е в размер на 383 290 лева и 24 стотинки,
е бил заделен в полза на НАП.
Предмет на настоящото производство е разпределение на постъпила сума по
изпълнителното дело. Към разпределение се пристъпва, когато в изпълнителното
производство участва повече от един взискател и когато постъпилата сума не е
достатъчна за удовлетворяването на всички взискатели. Доводът на жалбоподателя,
че обжалваното разпределение е немотивирано, е неоснователен. Софийският
градски съд приема, че макар и лаконично, обжалваното разпределение все пак е
мотивирано.
I. Относно
твърденията на жалбоподателят във връзка с особени залози на вземания. Софийският градски съд констатира, че към жалбата са
представени договор за залог върху вземания № 263/27.06.2012 г. (договор за
залог от 2012 г.) и договор за залог върху вземания, датиран към 27. 04. 2017
г. (договор за залог от 2017 г.). Страни и по двата договора са жалбоподателят
в качеството на залогоприемател и община Велинград в качеството на залогодател.
Цел и на двата договора е обезпечаването на вземания на жалбоподателя спрямо
община Велинград по договор за револвиращ банков кредит от 27. 06. 2012 г.
Обезпечение по договора за залог от 2012 г. са всички настоящи и бъдещи вземания
на община Велинград от собствени приходи по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за
общинските бюджети, които вземания „ще се насочват и постъпват“ по сметка, открита
на община Велинград при жалбоподателя, както и парични вземания на община
Велинград „по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за общинските бюджети за
наличностите по сметка“, открита на името на община Велинград при
жалбоподателя. Обезпечение по договора за залог от 2017 г. са настоящи и бъдещи
вземания от собствени приходи на община Велинград по чл. 45, ал. 1, т. 1 от
Закона за публичните финанси, които вземания ще се насочват и постъпват по
сметка, открита на името на община Велинград при „Общинска банка“ АД, както и
всички „настоящи и бъдещи парични вземания по чл. 45, ал. 1, т. 1 от Закона за
публичните финанси за наличностите по сметка, открита на името на община
Велинград при „Общинска банка“ АД“. Договорът за залог от 2012 г. е бил вписан
в ЦРОЗ на 02. 07. 2012 г., а договорът за залог от 2017 г. е бил вписан в ЦРОЗ
на 23. 05. 2017 г.
Така сключените и вписани два договора за залог на вземания не могат да
породят валидно заложно право в полза на жалбоподателя. Съобразно особените
изисквания на ЗОЗ, общината може да бъде залогодател по договор за особен залог
само за обезпечаването на общински дълг, поет при условията и по реда на Закона
за общинския дълг (чл. 3, ал. 2, т. 3). По делото липсват данни, от които да
може да се установи, че задълженията на община Велинград по договора за
револвиращ банков кредит от 27. 06. 2012 г., сключен с жалбоподателя, са били
поети при спазването на изискванията на Закона за общинския дълг. При това
положение съдът е длъжен да приеме, че двата договора за залог не обезпечават
общински дълг по смисъла на този закон. Следователно сключването им от община
Велинград противоречи на ЗОЗ и в полза на жалбоподателя не е възникнало заложно
право, което да обуслови привилегията по чл. 16, ал. 1 ЗОЗ във връзка с чл.
136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
За пълнота следва да се добави, че привилегията на вземанията по чл. 16,
ал. 1 ЗОЗ във връзка с чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД е особена. С нея
взискателят се удовлетворява предпочтително само от стойността на
заложеното имущество. В настоящия случай с обжалвания акт е разпределена сума,
постъпила от вземания по банкова сметка *** „Общинска банка“ АД. Следователно
дори и да беше налице валидно възникнало заложно право по договора за залог от
2012 г. (каквото не е налице), то нямаше да обоснове предпочтително
удовлетворение на жалбоподателя от суми, постъпили от запор на банкова сметка ***
„Общинска банка“ АД. Тезата, че заложените вземания по този договор са
тъждествени с вземанията на община Велинград по банковата ѝ сметка при
„Общинска банка“, е неоснователна. От текста на договора е видно, че с него
страните са формирали воля да бъдат заложени вземания на община Велинград по
банкова сметка ***, а не при „Общинска банка“ АД. Съвпадението на
икономическите първоизточници на паричните вземания е правноирелевантно.
За пълното относно договора за залог от 2017 г. може да се добави още и следното. На 05.
12. 2016 г. по молба на първоначалния взискател съдебният изпълнител е
постановил налагането на запори във всички търговски банки в Република България
(л. 1 050) и е разпоредил да се уведоми община Велинград. Запорното
съобщение спрямо банковите сметки в „Общинска банка“ АД е било получено от „Общинска
банка“ АД на 06. 12. 2016 г. (л. 1 071), съответно от община Велинград на 08.
12. 2016 г. (л. 1 098), с което запорът на вземанията се счита наложен. От
този момент община Велинград е била лишена от възможността да извършва
разпоредителни действия със запорираните си вземания по банкови сметки в
„Общинска банка“ АД под страх от наказателна отговорност (чл. 451, ал. 1 ГПК).
Дори и да можеше да се приеме, че с договора за залог от 2017 г. е възникнало
валидно заложно право в полза на жалбоподателя (което съдът не приема), то щеше
все пак да е относително недействително спрямо държавата и НАП въз основа на
чл. 452, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят не е направил позоваване на чл. 78 от Закона
за собствеността.
II. Относно
твърденията на жалбоподателя за погасяване на вземанията на държавата чрез НАП
и искането на длъжника за спиране на настоящото производство. По делото има данни, че жалбоподателят е обжалвал
предходно разпределение от 03. 02. 2020 г., с което съдебният изпълнител е
заделил в полза на НАП сума в размер на 325 536 лева и 71 стотинки (л. 2 197
и 2 200). За Софийския градски съд е служебно известно, че по така подадената
жалба е било образувано ч. гр. д. № 3223 по описа на Софийския градски съд за
2020 г. По делото е било постановено решение № 3570 от 18. 06. 2020 г., с което
жалбата е била оставена без уважение. Преди влизане в сила на решението
жалбоподателят е оттеглил жалбата и е поискал производството да бъде
прекратено. С определение № 265527 от 03. 12. 2020 г. по същото дело Софийският
градски съд е обезсилил решението и е прекратил производството, като
определението е влязло в сила на 30. 12. 2020 г. При това положение следва да
се приеме, че разпределението от 03. 02. 2020 г. е влязло в сила на 30. 12.
2020 г. (съдебният изпълнител е получил данни на 13. 01. 2021 г., тоест не е
знаел за този резултат към момента на администрирането на настоящата жалба с
изходящ номер от 12. 01. 2021 г.). След като това производство вече не се
разглежда, то във връзка с него очевидно не е налице твърдяното от община
Велинград основание за спиране на настоящото производство по чл. 278, ал. 4 във
връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В
производството по обжалване на разпределението (чл. 463 ГПК), каквото е
настоящото производство, съдът не осъществява проверка за съществуването (в
частност погасяването) на вземанията, по които се разпределя постъпилата сума.
Подобна проверка може да бъде предмет само на отделно производство по чл. 464 ГПК. По делото няма данни жалбоподателят да е предявил иск за оспорване на
съществуването на вземанията на държавата чрез НАП, във връзка с което
съдебният изпълнител е разпределил сумата от 383 290 лева и 24 стотинки. Поради тази причина гореизложените
служебно известни факти не могат да обусловят отмяна на обжалваното
разпределение в настоящото производство. Жалбоподателят ще разполага с
възможността да оспори с иск по чл. 464 ГПК съществуването на вземанията на
НАП, по които се извършва настоящото разпределяне на сумата от 383 290 лева и 24 стотинки, в
едномесечен срок от влизането в сила на обжалваното разпределение. Ако той
предяви такъв иск, предаването на заделената сума ще се спре (а не цялото
изпълнително производство). Ако така предявеният иск бъде уважен, заделената
сума ще подлежи на ново разпределение (в този смисъл решение № 985 от 06. 02.
2020 г. на Софийския градски съд по в. гр. д. № 9880 по описа за 2019 г.). По
тези съображения наличието и на други висящи производство по обжалване на
предходни разпределения не обуславя основание за спиране на настоящото
производство.
В обобщение, Софийският градски съд приема, че с обжалваното
разпределение съдебният изпълнител правилно е разпределил постъпилата сума,
поради което жалбата трябва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата с входящ номер на частния съдебен
изпълнител Г.Д. 14364 от 01. 12. 2020 г. на „Р./БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление *** 2000, бул. „********, срещу разпределение от 26. 11. 2020 г., постановено от частния съдебен изпълнител Г.Д., регистрационен номер 781, район на действие Софийския градски съд, по
изпълнително дело № 20137240400844, преобразувано под
№ 20167810400920.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от настоящото решение да се връчат на страните
както следва:
1) на „Р./БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД на адрес град София, бул. „********;
2) на държавата чрез Националната агенция за приходите на адрес град
Пловдив, ул. „Скопие“ № 106 чрез Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – Пловдив;
3) на община Велинград на адрес град
Пловдив, бул. ********, партер, чрез пълномощника адвокат Г.Б.;
4) на „Е.“ ЕООД, „Е.-П.“ ЕООД и „Е.-П.-1“ ЕООД на адрес град София, ул. „********,
чрез пълномощника адвокат П.А.;
5) на „Фонд Ф.“ ЕАД на адрес ***.
Да се изискат данни от съдебния изпълнител относно адреса на С.Н.М.,
съответно за пълномощно и адрес на процесуалния ѝ представител.
Председател: Членове: 1. 2.